Алексей Пампоров
Алексей Пампоров е магистър по културология и доктор по социология. Работи като доцент по социология в Института по философия и социология при БАН. Специализира демография в Института „Макс Планк“ (2003-2005). Чете лекции по „Социология на семейството“ и „Демография и публични политики“ в СУ „Св. Климент Охридски“ и в ПУ „Паисий Хилендарски“. От 2017 г. е член на комисията по предоставяне на убежище към Президента на Република България, а от 2018 г. е член на Академичния съвет по бежанските въпроси към ВКБООН.
Инвазията на руската армия в Украйна предизвика невиждан досега поток от лица, които търсят закрила в България. Съгласно Конвенция за статута на бежанците (чл.1, ал.2), за бежанци се считат лицата, които имат основателни опасения от преследване по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политически убеждения, и същевременно се намират извън страната, чиито граждани са. От тази гледна точка в настоящата статия понятието „украински бежанци“ се използва като обобщаващ термин, независимо, че българското законодателство след 2012 г. разграничава тези лица на търсещи международна закрила, бежанци, лица с хуманитарен статут, лица с временна закрила. От 24 февруари до 3 октомври 782 043 Украински граждани пресичат българската граница. От тях 137 693 души получават статут на временна закрила, съгласно Европейската директива за временната закрила, 54 579 души остават да живеят в България (от тях 21 659 деца).
В началото на септември 2022 г. екип на ВКБООН организира процедура по бърза оценка на нуждите на украинските бежанци, основана на фокусирани групови дискусии. Методологията на изследването включва въпроси, които имат за цел да установят следните въпроси:
§ Откъде са дошли?
§ Как са дошли?
§ Кога са дошли?
§ С кого са дошли и кой е останал?
§ Как са се настанили в началото?
§ Как живеят сега?
§ Какво са работили преди и каква работа имат/им предлагат сега?
§ Какво образование имат?
§ Децата как учат?
§ Какво правят/са направили, за да имат личен лекар тук?
§ Какви са основните проблеми при престоя им тук?
§ Как избраха България?
Анализът по-долу стъпва на данните от пет дискусии, проведени във Варна, Златни пясъци, Бургас, Стара Загора и София и обхващащи историите и нагласите на 52 души. Приложен е принципът на матрично аксиално кодиране от обоснованата теория. Използваният модел на анализ позволи да се откроят три различни типа на миграционно поведение, като се наблюдава ясно изразена връзка между периода на пристигане, транспортното средство, маршрута, факторите на отблъскване и привличане, както и в бариерите пред интеграцията. Както се вижда от статистиката по-горе, украинските бежанци, които влизат в България, са стотици хиляди и в този смисъл е възможно да има смесени типове и преплитане между отделните типологии, както е възможно и да има други типове миграционно поведение, произтичащи от характеристиките на онези, които са използвали България само като транзитна страна и които не са се установили трайно. В този смисъл предложените типологии са условни, но позволяват да се обърне внимание на нуждата от специфични публични политики и специфични форми на подкрепа за различните украински граждани.
Първата вълна: „Курица не птица, Болгария не за граница“
Украинските граждани, които формират първата вълна, идват основно от Киев, Харков, Луганск, Донецк и Херсон. Това са районите, първоначално засегнати от обявената от Руската федерация „военна операция“. Историите, които хората от тази вълна разказват, са истории, свързани с непосредствената опасност за живота им. Няма предварително обмислен план и избрана дестинация, а решенията се взимат в движение: „За половин час събрахме две чанти и тръгнахме“ (ж., 28). По тази причина маршрутът на тяхното придвижване изглежда по-скоро хаотичен:
§ Киев → Одеса → Молдова →Варна
§ Орловка → Исакча → Балчик → Свиленград → София
§ Одеса→ Полша → Молдова → София
§ Николаев → Твърдица → Стара Загора
Основната част от тази вълна се формира най-вече от майки с едно или две деца, както и от възрастни двойки (част от които са били на почивка в България преди 1989 г.). Непланираното пътуване води до това, че няма конкретен характерен транспорт за придвижване и в хода на дискусиите бяха разказани най-различни истории за преминаването на границата с Румъния пеша, за пътуването с ферибот, с влак и с лични автомобили.
