Възможности и ограничения при достъп до социална подкрепа на непридружени непълнолетни лица, търсещи международна закрила в България – Академичен портал ::: Принудителна миграция и бежанци :::

Лилия Георгиева, студент в Магистърска програма ,,Социална работа с бежанци и мигранти”, СУ ,,Св. Климент Охридски”

През последните години броят на гражданите на трети страни, търсещи международна закрила в България, се увеличава. Още от времето преди оттеглянето на въоръжените сили на САЩ от Афганистан, напускащите страната хора са много, а след завземането на управлението на държавата от талибаните, присъствието на бежанци от там е още по-осезаемо. България е част от държавите, приемащи бежанци и мигранти, от една страна – поради статута й на държава-членка на Европейския съюз, а от друга – поради географското си разположение, обуславящо навлизането на тези хора.

В културологично отношение страната ни се доближава до това на хората от Близкия изток по някои характеристики, които са условие за по-плавна и качествена интеграция. Това са най-вече отличителните белези на колективистичните култури^[1], които са семейно ориентирани и вплетени в силна близост с разширеното семейство и са ориентирани към уважението към възрастните и респекта от тях, социални контакти между членовете на семейството, общностното чувство, споделеното време. Други паралели могат да се търсят в народната музика и танци, които имат известни хореографски сходства, спазването на традициите и честването на празници, предлаганите у нас хранителни продукти, доближаващи се до вкусовете на хората от Близкия изток и достъпността и разнообразието им като особено важен базисен елемент за човека. В допълнение, хората от арабските държави и Афганистан ценят природата и четирите сезона на България. Всички тези важни условия за водене на пълноценен начин на живот на индивида са провокаторите на желание за живот в страната ни. Въпреки благоприятстващите фактори, обаче, процесът на интеграция е труден и във физически, и в психологически аспект, и тук най-основният елемент е включването^[2] към социално функциониране, което би трябвало да е процес, обхванат от плавна, структурирана, подбираща национална стратегия за допускане и предоставяне на статут и действителното й осъществяване.

Според националния закон в случай на нерегламентирано преминаване на границите на България лицата трябва своевременно да се явят пред властите и да подадат молба за международна закрила или убежище. Подалите молба, в това число и непридружените малолетни и непълнолетни лица, имат право на подслон, храна, спешна здравна помощ, психологическа помощ и образование за децата. Ако процедурата за предоставяне на международна закрила не е завършена в рамките на три месеца след подаване на молбата, те имат и право на достъп и до пазара на труда като всички български граждани. Търсещите закрила се настаняват в регистрационно приемателните центрове (почти всички от отворен тип) на Държавната агенция за бежанците (ДАБ).^[3]

По-голямата част от непълнолетните и малолетни непридружени деца се настаняват в Сигурните зони, управлявани от Международна организация по миграция, които са на територията на два столични бежански центъра – тези в кварталите Военна рампа и Овча купел. Капацитетът на двете сигурни зони към момента е от около по 150 легла. Младежите се разпределят по националност, съответно: арабоговорящите в Овча купел, а децата от Афганистан, Иран и Пакистан във Военна рампа. Двете групи обикновено не се смесват при настаняване поради историко-културни конфликти, които биха нарушили реда и сигурността в центровете за настаняване на ДАБ. Месечната социална финансова помощ от ДАБ, която получават всички търсещи закрила лица, включително непридружените непълнолетни, е двадесет лева, и служи за покриване на лични основни нужди. Подалите молба за международна закрила се включват в здравната система, като държавата заплаща здравните им застраховки, докато тече производството им. Oбикновено до регистриранено им като здравоосигурени минава около месец, след което би трябвало да бъдат записани при личен лекар^[4]. Това само по себе си, предвид голямото текучество на бежанците и административни изисквания към общо практикуващите лекари, е доста сложен процес. Към момента работата с непридружени непълнолетни е подпомагана и от законните представители, които биват определяни в няколко дневенсрок за всяко регистрирано в РПЦ дете. Законните представители са юристи от Националното бюро за правна помощ и съблюдават за спазването на правата на детето.

