Г-жо Тошева, защо решихте да се занимавате със социална работа с бежанци? Има ли конкретна случка от професионалното Ви поприще, която Ви накара да си кажете със сигурност ,,Това е посоката, в която искам да се развивам“? Разкажете ни повече за своя професионален път.
Професионалният ми път в сферата на миграцията и убежището, а по-конкретно – с бежанците, започва в далечната 1993 година като координатор на първия за България пилотен проект на ВКБООН „Местно заселване на бежанци в България“, за който като изпълнител бе избран Български Червен кръст. Същността на този проект бе социалната адаптация и интеграция на т.н. мандатни бежанци[1], които бяха приети от България, след като страната бе ратифицирала Женевската конвенция от 1951 г. и Нюйоркския протокол от 1967 г., касаещи процедурата по предоставянето на международна закрила. Работата по този проект ме накара да осъзная, че освен от необходимата правна рамка бежанците имат нужда и от социална подкрепа, от хора от приемащото общество, които да ги подпомагат в процеса на тяхната интеграция. За едни бежанци са нужни само няколко срещи, но за други, особено от уязвима група, социалната работа е необходима в дългосрочен план и тя до голяма степен гарантира достъпа им до права.
Този проект така ме погълна, че в края на 1993 година аз за себе си бях решила, че това е работата на живота ми. Още повече, че социалното включване е една от приоритетните дейности на БЧК и на Международното движение на Червения кръст и Червения полумесец. Работата ми ме срещна с невероятни хора, хора с кауза, хора широко скроени, които приемаха бежанците с отворено сърце и търсеха решения за индивидуалните казуси. Тази работа изискваше и добро познаване на нормативна уредба и политики, изучаване опита на други държави, изграждане на мрежа от заинтересовани страни. Всичко това ме мотивира да продължа и след изтичане на пилотния проект да се занимавам със социална работа с бежанци. След прекъсване от близо година и половина, през 1997 година продължих да работя в сферата на убежището и миграцията, но вече като част от екипа на Български хелзинкски комитет, Правната програма за бежанци и мигранти, а през март 2007 година поех позицията на програмен мениджър на Бежанско-мигрантска служба на БЧК. На тази позиция работих до 1 септември 2021 г.. От 25.03.2022 г. поех професионалното предизвикателство като председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.
Какво означава да си социален работник с бежанци? Какви са спецификите на тази работа и какво я различава от социалната работа с други целеви групи?
Социалната работа с бежанци изисква да познаваш добре страните на произход на хората, с които работиш: история, култура, традиции, начин на общуване, актуална политическа ситуация. На повечето социални работници се налага да комуникират чрез преводач с лицата, търсещи и получили международна закрила, поради което е важно да се изгради доверителна връзка както с бежанеца, така и с преводача, за да се случи пълноценна комуникация и съответно да се окаже подкрепа. Социалните работници трябва да са наясно за правата и задълженията на лицата, търсещи закрила, и на лицата, получили закрила, за да могат адекватно да ги напътстват и съответно, при определени обстоятелства, да се застъпват пред съответните институции за упражняване на тези права. Това предполага добро познаване на нормативната уредба. Същевременно социалната работа с бежанци изисква и подготовка на социалните работници по отношение негативни реакции на обществото спрямо бежанците като реч на омраза или агресивни прояви. Докато българските граждани, с които социалните работници взаимодействат, разчитат в една или друга степен на семейство, близки, съседи или познати, колеги, то бежанците нямат такава подкрепяща среда и в голяма степен в първите месеци след пристигането си в приемащата страна разчитат основно на информация, съвети и помощ от социалния работник от съответната неправителствена организация или социалния експерт от приемателния център на Държавна агенция за бежанците при МС.
Вие сте също докторант във факултета по педагогика в Софийския университет и работите с тема, свързана с принудителната миграция. Бихте ли споделили малко повече за темата на Вашия дисертационен труд? Защо избрахте именно нея и успявате ли да съчетаете академичната работа с отговорностите на високия пост, който заемате?
