Приложение на ислямското социално финансиране в интеграцията на бежанци: проблеми и перспективи

Приложение на ислямското социално финансиране в интеграцията на бежанци: проблеми и перспективи

Искра Янкова, стажант в „Мулти култи колектив“

Искра Янкова завършва като отличник на випуска бакалавърска степен по биология, магистратура по клетъчна биология и патология в Софийския университет „Св Климент Охридски“. През 2018 г. печели второ място в конкурса „Студент на  годината“, категория „Природни науки и биотехнологии“. Автор е на научни публикации в областта на молекулярната генетика и биологията на рака и има награди от  международни конференции по екология. В момента изучава магистратура по  журналистика и медии, като във фокуса на научния ѝ интерес са взаимодействието между науката и медиите, тенденциите в зелената икономика и социалното финансиране, както и проблемите в медийното отразяване на бежанци и мигранти.

Увод
 

Продължителните военни конфликти, репресиите срещу правата на човека в условията на тоталитарни режими, тежките икономически кризи и негативните изменения в климата са сред основните причини за увеличаване броя на бежанците в световен мащаб. В края на 2021 г. той достига 21,3 млн. души, като 83% от тях са приютени от развиващи се държави с високи нива на бедност (ВКБООН, 2022). Известно е, че 69% от бежанците произлизат от 5 държави, сред които първите три са Сирия (6,8 млн. д.), Венецуела (4,6 млн. д.) и Афганистан (2,7 млн. д.). Характерна за приемащите страни е географската близост до зоните на конфликти, като през годините се наблюдават някои промени в профила на тези държави (разгледани по-подробно в т. 2).

Бежанската криза е сериозно изпитание пред постигането на 17-те цели за устойчиво развитие (ЦУР) на ООН, като сред най-проблемните са първата и десетата, отнасящи се до бедността и неравенството. Традиционни практики като репатриране и презаселване на бежанци са недостатъчни, а липсата на достъп до образователни, здравни и финансови услуги възпрепятства успешната интеграция на търсещите и получилите закрила в приемащите държави. От съществено значение са фактори като степента на икономическо развитие на държавите, приемащи бежанци, нивото на неравенство между отделните социални групи в техните общества, както и нивото на неравенство между приемащото общество и бежанците.

Налице са множество правни ограничения пред последните, които затрудняват участието им в икономическия и социалния живот на страната: част от тях са свързани с достъпа до финансови услуги, например процедурата по откриване на банкова сметка или теглене на кредит. Сред основните препятствия пред кредитирането на бежанци са тромавите и скъпи процедури по оценка на риска, нежеланието да банките да работят с клиенти от държави, смятани за рискови, високите цени на банковите услуги и стойността на лихвените проценти. Изброените проблеми се превръщат в пречка пред самостоятелността на бежанците в обществото, потискат предприемачеството сред тях и затвърждават профила на търсещите и получилите закрила като уязвима група, силно зависима от социални помощи и превръщаща се в „лесна мишена“ за практики с ниски нива на отчетност и сигурност, свързани с дейността на криминални и дори терористични организации. Поради това са необходими нови подходи за интеграция, основани на социална отговорност, приемственост и стимулиране икономическата самоинициатива на бежанците в приемащите общества.

След „Голямата рецесия“ през 2009 г., причина за фалита на водещи банки на Уолстрийт, популярността на ислямското финансиране нарасна значително поради относителната стабилност на ислямските финансови институции и по-слабото влияние на икономическата криза през този период.

По данни на Международния валутен фонд към 2017 г. в света оперират над 1000 ислямски банки с активи близо 2 трилиона долара (Международен валутен фонд, 2017). Основно предимство на системата на ислямските финанси е, че те работят съобразно целите за устойчиво развитие на ООН (главно цели 1 и 10), а социалното включване и филантропията са водещи принципи, залегнали в един от петте стълба на исляма, закат, и интегрирани успешно в ислямската икономика. Също така, те се характеризират с изявен приложен характер и насоченост към отделни значими проблеми на рисковите групи в обществото – преодоляване на крайната бедност, социално предприемачество, социално включване на хора с увреждания, стимулиране на икономическото участие на жените, микрофинансиране на селскостопански дейности и образователни програми за бежанци, като не се основават на характерния за Запада консумеризъм и са ориентирани към по-справедливо разпределение на богатството и постигане на социална стабилност и солидарност. Освен това, много от бежанците по света изповядват ислям, което предполага скептицизъм към конвенционалното (лихвено) банкиране. Високата корпоративна социална отговорност на ислямското финансиране го превръща в ценно средство за развитие на съвременни глобални тенденции като зелена икономика и интеграция на уязвими групи.

Целта на изследването е да систематизира съществуващите до този момент практики за ислямско финансиране на бежанци и уязвими групи и техните предимства и недостатъци в различни приемащи бежанци държави, като се фокусира и върху потенциалните проблеми и перспективи на приложението им в България.

Работната хипотеза на проучването се основава на това, че утвърдените и нискорискови инструменти за ислямското социално финансиране могат да улеснят достъпа на бежанците до финансови услуги, да стимулират предприемачески инициативи и да противодействат на практики за обмен на пари с ниска отчетност и криминален характер. Използваната методология е качествен анализ на наличните досега научни изследвания в световен мащаб, включително и в България.

