Основни изисквания към подготовката на студенти в областта на социалната работа с бежанци

Основни изисквания към подготовката на студенти в областта на социалната работа с бежанци

проф. дпн Сийка Чавдарова-Костова, СУ „Св. Климент Охридски“, Факултет по педагогика

Сийка Чавдарова-Костова е магистър по педагогика и доктор, Факултет по педагогика. Магистър по философия, Философски факултет, СУ ,,Св. Климент Охридски“. Преподавател по задължителни дисциплини като ,,Педагогика”, ,,Теория на възпитанието”, ,,Приобщаващо образование”, ,,Семейна педагогика”, ,,Основи на социалната работа с бежанци и мигранти” във Факултета по педагогика, Философски факултет, Богословски факултет, Факултет по класически и нови филологии, СУ ,,Св. Климент Охридски“, както и по избираеми дисциплини – ,,Интеркултурно възпитание”, ,,Интеркултурно образование”, ,,Приобщаващо образование – управленски аспекти”, ,,Възпитателни интервенции в клиничната социална работа”, ,,Закрила и грижа за децата бежанци” и др. в няколко бакалавърски и магистърски програми.  Ръководител на катедра ,,Теория на възпитанието“, Факултет по педагогика, СУ ,,Св. Климент Охридски“. Ръководител на магистърска програма ,,Социална работа с бежанци и мигранти“, Факултет по педагогика, СУ ,,Св. Климент Охридски“. Председател на Постоянната комисия по педагогически науки и социални дейности към Националната агенция за оценяване и акредитация. Има 7 самостоятелни монографии, 1 самостоятелен и няколко съавторство университетски учебници,  15 студии, над 50 статии в периодични издания и над 105 статии в сборници по теми, свързани с педагогическа и социална работа в мултикултурна среда, социална работа с бежанци, приобщаващо образование, теория на възпитанието, подготовка на учители, взаимодействия в семейна среда, прилагане на компетентностния подход в педагогическа среда и др. Лектор е в чуждестранни университети в Австрия, Испания, Полша, Чехия, Литва, Япония, Казахстан. Ръководител на проекти в областта на социално включване и приобщаващо образование на бежанци и мигранти, училищни и извънучилищни педагогически дейности с деца бежанци, педагогически проблеми на интегрирането на деца от етнически малцинства и подготовка на учители в тази област, прилагане на компетентностния подход в педагогическа среда, възпитателна работа в училищна среда. Член на редица медждународни и национални проекти в областта на образователната интеграция на деца от етнически малцинства, педагогическата подготовка за работа в мултикултурна среда, компетентностен и общностен подход, електронно обучение и др. Участие в повече от 140 конференции, форуми, кръгли маси и др. в България, Франция, Белгия, Испания, Норвегия, Германия, Австрия, Полша, Чехия, Гърция, Кипър, Словения, Босна и Херцеговина, Черна гора, Хърватия, Естония, Русия, Румъния, Турция, Албания, Азербайджан, Казахстан, с доклади и съобщения по проблеми на педагогическата и социалната работа с малцинства и бежанци, обучение на учители, качество на висшето образование, теория на възпитанието, интеркултурно възпитание и образование, образование по правата на човека, приобщаващо образование и др.

От 90-те години на ХХ век в Европа постепенно се натрупва актуален опит с бежански потоци, идващи от територии на самия континент и от други континенти. Този опит има както практически измерения, така и теоретични отражения. Въпреки напредъка през последните години, все още са факт редица проблеми, свързани с оптималната интеграция на бежанците в различни европейски страни, на които естествено се търсят адекватни и ефективни решения. Пълноценното им реализиране е пряко детерминирано от качеството на осъществяваната социална работа с бежанци – деца и възрастни. Това препраща пряко към основни изисквания в университетската подготовка на социални работници, работещи с търсещи закрила и бежанци.

По думите на Р. Хюгман, професор по социална работа в Университета на Нов Южен Уелс, Австралия, „ясно е, че социалната работа като професия има много какво да предложи като услуги за бежанци” (Working with Refugees, 2004: с.3). Тук би трябвало да се обърне внимание на израза „като професия”. На практика, социална работа се извършва от различни по възраст, образование, професионална квалификация и реализация хора, които обаче не са непременно преминали през университетско образование по социална работа, независимо от образователната степен и свързаната с нея продължителност на обучението. В редица случаи става дума за хора, посветили се на доброволческа дейност и искрено желаещи да бъдат в помощ на нуждаещите се, независимо дали става дума за търсещи закрила или вече получили статут. Когато обаче става дума за професионална позиция на социален работник в една или друга институция, където се изисква и висше образование в областта на социалната работа, тогава вниманието би трябвало да е насочено към професионалната подготовка на съответните специалисти, която да отговаря както на високи академични критерии, така и на потребностите на практиката.

