Гл. ас. д-р Даниела Рачева, СУ ,,Св. Климент Охридски“
Даниела Рачева е главен асистент във Факултета по педагогика на СУ ,,Св. Климент Охридски“. Завършила е Музикалното училище в гр. Плевен през 1993 г. и продължава образованието си в ЮЗУ ,,Н. Рилски“, гр. Благоевград, където се дипломира като бакалавър по музикална педагогика през 1998 г. През 2007 защитава магистърска теза по Образователен мениджмънт в СУ ,,Св. Климент Охридски“, а през 2009 завършва и магистърска програма по Специална педагогика във ФНОИ на СУ ,,Св. Климент Охридски“. От 2009 г. работи докторска дисертация в направление Теория на възпитанието и дидактика, с научен ръководител проф. дпн. Сийка Чавдарова-Костова, която успешно защитава през 2015 г. Като главен асистент във Факултета по педагогика тя работи и за популяризиране на проблемите на бежанците сред младите хора в университетска среда. От 2022 г. е член на Академичния съвет към ВКБООН в България.
До неотдавна Законът за социално подпомагане съвместяваше регламентите за предоставяне на социални помощи и социални услуги и бе подлаган на чести критики и дискусии по отношение на неговата ефективност и целесъобразност. Това наложи създаването и влизането в сила през 2020 г. на специален закон за социалните услуги, в чиято основа стоят намеренията на законодателя за по-адекватно и сигурно ,,гарантиране на равен достъп до социални услуги, отговарящи на индивидуалните потребности на лицата“; за повишаване на ,,качеството и ефективността на социалните услуги“; за гарантиране на ,,правото на всяко лице на подкрепа за живот в домашна среда и в общността“; за насърчаване на ,,интегрирания подход при осигуряването на подкрепа на лицата“ и за стимулиране на ,,публично-частното партньорство при предоставянето на социални услуги“ (Закон за социалните услуги, 2020, чл.1, ал.2, т.1-5).
Съществен подзаконов акт, разработен и утвърден на основание чл. 128 от Закона за социалните услуги“, е Етичният кодекс на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, влязъл в сила през 2021 г. със заповед на Министъра на труда и социалната политика. (Етичен кодекс на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, Допълнителни разпоредби).
Етичният кодекс е един сравнително слабо коментиран документ, който ,,установява принципите и определя нормите за етично поведение на служителите, които осъществяват дейности по управление и предоставяне на социални услуги, доставчиците на социални услуги, доброволците и стажантите в професионалните им отношения с лицата, ползващи социални услуги, с другите колеги, с институциите, с които взаимодействат и обществото“ и ,,определя насоките за действие и разумна оценка на ситуации от етичен характер“, съпътстващи работата на социалните работници (чл.1). Кодексът има за цел както ,,да служи като основна рамка от правила и […] етични норми в поведението на служителите, осъществяващи дейности по управление и предоставяне на социални услуги“, с което да допринесе ,,за повишаване на общественото доверие в професионализма и морала на работещите в сферата на социалните услуги“, така и ,,да регулира отношенията […] между служителите, осъществяващи дейности по управление и предоставяне на социални услуги […], работещите в различните сектори, организации и институции, […] и между служителите и лицата, ползващи социални услуги“, установявайки се като своеобразен ,,контролен механизъм и модел на действие за решаване на етични въпроси и предотвратяване на конфликти” (чл.5).
Основните ,,етичните принципи на поведение на служителите, осъществяващи дейности по управление и предоставяне на социални услуги“, заложени в Кодекса, са:
▪,,законност“, поставящ в основата на работата на всеки служител изискването за ,,изпълнение на служебните задължения в съответствие с Конституцията на Република България, правото на Европейския съюз, международните договори, по които Република България е страна, българското законодателство и вътрешните за доставчика на социалната услуга актове, при зачитане и спазване на правата и основните свободи на гражданите“;
▪,,уважение и зачитане на достойнството и правата на лицата, ползващи социални услуги“, изразяващо се в проява на ,,отношение на приемане на човека с неговата индивидуалност, […] отдаване на необходимото уважение към личността и спазване на правата му в съответствие с нормативната уредба и професионалните задължения“;
▪,,компетентност“, предполагаща ,,поддържане на високо ниво на професионални знания и умения и стремеж към надграждането им“;
▪,,отговорност“, изискваща ,,изпълнение на служебните задължения и възложените задачи професионално и компетентно“, с подобаващата ,,моралната отговорност за качеството“ и ясна представа за ,,последиците от предприетите професионални действия“;
▪,,лоялност“, възлагаща ,,лична отговорност“ на всеки служител за ,,коректно и почтено“, ненакърняващо ,,имиджа на професията и доставчика“ поведение и отношение, което да спомага както за ,,утвърждаване на предоставяната социална услуга и извършваната професионална дейност“, така и за ,,подобряване на авторитета и доброто име на доставчика на услугата“;
▪,,почтеност“ изразяваща се в недопускане на ,,поведение и действия“, целящи постигане или ,,приемане на материални или нематериални облаги“, и на такива, ,,които могат да повлияят върху обективното изпълнение на задълженията“;