Ислямски финансови инструменти за борба с бедността и приложението им в интеграцията на бежанци
 

Ислямското финансиране води началото си от средата на ХХ в. и се основава на  ключови принципи на шариата (ислямския религиозен закон): кредитиране без лихва (рибá), инвестиране в „разрешени“ (халал) дейности без прекомерни рискове (гхарар) и стимулиране на местната общност чрез „милостиня“ (закат). Важна социална роля в ислямското финансиране имат банките и НПО секторът. Институциите за микрофинансиране (IMF) са организации, предоставящи финансови ресурси предимно на малки бизнеси и нуждаещи се хора, което ги прави важна част от социалната система в ислямския свят.

Известни са няколко инструмента за микрофинансиране с пазарна или благотворителна насоченост, групирани в следните категории: договори за покупка и продажба (мурабаха, салам, истисна), партньорство (мушарака, мудараба), лизинг (ижара) и благотворителен заем (кард хасан) (Obaidullah and Khan, 2008: 19-22). Мурабаха най-често се използва за финансиране на стоки, като кредиторът придобива директно на пазара искания от клиента продукт и го препродава след заплащане за предоставената услуга. При мушарака две или повече страни внасят капитал в бизнеса и разделят нетната печалба и загуба пропорционално в предварително определен процент.

Мудараба е партньорска форма на финансиране, при която едната страна инвестира пари, а другата – бизнес умения и време. Чрез ижара актив или имот е предоставен за ползване на друга страна срещу предварително уговорен наем до края на определен период. Собственикът на актива се задължава да продаде или предостави лизинг на получателя след изтичане на договора за лизинг. Този тип договор е подходящ за хора с ниски доходи, които искат да използват актива до приключване на споразумението под формата на подарък или срещу символична цена.

 Ислямският микрофинансов сектор е съсредоточен в три държави (Индонезия, Бангладеш и Судан) и все още е доминиран основно от два продукта – мурабаха и кард хасан. Въпреки предимствата си, се характеризира и с някои недостатъци (Ab Manan and Mohd Shafiaib, 2015). Недостатък на мудараба са неяснотата и непоследователността на печалбата, както и натоварването при управлението на заемите и наблюдението от страна на кредитните служители. Това е сред причините за по-високия риск на тази операция въпреки силно изявената ѝ роля в социалното предприемачество (Obaidullah and Khan, 2008: 19-22). Сред по-съществените проблеми на ислямското микрофинансиране са отказът на заеми и високите рискове, породени от малки и краткосрочни кредитни операции, както и преодоляването на социо-културните бариери в предоставянето на финансови услуги в развиващите се страни. 

Основно достижение на ислямските микрофинанси е социалното финансиране на бежанци, според състоянието в което се намират. Установени са следните фази (Parakkuth, 2017: 67-101):

 1. Фаза на спешна рехабилитация (доставка на хуманитарни помощи и животоспасяващи дейности) – бежанците са силно уязвими поради непосредствените последици от кризата. Подходящи са инструментите за „състрадание“ с нестопанска цел – закат, садакат, вакъф и др.

2. Фаза на реконструкция – икономическо възстановяване при продължаващо предоставяне на помощ. Бежанците са психически подготвени да се справят с кризата и са се установили в определен район. Препоръчително е финансирането тип „продължаващо състрадание“, с въвеждане на бизнес модели за споделяне на печалби и загуби като мудараба.

3. Фаза на типичната бежанска среда, фокусирана върху дългосрочни цели (жилище, образование, презаселване и др.). Налично е разнообразие от модели на микрофинансиране, стимулиращи самоинициатива и предприемачество – мушарака, мудараба, мурабаха, салам, истисна, такафул.

Закат

Закатът (милостиня) е основен стълб на исляма, служещ като инструмент за разпределение на богатството в обществото. Закатът представлява кораничното задължение всеки мюсюлманин да дарява 1/40та от дохода си за благотворителност. В ислямските общества той стабилизира цените и увеличава паричното предлагане, като стимулира нарастването на търсенето на стоки и услуги. Ключов е в борбата с рецесията чрез натрупаните средства през него. Представлява конституиран фискален механизъм за подпомагане на дейности, свързани с образование и здравеопазване, следователно той е един от основните финансово регламентирани механизми за ислямска филантропия. Върховният комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН) стартира в края на 2016 г. фонд за бежанци, основаващ се на закат, като по данни за 2021 г. чрез него са подпомогнати над 40 000 семейства в Йемен и в Бангладеш и в по-малка степен, семейства в държави, приемащи предимно сирийски бежанци като Ливан и Йордания (ВКБООН, 2022b). Сред предизвикателствата пред институцията ,,закат” са неефективното управление и липсата на прозрачност на събирането и управлението на средствата. Известни са седем източника на закат, сред които бизнес, селско стопанство, спестявания, печалби и др.

Вакъф

Прието е, че концепцията за вакъф датира от VIII век, като е била развита и в Османската империя. През XXI в. се употребяват две форми – паричен и поземлен вакъф, като първият е ориентиран към финансиране на малки и средни предприятия, образование, облекчаване на бедността и др.

Малайзийски учени са разработили два модела за филантропия на базата на вакъф и закат като средство за финансово стимулиране на бежанци. Паричният вакъфов микрофинансов фонд за бежанци (CWRMF) (Kachkar, 2017) е насочен към предоставяне на ислямско микрофинансиране на бежанци предприемачи чрез временен и постоянен вакъф. Предполага се създаването на резервен фонд, като набирането на средства може да включва и издаване на вакъфски удостоверения (сукук) на дарители, както и подкрепата на международни организации като ВКБООН и Ислямската банка за развитие.