В специализираната литература се отбелязват някои основни изисквания към социалния работник, работещ с бежанци и мигранти:

▪Професионална информираност, която включва „осъзнаване на широкия политически и социален контекст”;

▪Етичност, предполагаща„изграждане на емпатични взаимоотношения и работа с бежанци и мигранти по етичен, уважителен, центриран върху клиентите и фокусиран върху силите начин”;

▪Съобразяване със социокултурната различност, реализирането на което изисква осигуряване на услуги при отчитане на културните особености на бежанците, като се съдейства за тяхното социално включване и като индивиди, и като семейства в приемащото общество (Scope of Social Work Practice with Refugees and Asylum Seekers, 2016: с.6-7).

Тези изисквания са пряко свързани с основните функции на социалната работа с бежанци:

▪Диагностична функция. Тази функция може да се реализира върху основата на различни методологии и използването на разнообразие от методи. Чрез нея може да се направи „обхватен и холистичен анализ на обстоятелствата, свързани с клиента”. Резултати от оценяването могат да бъдат както „целенасочени и кратки анализи, насочени спрямо специфични нужди”, така и такива, характеризиращи се с холистичност, оценяване на рискове и възможности за напрежение, потребности, силни страни. Особено важно е психологическото оценяване, насочващо „към особените психосоциални нужди на търсещите закрила, за които е типично да изпитват дълги периоди на несигурност”, както и осигуряване на съобразено със социокултурната принадлежност консултиране, „сензитивно към преживяване на загуба, тъга, изтезание, травма, превенция на самоубийство”. Освен прилагането на индивидуалния подход се подчертава  значимостта на оценяването и от гледна точка на общностния подход.

▪Медиаторска функция. В нейните рамки осъществяващите я субекти се явяват в качеството на посредници между бежанци и субекти и услуги, които могат да съдействат за решаването на даден проблем. Посредством тази функция се осъществява съдействие за насочване на бежанците към съответни пътища, чрез които „се осигуряват връзки с услуги, достъп и справедливост”. Чрез социална работа може да се окаже „съдействане за сътрудничеството с широко разнообразие от агенции, ангажирани с подпомагане на бежанците и търсещите закрила”, напр. държавни структури в областта на миграцията и др. В рамките на тази функция се включва и съдействието за „свързване на индивиди и семейства в общностни мрежи”, като се изхожда от „значимостта на семейството” и свързването с „подкрепящи мрежи, които вече съществуват” чрез използване на „силите на индивидите, семействата и общностите”.

▪Фасилитаторска функция. Чрез социалната работа с бежанци се оказва подпомагане, съдействие, улесняване на „координирането и сътрудничеството” с различни социални системи, напр. системата за здравеопазване. Целта е „осигуряване на добри резултати и подпомагане на клиентите” – индивиди, семейства, които са насочвани към използване на възможностите на наличните социални услуги на територията на приемащата страна.

▪Осигуряване на специализирана подкрепа на отделни групи бежанци, напр. чрез услуги за деца, младежи, жени и др.;

▪Планиране и организиране на дейности с търсещи закрила и бежанци. Това могат да бъдат както дейности с индивиди, така и с групи и с общности. В редица случаи такива дейности могат да имат комплексен и сложен характер. От социалната работа се очаква да се ангажира със защита, подкрепа, поддържане на търсещите закрила и бежанците. „Социалните работници допринасят на организационно ниво” чрез „съдействане за безопасността и правата на бежанците и търсещите закрила”.

▪Координираща функция. Изразява се в „работа с групи, организации и общности в отговор на споделени цели”  (Scope of Social Work Practice with Refugees and Asylum Seekers, 2016: с.5-7).

