Бежанци: Предизвикателствата на превода

Бежанци: Предизвикателствата на превода

Мая Петрова, стажант, Бюро за информация и услуги заграждани на трети страни

Мая Петкова е студентка в магистърска програма ,,Социална работа с бежанци и мигранти” в СУ ,,Св. Климент Охридски”. Завършва специалност Арабистика през 2011 г. Участвала е като доброволец в проекти, свързани с бежанските въпроси в България и Австрия. Включва се като преводач в мисията на Лекари без граници в бежанските центрове в София. В последните години работи като медиен анализатор в международна компания.

Работата с бежанци, независимо под каква форма, е неизменно свързана с превод. Както посочва Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището: Услугите за устен превод могат да играят основна роля в цялата процедура за убежище, за да гарантират, че обменът на информация между кандидата и органа по убежището е точен и разбираем от двете страни. Докато преработената Процедурна директива на ЕК[1] определя законодателните разпоредби за устен превод, на практика качеството, почтеността и ефективността на устните услуги оказват влияние върху способността на кандидата да разбере напълно всички стъпки на процедурата за убежище. Всички необходими подробности по случая трябва да бъдат съобщени ясно чрез преводача, като се вземат предвид културните нюанси, в противен случай заявителят може да бъде в неблагоприятно положение. Също така е важно преводачите да са специално обучени и чувствителни към процедурата за убежище, особено когато общуват с уязвими кандидати.[2]

Законът за убежището и бежанците (ЗУБ) ясно дефинира случаите, в които е необходим превод на лица, търсещи международна закрила в България, както и подбора на преводачи и тяхната роля, а именно:

Чл. 29. (1) По време на производството чужденецът има право:
8. на преводач или тълковник.

Чл. 53. Държавната агенция за бежанците:
11. организира подбора и регистрацията на преводачи, както и обучението им относно специфичните изисквания при осъществяването на преводи;

Чл. 59. (1) Молбата за предоставяне на международна закрила може да бъде в устна, писмена или друга форма, като при необходимост се осигурява преводач или тълковник. Молбата, която не е писмена, се записва от съответното длъжностно лице и се подписва или заверява по друг начин от молителя и от преводача, съответно тълковника.

Чл. 63а. (1) След регистрирането се определя дата за провеждане на интервю.
(6) Чужденец, подал молба за международна закрила, при заявено от него желание се интервюира от интервюиращ орган или преводач, съответно от тълковник, от същия пол. (9) След края на интервюто протоколът се прочита на чужденеца, който може да направи коментар по него и да предостави разяснения по отношение на грешки в превода или неточно отразени твърдения. Протоколът се подписва от чужденеца, от преводача, съответно тълковника, и от интервюиращия орган.

Чл. 76. (1) Решението на председателя на Държавната агенция за бежанците се връчва на чужденеца, търсещ международна закрила или на неговия законен представител или адвокат. Съдържанието на решението, както правата и задълженията, произтичащи от него, му се съобщават на език, който разбира. (2) Връчването се удостоверява с подписи на чужденеца и на преводача, съответно на тълковника, и на длъжностното лице. Отказът да подпише решението се удостоверява с подписите на двама свидетели.

Преводът, по изложеното в ЗУБ, касае административното производство за получаване/отказ на статут. Различни мониторингови доклади от последните повече от десет години обаче констатират пропуски. В тази връзка, в своя Годишен доклад за наблюдение на производството за предоставяне на международна закрила в България през 2018[3], Български хелзинкски комитет (БХК) установява няколко случая, в които “производствените действия с кандидатите са проведени от и на език, който те не владеят. Същото се извършва – в нарушение на закона – с помощта на други лица, търсещи закрила, които говорят езика на кандидата и този на осигурения преводач”. В мониторинговия доклад за 2020 г.[4], такива нарушения липсват. За сметка на това, кристализира друг проблем – в повечето случаи търсещите закрила не са били информирани за възможността интервюто да бъде проведено от интервюист и преводач от същия пол. В 94% от проследените случаите на търсещи закрила-жени, преводачът е бил от мъжки пол.

