Доц. д-р Мая Чолакова, СУ „Св. Климент Охридски“
Мая Чолакова е доктор по педагогика, понастоящем доцент по социална педагогика във Факултета по науки за образованието и изкуствата на Софийския университет ,,Св. Климент Охридски”. В продължение на 12 години обучава студенти по социални дейности в ЮЗУ ,,Неофит Рилски”. Научните й интереси са в областта на културното многообразие и овластяващите измерения в обучението и практиката в сферата на социалната и социално-педагогическата работа. Автор е на три монографии, един учебник, множество статии в международни и национални научни издания и доклади в научни форуми. Съавтор е в две колективни монографии. Стипендиант на Българо-Американската комисия за образователен обмен Фулбрайт за 2018/2019 г. От 2018 г. е член на Академичния съвет по въпросите на бежанците към ВКБООН, а от август тази година е част от редакционната колегия на The Asian Research Journal of Arts and Social Sciences.
Твърди се, че освен като опасност, всяка криза може да бъде осмислена и като възможност. Не зная до каква степен тази интерпретация помага на бягащите от военните действия в Украйна, но колкото и парадоксално да звучи, настоящата криза съдържа поне две възможности за нас като приемащо общество. Първата е категоричната възможност, която не бива да пропускаме, да разширим често ограничената си от лични пристрастия перспектива към ситуацията на бежанеца и търсещия закрила и да я провидим от един друг ъгъл – този на допускането, че всеки, буквално всеки, може да се озове в подобна ситуация и човешкото е онова, което първо трябва да извикаме (и да поддържаме) у себе си, ако все още не сме го загубили – и като индивиди, и като общество.
Второто е шансът да преосмислим собствените си не само хуманни, но и професионални ориентири и ресурси (или дефицити) за оказване на навременна и адекватна помощ и подкрепа. Текущата бежанска криза, определяна като безпрецедентна по мащабите си за Европа в 21-ви век, настоятелно повдига и въпроса за естеството и качеството на подготовката на специалистите в помагащия сектор за справяне в подобни ситуации.
Прегледът на достъпната учебна документация прави възможно да се установи, че понастоящем във всеки български университет, в който има обучение в направление 3.4. Социални дейности, е налице поне един учебен курс в бакалавърската степен, който носи наименованието ,,Социална работа с бежанци и мигранти”, с леки разновидности – само бежанци, бежанци и мигранти, емигранти. Съдържанието на тези курсове трудно може да бъде анализирано в подробности, тъй като липсват публично оповестени анотации на дисциплините. В онези, които са налични, прави впечатление, че курсовете обхващат теми, свързани с международните и националните регулации по въпросите на бежанците и мигрантите, институционалните и административните рамки, групите бежанци със специални нужди и спецификата на социалната работа с тях, политики, проекти и програми, насочени към социалната интеграция на бежански и мигрантски общности и пр. Акцент е поставен върху социалната закрила на непридружените деца-бежанци като особено уязвима група, както и върху особеностите при интервюирането, консултирането, кризисната интервенция и пр. В масовия случай дисциплината е избираема, но избираеми са и голяма част от специализиращите дисциплини, което поставя под въпрос приоритизирането на първата.
Обобщение върху съществуващата практика е невъзможно без задълбочен анализ, но в случая това не е и целта. Тук ще спомена само своето разбиране за мястото на бежанската проблематика в обучението и подготовката на специалисти за сферата на социалните дейности. То е разгърнато в перспективата на идеята за мястото на интеркултурната проблематика в подготовката на помагащи специалисти като една по-всеобхватна рамка или (всепроникваща) ориентация на обучението и практиката. Паралелно с изучаването на отделни ,,нарочни” дисциплини, това предполага интегриране на теми, свързани с културното многообразие, в повече на брой дисциплини, предлагани още на ниво бакалавър. В тази посока моята позиция е, че, наред с дисциплините, които адресират пряко бежанската проблематика, тя може да бъде вмъкната – като тема, модул или като ,,хоризонтален” приоритет – в множество задължителни и избираеми дисциплини, оформящи професионалните компетентности на помагащия специалист. Така например, в дисциплина, посветена на социалната работа с деца и семейства, биха могли да се застъпят теми, свързани със спецификата на работата с непридружени деца и бежански семейства; в курсовете по социална работа с възрастни и стари хора и хора с увреждания би било подходящо да се интегрират теми, свързани със спецификата на работа с уязвимите възрастни и бежанци с увреждания, и т.н.
Какви са основанията за подобна идея? Процесите на миграция, както доброволна, така и принудителна, са изключително динамични. България, както стана очевидно през 2022 г., не е встрани от тези процеси и бежанците не са само ,,екзотика”, която привнася културен колорит и социално-икономически предизвикателства. Бежанската общност е все по-хетерогенна и изисква все по-гъвкави и информирани подходи към адекватен отговор на потребностите на тази разнородна и увеличаваща се група от хора. Все по-вероятни са и шансовете за професионална ,,среща” между социалните работници и търсещите и получили закрила във все повече географски локации по повод на разнообразни по вид и степен на комплицираност проблеми. Един единствен лекционен курс, колкото и богат по съдържание да е той, може да даде ориентация, но не може да обхване нито динамиката, нито многообразието, още по-малко сложността на възможните ситуации, обусловена от уникалното пресичане между различни уязвими статуси (като например да бъдеш едновременно самотен родител и човек с увреждане). Включването на теми, свързани с бежанската проблематика, в лекционни курсове извън специално предназначените за това, би повишило както чувствителността и осведомеността, така и ефективността при справяне с различни ситуации. От друга страна, така обучаващите се биха имали поне базови познания за разбиране и прилагане на определени форми и методи за работа с бежанци и мигранти, дори и ако не са избрали конкретния курс.