С оглед на рисковете от неизпълнение се употребява единицата такафул (застраховка). Интегрираният модел на закат и вакъф за бежанци (IZWMR) (Herman and Indrawa, 2018) се основава на CWRMF и го разширява с въвеждането на поземлен вакъф. Този модифициран подход е ориентиран не само към предприемачите, но и към бежанците в неравностойно положение, което подчертава социалния му характер и насочеността му към преодоляване на неравенството.

Приложението на инструмента такафул оказва регулаторна роля върху базираните на вакъф и закат модели, сред които е и интегрираният вакъф-базиран модел на ислямско микрофинансиране (IWIMM) (Haneef, 2015) за справяне с предизвикателства като липса на капитал. Главна функция на такафул е осигуряване на компенсация за неизпълнение на плащането от страна на бежанци поради фалит, неочаквана болест или смърт.

Садака и кард хасан

Садака е доброволна практика в ислямската филантропия за постигане на социално сближаване и солидарност. Тя е популярно средство за борба с бедността от страна на ислямските НПО-та и висшата класа. Според икономиста от Световната банка Хабиб Ахмед садака е подходящо средство за създаване на работни места и генериране на доходи по проекти за развитие (Atia, 2011).

Кард хасан е безлихвен заем, върнат на кредитора след изтичане на договорения период. Отпуска се на базата на „репутация“ и длъжникът връща само заетата сума, без допълнителна такса. Сведения за произхода му се откриват в Корана, сура ,,Кравата”. Днес се прилага за финансиране на обучения и бизнес услуги чрез пари или съоръжения. Интересно е приложението му за икономическо стимулиране на жените в селските райони на Египет (Atia, 2011). Според повечето мениджъри инструментът е рисков заради тенденцията за обезпечаване в натура, трудното администриране и проследяване на кредитополучателите. Препоръчва се замяната му с мурабаха и ижара (Ab Manan and Mohd Shafiaib, 2015). 

Сукук

Сукук е множествено число на ислямска безлихвена облигация (сакк). Представлява пропорционално право на собственост върху активите, в които се инвестират средства. Набира популярност от 70-те години на ХХ в., като е предпочитан финансов инструмент и днес както в ислямския свят, така и в държавите с доминираща конвенционална банкова система. В практиката се прилага най-често чрез мурабаха.

За финансово стимулиране на бежанци се използва хуманитарен сукук (Mohd Zain and Adawiah, 2018) в следните подкатегории: сукук за социално въздействие (SIS), сукук за социално отговорна инвестиция (SRI), зелен сукук (GS), вакъф сукук (WGS) и др. Хуманитарният сукук позволява благотворителното участие на физически лица и е приложим за оказване на трансгранична хуманитарна помощ. Най-добре се комбинира с вакъф. Пазарът на SRI сукук е бързорастящ, задвижван от търсенето и предлагането.

Иновативният сукук на социална синергия (Double-S sukuk) (Sani and Sharofiddin, 2021) е средство за набиране на по-евтино и по-голямо финансиране, насочено към преодоляване на бедността, пандемията от COVID-19 и бежанската криза. Прилага се чрез мушарака, мудараба или хибридни операции. Насочен е към растежа на доходите, борба със зависимостите и филантропия, базирана на кард хасан.

Ислямски финансови практики в приемащите държави – успехи и проблеми
 

Приемащите бежанци държави се сблъскват с различни проблеми, касаещи интеграцията на бежанците – инфраструктура, финансиране, правна рамка, нагласите на приемащото общество и др. Фактори с първостепенно значение са нивото на икономическо развитие на държавите, измеренията на неравенството сред местното население и бежанците, както и местоживеенето на последните – съответно в изолирани бежански лагери, в близост или не до по-големи градове или малки неселени места (най-вече села).

В настоящия доклад са разгледани три класически примера за региони на приемащи държави, като е направена оценка на проблемите и решенията във връзка с интеграцията на бежанци чрез употребата на ислямски инструменти за микрофинансиране и сукук. Анализирани също са практики в Западна Европа и САЩ.

Източна Африка

Бежанците от Сомалия са общо предизвикателство за двете ѝ съседки – Кения и Етиопия. И двете държави са с предимно християнско население, но се различават по подходите за интеграция, които прилагат. Кения стимулира ислямското финансиране – членува в Ислямския борд за финансови услуги, поддържа три ислямски банки и конвенционални банки с ислямски продукти. Сред проблемите са малкият пазарен дял на банките (2%), липсата на дългосрочно финансиране и двойното облагане (Тошкова, 2017). Дейностите на бежанците в лагерния комплекс Дадааб, Кения, включват предимно интернет кафенета, магазини, бръснарници, телефонни бюра, клиники и др. Предпочитани финансови продукти сред бежанците са мурабаха и мушарака, докато употребата на кард хасан отстъпва (Husni, 2021).

Сукукът е широко застъпен в публично-частни партньорства за развитие на инфраструктурата, като е приоритетен и вакъф мобилният сукук, комбиниран с кард хасан. Това е средство за интеграция на бежанци, за които конвенционалните банкови услуги са недостъпни поради липса на мобилни телефони или банкови сметки (Jahan, Muneeza and Baharuddin, 2021).