▪,,равнопоставеност и недискриминация“ при предлагането и осъществяването на социални услуги, за постигането на които се възлага изискването за ,,изпълнение на служебните задължения по начин, който не допуска никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по които Република България е страна“;
▪,,активно участие‘‘, изразяващо се в проява на ,,уважение и зачитане на знанията, опита, възможностите и областите на компетентност на лицата, ползващи социални услуги, заинтересованите трети страни, колегите и широката общественост“;
▪,,конфиденциалност“, гарантираща ,,опазване на информацията, придобита при или по повод изпълнение на служебните задължения, с изключение на случаите, в които това не е в интерес на лицето, ползващо социални услуги“;
▪,,добросъвестност“, изразяваща се в ,,грижливо, старателно и отговорно изпълнение на служебните задължения;
▪,,адекватност и навременност на професионалната подкрепа“, основана на системно развитие и надграждане на уменията за прилагане на ,,правилни, адекватни и навременни решения в зависимост от спецификата на всеки случай и при спазване на правните и етичните норми“. (Етичен кодекс, чл. 7 (2), т. 1 – 11)
В разделите на глава IV на Етичния кодекс подробно са разписани както основните ,,норми на поведение на служителите“, така и нормите ,,на поведение спрямо лицата, ползващи социални услуги“, нормите ,,на поведение при работа с различни организации“ и тези, отнасящи се за колегиалните взаимоотношения между самите служители.
Като ,,основни норми на поведение на служителите“ се определят тези, изискващи ,,спазване на законодателството и съдействие за провеждане на държавната политика в сферата на социалните услуги“; съблюдаване на ,,професионално, отговорно и коректно изпълнение на целите и мисията на социалната услуга“; изграждане на професионални взаимоотношения с клиентите в дух на ,,уважение към всяко лице, ползващо социална услуга, и зачитане на неговото достойнство и най-добрия му интерес“; безкомпромисно ,,опазване на професионалната тайна в предвидените от закона граници и използване на придобитата по професионален път информация само за професионални цели“ и ,,незабавно докладване“ в случаи на ,,опасения от експлоатация или злоупотреба с лица, ползващи социални услуги, както и нарушения в политиката на доставчика на социалната услуга за закрила на ползващите я лица“. Според етичните норми за поведение, служителите се задължават да осъществяват ,,обмен на информация, касаеща лицата, ползващи социални услуги или техните близки, само и единствено по време на формални срещи и само за професионални цели“, както и ,,коректно“ да споделят ,,своите професионални действия в екипа“, да изразяват ,,професионални становища по повод действие или бездействие на колега на формални срещи“ и да поемат и изпълняват ,,отговорности единствено на нивото на реалната си професионална компетентност“ (Етичен кодекс…, чл.8, т.1-20).
В процес на работа служителите трябва да съобразяват своите действия с нормите ,,на поведение спрямо лицата, ползващи социални услуги“. Едно от най-важните условия за създаване и поддържане на доверителни отношения с ползвателите е предоставянето ,на пълна и точна информация по отношение на вида и формата на подкрепа и грижа, която предлагат чрез социалната услуга и произтичащите от нея права и задължения за лицата, които я ползват“ и ,,установяване“ на ,,отношения на уважение, равнопоставеност, доверие и отговорност към избора на действия за решаване на проблемите им‘‘ както с ,,лицата, ползващи социални услуги“, така и с ,,техните близки“. От особено значение за ползващите социални услуги е ,,насърчаване на автономността“ им ,,и проява на уважение към достойнството, правото на самостоятелно вземане на решения и избор, както и към физическото, емоционалното и социалното“ им благополучие. Задължителна част от процеса на професионално взаимодействие е ,,получаване на информирано съгласие от лицата, ползващи социални услуги, по отношение на последващите процедури, професионални действия и възникващи въпроси в процеса на подкрепа и грижа“. Задължението за ,,докладване на ръководителя на социалната услуга при установяване на неподходящо поведение от страна на служители към лица, ползващи социални услуги“ се осъществява тогава, когато са констатирани действия, разписани в чл. 10 на Кодекса, за които служителят носи административна и наказателна отговорност. (Етичен кодекс, чл.9)
Като недопустими в работата на служителите, предоставящи социални услуги, се определят действия, определяни като ,,форма на телесно наказание, физическо, психическо или сексуално насилие, или неглижиране, включително пасивно“. Не се допуска ,,нанасяне на вреда на лицата, ползващи социални услуги, по какъвто и да било начин с действие или бездействие“; ,,въвличане на лице, ползващо социални услуги, в сексуална или друга форма на злоупотреба“; ,,извършване на дейности, които нарушават или ограничават законните права на лицата, ползващи социални услуги“, както и ,,ангажиране с отговорности, които са в конфликт с интересите на лице, ползващо социални услуги“ (Етичен кодекс, чл. 10).