За проблеми, свързани с достъпа до превод в Специалните домове за временно настаняване (СДВНЧ) към дирекция „Миграция“ на Министерството на вътрешните работи (ДМ – МВР), сочи докладът за Гражданско наблюдение в Специалните домове за временно настаняване  на чужденци на МВР за периода  януари–юни 2011 г., иницииран от Институт „Отворено общество“ – София[5]. Според него, информираността на принудително настанените лица относно причините за задържането им там, правата им и последващите процедури, е много ниска заради липсата на достъп до професионален устен превод. За преводачи често се използват други задържани чужденци. Тази практика се потвърждава и през 2016г. чрез проекта HEAR: Hearing Entails Awareness and Rights (в превод от английски език: „ЧУЙ: Слушането води до разбиране и права“) на Фондация за достъп до права – ФАР[6]. Констатирано е, че често няма преводач или чужденците не разбират (достатъчно добре) езика на преводача. Интересен е случаят на Мехмуд[7] в СДВНЧ – София, чиято молбата за закрила е регистрирана близо седем месеца след подаването й и разгледана и отхвърлена, докато той е задържан. ,,Единственото бежанско интервю с него по съществото на молбата му не е на езика урду, а на английски език, като е предупреден да отговаря кратко, а преводачът „обобщава“ отговорите му в превода. Това единствено интервю е проведено след 9 месеца имиграционно задържане, през които властите стартират процедура за връщане на г-н Мехмуд.”

Прави впечатление не само ограниченият достъп до превод, но и ключовата роля на преводача и качественото изпълнение на неговите задължения за начина, по който ще протече производството. В доклада си от 2020 г.[8] Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището обобщава, че държавите-членки са предоставили по-добри услуги за устен превод през 2019 г., но подчертава трудностите да се обхванат всички езикови семейства и диалекти. В България, например, е предоставен устен превод на арабски, английски и френски, но е липсвал такъв на етиопски, кюрдски (сорани или пехлевани), пущу, суахили, тамил и урду. Български неправителствени организации подчертават липсата на достъп до услуги за устен превод в отдалечени райони. Адекватното обучение и квалификацията на устните преводачи се очертава като проблем. В Полша, например, се съобщава за случаи, при които неточното тълкуване е довело до несъответствия в изявленията на жалбоподателя. Качеството на превода в България също е описано като незадоволително. Въпреки някои проблеми, свързани с качеството на връзката, използването на видеоконферентна връзка в транзитните центрове в Унгария, където няма преводачи, може да се изтъкне като една възможност.

Други добри практики:

▪Видеоконферентната връзка се използва успешно в Румъния при дистанционни интервюта по време на административната и съдебната фаза.

▪Норвегия разработи ИТ-система за резервиране на устни преводачи, поръчка на преводи и управление на логистиката и финансите, свързани с устния превод.

▪Германия пусна софтуер за администриране на услуги за устен превод – нов екип от устни преводачи ще следи за осигуряване на качеството и на обучението на служителите да общуват чрез преводач.

▪Белгия стартира нова информационна платформа, достъпна на 12 езика, за да предостави на кандидатите обективна и фактическа информация относно процеса на предоставяне на убежище.

В AIDA Доклада за България на БХК за 2019[9] се казва, че съдилищата продължават да пропускат проверката на квалификацията на преводача, което създава сериозни проблеми по отношение на нивото на разбиране и комуникация между съда и жалбоподателите. Качеството на устния предвод продължава да бъде незадоволително. Правилата на Етичния кодекс на Съюза на преводачите[10] в България, приети през 2009 г., а именно професионалност, етичност, компетентност, достоверност и безпристрастност, не се прилагат на практика. В резултат на това доста често изявленията на търсещите закрила са обобщени или преводачите дават коментари относно тяхната автентичност или вероятност. Използва се и видеоконферентен превод, в приемателните центрове в Пъстрогор, Харманли и Баня, където преводачите са по-трудни за намиране и наемане. Този тип комуникация обаче довежда до допълнителни затруднения на кандидатите, тъй като видео комуникацията често е нарушена или неясна поради проблеми с връзката.

Освен в административното производство обаче, превод е необходим и за различните дейности или услуги, към които могат да се насочат търсещите международна закрила. Пример за това е психологичната помощ. „Работата през превод е много специфична. Преводачите имат нужда от специална подготовка. Разказите на хората, тяхната болка преминава първо през преводача“, казва психологът Теодора Николова от Международната организация по миграцията за Свободна Европа[11]. Когато става въпрос за бежанци от Изтока, тя подчертава и ролята на културен медиатор на преводача, за разлика например от общуването с бежанци от Украйна, където има повече културни сходства. Ирина Атанасова, основател и директор на българската Фондация за психично здраве ,,Кожа“, споделя как организацията й избягва украинци да работят с украински психолози, тъй като последните са емоционално ангажирани с конфликта, a афектът от случващото се e довел до ,,прегаряне”. Други пък смятат, че ако те са достатъчно стабилни психически, афектът не представлява проблем. Оттук и въпросът за това доколко е подходящо преводачът да има същата националност като търсещия закрила.

