Къде стои България спрямо 14 страни от ЕС в интеграцията на бежанци?

Къде стои България спрямо 14 страни от ЕС в интеграцията на бежанци?

Бистра Иванова, Мулти култи колектив

По случай Световния ден на бежанеца през 2022 г. в Брюксел беше представен третият сравнителен анализ по проект Национален механизъм за оценка на интеграцията (National Integration Evaluation Mechanism – NIEM), който оценява интеграцията на лица, получили международна закрила (ЛПМЗ), в 14 страни на Европейския съюз (ЕС) (Улфхард и др., 2022). Той обхваща периода 2019–2021 г. и се явява втори кръг на оценка на базата на Основния доклад, публикуван през 2017 г. по същия проект. Национален доклад, посветен на България, беше представен и в София по случай Световния ден на бежанеца (Иванова, Чафкаров, 2022)

Методология

Методологията на доклада е изготвена от Групата за миграционни политики (MPG) в Брюксел, стъпвайки на новаторския труд на експертите от България, Полша, Румъния, Словакия по проекта на ВКБООН „Интеграцията на бежанците. Капацитет и оценка“ (Бюркин и др., 2013). На базата на този проект се ражда и NIEM, който от 2016 г. досега публикува три сравнителни доклада – базов през 2017 г., Оценка 1 (обхваща периода 2017–2019 г.) и Оценка 2 (обхващаща периода 2019–2021 г.).

Методологията на NIEM включва качествени и количествени методи. В основата си тя се състои от комплексна система от над 160 индикатора, която остойностява успеха на всяка държава в 12 отделни направления на интеграцията на ЛПМЗ, така че да позволи обективно измерване, сравнение, проследяване на прогреса и др. Използваните методи включват: проучване на статистически данни, документи, изследвания, анализи, полу-структурирани интервюта с експерти и практици (вкл. учители, адвокати, социални работници), експертни фокус групи, интервюта и фокус групи с лица, търсещи и получили международна закрила, и др.

В допълнение докладът въвежда допълнителна призма, през която разглежда интеграцията – три отделни стъпки, които се фокусират съответно върху:

  1. Създаване на правната рамка;
  2. Изграждане на рамката на политиките;
  3. Изпълнение и сътрудничеството.

Това разграничение дава допълнителни възможности за анализ дали дадени закони или политики, освен че съществуват, са създадени така, че да позволяват ефективно прилагане и съответно, дали водят до конкретни позитивни резултати за крайните бенефициенти.

Основната целева група на изследването са лицата със статут на бежанец или субсидиарна закрила (хуманитарен статут в България), но допълнително включва и лица, търсещи закрила, презаселени бежанци, както и такива с предоставена временна закрила[1]. Това позволява прецизен анализ на възможностите и пречките пред всяка подгрупа за пълноценна и всеобхватна интеграция.

Точкуване

Точкуването по различните индикатори и направления става на базата на стандартизиран въпросник и оценяване чрез точкова система. Този подход позволява максимална обективност и сравнение между страните, основано на конкретно измерими данни и факти. Повечето индикатори имат няколко алтернативни отговора, които носят съответен брой точки – от 0 до 100 в зависимост колко благоприятни са. Максималният брой точки е 100. За да се присъдят точки (за даден индикатор) и впоследствие да се обобщят (за дадено направление), се използват обикновени средни стойности. На официалния сайт на проект NIEM са представени конкретни правила за точкуването по всеки индикатор, заедно с пълния въпросник[2].

За да бъдат оценени тези точки, определени са 4 широки гами в скала, оценяващи наличието или липсата на правна рамка, политики или практика – напълно липсваща (под 25 точки), частично подкрепяща (под 50 точки), умерено подкрепяща (под 75 точки) и силно подкрепяща (до 100 точки).