В съвременната професионална социална работа на преден план се извежда осъществяването на дейности, които водят до „увеличаване до възможно най-голямата степен на благополучието на индивидите и обществото”. Това важи в пълна степен за работата с бежанци и мигранти, по пътя на интегрирането им в държавите, в които са пристигнали. Неговата успешност в голяма степен зависи от грижата за „индивидуалното и социалното благополучие“, „подкрепяно от социално включващи общности, които наблягат върху принципите на социалната справедливост и уважението на човешкото достойнство и човешките права, в т.ч. правото да бъдеш част от семейство, което проявява загриженост и разбиране”. Професионалната социална работа е призвана да осигури качество на тези процеси, което естествено поставя въпроса за знанията, които социалните работници би трябвало да овладеят.

Като основни източници в тази насока са отбелязвани „знания от практиката на социалната работа, социалните науки, хуманитарните науки и знание за културата”, които са основа за посочената професионална информираност. Очакванията са, на базата на тези знания социалните работници да могат да „поставят фокус върху пресечната точка между индивида, семействата и средата“, като „признават влиянията на социалните, икономическите, политическите, духовните и културните фактори върху здравето и благополучието на индивидите и общностите”. Крайната цел е социалните работници да прилагат наученото за „подпомагането и подобряването на човешкото благополучие и идентифициране и насочване към каквито и да са външни проблеми, които могат да окажат влияние върху благополучието, такива като неравенството, несправедливостта и дискриминацията”.

Всичко това естествено предпоставя добрата подготвеност на социалните работници в областта на бежанското право и като цяло на „рамката на човешките права“. На тази основа социалните работници в по-голяма степен ще бъдат подготвени да „отговарят на комплексните нужди на бежанците и търсещите закрила с разбиране на широкия контекст на семейните взаимоотношения и социалните институции“, като ефективно ориентират възрастните и децата към разнообразието от социални услуги, които могат да бъдат предоставени на бежанци и търсещи закрила в рамките на професионалната социална работа. Вероятно има какво още да се желае в тази насока, щом в специализираната литература се отбелязва, че „социалните работници, политиците, ръководителите и учените могат да използват този обхват на практиката, за да назоват и популяризират ролята на професионалните социални работници в тази област” (Scope of Social Work Practice with Refugees and Asylum Seekers, 2016: с.3).

Като илюстрация на възможност за структуриране на знания за професионални социални работници, подготвящи се за работа с бежанци и мигранти, може да бъде посочена структурата от учебни предмети в магистърската програма „Социална работа с бежанци и мигранти“, Факултет по педагогика, СУ „Св. Климент Охридски“, реализирана с подкрепата на Представителството на Върховния комисариат за бежанците към ООН в България. Като задължителни предмети, които въвеждат в проблематиката, са определени „Основи на социалната работа с бежанци и мигранти“, „Бежанско право“ и „Интервюиране на бежанци“. Блокът от избираеми дисциплини позволява на студентите сами да структурират изучаваното от тях на базата на своите интереси. Сред тези дисциплини са такива като „Интеграционни политики“, „Закрила и грижа за децата бежанци“, „Социална работа в група и групова терапия с бежанци и мигранти“, „Социална работа с непридружени малолетни и непълнолетни бежанци и мигранти“, „Управление на качеството в институции за социална работа с бежанци и мигранти“ и др. Предвиден е и набор от задължителни практикуми в държавни структури, неправителствени организации, организации на бежанци.

Основни акценти в учебното съдържание на магистърската програма са аспекти на социалната работа в областта на социалната и културната ориентация, образованието, жилищното настаняване, здравната помощ, психосоциалната подкрепа и др. Предвидено е усвояването на:

▪„знания за спецификата на социалната работа с конкретни групи бежанци и мигранти като клиенти на социални услуги – деца и възрастни, със заболявания, с увреждания, със специални образователни потребности;

▪знания за институциите, ангажирани със социална закрила, социално подпомагане, социална интеграция на бежанци и мигранти;

▪знания за подходи и методи на социална работа с бежанци и мигранти;

▪умения за водене на интервю; изработване на оценка на интеграционните потребности и интеграционен план;

▪знания и умения за предоставяне на подкрепа чрез работа в група и др.“.

Целта е да бъдат подготвени „висококвалифицирани специалисти в различните сфери на социалната работа с бежанци и мигранти чрез:

▪Получаване на специализирана теоретична подготовка в областта на социалната работа с бежанци и мигранти в различните ѝ измерения и институционални форми;

▪Формиране на умения и нагласи за работа с различни категории клиенти на социалната работа с бежанци и мигранти;

▪Осигуряване на методическа подготовка за изпълнение на основните помагащи дейности в практиката;

▪Формиране на знания и умения за осъществяване на дейности, насочени към оптимална социална интеграция на бежанците и мигрантите.“ (Магистърска програма „Социална работа с бежанци и мигранти“).