Мислени през пирамидата на потребностите, основният фактор на отблъскване е нуждата от безопасност, породена от непосредствените атаки на жилищата на украинските граждани. Важността в този случай е защитата на децата: „Тук сме само заради децата“ (ж., 41) и спокойствието на по-възрастните хора. В някои случаи майките на средна възраст идват със своите възрастни родители, за да има кой да им помага с отглеждането на детето. В други случаи, възрастните хора имат някакво хронично заболяване, обаче, и също имат нужда от грижа. По този начин някои от жените на средна възраст имат тройно бреме: да си намерят работа в България, да се грижат за децата си и да се грижат за възрастните родители, които са ги придружили.
Два са основните фактори на привличане: „България е близо до Украйна, а езикът е много родствен и е лесно да се научи“ (ж., 44). Първият фактор – кирилицата – се възприема като голямо предимство по отношение на бързата интеграция на децата и възрастните хора, които не владеят добре друг език. Например, цитираната в предходното изречение жена, живее в България с второто и третото си дете (на 8 и на 9 г.), докато голямата ѝ дъщеря е на 27 г. и живее в Италия. Вторият фактор – близостта, е свързан с първоначалната нагласа, както на международната общност, така и на самите украински бежанци, че това е „военна операция“, т. е. че въоръженият конфликт ще приключи в рамките на няколко месеца и тогава е по-добре да са близо, за да се приберат по-лесно (част от посочените по-горе маршрути са всъщност маршрутите на редовни международни автобусни превози между България и Украйна).
Първата вълна от украински бежанци успява да се възползва от гражданските инициативи и доброволната подкрепа на обикновените български граждани. Част от хората от тази вълна получават международна закрила под формата на хуманитарен статут още преди активирането на механизма на временната закрила. От самото начало са настанени в частни квартири, за които в някои случаи дори не заплащат наем. Имат лични лекари. Децата са записани в детски градини и училища още от втория срок на учебната 2021/2022 г.
Като времеви период може да се каже, че първата вълна започва от 24 февруари и обхваща случаите до 15 март, малко след като беше активирана Директива 2001/55/ЕО на Съвета на ЕС относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила или до 8 април, когато съгласно Заповед РД05-263 е забранено и преустановено образуването на производства на украински граждани за международна закрила.
Онова, което пречи на интеграцията им, е несигурността на подкрепата, задавана от българските власти. Тя непрекъснато мени своите параметри – като финансиране и като условия, от една страна, а от друга страна задава много кратки хоризонти на подкрепа: края на май 2022, началото на октомври 2022, края на февруари 2023 г.. Така се получава парадокс, при който украинските бежанци идват заради нуждата от сигурност, но публичните политики у нас задават процес на „интеграция“, който обаче носи несигурност.
Втората причина е недостигът на сертифицирани курсове за владеене на български език, което е условие за включването на пазара на труда за част от висококвалифицираните професии (напр. лекари). Нещо повече, основната част от сертифицираните обучаващи институции са свикнали да работят със студенти, т.е. пълнолетни младежи. Необходимо е обаче, бързо да се разработят учебни програми, съобразени с различните възрастови нива и съответните нужди и умения при обучението на деца, както и да се разработят специализирани програми за лица в третата възраст.
Третата причина е фактът, че – както навсякъде в Европа – така и в Украйна, се наблюдават неравенства на пазара на труда и съответно феминизиране на някои професии, за сметка на други. Към момента жените са 77,4% от пълнолетните украински бежанци, които са получили статут на временна закрила у нас. По този начин в България са свръх представени някои високо квалифицирани професии, които са изключително търсени и подходящи за пазара на труда в Украйна, но не могат да намерят адекватна реализация на пазара на труда в България: счетоводители, данъчни инспектори и юрисконсулти (и трите професии, работещи само спрямо украинското законодателство); държавни служители, учители и училищни педагози, с украински език.
Втората вълна: „Золотые пески и Солнечный берег“
Украинските граждани, които идват с условно наречената „втора вълна“, са от цялата страна и към първоначално засегнатите райони се присъединяват жители на Житомир, Винница, Тернополь и Черновци. Може да се каже, че началото на тази вълна е условно 1 април 2022 г., когато държавата формално започна разплащане с местата за настаняване и това насърчи значителна част от туристическия бранш да се включи и да отвори врати „извън сезона“. Фактически обаче, втората вълна е свързана по-скоро с ескалацията на конфликта в Украйна след 8 април и въвеждането на петия пакет от ограничителни мерки на ЕС срещу Русия, в следствие на разкритията за множество цивилни жертви. Макар че указ 64/24.02.2022 на украинския президент предвижда като изключение мъжете в многодетни семейства и мъжете, които са самотни родители, да имат възможност да напуснат страната, въпреки военната ситуация, много семейства първоначално не се възползват от тази възможност, защото са несигурни дали граничните власти все пак ще им позволят, а и защото не знаят къде биха могли да отидат с многото си деца. По този начин, във втората вълна значителен дял имат многодетните семейства и разширените семейни домакинства, в които има дядовци над 60 г. възраст.