Направления

За да гарантира всеобхватност на анализа, изследователският фокус се насочва към 12 основни направления, групирани в 4 области. Всички те са оценени с над 10 индикатора всеки чрез такива, групирани в няколко измерения – статистика, правна рамка, политики, оценка, администрация, финанси и др.:

1. Общи условия

а. Влияние на приема върху интеграция

б. Включване и управление на интеграцията

2. Правна интеграция

а. Пребиваване

б. Единство и събиране на семейство

в. Достъп до ефективно гражданство

3. Социално-икономическа интеграция

а. Жилищно настаняване

б. Заетост

в. Професионално обучение и образование, свързани със заетостта

г. Здравеопазване

д. Социално подпомагане и социално осигуряване

4. Социално-културна интеграция

а. Детско образование

б. Езиково обучение и социална ориентация

в. Изграждане на мостове и насърчаване на участието

Участващи държави

Проучването се реализира в 14 страни от европейския Север, Юг, Изток, Запад – България, Гърция, Испания, Италия, Латвия, Литва, Нидерландия, Полша, Румъния, Словения, Унгария, Франция, Чехия, Швеция. Тези държави могат да бъдат категоризирани в 4 основни типа:

Италия, Франция, Швеция – страни в Северна и Западна Европа, в които има дългогодишна традиция за прием на бежанци. Като цяло политиките за закрила и рамките за интеграция са добре установени, като се основават на виждането за дългосрочна интеграция и са вкоренени в традициите на вътрешните политики в сферата на миграцията. По отношение на бежанските потоци през периода на оценяване 2019–2021 г. тези държави членки са предимно страни на крайна дестинация.

Гърция, Италия, Испания – страни в Южна Европа, които са по-нови като дестинация за лица, търсещи международна закрила, но които запазват и характера си на транзитни страни. Рамките на политиките за убежище и интеграция отбелязват по-всеобхватно развитие през последните десетилетия. През периода 2019–2021 г. тези страни се озоваха на първа линия по отношение на лицата, пристигащи на територията на ЕС.

Латвия, Литва, Полша, Чехия – страни в Централна и Източна Европа с доста нови системи за закрила, приети във връзка с присъединяването им към ЕС, и с по-слаби традиции по отношение на по-дългосрочната интеграция. За развитието на политиките често са били ползвани разпоредбите от правото на ЕС, както и подкрепата от ЕС. В тези страни, които често нито са страни на крайна дестинация, нито са транзитни, бройките на ЛПМЗ са малки през периода 2019-2021 г.

България, Словения, Унгария, Чехия – страни в Централна и Източна Европа, които споделят повечето характеристики с другите оценявани страни от региона. Някои от тях се различават по това, че през последните години са изложени на съществени движения на лица, търсещи закрила в ЕС, което води до затруднения за системите им за прием. Въпреки това в тези страни бройките на лицата, получили международна закрила, са се запазили сравнително малки през периода 2019–2021 г.

Доклад 2021 г.

Призмата, през която работи проучването, е, че интеграцията е ангажимент на държавата, а неправителствените организации (НПО) и фондовете на ЕС имат подкрепяща роля. Затова то оценява изцяло дейностите, финансирани от държавния бюджет. Практиките на НПО (вкл. с европейско, международно или частно финансиране) са включени в каретата за „добри практики“, но не са оценени[3].

Докладът за 2021 г. е актуален към 31 март 2021 г., две години след крайната дата на предходната Оценка 1. Където има настъпили промени след тази дата, те са отбелязани в текста като ново развитие, но не са оценени.

За първи път от началото на изследването на базата на интервюта с ЛПМЗ се прави оценка на индикаторите за резултати, включени в инструмента. Изследователите от 14-те страни положиха специални усилия да съберат и валидират всички 12 индикатора в 8 направления, свързани със ситуацията и условията на живот на ЛПМЗ в контекста на правната рамка и политиките, при които се осъществява интеграцията им. Целта е да се покаже дали обхванатите лица са малко (т.е. 0–20%), известен брой (21–40%), около половината (41–60%) или почти всички (81–100%)[4].

Още един специален фокус, който докладът от 2021 г. поставя, е върху пандемията с COVID-19 и нейното въздействие върху интеграцията на лицата през призмата на различните направления.

Основни изводи за 2021 г.