Още едно основание се съдържа и в спонтанната реакция на мои студенти, които на фона на разразилата се криза в първите месеци на 2022 г. изразиха съжаление (в неформален разговор), че не са изучавали дисциплината ,,Социална работа с бежанци и мигранти”, част от избираемите дисциплини в последния учебен семестър на четвърти курс в специалност ,,Социални дейности” в ЮЗУ ,,Н. Рилски”. Друг е въпросът, че темите или отпратките, свързани с бежанците и търсещите закрила, дискутирани в рамките на други лекционни курсове, обикновено (поне до скоро) не предизвикваха ,,страст” и се възприемаха като нещо, което е задължително да знаем, но за което е по-щадящо да не мислим и което е по-вероятно да не ни засегне лично или професионално. Настоящата криза очевидно съдържа потенциал да промени и мотивацията за задълбочаване в тези въпроси. Впрочем, не разглеждам тази реакция като изолирана от реакцията на съпричастност към положението на хилядите търсещи закрила от войната в Украйна, но я тълкувам и като потвърждение на споделената по-горе идея.
Ще дам пример за това как се реализира тази визия досега в рамките на обучението в бакалавърската и магистърските програми в професионално направление 3.4. Социални дейности в ЮЗУ ,,Неофит Рилски”. Сред целите на лекционния курс ,,Социална работа в бежанци и мигранти”, въведен преди две години в учебния план на бакалавърската степен, е студентите да усвоят знания и да формират умения за критичен анализ на съвременната бежанска ситуация и за разпознаване и анализиране проблемите на бежанците и търсещите закрила като хора в социален риск, както и да овладеят основни методи и форми за социална работа с уязвими групи бежанци. Фокусът е поставен върху динамиката на процесите и съществуващите практики в тази област и цели да формира познание чрез критична рефлексия и саморефлексия. Тематиката на курса обхваща акценти, сред които: бежанци и идентичност, съвременна бежанска ситуация в България, понятие за бежанци и мигранти в контекста на международно-правните и националните документи, институционална и нормативна рамка и приобщаващи политики за интеграция на бежанци и мигранти, а така също и етични аспекти на работата с бежанци и мигранти, уязвими групи бежанци и основни измерения на социалната работа с конкретни групи хора със специални нужди, общи аспекти на работата по случай и възможни приложения на социална работа в група с бежанци и мигранти, специфика на работата с непридружени малолетни и непълнолетни бежанци, координация и мултидисциплинарен подход в работата с бежанци и мигранти, ролята на Върховния комисариат на ООН за бежанците в България, както и на активни местни неправителствени организации. Професионалните нагласи и умения на социалния работник като субект в работата с бежанци и мигранти също са предмет на обсъждане. Курсът е в рамките на 45 часа, от които 30 лекции и 15 практически упражнения, предвиждащи презентации, работа по казуси, рефлексивни доклади, дискусия на текстове и видеоматериали, анализ на медийната реторика по отношение на бежанците, в това число в социалните мрежи и пр. До този момент обаче дисциплината не е била избирана от студентите за сметка на друга дисциплина от същия цикъл.
Паралелно учебно съдържание, засягащо бежанската проблематика, е застъпено и в други лекционни курсове, като например ,,Технология на социалната работа с деца” (понастоящем ,,Социална работа с деца”), ,,Социална работа с етнокултурни общности”, ,,Антипотискаща социална работа”. Що се отнася до магистърските програми в професионалното направление, дисциплината ,,Социална интеграция на етнокултурни общности” е приоритизирана, включена е като задължителна и поставя акцент както върху традиционните етнокултурни малцинствени общности, така и върху имигрантските общности на територията на България, в това число и бежанците.
В обобщение, идеята за включване по подходящ начин и в подходящи курсове на теми, свързани с бежанската проблематика, ми се струва все по-релевантна и може поне отчасти да отговори на нарасналите потребности от адекватна професионална реакция на многобройните проблеми на бежанците и на най-уязвимите сред тях, особено ако избираемият курс е бил подценен. Твърде възможно е подобна идея да е реализирана по съответен начин в обучението на специалисти за сферата на социалните дейности в други учебни заведения.
В заключение, независимо от всички предизвикателства, които настоящата бежанска ситуация изведе на преден план, тя може да се осмисли и като катализатор на промени в мотивацията, от една страна, и от друга, в разбирането на необходимостта да разширим и задълбочим познанията си, за да умеем да реагираме адекватно и ефективно на тези предизвикателства, особено що се отнася до обучението и практиката на специалистите за сферата на помагането.