Интервю на д-р Ваня Иванова с Наталия Еллис от UkraineSupportandRenovationFoundation
В. И.: Ната, благодаря Ви за отделеното време и за възможността да чуем от Вас за работата на Фондация „Подкрепа и възстановяване на Украйна“. Бихте ли се представили с няколко думи?
Н. Е.: Родена съм в Днеперпетровск през 1976 г., сега е Днепър, Украйна. Първите 20 години заедно с родителите и семейството ми живях в този град, после се омъжих и заедно със съпруга и децата ни се преместихме в Одеса, където живяхме следващите 18 години. През октомври 2015 г. решихме да преместим бизнеса, семейството си и моята колекция с кактуси и нашите домашни животни в България, защото съпругът ми е българин. Майка му и сестра му живеят в Пловдив, баща му също сега живее с нас в Пловдив, цялото ни семейство е тук. От 2015 г. ние работим тук и като IT фирма, а имам и голямо хоби, обичам кактуси и сукуленти, и мисля, че имам най-голямата колекция в България, и една от най-интересните в Европа.
В. И.: Какви бяха първите ви впечатления от Пловдив?
Н. Е.: Обичам Пловдив от години. За първи път бях тук през 1996 г. и много ми хареса този град и хората в него, защото видях, че хората тук имат голямо уважение към възрастните. Самите пловдивчани са много добри, позитивни, отзивчиви и още тогава мислех, че ще е голямо удоволствие да живея в град, където има такива хора. Така и се случи. Когато дойдохме се запознахме с много нови хора, с активисти, с които започнахме различни дейности, примерно, по възстановяване на Ботаническата градина в града.
В. И.: А какво е Вашето образование? Свързано ли е с растенията, които толкова много обичате?
Н. Е.: По образование аз съм инженер-икономист, работя по моята основна професия заедно със съпруга ми, ние имаме наша IT фирма. Занимаваме се с програмиране на различни продукти, пишем програми, правим техническа поддръжка на клиенти. Ние сме хора, които идваме от математиката и физиката. Имаме математическо образование, децата ни също. За мен образованието е много важно. Едно от първите неща, които направихме, когато дойдохме в България, е да запишем 75 онлайн урока по български език. Тогава единственият източник на онлайн уроци беше уча.се, но той е от първи до единадесети клас и са нужни години, за да прослушаш всички уроци. Ние направихме 75 урока за хора, които имат познания по руски и украински език, за да го научат по-бързо. И така става, те започват да говорят наистина лесно.
В. И.: Бихте ли ни разказали малко повече как възникна Фондацията и за нейната дейност?
Н. Е.: Всичко започна в първия ден на войната. Майка ми се обади в 6 часа и ми каза какво се случва. Веднага се събудих, погледнах новините, бях ужасена. И започнахме процес на евакуация на роднини, колеги, приятели, познати, а после и непознати хора. Първите две седмици бяхме заети само с евакуация. В същия ден, веднага в нашия офис започнаха да идват хора и журналисти, защото всички знаят, че сме украинци, за да носят храна, медицински неща, памперси, като цяло хуманитарна помощ. И станахме доброволци от първия момент на войната, и в същото време случайно, защото просто хората започнаха да идват при нас. И така
веднага разбрах, че трябва да организираме фондация и буквално след две седмици, регистрирахме фондация „Ukraine support and renovation“ в подкрепа на Украйна. В същото време, общината и областният управител създадоха кризисния център за приемане на бежанци. И мога да кажа, че Пловдив реагира наистина много бързо и добре. Може би защото освен самите чиновници, те събраха и пет жени украинки като мен, като най-активни доброволци. Почетният консул в Пловдив, г-н Георгиев, също започна да помага с всичко, което той може. Така, област, град, Почетният консул и доброволците се обединихме в тази кауза и то веднага. Ние, доброволците, бяхме като свързващ елемент, т.е. общувахме и с областните чиновници и с градските чиновници, и с консула, и с други доброволци, и с бизнесмени, и с обикновени хора, взехме в свои ръце всички тези активни дейности. И това може би е основният фактор защо Пловдив има такъв успех с интеграцията на бежанци, защото от първия момент всички заедно бяха насочени към това. Работеше се не само за настаняване и изхранване, но и за следващите стъпки, за осигуряване на работни места, места на децата в училище и детски градини. Сега повече от 4 000 души от Украйна работят в Пловдив, това е много голяма цифра. Децата ходят на детски градинки и училища, започна настаняването във Втори дом. Например, през септември месец 2022 г. само 10 % от децата ходеха на училище, сега 80 % ходят на училище. Хората виждат, че присъствено обучение е по-добро от онлайн обучението и местят децата си в училище. И училищата, от своя страна, ги приемат много добре, няма тормоз, няма никакъв проблем, и родителите са доволни, спокойно идват на работа; работят, плащат данъци, плащат своите задължения.