Въпреки постигнатите успехи съществен проблем в Кения остава забраната на бежанците да работят, пътуват или учат извън лагерите в предела на Дадааб (Kenya: Urgent solutions needed for refugees as Dadaab camps close, 2021), поради което остават силно зависими от хуманитарната помощ и гореспоменатите мобилни финансови операции имат приоритетен характер.

Етиопия е изправена пред значително повече проблеми като приемаща страна, свързани с липсата на подробно законодателство за ислямско микрофинансиране, недостига на квалифицирани кадри в областта на ислямските финанси и тежките административни разходи.

Голяма част от бежанците, особено живеещите в селските райони, са финансово изключени, а поради религиозни причини не желаят да използват конвенционалната банкова система. Наблюдава се голямо неравенство между християните и мюсюлманите в страната по отношение на финансирането (Abdu Seid, 2020), придружено от високата цена на услугите и отдалечеността на финансовите институции от местоживеенето на бежанците. Най-успешно в този проблемен контекст се реализира операцията мурабаха, чрез която се осъществява финансиране на малки предприемачи.

Централна и Южна Азия

Тук ще бъдат сравнени накратко финансовите практики основно в три приемащи държави от региона – Шри Ланка, Пакистан и Бангладеш. Въпреки установените разлики, сходна характеристика и на трите страни е по-глобалният фокус върху бедността, характерна както за бежанците, така и за приемащото население, с акцент върху микрофинансиране на заетите в селското стопанство. В Шри Ланка се търси излизане отвъд „популярните“ ислямски банкови практики, като подпомагането на земеделието се осъществява чрез салам и мудараба (Obaidullah and Mohamed-Saleem, 2009). Салам е ислямски финансов инструмент, традиционно използван за подпомагане на дейности в аграрния сектор и това прави приложението му сред бежанците в селските райони съществено.

Интегрираното ислямско микрофинансиране, базирано на вакъф (ISMF), е важен инструмент за намаляване на бедността в Бангладеш. Към стратегията на страната за устойчиво развитие спада и употребата на закат, чиято социална роля повлиява положително развитието на жените и децата с увреждания. Във връзка с бежанците рохинга Бангладеш дарява 40 000 долара за издръжка на 3 794 семейства (Ab Manan and Mohd Shafiaib, 2015), но проблемите, свързани с климатични рискове и достъпа до образование, продължават да съпътстват живота на „най-преследваното малцинство в света“ в най-големия бежански лагер в световен мащаб Кутупалонг. 

В Пакистан чрез микрофинансиране се цели повишаване стандарта на живот и  ограничаване на инфлацията. Микрофинансовият сектор в Пакистан може да бъде разделен на три основни категории – програми за големи регионални селски райони, НПО сектор, активен в градските райони и нарастващ брой НПО-та в селата, в които достъпът до кредит е ограничен (Aslam, 2014). Популярни инструменти са такива с предимно благотворителен характер като кард хасан, закат и вакъф. Тези практики са насочени косвено и към подобряване положението на афганистанските бежанци в страната – една от най-големите бежански групи в световен мащаб.

Турция

По данни на ВКБООН за 2021 г. (ВКБООН, 2022) Турция е държавата, приела най-много бежанци държава в света, като там живеят 3,8 млн. разселени лица, главно от Сирия. Стратегиите за справяне с бежанската криза в Република Турция са пряко зависими от европейското финансиране за покриване на мащаба на ситуацията (Unal, 2020). Ислямската банка за развитие (IsDB) и Ислямският фонд за солидарност за развитие (ISFD) предприемат стъпки за рационализиране на няколко жизненоважни проекта за бежанците, свързани с възможности за създаване на работа, връщане на децата в училище и овластяване на местните неправителствени организации (Islamic development bank, 2019).

Микрофинансовият сектор в Турция не е ново явление, но на пазара има само две институции, развиващи подобна дейност (Mahomed, Unal et.al., 2021). Turkish Grameen Microfinance Programme (TGMP) е най-голямата институция за микрофинансиране в Турция, основана през 2003 г. Тя има водеща роля в предоставянето на финансови услуги на жени, живеещи в бедност в цялата страна. Микрокредитните дейности, управлявани от TGMP, имат важен ефект за повече от 180 000 бежанци. Другата микрофинансова организация, Maya, е основана през 2002 г. от Фондацията за подкрепа на работата на жените (KEDV). Мaya осигурява финансови средства и услуги за кредитополучатели с ниски доходи. Специализирана е в предоставяне на заеми за уязвими жени за създаване на малък бизнес, като днес е достигнала до повече от 180 000 жени. Предприетите действия от Турция са важна стъпка към постигане на равенство на половете и по-целесъобразна интеграция на бежанците в градска среда – модел на интеграция, характерен по-скоро за развитите страни.

Западна Европа и САЩ

Ислямските средства за финансиране са сравнително добре познати в Западния свят. Те се установяват постепенно с годините, като ислямски финансови услуги биват предлагани и от конвенционалните банки. Пример за това е Франция, където седем банки развиват такава дейност (Islamic Banks in France, 2019). Великобритания е страната с най-добре представен ислямски финансов сектор. Хуманитарният сукук е предпочитан финансов инструмент за преодоляване на бежанската криза, включително кризата със сирийските бежанци в Европа (Mohd Zain and Adawiah, 2018).

