Финансиране на неправителствения сектор по време на криза в контекста на ситуацията с бежанците от Украйна

Финансиране на неправителствения сектор по време на криза в контекста на ситуацията с бежанците от Украйна

Владимир Милев, БСБМ

Неправителствените организации са сравнително нов и неизследван субект в българския академичен контекст, въпреки че тяхната същност е разгледана от редица изследователи, сред които Златарева (2002-2013), Пожаревска (2005, 2008), Георгиева (2017-2018) и др. Финансирането на неправителствените организации като обект и предмет на изследователска дейност трябва да бъде разглеждано в контекста на средата като например институционални, икономически и социални променливи (Garcia‐Rodriguez, Jegers, 2017). Такива променливи могат да бъдат както социалните и финансово-икономически цикли, така и различни по своята ­същност и мащаб кризи.

Съществуването на различни неправителствени организации, осъществяващи дейност в различни сфери, е показателно за огромното тяхно влияние и потенциала, който носи развитието на неправителствения сектор в България и по света. Неправителствените организации могат да бъдат застъпнически, насочени към трансформация на законодателство и политики; оперативни, насочени към изпълнение на дейности на терен; или хибридни, осъществяващи едновременно застъпнически и оперативни дейности. Широкият набор от дейности, които организациите изпълняват, дава основание тяхната роля да бъде разграничена в три главни направления. Неправителствените организации действат като изпълнители, катализатори и партньори. Те мобилизират ресурси за предоставяне на материали и услуги на хора, които са били засегнати от природно бедствие; те стимулират промяната и си партнират с други организации, за да се справят с проблемите и да отговорят на човешките нужди (Lewis D., Kanji N, 2009). Чрез ролята на неправителствените организации като изпълнители, катализатори и партньори се предоставя синергичен ефект и допълняемост за постигане на ефективно въздействие в различните сфери, в които изпълняват дейност. Този ефект на тяхната роля е видим както в обичайния оперативен контекст, така и с особено значение по време на кризи. Неправителствените организации извършват дейност в сферите, в които публичният сектор и частният сектор са неспособни да предоставят ефективни решения, като именно в тези сфери са с особена значимост. Ролята на неправителствените организации на изпълнители, катализатори и партньори ги прави ефективна алтернатива на съществуващите механизми за справяне с кризи и последствията от тях.

Поради голямото значение на неправителствените организации както в нормални ситуации, така и по време на кризи, тяхното финансиране е от стратегическо значение за устойчивостта на сектора. В неправителствения сектор финансовата устойчивост може да се дефинира като възможността на програма, проект или организация да поддържа по-широки източници на финансиране (Jean Francois, 2014). Именно тази устойчивост на неправителствените организации в условия на кризи е индикатор за значението на организацията, нейните функции и роля.

Съществуват различни източници и механизми за финансиране на неправителствените организации. Те могат да бъдат финансирани от публични или частни източници. Публични източници на финансиране на неправителствените организации на международно ниво могат да бъдат международните и междуправителствени организации (ООН, ЕС и други), на национално ниво това са съответните държавни органи и публични институции, на местно ниво това са общините и структурите на местното самоуправление. Към публичните източници спадат и фондове и програми на държави, осъществяващи финансиране в други държави (например Норвежки финансов механизъм, Швейцарска агенция за сътрудничество и развитие). Частните източници на финансиране могат да бъдат както частният сектор, фондации, така и индивидуални дарители.     

От значение за финансирането на неправителствените организации е посоката и връзката на финансиращата организация. Финансирането по време на криза от страна на финансиращата организация може да бъде намаляващо, затруднено или недостатъчно, но е възможно да бъде и увеличаващо се. В този контекст финансирането може да бъде циклично и антициклично в зависимост от това до каква степен е засегнато от кризата. Финансирането по време на криза от антицикличен характер може да има изключително благоприятно влияние за неправителствените организации, а също и за целия сектор. Механизмите и подходите на финансиране, към които организациите се придържат, са от ключово значение както за самото съществуване и развитие на неправителствените организации, така и за тяхната устойчивост по време на кризи, предоставяне на отговор на кризи и решаване на възникнали проблеми и предизвикателства. Моделите на финансиране до голяма степен трябва да бъдат адаптирани спрямо спецификата на страните и контекста, в който те работят, за да бъдат устойчиви на кризи и за да предоставят решения за кризите.