В. И.: А колко човека работят при вас? Във фондацията? Във фирмата?
Н. Е.: В самата фондация имаме 20 човека, всички са бежанци, това са възпитатели в буферните детски центрове, психолози, счетоводители, администратори на Втори дом, социални работници. Те са хора, които се занимават всеки ден с въпросите на бежанците, с преводи, съдействие. Имаме инвалиди, хора с инсулт, след операции, след заболявания, хора с психологически увреждания, т.е. това са хора, които имат нужда от повече внимание и работа с тях, и които не можем да оставим на улицата. Във фирмата работят на половина украински и на половина български граждани. Във Втори дом в момента са настанени 132 човека, днес очакваме още едно семейство.
В. И.: Много ли хора продължават да пристигат?
Н. Е.: Не мога да кажа, че потокът на хора е огромен, малко се намали, но все още всеки ден пристигат нови семейства. Защо ли? Защото територията на бойните действия се разширява, за съжаление. И съответно тези хора от погранични райони виждат, че нищо хубаво няма да се случи в най-близкото време, и заминават към други страни. Защо идват към България? Повечето от тях са бесарабски българи или таврийски българи, или имат български произход. България не може да си представи колко хиляди бесарабски, таврийски българи и хора с български корен има в Украйна, повече от 300 хиляди души. Представете си, те говорят български, знаят български, имат българска култура. В Одеска област, където е най-голямото количество на бесарабски българи, има цели градове и села, в които хората основно говорят на български език.
В. И.: Това, което казвате е важно, означава, че те по-лесно успяват да се адаптират, като пристигнат. Така ли е?
Н. Е.: Украинците с български произход тази година почти всички успешно получават статут на постоянно пребиваващи. Първо получават закрила, после събират документи и подават, и получават документи за постоянно пребиваване, тези, които имат родители, баби, дядовци и т.н., и децата им спокойно се записват във висши учебни заведения. Но има проблем за децата от Украйна без български произход. Със статут на временна закрила, те могат да постъпват в университетите само като граждани на трети страни, а таксите са високи и това е проблем. Важно е да се потърси решение за младите хора, които получават временна закрила в България, да имат улеснен достъп до висшето образование, защото образованието е в основата на всичко.
В. И.: А как беше уреден въпросът с детските градини? Много майки идват и с малки деца?
Н. Е.: Най-важното е, че в първите седмици на войната, общината и общинският съвет в Пловдив взеха решение да дадат по две места във всеки един клас и всяка една детска група за украински деца. Така тук нямаме проблем да намерим детска градинка за детето, а майката да отиде на работа, и да може да плаща наем, храна и всичко, което е необходимо за децата си. Пловдив е по-напред от други градове в това отношение и тук хората ценят това. Община Пловдив и Общински съвет в Пловдив наистина са с нас в тази кауза и това създава абсолютно други условия в Пловдив като град, защото всяка една майка може да дойде, да запише децата си в буферната детска градинка, да отиде на работа, да търси жилище и да живее спокойно до края на войната, плащайки своите задължения сама. Има и случаи, в които една майка има 6-7 деца и не може сама да се справи. Тогава ние помагаме като фондация, и пловдивчани и всички българи от цяла страна. И подкрепата е голяма. Ето и един пример. При нас дойде една жена от Украйна, която е заспала на ЖП гарата в София и й откраднали всичко, багажи, документи, чанта, телефон. Тя е сега във Втори дом при нас, защото без документи никъде другаде не може да отиде. И много добри хора веднага реагираха, изпратиха пари за нея, един човек дойде и й даде телефон, друг дойде и й даде 100 лв., друг – още 100 лв., за да си купи всичко необходимо. От нашия хуманитарен център ние й дадохме дрехи. Сега чакаме Украинското консулство да й оправят документите и тя иска да работи. Тя има голямо желание да работи. Тя е напълно способна да осигури себе си, с работа, наем и всички социални плащания. И много кураж й вдъхнаха обикновените хора с тяхната подкрепа, затова е много важно хората да усещат тази подкрепа от страна на обикновени хора.