Посочените характеристики на обучението на социални работници в областта на работата с бежанци и мигранти илюстрира съвременни тенденции, очертаващи основни подходи в тази област:

Съблюдаване на правата на човека – основен, доминиращ подход не само от страна на правозащитните организации. Независимо дали става дума за търсещ или получил международна закрила, спазването на човешките права е в основата на всяка дейност в контекста на социалната работа.

Интерес представлява фактът, че има случаи, при които според социални работници има разлика между спазването на правата на търсещите закрила и бежанците. В Австралия например социалните работници смятат, че има съблюдаване на човешките права спрямо хората с бежански статут, за разлика от ситуацията на търсещите закрила. Първите „имат по-голям достъп до услуги и финансова подкрепа”, в сравнение с вторите, особено тези, които са „незаконно пристигнали по море” чрез лодки. Практическата социална работа с бежанци „е насочена към фокусиране върху сфери на „второто поколение” права (образование, здраве и др.)”, като „социалният работник работи за подобряване на ситуациите на клиентите и достъпа до права”, при което „бежанците са признати като принадлежащи към общността поради техния бежански статус”. За разлика от това, „работата с търсещи закрила е доста различна” и изправена пред сериозни предизвикателства, независимо че и едните, и другите са възприемани като намиращи се в „изключително уязвимо състояние”. Затова се препоръчва съблюдаване на „основната ценност в социалната работа „уважение на хората”, намираща израз в Етичния кодекс на Асоциацията на австралийските социални работници чрез: „уважаване на присъщото достойнство, значимост и автономия на всеки човек”, „уважаване на индивидуалните и груповите права”, „признаване и уважаване на груповата идентичност, взаимозависимостта, взаимодействието и колективните нужди”  (Scope of Social Work Practice with Refugees and Asylum Seekers, 2016: с.4).

Културосъобразност – подход, отчитащ културните специфики в индивидуален и общностен контекст.

Като пример могат да бъдат посочени Практическите стандарти (2013 г.) на Австралийската асоциация на социалните работници, в които се отбелязва, че „социалните работници имат адекватно разбиране и познание за културното разнообразие, за да работят по приобщаващ начин, отговорен спрямо културата“. Колкото по-голямо е културното разнообразие, представено в различни социални групи, толкова в по-голяма степен се усложнява „отговорът на социалната работа” (Scope of Social Work Practice with Refugees and Asylum Seekers, 2016: с.5).

Холистичен подход той предполага отчитане на съвкупността от разнообразни потребности, изпитвани от търсещите или получилите международна закрила.

Според този подход например, еднакво важни в съответен момент могат да бъдат както потребности, свързани с установяване, настаняване в жилищни условия, така и потребности, свързани с психичното и физическото здраве. Ако първата група потребности не са удовлетворени, тогава ще бъде затруднено удовлетворяването и на останалите. Тъй като при работата с бежанци често се налага едновременно да се работи в няколко области, „развиването на партньорства с други организации” се разглежда като предпоставка за изграждане на „координиран отговор на комплекс от потребности”. (Working with Refugees, 2004: с.17).

Посоченото дотук очертава основни изисквания към подготовката на студенти в областта на социалната работа с бежанци. Тези изисквания би трябвало да бъдат отчитани при разработването на съответни академични програми с такава насоченост, независимо от образователната степен, както и при разработването на учебни програми, чието съдържание включва аспекти на социалната работа с бежанци.

Библиография:

Магистърска програма „Социална работа с бежанци и мигранти“:
https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/universitet_t/fakulteti/fakultet_po_pedagogika/uchebna_dejnost_bakalavri_magistri_doktoranti_sdk/magist_rski_programi/fakultet_po_pedagogika/socialni_dejnosti/socialna_rabota_s_bezhanci_i_migranti_zadochno_obuchenie, 22.08.2022.

Scope of Social Work Practice with Refugees and Asylum Seekers (2016). Australian Association of Social Workers . – https://www.aasw.asn.au/document/item/8529, 22.08.2022.

Working with Refugees. A guide for Social Workers (2004). NSW Refugee Health Service and STARTTS (NSW Service for the Treatment and Rehabilitation of Torture and Trauma Survivors). Sydney, Australia – http://www.startts.org.au/media/Resource-Working-with-Refugees-Social-Worker-Guide.pdf, 22.08.2022. 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.