,,При работа с различни организации“ служителите следва да се стремят към ,,установяване на взаимоотношения на партньорство при споделяне на отговорностите в съответствие с правомощията и компетентността, ефективното използване на ресурсите“, както и към установяване на баланс между интересите ,,на лицата, ползващи социални услуги, съвместната дейност и организациите, които представляват“. От съществена важност за процеса на изграждане и осъществяване на партньорските взаимоотношения е да се следи за ,,недопускане и разпознаване на признаци за дискриминация по време на работата между екипите на различни услуги и организации и полагане на усилия за тяхното преодоляване“, да се насърчава изявата ,,на висок професионализъм и коректно поведение“ при ,,установяване на добри работни отношения, сътрудничество и координация с доставчици и служители, предоставящи други социални услуги, и организации, с които се работи съвместно по случай на лице, ползващо социална услуга“ (Етичен кодекс, чл.11)
Според чл. 12, нормите на колегиално поведение, към които служителите, осъществяващи дейности по управление и предоставяне на социални услуги, трябва да се придържат, са:
1. коректност в поведението и отношението към работодателя и колегите;
2. изграждане и поддържане на отношения на уважение, доверие, сътрудничество и колегиалност;
3. обмен на информация, отнасяща се към благополучието и защитата правата на лицата, ползващи социални услуги;
4. спазване на принципите на поверителност при споделянето от колеги в хода на съвместното професионално взаимодействие;
5. утвърждаване и непрекъснато надграждане на своя собствен авторитет в организацията, в която работят;
6. недопускане на действия, които биха уронили престижа и авторитета на колегите;
7. уважение на професионалния опит на колегите;
8. готовност за включване със знания и опит, ако колегите им се нуждаят от тях;
9. недопускане на възникване на конфликтни ситуации, а в случай на възникнал професионален конфликт с колеги, искане на съдействие от компетентен колега или посредничество, за да го преустановят;
10. задаване на ясни и точни правила на професионални отношения, ако са на ръководна позиция, както и оценяване на колегите си честно, безпристрастно и въз основа на ясно формулирани критерии и правила;
11. искане на съдействие от ръководството при възникване на етична дилема. (Етичен кодекс, чл. 12)
В Раздел V на Кодекса са посочени нормите на поведение, отнасящи се до отговорното отношение към спецификата на професията на служителите, предоставящи социални услуги, от които се очаква да съблюдават ,,стриктно спазване на конфиденциалност и професионална тайна, опазване на личните данни на физическите лица, в съответствие с действащото законодателство“, да защитават ,,моралните и професионални норми и мисията на професията“, ,,проява на отговорност и активност в дискусиите и критиката, свързани с професията“, да оказват ,,съдействие за усъвършенстването и ефективността на знанията и уменията, свързани с практиката на професията“, да подпомагат ,,процеса на разширяване на избора и навременните възможности за подкрепа на лицата, включително от уязвими групи“ и не на последно място – да не допускат ,,действия или поведение, които биха уронили престижа и авторитета на професията“. (Етичен кодекс, чл. 12)
От съществено значение са и разписаните в Раздел VІ норми на поведение в обществото, според които от служителите се очаква да съдействат ,,за повишаване на степента на разбиране от обществото за нуждите на лицата, ползващи социални услуги“; да популяризират ,,правата на лицата, ползващи социални услуги“ и да спомагат за ,,повишаване чувствителността и нетърпимостта на обществото към нарушаване на тези права“; да участват в насърчаването на ,,обществената инициатива и информираното включване на обществото и институциите в изграждането на политика за създаване и предоставяне на качествени социални услуги“; да популяризират ,,програми и добри практики“, да се включват в ,,проучване и отчитане на добри практики, положителни или отрицателни тенденции в социалните услуги, имащи отношение към осъществяване на социалната политика на местно и национално ниво“, както и да спомагат за ,,създаване на сигурна среда, в която лицата, ползващи социални услуги, получават качествена подкрепа и грижа“. ( Етичен кодекс, чл. 14).
Етичните норми за поведение са от ключово значение за всяка организация и за всяка гилдия. Те определят етикета за създаване, осъществяване и поддържане на оптимални и взаимноизгодни отношения с потребители, колеги и партньорски структури и имат непосредствено значение за и отражение върху качеството на предлаганите услуги. Както всеки друг етичен кодекс, така и този, на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, е предназначен да създаде и да поддържа съответни на съвременните изисквания към социалната работа, стандарти; да гарантира качеството, ефективността и целесъобразността на услугите и да насърчава недискриминацията, почтеността и взаимното уважението както с клиентите на социални услуги, така с тези, които са ангажирани под една или друга форма със социални дейности.
Библиография:
Етичен кодекс на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, 2021, достъпен на: https://www.mlsp.government.bg/uploads/35/sv/etichen-kodeks-slujiteli-su-2021-pdf.pdf
Закон за социалните услуги, 2020 достъпен на: https://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2137191914