Темата, по която работя, е „Социална работа с бежанци в условия на социални кризи“. Изборът ми беше провокиран от икономическата ситуация в страната и отражението й върху възможностите за социално включване на лицата, получили международна закрила. Впоследствие, пандемията от COVID-19 задълбочи социалните кризи в българското общество, а през настоящата година сме свидетели и на бруталната агресия от страна на Русия към Украйна и необходимостта държавите в Европа да поемат бежанци от тази страна. Какво наблюдаваме на терен – в условия на социални кризи необходимостта от социална работа с лицата, търсещи и получили международна закрила, нараства и е един от инструментите за навременно идентифициране на уязвими лица сред бежанците, както и за адекватно подпомагане.
Съчетаването на академичната работа с професионалните ми ангажименти към момента ми е изключително трудно. Бих искала да използвам Вашата трибуна, за да благодаря за помощта и търпението на научния ми ръководител, проф. дпн. Сийка Чавдарова-Костова, без която нямаше да се справя.
Какво послание бихте отправили към студентите от специалност „Социални работа с бежанци и мигранти“ от Софийския университет в началото на новата академична година? Могат ли те да се надяват на успешна професионална реализация?
На първо място искам да подчертая, че магистърската програма „Социалната работа с бежанци и мигранти“ на Факултета по педагогика на Софийския университет е единствената в България, която дава специална образователна подготовка за тази целева група. Студентите, които са избрали тази специалност, могат да бъдат сигурни, че ще придобият обширни знания и умения за работа с бежанци, а тя е свързана и с познания за правата на човека и техните съдържателни измерения. Професионална реализация могат да намерят както в различни държавни институции, разбира се в Държавна агенция за бежанците, но не само, така и в неправителствени и международни организации в страната и в чужбина.
Основната цел на магистърска програма е да подготвя висококвалифицирани специалисти в различните сфери на социалната работа с бежанци и мигранти. Това е и моето послание към тях – да не спират да се развиват като професионалисти в работата с хора, търсещи и получили международна закрила, а и да знаят, че това е професия, която носи огромно удовлетворение, като хора и като професионалисти. На добър час.
Виждате ли роля на академичната общност в процеса на прием и социално включване на бежанците в България? Работи ли Държавната агенция за бежанците с представители на университетите?
Миграцията е глобален феномен. Добре управлявана, от нея могат да бъдат извлечени ползи както за националния трудов пазар и икономическия растеж на ЕС, така и за благосъстоянието на самите имигранти и държавите им на произход. В тази връзка искам да поясня, че принципите на миграционната политика на Република България в областта на миграцията, интеграцията и убежището се основават на националните интереси с общия подход на държавите-членки и институциите на ЕС и принципите на международното право. Сътрудничеството при управлението на миграционна политика трябва да има предвид комплексния характер на миграционните предизвикателства, които могат да бъдат посрещнати само в партньорство с останалите държави, академичната общност и неправителствения сектор, както и международните организации. Затова и академичната общност има важна роля в изпълнението на тези цели. Приносът на учените за разработване на устойчиви решения е ключов и изисква още и нови експерти в различни сфери, готови да осъществят промени.
През 30-те си години съществуване ДАБ при МС си е сътрудничил и продължава да си сътрудничи в различни формати с академичната общност – работни срещи, кръгли маси, национални и международни конференции, обучения, съвместни инициативи, както и възможност за студентски стажове. Основни партньори на ДАБ при МС са СУ и НБУ, а в предишни години и Шуменският университет, Академията на МВР, Военна академия „Г.С. Раковски“ и др.
Държавната агенция за бежанците има цяла дирекция „Социални дейности и адаптация“, чиито служители всеки ден трябва да оказват подкрепа на силно уязвими лица. Какви най-чести проблеми трябва да решават те?