Друг интересен пример за ключовата роля на превода в работата с бежанци са дейностите на Бюрото за информация и услуги за граждани на трети страни в София. Двумесечният ми стаж там, реализиран по проект „Студенти подкрепят социалното включване на бежанци в София“ на Столична община, потвърди някои от констатираните проблеми, но и разкри много добри примери. Бюрото оказва помощ за достъп до пазара на труда, съдейства с попълване на документи, приема молби за отпускане на целеви помощи, организира информационни сесии, придружаване, правна и психологическа помощ. Прави впечатление, че голяма част от чужденците, които посещават Бюрото, са хора, търсещи или получили международна закрила, граждани на арабски страни. Оттук идва и необходимостта от постоянен превод на арабски език. Сред добрите констатирани практики е фактът, че единият от социалните работници на БЧК, които имат постоянно присъствие в центъра, владее арабски език, което дава възможност за непосредствена комуникация на роден език на потребителите на услуги. Наблюденията ми потвърждават, че те са изключително доволни по отношение на езиковата компетентност на служителите. Неправителствените организации, които посещават регулярно Бюрото и предоставят правни консултации на място, също осигуряват преводач от/на арабски език, а в редки случаи ползват подкрепа от социалния работник на БЧК, владеещ арабски. Някои клиенти говорят езици, на които не може да се осигури превод на момента. Google Translate се използва като алтернативен метод. При случаи, свързани предимно с попълване на документи, този начин на комуникация изглежда работещ. Успешно и отлично се използва и превод от разстояние по телефон, в случаите, когато служителят с арабски език не е на място.

От друга страна, някои потребители споделят интересни факти относно превода на арабски език в производството за определяне на статут и при превод в съда. Халид (името е променено) разказва, че някои преводачи не превеждат всичко, съкращават много и обобщават казаното. От разговора с него излиза наяве и друг проблем – за диглосията и диалектите в арабския език, които могат да варират много от страна в страна и представляват допълнителна трудност за преводачите. Той споделя, че предпочита преводачите да са от неговата националност или етнос ,,заради лекотата на предаване на информацията”. Твърди, че един от българите-преводачи му е казал да говори на стандартен арабски език, защото не разбира диалекта му. По отношение на практиката да се ползват за преводачи хора от общността, Халид разказва, че се е възползвал от помощта на негов познат арабин, който говори български език, и е доволен от резултата.

Проведена от мен кратка анкета за достъпа до превод и неговото качество показва, че езиковата бариера е голямо предизвикателство в комуникацията със служителите от НПО в България. Анкетата се състои от 10 затворени въпроса. Броят на взелите участие е осем души, шестима от които говорят арабски език, а двама от тях – английски език. Въпреки ограничения брой на взелите участие, резултатите са интригуващи.

Въпрос 1: Лесно ли се комуникира със служителите на НПО в България?

ДА – 62,5%; НЕ – 37,5%

Въпросът цели да проучи общите впечатления на търсещите/получилите закрила от начина на комуникация със служителите. Имайки предвид, че 62,5% от отговорилите смятат, че се комуникира лесно със служителите, можем да направим няколко извода – или служителите говорят/ползват език, който говорят/ползват потребителите на услугите или в по-голяма част от случаите е бил осигурен превод. От друга страна, 37,5% от анкетираните споделят, че не се комуникира лесно със служителите. Причина за това би могла да е езиковата бариера или незадоволителното качество/ липсата на превода.

Въпрос 2: Предизвикателство ли е езиковата бариера?

ДА – 100%

Интересно е да се види какъв процент от участниците ползват/владеят език близък до българския или друг език, който говорят служителите. Всички участници са отговорили утвърдително, което показва важността на езика, оттам и на превода за осъществяване на комуникация между служители и потребители на услуги.

Въпрос 3: Винаги ли има превод, когато ползвате услуги във връзка с бежанския Ви статус?

ДА – 87,5%  НЕ – 12,5%

Въпросът е породен от посочените по-горе данни за липса на превод в по-отдалечени райони и на определени езици като урду, например. Получените отговори потвърждават, че в редки случаи липсва превод.

Въпрос 4: Знаете ли дали това са професионални преводачи?

НЕ – 100%.

Въпросът цели да даде яснота по проблема с квалификацията на преводачите. Отговорите сочат, че потребителите не знаят дали предоставеният превод е от професионален преводач или човек, който говори езика им.

Въпрос 5: Преводачът от вашата националност/ етнос ли е?

ДА – 50%; НЕ – 50%

Въпрос 6: Доволни ли сте от превода?