1. Подчертаните различия между страните продължават – още първият доклад по NIEM през 2017 г. открои значителните различия между интеграционната подкрепа за ЛПМЗ, която изследваните страни предлагат. Данните от 2021 г. потвърждават изводите от 2017 г. Въпреки европейските усилия, вкл. подкрепени с финансови инструменти, страните в ЕС все още са разделени от дълбоки различия по отношение на интеграцията на ЛПМЗ. За всички 12 направления средната разлика между страните с най-високи и най-ниски резултати е 59.4 пункта по скалата 0-100. Най-големият марж от 92.7 пункта се наблюдава при изучаване на езика – това е разликата между страната с най-висок и най-нисък резултат. Най-малкият марж пък е 37.8 пункта, който се отнася за събирането на семейство. Тази тенденция се наблюдава при всички три оценени стъпки – по отношение на правната рамка, политиките и прилагането им. При цялостното обобщение на трите стъпки (т.нар. Общи резултати) все още се наблюдават сериозни различия между страните. Девет държави се позиционират в скалата „умерено подкрепящи“, но нито една не достига до „напълно подкрепяща“. Най-близо до това е Швеция с 72.5 точки. България и още четири страни от Източна Европа – Гърция, Румъния, Полша и Унгария – попадат в скалата „частично подкрепящи“ с 32.8–39.5 точки. В общата класация с всички 14 страни членки България заема трето място от долу нагоре с 37.1 пункта, като след нея са само Полша и Унгария – две страни, печално известни с изключително силния си анти-бежанския сантимент, особено в периода след европейската мигрантска криза от 2015 г. Те отбелязват съответно 36.9 и 32.8 пункта.

В контекста на кризата с украинските бежанци от февруари 2022 г. става ясно, че страните, които в момента приемат най-много лица от Украйна, са най-малко подготвени за това. Това подчертава необходимостта от общоевропейски усилия за развитие на интеграцията във всички страни членки. В тази връзка екипът на MPG публикува специален доклад, използващ данните от индикаторите на NIEM за анализ за приема и интеграцията на лица от Украйна (Wolffhardt, 2022).

Методологията на NIEM е разработена така, че да позволява един допълнителен, още по-задълбочен анализ на тези резултати и внимателно изследване на трите стъпки – правна база, политики и прилагане.

Стъпка: Създаване на правната рамка

Тази стъпка е свързана с градивните елементи на цялостния подход към интеграцията на ЛПМЗ – правните стандарти, които следва да се съблюдават във всяка държава. В отделните направления стъпката включва индикатори за:

▪Видове и срок на разрешенията за пребиваване;

▪Условия за получаване на дългосрочно пребиваване, събиране на семейство и гражданство;

▪Достъп до права, услуги,  обезщетения/помощи и други права в различните области/направления на политиките.

Това е стъпката, в която като цяло страните постигат най-добри резултати. Основна причина за това е общата правна рамка на ЕС в областта на убежището, която урежда задължителни изисквания за пребиваване, събиране на семейство и равен достъп до ключови права като достъп до образование, трудова заетост, здравеопазване или обществено осигуряване. При тази стъпка всички 14 страни от изследването се намират в скалата „умерено подкрепящи“ с над 50 точки, а пет от тях – в скалата „силно подкрепящи“ – това са Швеция, Испания, Чехия, Литва и Франция. Впечатление прави, че в тази група попадат страни от европейския Север, Юг, Изток и Запад, което показва, че не профилът на страната има толкова голямо значение, колкото политическата воля да бъдат приети такива закони, които са благоприятни за интеграцията на бежанци. Последните четири държави по този показател с под 60 пункта са от Централна и Източна Европа – Унгария, Румъния, България и Гърция. България се класира втора отдолу нагоре с 55.8 точки, а след нея е само Гърция с 54.4 точки.

Стъпка: Изграждане на рамката на политиките

Тази стъпка е свързана с политиките, правилата и механизмите, които една страна следва да въведе в подкрепа на интеграцията на ЛПМЗ. В отделните направления стъпката включва индикатори за:

▪Наличността, обхвата и продължителността на целеви разпоредби и услуги;

▪Разпоредби за групи със специални потребности и критерии за предоставянето на стоки и услуги, които са основани на нуждите;

▪Отсъствието на административни бариери;

▪Такси за дългосрочно пребиваване, събиране на семейство и гражданство;

▪Повишаване на осведомеността/предоставяне на информация на заинтересованите страни и ЛПМЗ.

До голяма степен тази стъпка показва ясната воля на държавите законите и правата да не останат само „на хартия“, а да бъдат намерени работещи механизми, за да може бежанците реално да се възползват от тях. За да се постигне ефективна интеграция, необходимо е страните да осигурят безпрепятствен достъп до публични услуги, както и да гарантират целеви политики и мерки, където това е необходимо. В тази стъпка страните са разделени на две – седем от тях са „умерено подкрепящи“, като Швеция отново е на първо място със 74.4 точки, а останалите седем са „частично подкрепящи“. Страните от Централна и Източна Европа отново се представят най-зле – под 40 пункта имат съответно Румъния, България, Полша, Унгария и Гърция.