Интересен е и опитът на САЩ с ислямските финанси (Chiu, Newberger et.al., 2005). Известни са девет институции, като LARIBA Finance House е най-старата от организациите и първоначално е била финансирана предимно от мюсюлмани в САЩ. Guidance Financial Group също има произход от мюсюлманската общност и предлага продукти през последните две години, включително програми с насоченост към пенсионно осигуряване и образование. Модели като ижара и мурабаха са все по-предпочитани, като ислямските социални финансови практики имат важно значение за интеграцията на сомалийските бежанци в страната.

За разлика от Великобритания и САЩ, където ислямските финанси са представени предимно в пазарен контекст като устойчиво икономическо средство, в Нидерландия  филантропията е по-силно застъпена (El Fadili, 2019). Наблюдава се развитие на сектора чрез преобладаване на закат и вакъф. Това става все по-ключов механизъм за Нидерландия като приемаща бежанци държава.

Проблеми и перспективи пред въвеждането на ислямско социално финансиране на бежанци в България
 

В България ислямското финансиране е относително нова тема и това ѝ придава дискусионен характер. Сред пионерните проучвания е това на Камджалов (2021), което изследва нагласите на българското общество към ислямските финанси (Камджалов, 2021). Резултатите показват неосведоменост на по-голямата част от респондентите по отношение на терминологията, но признаване на някои ключови принципи на социална отговорност на тези практики, което може да се тълкува като предпоставка за развитието им в страната. Друго изследване (Йорданова, 2018) систематизира и оценява рисковете от разпространението на ислямски финансови практики, като в него е акцентирано основно върху потенциалното им негативно влияние. До този момент липсва проучване на национално ниво, в което ислямското банкиране да е разгледано в контекста на бежанската криза в страната и ролята му като средство за интеграция на бежанци и мигранти.

Проблеми пред достъпа на бежанците до финансови услуги
 

На този етап бежанците в България могат да използват само конвенционални финансови услуги, но това е съпроводено от множество трудности. Според Доклада на ВКБООН за достъпа до финансови услуги на бежанците в България сред най-честите пречки за достъп на бежанците до финансови услуги е липсата на официален документ за самоличност (Христов, 2021: 10-11). Това се оказва проблем най-вече за търсещите закрила, които се идентифицират с регистрационни карти, издадени от Държавната агенция за бежанците, като възможностите за създаване на банкова сметка и превод на заплати по нея са силно лимитирани. Така и банките губят потенциални клиенти, и бежанците биват лишени от достъп до икономическия живот в страната. Цялостното влияние върху националната сигурност също е негативно, като значението на паралелни нелегитимни практики за финансиране с ниска отчетност, например древната система хауала (хавала)[1], характерна най-вече за Близкия изток и Индия, нараства и излага на още по-големи рискове пребиваването на бежанците в България (Йорданова, 2019).

Основните затруднения, които срещат получилите международна закрила, по отношение на достъпа до финансови услуги и особено при кандидатстване за кредит, са свързани със страните им на произход. Повечето държави, традиционни „източници“ на бежанци, са класифицирани като високорискови и вниманието на банковите служители е фокусирано предимно върху това, вместо върху факта, че лицата бягат от тези държави, не искат или не могат да се върнат там (Христов, 2021: 11-15). Една от причините за това е влизането в сила през 2018 г. на Закона за мерките срещу изпирането на пари, като преди това системата е била значително по-достъпна. Двата действащи закона, съответно Законът за мерките срещу изпирането на пари и Законът за мерките срещу финансирането на тероризма, предвиждат комплексна проверка на клиентите, оценка на риска и разкриване на информация относно съмнителни операции, сделки и клиенти. Допълнителни ограничения пред бежанците поставят фактори като липсата на постоянен адрес и степента на владеене на български и английски език.

Действащи мерки за стимулиране на социално предприемачество
 

Някои мерки по посока разрешаване на проблема с достъпа до финансови услуги и насърчаване на предприемаческа самоинициатива са предприети от НПО сектора в страната, но предвид спецификата на правната рамка, имат по-скоро локално и подпомагащо значение, отколкото фундаментално такова. Една от тези практики е придружаването на бежанци в банките от служители в съответната неправителствена организация, даването на становища и предложения относно улесняване достъпа до финансови услуги (Христов, 2021: 15). По-сериозни и мащабни кампании са насочени към интеграция на бежанци, посредством финансиране на образователни проекти (Каритас, 2022) и социални програми за микрофинансиране на уязвими групи (Български Червен кръст, 2011) и микрофинансиране с фиксиран нисък лихвен процент (проекта „Микрофонд“, https://www.mikrofond.bg/). Като алтернативни варианти са представени и кредитните кооперации, при които приемът на нови членове изисква препоръчване от член на кооперацията или връзки с общността, където кооперацията извършва своята дейност. В доклада за достъпа до финансови услуги на бежанци и мигранти на ВКБООН от 2021 г. е установено, че кредитните кооперации са добре известни на бежанците и са възприемани положително от тях (Христов, 2021: 19-20).