В. И.: А с какви предизвикателства се сблъсквате?
Н. Е.: Има хора, които казват, че всичко се дава на украинците, и защо не се дава на българите. Мога да кажа, че човек, който е загубил всичко и е принуден да бяга от своята страна, има голяма психологическа травма, и тази травма е много дълбока, и това може да разбере само човек, който се е преместил от една страна в друга. Тези хора са принудени, те са травмирани и когато местните хора го разбират и ги подкрепят дори само с усмивка, това дава наистина голяма подкрепа на хората. Те получават сили да тръгват спокойно по институции, да общуват с чиновници, дори и ако не ги разбират, имайки психологическата подкрепа и усещане, че не са сами. Това им дава голяма вътрешна сила да се борят и с бюрократичната система. Пример бих дала с намирането на личен лекар. Всички ние знаем колко е трудно. За украинците е още по-трудно, защото всеки личен лекар трябва да пише няколко допълнителни отчети, за своите пациенти бежанци. И, естествено, не всички доктори го искат. Радвам се, че намерихме подкрепа при 30 % от всички лекари в Пловдив, и, благодарение на тях, нашите хора са доста спокойни. Има и случаи, в които идва линейка, гледат човека и му казват вземи един аналгин и това е. Такива случаи са познати на всички и веднага търся други варианти, възможност за изпращане на болния на изследвания, при друг лекар, трудно е. Това, което забелязва в България, е, че всички доктори и учители много се нуждаят от психологическа подкрепа, но как и кога това ще се случи не знам.
В. И.: Казвате, че като цяло приемът в Пловдив е топъл и не забелязвате значителни проблеми. На какво, според Вас, се дължи това?
Тук в Пловдив е най-голямото разнообразие от националности. Хората са по-толерантни, по-спокойни, виждат реалния принос на чужденците, от чуждестранни инвестиции и от техните бизнеси. Сега ние помогнахме, чисто човешки с консултации, при преместването на две големи компании от Украйна. Така две големи фирми са започнали работа в Пловдив. И те наемат и украинци, и българи, и други националности. Те наемат професионалисти и това са отворени възможности и за българските специалисти. И плащат хубави пари, защото своята продукция изпращат извън Европа. И така малко по малко в Пловдив се появяват нови работни места. Италиански фирми също са дошли в Пловдив, и други, и дават работни места на хората. И може би затова пловдивчани са по-спокойни и по-толерантни към чужденците, отколкото в други градове.
В. И.: От каква подкрепа имате нужда?
Н. Е.: Основно от емоционална и психологическа подкрепа. Ако всички хора спокойно реагират на нашите деца, ако има кой да обясни на техните връстници, че украинското дете, което идва в училището им, е дете, което е загубило всичко и търси приятели и разбиране, това би помогнало най-много на първо място. От гледна точка на материална база, имаме нужда от дрехи, обувки, храна, хигиенни принадлежности, кухненски уреди, чинии, вилици. Това са вещи, които една майка не може да вземе със себе си. Една майка хваща куфара и детето си, има две ръце, не можеш да вземе повече. Сега събираме също колела за деца, втора, трета употреба, даже и такива, които имат нужда от ремонт, защото децата са деца, те искат да играя. Конструктори, игри, всичко за бременните жени. Събираме ги в Хуманитарния център на Цариградско шосе, 108 в Пловдив.
Благодарни сме, всички ни помагат, всички са с нас – организации, доброволци, млади българи, международни организации, местни власти. Когато виждаме усмивки и подкрепа от страна на българите, това е най-ценното, усмивки и психологическа подкрепа, и това е дори по-важно от материалното. Вътрешното успокояване ти не можеш да го купиш, а само да го усетиш. За съжаление, всеки ден получаваме лоши новини от Украйна, че войната продължава, че нашите приятели и роднини са там, всеки ден, всеки от нас чете новини къде какво пада, какво се случва и с какво можем да помогнем на нашите хора там. И затова всички сме малко нервни, и когато виждаме спокойни усмивки, подкрепа от страна на българските приятели, малко се отпускаме. А тези хора, които работят, за да променят живота на украинците в България, те имат възможност да променят и живота на българите.
В. И.: Благодаря Ви за всичко, което правите и за времето, което отделихте, за да разкажете. Вярваме, че сред нашите читатели ще намерите още съмишленици и подкрепа.