При тази стъпка впечатление прави, че като цяло всички страни получават значително по-малко точки в сравнение със стъпката за правната рамка. Като цяло общо 14-те страни се представят с повече от 20 пункта (20.94) по-зле в политиките, отколкото в правната рамка. Това ясно показва, че добрите закони не са достатъчна гаранция за ефективна подкрепа на бежанците.

Стъпка: Изпълнение и сътрудничество

Тази стъпка обхваща изпълнението на законите и политиките от предишните две и включва цялостен подход за интеграция на бежанците, свързан с усилията за развитие, координация и постигането на решения и действия в сътрудничество с правителството, заинтересованите страни и обществото. Това означава цялостна стратегия, сътрудничество в самото правителство и между него и социалните партньори, насърчаване на участието и признаване, че интеграцията е двустранен процес, който изисква усилия и от страна на приемащото общество. В отделните направления стъпката включва индикатори за:

▪Съществуване и изпълнение на всеобхватна политика/стратегия за интеграция на бежанците;

▪Включване на интеграцията във всички относими области на политиките;

▪Координация на различни нива и в различни сектори с местните и регионалните власти, социалните партньори и гражданското общество;

▪Признаване на интеграцията като двустранен процес и подкрепа за активна роля от страна на приемащото общество;

▪Насърчаване на участието на ЛПМЗ в обществото и разработването на политиките за интеграция.

В известен смисъл резултатите по тази стъпка са най-показателните. Те онагледяват до каква степен страните подхождат сериозно към интеграцията на бежанците, разбират техните специфични нужди и предлагат механизми за работещи решения. В тази стъпка се включват дългосрочни програми, трайно приемане на политики с отразена в тях интеграция, истинско сътрудничество между отделните нива в правителството и между правителството и гражданското общество, улесняване на сътрудничеството и инвестиция в капацитета на приемащото общество да приобщи новодошлите. Резултатите показват, че само три страни са „умерено подкрепящи“ – това са Франция, Швеция и Литва, като най-високите резултатите са едва 56.4 и 56 пункта, което е сериозно отстъпление спрямо предишните две стъпки, свързани с правната рамка и политиките, където най-високите резултати бяха съответно 84.3 и 74.4. Пет други страни се намират в скалата „умерено подкрепящи“, а цели шест – в скалата с „напълно липсваща“ подкрепа. Това са Латвия, Словения, Румъния, България, Унгария и Полша, като Унгария и Полша имат нула точки. България също се представя много слабо със само 9.4 точки. Като цяло данните ясно показват, че всички страни срещат най-много предизвикателства в тази стъпка. Обикновените средни стойности демонстрират, че в тази стъпка 14-те страни имат среден резултат от 29.54 пункта на фона на 69.54 при правната рамка и 48.6 при политиките, или най-много 40 точки разлика, което е изключително сериозен спад в подкрепата на интеграцията на бежанци на практика.

2. Стагнация на цялостното развитие на интеграцията в периода 2019–2021 г. 

Вторият важен извод от Оценка 2 на NIEM е, че сред 14-те страни, участващи в изследването, се наблюдава стагнация. Въпреки че положителни и отрицателни промени има в отделни държави и направления, като цяло те не водят от значителна промяна на ситуацията в нито една от изследваните стъпки. Нещо повече, данните показват, че малките стъпки напред са компенсирани от малки отстъпления и като цяло общият брой точки остава почти същият.

Що се отнася до промяната по държави, и позитивните, и негативните промени са максимално 3.7 пункта, което отново може да се определи като застой. Детайлните резултати на всяка една страна са включени в пълния доклад[5].

Тези резултати следва да се разглеждат в контекста на пандемията с COVID-19 и нейното въздействие върху бежанците. Ефектите от кризата са специален акцент в този доклад и са разгледани по-подробно по-долу. Все пак най-позитивна промяна има в Гърция, а най-негативна – в Румъния. В сравнение с 2019 г. България прави малка крачка назад с 0.9 пункта.