Кризите могат да имат различна същност, проявление и последствия и това прави всяка една криза различна. Именно поради това не може да съществува единен и унифициран подход, приложим за всяка една криза. Въпреки това за неправителствените организации е от стратегическо значение да имат план за действие по време на кризи. Кризите могат да бъдат такива, които засягат всички сфери на дейност – като например пандемията от COVID-19, финансово-икономическа криза, климатични промени, природни бедствия и други. Кризите също могат да бъдат и специфични в зависимост от сферата, в която неправителствени организации извършват дейност – например бежанска криза. В определени ситуации различни кризи могат да съществуват паралелно. Това води до сложна и комплексна ситуация, в която организациите осъществяват дейност, като именно неправителствените организации са едни от първите, предоставящи отговор на възникнала криза и преодоляване на последствията от нея. Организациите с нестопанска цел могат да поемат част от дейностите, извършвани от държавните институции (Пожаревска, 2005).

 Стратегическата роля на неправителствените организации като партньори, катализатори и изпълнители е видима и в ситуацията с кризата, свързана с бежанците от Украйна, както в България, така и в Европа. Започналата в края на февруари 2022 г. украинска бежанска криза е най-голямата бежанска криза в Европа след края на Втората световна война (The Guardian). Според официалните данни на Върховния комисариат на ООН за бежанците към края на юли 2022 г. 6 162 302 са бежанците от Украйна в Европа. 3 744 925 от тях са регистрирани за временна закрила или друга форма на закрила в държавата, в която се намират. Към началото на август 536 920 бежанци от Украйна са влезли в България, 125 740 са регистрирани за временна закрила, а 85 119 са останали в страната. Тези цифри очертават безпрецедентна бежанска криза за България и цяла Европа. Именно в този безпрецедентен контекст неправителствените организации имат ключова роля за справянето с кризата, като това се отнася както за организации, чиито цели са пряко свързани с темата за бежанците, така и за неправителствени организации, които изпълняват дейности в други сфери.

Съществуващите неправителствени организации, работещи по темата за бежанците, се финансират основно от няколко източника с ключово значение. Върховният комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН), като водещата организация на ООН по темата за бежанците, е един от главните източници на финансиране. Партньорските неправителствени организации осигуряват ключов елемент в прехода от операции за подпомагане до развитие (UNHCR Global Appeal 2008-2009). ВКБООН финансира редица проекти и програми на неправителствени организации в България още със стартиране на мандата на организацията през 1993 г. Финансирането на неправителствени организации от ВКБООН през годините има ключово въздействие за развитието на капацитета на неправителствените организации в България, работещи по темата за бежанците. През 2022 година ВКБООН финансира редица неправителствени организации, специализирани по темата за бежанците в различни направления, спрямо експертизата на съответните организации – от предоставянето на услуги пряко на бежанците като правна помощ, хуманитарна помощ, подкрепа за интеграция, до дейности, насочени към развитие на капацитета на заинтересованите страни и застъпничество за развитие на политиките за закрила и интеграция на бежанците в България.

Финансирането от ВКБООН на проекти с различна насоченост, изпълнявани от организации със специфична експертиза, създава цялостен отговор по темата за бежанците, включително и по време на криза.  До  голяма степен може да се твърди, че  финансирането  на проекти на неправителствени организации от ВКБООН е единственото устойчиво финансиране на неправителствени организации в сферата на  въпросите, свързани с бежанците, като това е ключово в ситуации на кризи. Изграденото стратегическо партньорство и финансиране от ВКБООН направи възможно организациите да предоставят навременен и адекватен отговор още в първите дни на започващата криза с бежанците от Украйна. Наличното финансиране от ВКБООН на проектите на неправителствените организации позволи адаптирането на съществуващите дейности, както и започване на изцяло нови дейности, свързани с кризата с бежанците от Украйна.

Към август 2022 г. ВКБООН финансира проекти на Български Червен кръст, Български хелзинкски комитет, Български съвет за бежанци и мигранти, Съвет на жените бежанки в България и Фондация за достъп до права – ФАР. Финансираните от ВКБООН проекти са съпроводени с оперативна координация между организациите за справяне с кризата, което допълнително води до укрепване на сътрудничеството между съответните организации, както и други заинтересовани страни. ВКБООН като източник на финансиране за неправителствени организации започна и предоставяне на допълнителни средства за обезпечаване на нови дейности, свързани с бежанската криза. Финансирането на проектите от ВКБООН на неправителствени организации в партньорството с УНИЦЕФ доведе до създаването на иновации в хуманитарния контекст, като бяха създадени т.н. Сини точки (Blue Dots) – безопасни пространства за закрила и основни услуги, които се разкриват в страните, приемащи бежанци от Украйна, и в които финансираните неправителствени организации предоставят информация, правни консултации, психосоциална подкрепа, идентифициране и насочване към услуги за деца, жени, семейства и други групи, изложени на специфичен повишен риск, докато бягат от конфликта в Украйна. Появата на подобен род иновации чрез финансиране на неправителствени организации в ситуация на криза е показателно за потенциала на неправителствения сектор да предоставя навременни решения. Увеличаващото се финансиране е възможност за развитие на неправителствените организации, които същевременно предоставят услуги и трупат опит с нови категории целеви групи – в случая лица, регистрирани за временна закрила. 