Недостатъци на съществуващите практики и проблеми пред въвеждането на ислямски финансови услуги
 

Въпреки наличието на различни инструменти и средства за филантропия, те не са обхванати от обща система, в която да работят съгласувано, а по-скоро имат спорадичен характер. В конвенционалната (секуларна) финансова система дейностите, свързани с филантропия, са като цяло второстепенни, нерегламентирани и с пожелателен характер. Причина за това е и начинът, по който оперират традиционните банки, чието посредничество се основава на дълга и позволява прехвърляне на риска. В този модел социалният елемент е значително по-слабо изразен спрямо моделите на ислямско социално финансиране, където посредничеството се основава на активи и споделяне на риска (El Tiby, 2011).

Сред най-сериозните затруднения пред въвеждането на ислямски финансови услуги в България са особеностите на българското законодателство. Изследвани са правните аспекти при въвеждане на ислямско финансиране в конвенционални банкови системи (Камджалов, 2019). Установено е, че съучастието в търговската дейност на клиента е в конфликт със секуларното законодателство на съответната юрисдикция, като в българското законодателство (Закон за кредитните институции, 2006) такива практики не са регламентирани. Това се оказва ключово препятствие пред въвеждането на услуги и практики с подчертан социален характер и доказан или значителен теоретичен потенциал за интеграция на бежанци, които нямат аналог при настоящите условия. Такива са моделите, базирани на вакъф, закат, садака и кард хасан, както и издаването на хуманитарен или мобилен сукук.

Изводи
 

Проведеното проучване на видовете ислямско социално финансиране на бежанци, приложението им в различни региони на света и потенциала им за приложение в България предпоставя следните изводи:

Налични са разнообразни средства за ислямско социално финансиране, насочени пряко към социалната интеграция на бежанците и преодоляването на бедността. Механизмите работят синергично за постигане на ЦУР на ООН. Оценена е степента на риск на отделните инструменти, като е предпочитана замяната на високорисковите операции с утвърдени модели като мурабаха. Релевантният подбор на услугите предполага и специализацията им спрямо конкретния контекст, в който се намират бежанците – особености на местоживеенето, страната на произход, фазата на интеграция и икономическите им дейности, както и рисковете от употреба на съответния финансов продукт.

Приложението на ислямски финансови практики в приемащи бежанци страни зависи от контекста на тяхната икономика и култура, като това определя целите и подходите към бежанската криза. За Африка основен проблем е религиозното неравенство между бежанците и местното население, за Централна и Южна Азия – преодоляването на бедността и развитието на селското стопанство; за Турция – устойчивата интеграция на жените бежанки в обществото. Тези приоритетни направления рефлектират върху характера на търсените и предлаганите услуги. В изследваните региони нагласите на бежанците спрямо конвенционалното и ислямското финансиране са изучени в различна степен, като сред най-задълбочените изследвания в настоящия етап са тези в Африка.

В Западния свят ислямските социални финанси имат второстепенно значение, но биват все повече припознавани като инструмент за преодоляване на бежанската криза поради присъщата им корпоративна социална отговорност. Стратегически значима е употребата на сукук и интересът към развитие на ислямски финансов сектор посредством банкови институции или предлагане на ислямски продукти от конвенционални банки. В това отношение може да се установи сходство с Кения, за която също конвенционалната банкова система е традиционна, но перспективата за развитие на ислямско финансиране и издаване на сукук е привлекателна. Разликите между Кения и Западния свят по отношение интеграцията на бежанци обаче са базирани на степента на икономическо развитие на държавите, като рефлектират върху мерките за сигурност, оценката на риска и борбата с корупцията.

В България основните проблеми пред достъпа на бежанците до финансови услуги и развитието на ислямски финансов сектор са с юридически характер. Липсват задълбочени изследвания върху приложението на ислямски операции за финансиране на бежанци, нагласите на бежанците спрямо конвенционалните и ислямските финансови услуги, както и върху нагласите на експертите спрямо правните перспективи и рискове пред въвеждането на безлихвено банкиране. Настоящите дейности за интеграция на бежанци имат до голяма степен спорадичен характер и се извършват почти изцяло от НПО сектора в страната, като участието на държавата е незначително. Отговорността за избягване на рискове се поема изцяло от банковия сектор, поради което много банки отказват откриване на банкови сметки или отпускане на кредит на бежанци, а това подтиква последните към търсене на високорискови и дори криминални практики.

Развитието на определени ислямски финансови практики с ниски и умерени нива на риск в България, подплатено със стабилна законодателна рамка, по-скоро би оказало полезно влияние върху интеграцията на бежанците в България и косвено би повлияло положително икономическото развитие на страната.

Препоръки
 

Във основа на анализа на наличните изследвания на този момент и на синтезираните изводи, могат да бъдат направени следните препоръки за потенциално развитие на ислямско социално финансиране в България:

Провеждане на серия от изследвания и дискусии с фундаментален и приложен характер, насочен към правните аспекти на въвеждането на ислямски финансови услуги, оценка на риска за националната сигурност, икономически анализ и подбор на релевантни нискорискови услуги и задълбочени проучвания на нагласите спрямо видовете финансиране и потребителските цели на търсещите и получилите закрила.

Въвеждането на ислямски финансови практики да не се разглежда като комерсиален, а като социален акт. Вместо създаване на алтернативна финансова система, предназначена за български граждани, да бъде реализирана специална ислямска финансова програма, насочена само към бежанци и съобразена изцяло със спецификите на ислямското социално финансиране на бежанци. Обосновано е тази програма да има благотворителен характер с високо ниво на контрол, като присъствието на държавата като регулаторен орган да бъде засилено, съвместно с банките и НПО сектора.