3. Въздействие на COVID-19 в интеграцията на бежанци

Редица изследвания показват, че пандемията от COVID-19, започнала през март 2020 г., засяга несъразмерно тежко мигрантите и бежанците в цяла Европа. Уязвимостта на ЛПМЗ, които традиционно се сблъскват с редица трудности при своята интеграция и изграждане на нов живот, се изостря в ситуацията на COVID-19 и свързаните с нея мерки и ограничения. Данните от Оценка 2 на NIEM, особено експертните интервюта и интервютата с бежанците, ясно демонстрират, че страните, които традиционно се справят по-добре с интеграцията, са отговорили по-успешно на предизвикателствата на пандемията в сравнение със страните, които традиционно показват по-слаби резултати в трите стъпки.

Достъп до закрила и правна интеграция

Като цяло статистическите данни през 2020 г. показват значителен спад в броя на търсещите закрила във всички 14 страни поради затварянето на границите и ограниченията, свързани с придвижването. Производствата за международна закрила са сериозно засегнати, затруднен е достъпът до приемателни центрове (вкл. на експерти от НПО, социални работници, преводачи, адвокати и др.), наблюдават се сериозни забавяния и в някои случаи – временно спиране на образуваните производства – това се съобщава за България, Гърция, Италия, Полша и Румъния. Други страни като Италия и Латвия отбелязват, че поради невъзможност да се премине към обичайния преход към интеграция, на новополучилите закрила лица се налага да останат в приемателните центрове, което поставя риск върху здравето им поради струпването на повече хора. Схемите за презаселване са спрени вкл. в Швеция, която като цяло е най-малко засегната от ограниченията на пандемията поради специалната политика на правителството, която изключва т.нар. локдаун.

Пребиваване и гражданство

Въпреки че повечето страни удължават валидността на разрешенията за пребиваване, чийто срок изтича по време на локдауна, за бежанците има негативни последици, вкл. значителни забавяния в административните служби, които обработват молби за издаване и подновяване на разрешения за пребиваване и натурализация.

Събиране на семейство

Събирането на семейство е едно от направленията, които са най-засегнати от COVID-19 заради реалното замразяване на процедурите и издаването на визи и в повечето страни. Това се отразява негативно на менталното здраве на лицата, тъй като представлява сериозно нарушение на правото на семеен живот.

Включване на интеграцията в общите политики

Форсмажорна ситуация като пандемията сама по себе си подчертава важността интеграцията да бъде включена в общите държавни политики, за да гарантира непрекъснатост на процеса при подобни извънредни случаи. Ситуацията с COVID-19 става причина за забавяне на приемането на нови стратегии, които засягат включването на политиките за интеграция в общите политики. Това се съобщава за Латвия.

Жилищно настаняване

Бежанците в ЕС традиционно се сблъскват с редица предизвикателства, що се отнася до жилищното настаняване, вкл. труден достъп, дискриминация, недостатъчна жилищна подкрепа, високи наеми и депозити и др. Освен че интензифицира тези проблеми, проучването показва, че по време на пандемията значителен брой ЛПМЗ срещат и икономически трудности, което допълнително ги постави в риск от бездомност. Затова редица европейски страни като България, Франция, Латвия и др. предлагат краткосрочни кризисни жилищни мерки. 

Трудова заетост, професионално обучение и обществено осигуряване

Като цяло пандемията оказва негативно въздействие върху бежанците, тъй като засяга сектори, в които те често намират работа (напр. обслужване, хотели и ресторанти, производство и др.). Данните показват, че в Румъния ЛПМЗ са сред първите, загубили работата си. Достъпът до професионално обучение и образование с насоченост към трудова заетост също става по-труден поради приетите здравни мерки и невъзможността някои дейности да се провеждат онлайн. Дори когато тези дейности са дигитализирани, ЛПМЗ често са в непривилегировано отношение поради липса на дигитални устройства. В някои държави като България, Полша и Словения бежанците са затруднени да получат социална подкрепа от държавата, вкл. при безработица в резултат на пандемията.

Здравеопазване

Тъй като кризата с COVID-19 е преди всичко здравна, бежанците също са засегнати от нейните здравни последствия, както и приемащото общество – ограничения за брой пациенти, отлагане на рутинни прегледи, планови операции и др. ЛПМЗ обаче срещат допълнителни трудности по отношение на разпространението на информация за пандемията и приетите национални и местни мерки, тъй като не всички страни създават официални комуникационни канали на езиците на бежанците (вкл. България, където тази дейност се извършва от НПО). Още една трудност за бежанците в периода на по-строгите мерки за социална дистанция е ограничената възможност да бъдат придружени от социален работник и/или преводач по време на посещение на лекар. Когато ваксините срещу COVID-19 стават достъпни обаче, бежанците се радват на достъп до тях наравно с членовете на приемащото общество във всички 14 страни по проекта.