Основната роля на експертите от дирекция „Социални дейности и адаптация“ е в това да се оказва съдействие на търсещите закрила за ефективен достъп до социални и здравни грижи, както и осъществяването на социална и материална подкрепа.
От уязвимите лица и лицата със специални потребности най-голяма е групата на непридружените деца, т.е. една голяма част от социалната работа е свързана с тези деца. Предизвикателство в работата на експертите от дирекцията е преодоляването на идентифицирана незадоволителна заинтересованост от тяхна страна по отношение на изучаване на български език и включване в българската образователна система. Налице са проблеми с мотивацията на деца – ученици за посещаване на учебните заведения, което затруднява и процеса на обучение в училище, и самоподготовката им. Социалните експерти активно работят и за изграждането на трайни хигиенни навици, които са профилактика и път към добро здраве.
Какво Ви казаха социалните работници на ДАБ, когато оглавихте Агенцията? Какви са техните професионални предизвикателства, от каква подкрепа се нуждаят те във всекидневната си работа?
Социалните експерти споделиха, че има недостиг на работещите на терен, тъй като изпълняваните функции от дирекция „Социални дейности и адаптация“ са свързани с извършването на множество дейности за здравна, образователна и социално-културна адаптация на търсещите закрила. Проблем е недостигът на преводачи, което затруднява всекидневната комуникация и работата на социалните експерти в Териториалните поделения на ДАБ при МС.
Социалните експерти поставиха въпроса и за активно включване на местната власт, като партньори за решаване на проблемите, свързани с увеличения бежански поток и настанените в приемателните центровете на Агенцията.
Във всекидневната си работа колегите се нуждаят от разбирането и подкрепата на своите колеги от съответния приемателен център, от месечна супервизия и възможности да обменят опит със социалните експерти от организациите, които работят на терен. Обсъждането на индивидуални случаи, които изискват комплексна грижа и различен тип подкрепа, са също много важни, за да може да се окаже необходимата подкрепа на бежанеца. Но да не пропусна нещо много важно – ръководството на ДАБ гласува доверие и застава зад своите социални експерти при вземане на трудни решения.
Вие сте първият председател на Държавната агенция за бежанците, който идва именно от социалната сфера – с години опит начело на Бежанско-мигрантската служба на БЧК. Какви нови инициативи в социалната работа на Агенцията бихте искали да развиете или вече развивате и намирате за важни?
Според мен екипът на дирекция „Социални дейности“ трябва да работи в тясно сътрудничество с екипа на дирекция ,,Качество на процедурата по международна закрила“, както и на място в приемателните центрове социалните експерти да обсъждат работата на терен заедно с настанители, регистратори и интервюисти, за да се постига така необходимият комплексен подход спрямо настанените лица, търсещи закрила. Само така на тези хора може да се помага навреме и адекватно, на база наличен ресурс. Сътрудничеството с международни и неправителствени организации през всичките тези години се доказа и доказва като изключително добра практика и всеки ден дава резултат. Това сътрудничество е необходимо освен за осигуряване на навременна и адекватна подкрепа на лицето в нужда, но и за отстраняване на допуснати грешки и неработещи практики. Инициирали сме и редица срещи с екипи на сродни институции в Румъния, Германия, Австрия, Кипър.
Кои според Вас са най-големите дефицити на социалната система в България по отношение на бежанците?
Липсата на интеграционна програма, подобна на тази, която съществуваше до края на 2013 година, както и на слаб интерес от страна на местните власти към възможността да сключват интеграционни споразумения с бежанци и по този начин да ги привличат като работна сила към регионалния пазар на труда.
Кои структурни проблеми на социалната система в България се отразяват пряко и на бежанците?
На първо място това е осигуряването на временно настаняване в общинско жилище.
От името на нашите читатели благодарим за отделеното време и споделения опит, г-жо Тошева.
[1] Мандатни бежанци-лица, получили международна закрила съгласно мандата на ВКБООН.