За разлика от хаотичния маршрут на първата вълна, втората вълна идва с ясни транспортни траектории, от които най-често повтарящите се, съвпадат с маршрути на български и украински туристически превози:
§ Одеса → Варна
§ Болград → Варна
§ Киев → Одеса → Исмаил → Варна → София
Разбира се, основният фактор на отблъскване е разрастването на военния конфликт и краят на илюзията, че това е „операция“ и ще свърши бързо. Друг фактор обаче е възможността, освен нуждите от сигурност, да бъдат удовлетворени и социалните нужди от принадлежност и живот в общност. Хотелското настаняване фактически ускорено създава гнезда с украински диаспори, в които децата и възрастните се чувстват „сред свои“.
Основен фактор на привличане в това отношение несъмнено е програмата за хотелско настаняване. От една страна, тя е насърчена от позитивните стереотипи за българските черноморски курорти – възникнали още преди 1989 г., а, от друга страна, от гарантираното удовлетворяване на нуждата от сигурност: ясен маршрут на придвижване, ясен модел на настаняване, гарантиран подслон и храна за децата и домакинството: „Качвате се в автобуса и пристигате цели. В Германия отвличат деца от влаковете“ (ж., 33).
Макар че хотелското настаняване в курортите е считано за голямо предимство и „лукс“ в отношението към украинските бежанци, се оказва, че то е и най-голямата бариера пред интеграцията им в България. От една страна, са създадени десетки „Малки Украйни“ в курортните градове по Черноморието, което отменя необходимостта децата и възрастните да влизат в контакт с българските граждани. Така се получава един процес на скрита гетоизация и затваряне в рамките на собствената общност. От друга страна, курортите са места за почивка и развлечение – в тях има барове, ресторанти, казина и т.н., но липсва достъп до базови услуги, свързани с нормалното ежедневие: няма училища, няма болници и адекватно доболнична помощ, аптеките не работят извън сезона, а няма и достатъчно работни места извън сектора на хотелското настаняване и ресторантите (който извън сезона също не предлага пълноценна заетост).
След 31 май 2022 г. държавата променя програмата за настаняване и от 40 лв. на човек на ден, субсидията става 15 лв. и множество хотели отказват да приемат украински бежанци и те са помолени да напуснат съответните места. С началото на туристическия сезон и възможността хотелите да формират много по-големи печалби на свободни туристически пазар, се появява още по-голям натиск към бежанците. Условно, краят на втората вълна може да се сложи към 30 юни, когато постепенно изчезва инерцията от организирано идване в България през туристически фирми. Статистическите данни, с които разполага българският офис на ВКБООН, предоставени от ГД „Гранична полиция“, потвърждават условните граници на тази вълна.
Фиг. 1. Пристигащи и напускащи страната украински граждани (по данни към 14/12/2022)
Източник: ВКБООН
Третата вълна: „Здесь дешевле“
Третата вълна започва условно към 1 юни – тогава, когато е ясно, че вече няма да има настаняване в хотели по правителствена програма, а основният пик на вълната е след средата на август. Вълната, разбира се, е свързана с поредна ескалация на военните действия. От една страна, украинската армия успява да отвоюва обратно отделни райони, но, от друга страна, Русия сменя командването и обявява частична мобилизация. Любопитното е, че в повечето случаи за интервюираните в хода на дискусиите респонденти, България не е била първи избор и те пристигат тук най-вече от други страни на Европейския съюз и дори от САЩ. Част от украинските бежанци в тази вълна са жени и деца на мъже, които работят като моряци или са жени на мъже, които войната в Украйна заварва като гастарбайтери в ЕС. Чрез различни механизми, предвидени в Указ 64/2022, с тази вълна в България успяват да дойдат и мъже в средните възрастови групи, за да се съберат със семействата си. Изключение от останалите украински граждани в тази вълна правят бесарабските и таврийските българи, които идват директно през румънската раница край Измаил.