Европейското финансиране е друг значителен източник на финансиране на неправителствени организации, работещи по темата за бежанците. Неправителствените организации са важни участници в изпълнението на бюджета на ЕС. Комисията работи с неправителствени организации, наред с други партньори, за да разработва, изпълнява и наблюдава програми в много области на политиката на ЕС (European Court of Auditors, 2018). Предоставянето на средствата се осъществява както на национално ниво, така и директно от Европейската комисия. При европейското финансиране на неправителствени организации в сферата на въпросите, свързани с бежанците, специализиран източник е Фонд ,,Убежище, миграция и интеграция”. Освен това неправителствените организации могат да получат финансиране и от други фондове и програми на Европейския съюз, като например Европейски социален фонд, Европейски фонд за регионално развитие, Програма Еразъм+, Европа за гражданите, Творческа Европа и други. По отношение на кризата с бежанците от Украйна и финансирането от ЕС за неправителствения сектор към началото на август няма отворени процедури за кандидатстване, предоставящи целево средства за справянето с нея. Въпреки това финансираните до момента проекти позволяват адаптирането на дейностите по тях, доколкото това е възможно, за да бъде предоставен отговор на кризата.

Въпреки че към момента съществуващите източници и механизми на Европейския съюз за финансиране не предоставят специализирани възможности за финансиране, свързано с кризата, още през март Европейската комисия прие предложение за кохезионни действия за бежанците в Европа (CARE), което позволява на държавите членки и регионите да предоставят спешна подкрепа за бежанците  от Украйна. По  този начин се осигурява бързо пренасочване на наличното финансиране към такава спешна подкрепа, като освен това средствата за помощ за възстановяване на сближаването и териториите на Европа (REACT-EU) също може да се използват за справяне с тези нови изисквания в рамките на общата цел за възстановяване след пандемия. CARE предоставя подкрепа  на държавите от Европейския съюз да осигурят спешни  мерки, като те могат да използват това финансиране и за разработване на индивидуални решения за дългосрочна интеграция на хора с мигрантски произход. Подкрепата по политиката на сближаване допълва подкрепата от Фонд ,,Убежище, миграция и интеграция” и други източници на финансиране. Въпреки официално публикувана информация от Европейската комисия относно този инструмент, не става ясно дали ще бъде възможно и по какъв начин неправителственият сектор ще има достъп до това финансиране.

На национално ниво в България още в началото на кризата през март Фонд ,,Активни граждани” на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014–2021 г., финансиран от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия, обяви  процедура за набиране на проекти в отговор на войната в Украйна. Финансирани бяха инициативи на неправителствени организации с фокус върху преодоляване на негативните ефекти от войната за най-уязвимите групи, противодействие на дезинформацията и преодоляване на информационното неравенство, както и изграждането на капацитет и партньорства и за формулиране на устойчиви политики в променения от войната контекст. Друг съществен източник за финансиране е отворената през юни 2022 г. процедура по Норвежкия финансов механизъм за набиране на проекти за подобряване на националния капацитет в областта на убежището и миграцията, по-специално предоставяне на услуги на граждани на трети държави, търсещи международна закрила, и граждани на трети държави, получили временна закрила, със специален фокус върху уязвими лица. Процедурата за набиране на проекти предоставя отговор на ситуацията, като включва в целевите групи на проекта лица, регистрирани за временна закрила, както и търсещите закрила, с акцент върху уязвими лица. Допустими кандидати за финансиране на проекти са всички публични и частни субекти, като е позволено кандидатстването в партньорства. Възможността за кандидатстване и финансиране на проекти в партньорство между различни субекти позволява на неправителствените организации да укрепват партньорството с други заинтересовани страни за адресиране на проблеми в ситуации на кризи и извън това.