ДА – 100%

Въпрос 5 беше зададен, за да констатира дали се ползват преводачи от същата националност/етнос като бежанците и е свързан с Въпрос 6 за удовлетвореността от този превод. Запитването беше породено от разнопосочните мнения, свързани с компетентността и емоционалната нагласа/натовареност на преводачи със същата националност/етнос, както и с компетентността на преводачи-българи. Отговорите разкриват, че се ползват както преводачи от същата националност/етнос като тази на потребителя на услугата, така и от друга националност. Независимо от това, потребителите са били доволни от качеството на превода.

Въпрос 7: Чувствате ли се достатъчно добре разбрани?

ДА – 100%

Това е още един въпрос, целящ да провери компетентността на преводачите. Всички взели участие в анкетата потвърждават, че се чувстват достатъчно добре разбрани.

Въпрос 8: Ползвате ли помощта на човек от Вашата общност (не преводач), владеещ език, който служителите разбират (български; английски)?

ДА – 75%; НЕ – 25%

Въпросът е породен от изложените данни за привличане на човек от общността за преводач, независимо, че няма опит като такъв и не може да се провери нивото му на компетентност за извършване на превод/нивото на владеене на двата езика. По-голямата част от анкетираните (75%) споделят, че ползват помощта на човек от тяхната общност. Този факт от една страна поставя въпроса за качеството на предоставения превод. От друга страна, излиза на преден план въпросът защо е нужна такава помощ. Отговорът вероятно се крие в недостига на преводачи по места.

Въпрос 9: Ползвате ли език, различен от майчиния, за да комуникирате със служители?

ДА – 25%; НЕ – 75%

Този въпрос цели да покаже до каква степен е необходим превод при комуникацията със служители, като едва 25% от търсещите/получилите закрила съобщават, че ползват език, различен от майчиния им. Можем да направим изводът, че в повечето случаи, клиентите не могат да разчитат на езиковите си компетенции и имат нужда от превод.

Въпрос 10: Ако ползвате език, различен от майчиния, успявате ли да предадете точно това, което искате?

ДА – 25%; 75% не отговарят (отговорили са негативно на Въпрос 9)

Въпросът дава отговор доколко познанията по чуждия език са достатъчни за ефективна комуникация със служители. 25% са отговорили, че успяват да предадат точно това, което искат.

Изложените данни от проучвания и проекти, извършеното изследване, описаните лични наблюдения и споделени истории потвърждават ключовото място на превода в пряката работа с бежанци. Преводът е този, който обединява всички страни, участващи в даден случай. Липсата му, както и незадоволителното му качество води до нарушена комуникация и би могло/а да има решаващо значение за положението на бежанеца. Ето защо е от изключителна важност да бъде осигурен качествен, надежден и професионален превод повсеместно и да се положат усилия за повишаването квалификацията/ квалифицирането на преводачи от редки езици, както и да се осъществява контрол върху качеството на предоставяния превод.

Библиография:
Годишни доклади за наблюдение на производството за предоставяне на международна закрила в България, 2018 и 2020, Български хелзинкски комитет –

Гражданско наблюдение  в Специалните домове за временно настаняване  на чужденци на МВР за периода  януари–юни 2011 г., Институт „Отворено общество“ – София
ЕТИЧЕН КОДЕКС НА СПБ
Закон за убежището и бежанците

HEAR: Hearing Entails Awareness and Rights (в превод от английски език: „ЧУЙ: Слушането води до разбиране и права“), Фондация за достъп до права – ФАР

AIDA Bulgaria. (2020). Country Report: Bulgaria-2019 Update. Edited by ECRE. Written by Bulgarian Helsinki Committee.
Asylum Report 2020, 7.4 Interpretation services, EUAA
,,Няма правилен или грешен начин да се скърби“. Как украинци получават психологична помощ в България, Свободна Европа

Бюро за информация и услуги за граждани на трети страни.

[1] Директива 2013/32/ЕС относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна  закрила

[2] Asylum report 2020. Interpretation services

[3]Годишен доклад за наблюдение на производството за предоставяне на международна закрила в България. 2018

[4]Годишен доклад за наблюдение на производството за предоставяне на международна закрила в България. 2020

[5]Гражданско наблюдение в Специалните домове за временно настаняване на чужденци на МВР за периода януари–юни 2011 г.

[6]Аналитичен доклад относно приложението в България на правото на задържаните имигранти да бъдат изслушвани.

[7]Случаят на Мехмуд

[8] Asylum report 2020. Interpretation services: https://euaa.europa.eu/asylum-report-2020/74-interpretation-services

[9] AIDA Bulgaria. (2020). Country Report: Bulgaria-2019 Update. Edited by ECRE. Written by Bulgarian Helsinki Committee.

[10] Етичен коденкс на Съюз на преводачите в България

[11] „Няма правилен или грешен начин да се скърби“. Как украинци получават психологична помощ в България. Свободна Европа. 2 май 2022

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.