На първо време, при потенциално интегриране на ислямски финансови инструменти, конкретно и изцяло насочени към бежанци, да се започне от тези, криещи най-малък риск. Най-подходяща за това е мурабаха. На по-късен етап би било подходящо въвеждането на ижара и сукук (хуманитарен и мобилен) при специално регламентирано законодателство.

При избора на релевантни ислямски финансови услуги да се вземе предвид социално-икономическият контекст, в който се намират бежанците в България – местоживеене, нагласи към финансовите продукти, видове предприемаческа инициатива, която искат да развиват, статут. Например, при положение, че голяма част от бежанците в България живеят в градски условия, операция като бай салам с насоченост към селското стопанство не е толкова релевантна.

Ислямското социално финансиране да не се разбира дословно в религиозен контекст и да не свързва изцяло с шариатски законодателни практики. Препоръчително е да бъде възприето като социална дейност, насочена към интеграция на конкретна социална група. Определени ислямски практики за социално финансиране са релевантни на целите на ООН, стимулират малкия бизнес и кръговата икономика и могат да се разглеждат като ценни иструменти за устойчиво развитие. Това включва и някои ислямски финансови принципи, които биха оказали положително влияние върху интеграцията на групи в риск – безлихвено банкиране, нетолериране на дейности с неетичен характер като порнография, хазарт и продажба на алкохол и приложението на регламентирани финансови инструменти за филантропия, които често са взаимнозаменяеми, с тенденция към намаляване риска на операцията.

Библиография:

Български червен кръст (16 декември 2011). нов проект в помощ на уязвими групи. https://www.redcross.bg/news/view?nwid=10525. Последно проверено на 16 август 2022.

Закон за кредитните институции. Обнародван в Държавен вестник бр. 59 от 21 юли 2006 г.

Йорданова, Г. (2018). Ислямските финанси като асиметрична заплаха за финансовата сигурност на Европа. Available from: https://www.researchgate.net/publication/324605697_ISLAMSKITE_FINANSI_KATO_ASIMETRICNA_ZAPLAHA_ZA_FINANSOVATA_SIGURNOST_NA_EVROPA

Йорданова, Г. (16 септември 2019). Системата хауала и трайното й навлизане в България и Европа. Българска наука. https://nauka.bg/sistemata-hauala-trainoto-navlizane-balgariya-evropa/. Последно проверено на 16 август 2022.

Камджалов, М. (2019). Правни аспекти при въвеждане на ислямските финанси в конвенционални банкови системи. Правото и бизнесът в съвременното общество. Актуални правни предизвикателства в икономиката. Варна: Икономически университет – Варна.

Камджалов, М. (2021). Нагласи за възприемане на принципите на ислямските финанси. Варна: Икономически университет.

Каритас София. (2022). Български бежански стартъп спечели международното съревнование Migrant Talent Garden. https://www.caritas-sofia.org/bg/news/bulgarski-bezhanski-startup-specheli-migrant-talent-garden. Последно проверено на 16 август 2022.

Тошкова, В. (15 юли 2017). Африка – новата граница за покоряване от ислямското банкиране. Investor.https://www.investor.bg/drugi/338/a/afrika-novata-granica-za-pokoriavane-ot-isliamskoto-bankirane-243084/. Последно проверено на 19 юни 2022.

Христов, М. (2021). Достъп до финансови услуги на търсещи и получили закрила лица в Република България. ВКБООН.

Abdu Seid, A. (2020). Islamic Micro Finance Services in Ethiopia: Performances and Implications for Financial Inclusion and Poverty Alleviation. International Journal of Commerce and Finance. Vol. 6, Issue 2, 159-169.

Ab Manan, S., Mohd Shafiaib, M. H. (2015). Risk Management of Islamic Microfinance (IMF) Product by Financial Institutions in Malaysia. Procedia Economics and Finance. vol. 31, 83-90.

Aslam, M.N. (2014) Role of Islamic Microfinance in Poverty Alleviation in Pakistan: An Empirical Approach. International Journal of Academic Research in Accounting, Finance and Management Sciences. Vol. 4, No.4, 143–152.

Atia, M. (2011). Islamic Approaches to Development: A case study of Zakat, Sadaqa and Qurd al Hassan in Contemporary Egypt. 8th International Conference on Islamic Economics and Finance. Center for Islamic Economics and Finance, Qatar Faculty of Islamic Studies.

Building Markets. (2020). An Assessment on the Financial Inclusion of Syrian-owned Enterprises in Turkey. Достъпно на: https://buildingmarkets.org/wp-content/uploads/2021/10/an_assessment_on_the_financial_inclusion_of_syrian-owned_enterprises_in_turkey.pdf

Cavusoglu, R., Aktuna, G., Koc, E. et.al. (2019) Global overview of refugees : comparison of 2005 and 2015 data for the 10 most affected countries. Vol. 25, No. 6, 435-440.

Chiu, S., Newberger, R., Paulson, A. (2005). Islamic finance in the United States: a small but growing industry. Chicago Fed Letter. , No. 214

Doctors without borders. (6 December 2021). Kenya: Urgent solutions needed for refugees as Dadaab camps close. https://www.doctorswithoutborders.org/sites/default/files/documents/In%20Search%20of%20Dignity.pdf. Последно проверено на 16 август 2022.