Маршрутите на хората от тази вълна също са изключително конкретни, с предварително ясни изходна и крайна точка на пътуването. Част от бежанците дори идват с вече намерена квартира или осигурена работа, през интернет. Голямото предимство на тази вълна е, че те използват контактите и вече възникналите украински и руски диаспори в България. Основният фактор на отблъскване е загубата на надеждата, че войната скоро ще свърши. Местенето на фронтовата линия и постепенното преминаване на някои райони ту в руски, ту в украински ръце, води до унищожаване на жилищата им, на селищната инфраструктура, поражда изключително висока несигурност за живота на цивилното население. В този случай обаче ключов фактор, който надгражда потребностите от сигурност и социално общуване, са нуждата от самочувствие и самоусъвършенстване. Пикът на вълната неслучайно започва в средата на август. Учебната година в Украйна започва на първи септември и семействата, които решават да дойдат с третата вълна, са семейства, които искат децата им да имат „нормална зима“ – с топли и осветени жилища, в училищна система „на живо“. Изключително впечатление прави фактът, че дори планирането на наемане на жилище в някои случаи е съобразено с възможностите за извънкласни занимания на децата: балет, уроци по пиано, достъп до спортни училища и училища по изкуствата. Факторът на привличане в този случай са украинските и руските диаспори – които предварително дават достатъчно информация как даденото семейство може да подреди живота си в България. Вторият фактор е, че България е страна от Европейския съюз, което им дава гаранция за спокойствие и някакво качество на живота, а същевременно тук цената на живота е най-ниска. Именно затова се получава и специфичното разделяне на семействата – майките с децата остават тук в големите градове, докато съпрузите им (моряци и гастарбайтери) изпращат парични трансфери от чужбина. Макар и пристигнали най-късно, хората от тази вълна изглеждат най-интегрирани. Повечето вече са наели частни квартири или дори са си закупили жилище. Имат общопрактикуващи лекари. Децата са ваксинирани, съгласно българския календар, и са записани в детска градина или училище, както и в различни извънкласни дейности. Жените и мъжете в трудоспособна възраст са си намерили някаква работа или търсят варианти за алтернативни доходи и работа онлайн. Имат в България роднини и приятели, които са дошли с първата вълна.
Нулевата вълна: „Войната не започна сега“
Разговорите с хората от първата и третата вълна обаче, откроиха нещо, което изследването нямаше как да улови, поради ограниченията на своя обхват: „Войната не започна сега, а преди 9 години“ (ж., 48). В България има голяма, добре установена украинска диаспора от мигранти, които идват в периода 2014-2021 г., предимно от районите около Донецк, Луганск, Крим и Одеса. Става дума за мъже, които започват бизнес като предприемачи, нуклеарни семейства с едно-две деца, разширени семейства от няколко поколения. Причината за тяхната миграция е много добре обобщена в изказването на една бесарабска българка, участвала в проведените дискусии: „Ние не искахме да се окажем внезапно в Русия“ (ж., 43). Всъщност, украинските бежанци от нулевата вълна са публично „невидими“. В частни квартири са; имат лични лекари; намерили са работа или са стартирали частен бизнес; имат ЛНЧ и статут, различен от временната закрила; децата са в български училища. Или казано с други думи – вече са интегрирани. Разбира се, изследването с качествени методи крие риск от свръхинтерпретация при генерализации и обобщения, но се надявам, че откроените типологии ще помогнат за по-доброто разбиране на миграционните процеси – особено по отношение на мотивацията и адаптацията на украинските бежанци. Така откроените три вълни са чисти, „идеални“ типове, с цел да се откроят някои базови разлики. Същевременно, трябва да се подчертае, че бежанците от всички вълни имат нужда от сигурност, социални контакти, самочувствие и себереализация. Бежанците от всички вълни са хора, бягащи от война. Война, която може да ги остави продължително време или дори завинаги в България: „Не планираме да се върнем в Украйна, защото домът ни е сринат. Ние няма къде да се върнем“ (ж., 39). За да успеем да осигурим тяхното пълноценно и достойно включване в българското общество, трябва да започнем да правим публични политики така, сякаш войната няма да свърши. Това ще гарантира сигурност и предвидимост на публичните политики, което е добре както за украинските бежанци, така и за местните власти, за работодателите и за образователната и здравната системи.