Образование

Образованието е друго направление, в което бежанците са несъразмерно засегнати от пандемията. Сред основните проблеми, с които ЛПМЗ се сблъскват, са липса на дигитални устройства и интернет връзка (вкл. в центровете за настаняване), липса на технически умения и знания за работа с устройствата (ако има такива на разположение), както и езикова бариера и по-ограничени възможности на учителите да обръщат достатъчно персонално внимание на децата, които не владеят добре езика в клас.

Изучаване на езика и социална ориентация

В повечето от изследваните страни програмите за езиково обучение и социална ориентация временно са спрени и след това преминават онлайн, което води до съществено сътресение в процеса на интеграция, в някои случаи – до регрес в обучителния процес, а оттам и в интеграционния – тъй като езиковото обучение е свързано с професионално обучение, трудова заетост, достъп до натурализация и др. Данните за Франция показват, че дигиталното обучение е успешно най-вече за лицата, които вече имат средно ниво на владеене на френски език и техническа грамотност за работа с дигитални устройства.

(Повторно) изграждане на мостове

Като цяло пандемията и приетите ограничителни мерки, вкл. локдаун, карантина, самоизолация, социална дистанция, преминаване на различни дейности в онлайн режим и др. оказват негативно въздействие върху социалните контакти между бежанците и приемащото общество. Много от програмите в подкрепа на насърчаване на граждански дейности и изграждането на мостове се прекратяват по време на различни периоди, тъй като се счита, че други дейности имат по-голям приоритет. От друга страна, гъвкавите НПО привличат нови доброволци и адаптират и разширяват програмите си. В някои случаи бежанските общности се самоорганизират в подкрепа на цялото общество, напр. чрез шиене на защитни маски за възрастни хора, доставки на храна на хора в нужда и др. и така получават признание от местните общности.

За проект NIEM

Проект NIEM се развива в периода 2016–2022 г. и цели да оцени интеграцията на лицата, търсещи и получили международна закрила, и така да подпомогне правещите политики и гражданското общество. Наред с основната дейност като проучване и анализ на правната рамка, политиките и практиките, той води значима застъпническа дейност на национално ниво и създава национални коалиции в подкрепа на интеграцията на ЛПМЗ, както и предостави надеждна актуална и аналитична информация от България и Европа на заинтересованите страни по тези въпроси. В България партньори по проекта са Мулти култи колектив и Български съвет за бежанци и мигранти в партньорство с ВКБООН. Проектът се съфинансира от ЕС по Фонд „Убежище, миграция и интеграция“.

Справочна литература:  

Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 г. относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и за мерките за поддържане на баланса между държавите-членки в полагането на усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от този прием   Иванова, Б., Чафкаров, П. (2022). Интеграцията на бежанци в България 2021: Всеобхватен мониторингов доклад. Мулти култи колектив. Изтеглено от: http://multikulti.bg/bg/publications/refugee-integration-monitoring-2021  

Улфхард, А., Конте, К., Илмаз, С. Европейска оценка на интеграцията на бежанците. Сравнителен анализ на Националния механизъм за оценка на интеграцията в 14 страни на ЕС Оценка 2: Изчерпателен доклад. Институт по публични въпроси и Група за миграционни политики. Изтеглено от: http://multikulti.bg/bg/publications/refugee-integration-monitoring-EU-2021  

Bürkin, K, Huddleston, T. and Chindea, A. (2013). Refugee Integration and the Use of Indicators: Evidence from Central Europe. UNHCR. Изтеглено от: https://www.refworld.org/pdfid/532164584.pdf  

Wolffhardt, A. (2022). Caught by surprise? How underdeveloped refugee integration policies will impede the integration of those displaced by the war in Ukraine. MPG. Изтеглено от: http://www.forintegration.eu/pl/pub/caught-by-surprise-how-underdeveloped-refugee-integration-policies-will-impede-the-integration-of-those-displaced-by-the-war-in-ukraine/dnl/124

[1]В периода 2019–2021 г., обхванат от проучването, Директива 2001/55/ЕО за временна закрила все още не е активирана

[2] Вж. на официалния сайт на проекта – http://www.forintegration.eu/

[3] Вж. пълния доклад на официалния сайт – http://www.forintegration.eu/

[4] Ibid.

[5] Ibid.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.