Работещите на терен в центровете неправителствени организации могат да придружават бенефициента до специалисти и така облекчават работата на служителите на ДАБ. Благодарение на различни проекти се създават възможности за плащане на предписани медикаменти и назначени лечения, особено такива на уязвими групи като жени и деца, в т.ч. и непридружени непълнолетни. В центровете за настаняване през седмичното работно време има медицинско лице, което също обслужва възникналите здравни проблеми.

Относно условията на живот и задоволяване на базовите потребности на непълнолетните непридружени лица, търсещи международна закрила, се предоставят:

▪легло и завивки – еднократно;

▪храна на база кетъринг, чийто грамаж и съдържание трябва да отговарят на съответните стандарти;

▪ползване на обща баня и тоалетна;

▪хигиенни материали – индивидуални, като шампоан, сапун, паста за зъби, ролка тоалетна хартия и прах за пране. Важно е да се отбележи, че този комплект се оформя спрямо наличностите. Раздават се и общи консумативи (белина и сетове за почистване) всеки месец^[5]. Организациите също подпомагат с такива, а и с допълнителни вещи.

Дрехите, които са от изключителна важност, предвид честите кожни инфекции, се предоставят съвместно от държава и партньори, спрямо наличности и възможности. Правят се кампании най-често от Съвета на жените бежанки в България (СЖББ) за събиране на дрехи нови и втора употреба и предоставянето им на нуждаещите се лица, търсещи закрила.^[6]

Първоначалният замисъл предвиждаше Сигурните зони за непридружени непълнолетни лица да бъдат разработени от Международна организация по миграция и нейните екипи, а година по-късно да бъдат предадени за управление и действие на ДАБ. Все още този процес на предаване не е извършен, а приоритетът е разширяване на легловия капацитет и продължаване на проектните дейности на МОМ. Това се налага поради факта, че тези зони изискват друга специфика на работа и работен график на денонощен режим, което от своя страна налага необходимостта от допълнителен финансов и кадрови ресурс, както и инструменти за подкрепа, изискващи сериозен бюджет.

Съвместната дейност по подпомагане на непридружени непълнолетни е изключително важна и полезна. ДАБ съдействат със записване на училище и личен лекар, както и с предоставяне на учебни пособия, а МОМ фокусира дейностите към индивидуален подход и качество на социалното функциониране на децата, психо-социалното им благополучие и развитие. Приучаване на младежите към правила и норми на живот, изграждане на способности за обслужване на индивидуални нужди и потребности, са сред основните приоритети на всички служители в Сигурните зони.^[7]

Към момента, по Норвежкия финансов механизъм в работата с непридружени непълнолетни се включват и Съвет на жените бежанки в България, както и Каритас София, които изпълняват проектни дейности. Организират се различни активности, езикови курсове, занимания по интереси, спорт, професионално ориентиране и съдействие за насочване към трудова дейност.

Методът ,,работа по случай” се извършва в условия на мултиекипност, което е обогатяващо социалната работа на индивидуално ниво. Тийнейджърите биват включени в социалния живот, придобиват умения за ежедневни навици, посещават училище и биват подпомагани в сегашния си дом.^[8]

Библиография:

Влияние на бежанската криза върху българското общество и българската политика,

Обществени нагласи към бежанците в България

Интеграция на граждани на трети страни чрез градски партньорства, https://www.integra-eu.net/images/City_Report/Audit_Report_Sofia_BG.pdf

Кръстева, А. (2019). Българският миграционен парадокс, Неработещите политики за

интеграция на бежанците, Каритас София:

Норвежки финансов механизъм: https://www.eeagrants.bg/novini/kogato-se-razhdat-mechti,-ili-kak-mladezhi-migranti-posetixa-ofisa-na-ibm-v-sofiya

Оценка на интеграцията на уязвими групи мигранти в България https://csd.bg/fileadmin/user_upload/publications_library/files/22609.pdf

Съвет на жените бежанки в България, https://crw-bg.org

Asylum. bg: http://asylum.bg/bg/home-dashboard-bg

IOM BG Safety Zone Overview 2019.pdf, https://bulgaria.iom.int/sites/g/files/tmzbdl1291/files/documents/IOM%20BG%20Safety%20Zone%20Overview%202019.pdf

[1]Хофстеде, Х., Култури и организации, Софтуер на ума.