По отношение на кризата с бежанците от Украйна частните източници на финансиране предоставят също навременен отговор. Редица субекти от частния сектор, както и индивидуални дарители предоставят средства за финансиране за неправителствените организации. Даренията могат да бъдат от различни източници и това до голяма степен определя техния размер и честота (Ценков, Е., Ялъмов, Т., Галев Т., Антонов, П., Енчева, С., 2010). Така например BG4UA и BCause към май отпускат 137 000 лева подкрепа за НПО, работещи на терен с бежанци от Украйна, чрез обявен конкурс за набиране на проекти през април. Националната мрежа за децата насочва всички набрани месечни дарителски средства в отговор на кризата към две украински организации ,,Партньорство за всяко дете” и Женски консорциум на Украйна, а те ги използват според конкретните нужди на децата в Украйна.

Редица организации се адаптират, за да могат да привлекат средства в отговор на кризата, стартирайки дарителски кампании. Български Червен кръст, като една от организациите с най-голям опит в работата с бежанци, включително по време на кризи, стартира национална благотворителна кампания в подкрепа на бежанците от Украйна, като кампанията е в подкрепа на усилията на държавните институции за преодоляване на кризисната ситуация и осигуряване на хуманитарна подкрепа от първа необходимост за стотици бежански семейства. Каритас България и Български хелзинкски комитет набират финансови средства за подкрепа на засегнатите от войната в Украйна. Българският фонд за жените разкрива спешен фонд в подкрепа на жените и децата, пострадали от войната в Украйна. Фондация „За Доброто“ също стартира фондонабирателна кампания. Средствата се използват за осигуряване на консумативи, храна, лекарства, настаняване, материали и услуги в отговор на кризата. Съветът на жените бежанки в България организира кампания за набиране на средства и хуманитарна помощ. Фондация BCause и банка ДСК също започват дарителска кампания.

Финансирането на неправителствени организации по време на кризи с фокус върху кризата с бежанците от Украйна е възможност за развитие както на капацитет на специализираните организации по въпросите за убежището и бежанците, така и за развитие на целия неправителствен сектор и организациите, които са непряко свързани с темата, но също предоставят отговор на кризата. Финансирането на неправителствените организации по време на кризи е предпоставка за създаване на иновации в хуманитарния контекст, както и адресиране и решаване на дългогодишни проблеми и предизвикателства, които до момента не са намерили решение. Финансирането на неправителствени организации в контекста на кризата с бежанците от Украйна и ефектът върху ефективността, развитието и устойчивостта на неправителствените организации следва да бъдат разгледани в бъдеще с оглед на сложната икономическа ситуация, в която се развива хуманитарната криза. Наслагването на хуманитарна криза и усложнена икономическа и политическа ситуация следва да бъде обект на дългосрочен анализ за оценка и планиране на механизмите за финансиране на неправителствените организации с акцент върху ефективността, устойчивостта и отчетността на оптималното изпълнение на дейности, водещи към конкретни резултати.

Библиография:

Пожаревска, Р. Организациите с нестопанска цел в процеса на присъединяване към Европейската общност. Научни трудове на УНСС – Том 1/2005,София, изд. к-кс УНСС, 2005

Пожаревска, Р., Финансовите отчети в управлението на организациите с нестопанска дейност, София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2005

Пожаревска, Р., Предприятия с нестопанска цел. София: Форком, 2008

Златарева, М. Юридически лица с нестопанска цел. София, Сиела, 2002,

Златарева, М. Юридически лица с нестопанска цел. Сиела, 2013, ISBN 9789542813040

Ценков, Е., Ялъмов, Т., Галев Т., Антонов, П., Енчева, С.  Гражданското общество в България. Тенденции и рискове, Център за изследване на демокрацията, София, 2010, ISBN 978-954-477-165-2

European Court of Auditors, Transparency of EU funds implemented by NGOs: more effort needed (2018)

Garcia‐Rodriguez, M Jegers, Capital Structure of Nongovernmental Development Organizations, Nonprofit Management and Leadership 28(5), 2017, Wiley Periodicals LLC., ISSN 1542-7854

Jean Francois E. Financial Sustainability for Nonprofit Organizations 1st Edition, Springer, 2014, ISBN-13:978-0826129833

Lewis D., Kanji N. Non-Governmental Organizations and Development, Routledge, 2009, ISBN: 9780415454308

The Guardian, ‘We couldn’t stand it’: the Ukrainians travelling for days to flee Russian bombs and rockets

UNHCR Global Appeal 2008-2009

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.