El Fadili, I. (2019). Empowerment of refugees using Islamic social finance instruments in a western context: exploratory study in the Nethertlands (Master dissertation). Kuala Lumpur: INCEIF.

El Tiby, A. M. (2011). Islamic Banking: How to Manage Risk and Improve Profitability, John Wiley & Sons.

Haneef, M. A. (2015). Integration of waqf-Islamic Microfinance Model for Poverty Reduction, The case of Bangladesh. International Journal of Islamic and Middle Eastern Finance and Management. Vol. 8:2, 246-270.

Herman, S., Indrawa, I. (2018). Integrated Zakat and Waqf Model for Refugees (IZWMR), Proposal to Improve Livelihood of Global Refugees. Достъпно на: https://www.academia.edu/37451559/Integrated_Zakat_and_Waqf_Model_for_Refugees_IZWMR_Proposal_to_Improve_Livelihood_of_Global_Refugees

Husni, A. M. (2021). A study on Sukuk as an alternate investment to conventional bonds in Kenya, Nairobi: Strathmore Institute of Mathematical Science

International Monetary Fund. (2017). Islamic finance and the role of the IMF. Достъпно на: https://www.imf.org/external/themes/islamicfinance/

Islamic development bank. (2019). Prospects | economic inclusion & livelihood development of young refugees MENA. Достъпно на: https://www.isdb.org/news/prospects-a-conference-on-economic-inclusion-and-livelihood-development-of-young-refugees-in-the-mena-region

Jahan, S., Muneeza, A., Baharuddin, S.H. (2021) Islamic Capital Market for Social Development: Innovating Waqf Mobile Sukuk in Sub-Saharan Africa. International Journal of Management and Applied Research. N 8, 141-154.

Kachkar, O. (2017). Towards the establishment of cash waqf microfinance fund for refugees. ISRA International Journal of Islamic Finance. Vol. 9 No. 1, 81-86.

Mahomed, Z., Unal, I. M., Mohamad, S. (Eds.). (2021). COVID-19 and Islamic Social Finance: Funding the refugee crisis in Turkey: a case for social impact sukuk. Oxfordshire: Routledge and CRC Press.

Malik, A., Orhan, H., Fatih Akgül, H., et.al. (2019). Analysis of the Strategy of Microfinance for Financial Inclusion of Refugees. European Microfinance Network. Working Paper N°6.

Mohd Zain, N., Adawiah, Е. (2018). Humanitarian Sukuk – Practical Instrument in Eliminating Refugee Crisis. Kuala Lumpur: Global Conference on Islamic Economics and Finance 2018.

Obaidullah, M., Mohamed-Saleem, A. (2009). Innovations in Islamic Microfinance: Lessons from Muslim Aid’s Sri Lankan Experiment. Islamic Microfinance Working Paper. No. 01-09.

Obaidullah, M., Khan, T. (2008). Islamic Microfinance Development: Challenges and Initiatives. Jeddah: Islamic Research and Training Institute.

Parakkuth, Sh. A. Ch. (2017). Economic Empowerment through Islamic Microfinance Application to Refugee Settings. Qatar: Hamad bin Khalifa University.

Sani, S., Sharofiddin, A.  (2021). Social Synergy Sukuk (Double-S Sukuk): A Solution for Pandemic Crisis. Turkish Journal of Islamic Economics. 8. 469-480.

The Banks. (11 November 2019). Islamic Banks in France. https://thebanks.eu/articles/Islamic-banks-in-France. Последно проверено на 16 август 2022.

Unal, I. M. (2020). Islamic social impact financing & the Syrian refugee crisis in Turkey (Master dissertation). INCEIF, Kuala Lumpur.

UNHCR. (2022). Islamic Philanthropy: Annual report 2022 [cited 19 June 2022]. Достъпно на: https://giving.unhcr.org/en/annualreport-2022/?_ga=2.119435200.850610753.1660642195-1855460275.1656240833

UNHCR. (2022). Global Trends: Forced Displacement in 2021. Достъпно на: https://www.unhcr.org/62a9d1494/global-trends-report-2021

Zafar, M. B., Sulaiman, Azam, A. (2019). Corporate social responsibility and Islamic banks: a systematic literature review. Manag Rev Q 69, 159–206.


[1]„Хáуала“ (на арабски حِوالة‎) в буквален превод означава „трансфер“, „прехвърляне“, „превод“ и в по-общ смисъл „доверие“. В Индия и Близкия изток тази практика е известна като „хунди“. Представлява популярна предимно в мюсюлманския свят неформална безлихвена система за парични преводи, основана на дейността и авторитета на огромна мрежа от парични брокери (хаваладари). Принципът на трансферния механизъм се осъществява по силата на изграденото абсолютно доверие между тях и клиентите им, най-често по роднински или търговски връзки, а също така, и в зависимост от прослойката, клана и етническата група, към която принадлежат (Йорданова, 2019). Важна особеност на хауала е, че не се декларират произходът и предназначението на средствата, както и че не се използват банкови сметки и кореспондентски банки. Системата е лесно достъпна за нискообразовани и неграмотни хора, както и за хора, които „не желаят да оставят следи“. Тази липса на отчетност превръща хауала в рискова финансова практика. Необходимо е да се прави разлика между хауала и средствата за ислямско социално финансиране, разгледани в настоящата статия. Последните се основават на регламентирани финансови практики и банкови операции, подлежащи на мониторинг на риска.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.