Граждански сектор вместо държава: обучението по български език като чужд

Ива Парцалева

Изучаването на националния език е задължително условие по пътя на успешната интеграция на бежанците в страната, където те са потърсили и намерили закрила. Пълноценният достъп до всички услуги, до образование, пазар на труда и всеки един аспект на социалното включване минават през необходимостта хората да умеят да разбират и общуват на съответния език.

България, която изостава в предоставянето на цялостна интеграционна подкрепа, осигурява възможност за безплатно обучение по български език само на отделни групи бежанци, а то е белязано от редица организационни и методически предизвикателства и дефицити. Настоящата статия изследва къде са пропуските и какви могат да бъдат стъпките за тяхното преодоляване.

Правна рамка

Международната правна рамка, която регулира системата за убежище, не конкретизира експлицитно задължение на държавите да организират курсове по съответния национален език за бежанци.

Чл. 34 от Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. посочва, че „договарящите страни се задължават да улесняват според възможностите си асимилацията и натурализацията на бежанците“, но не определя как конкретно да бъде постигнато това. По подобие, чл. 34 от Директива 2011/95/ЕС или т.нар. Квалификационна директива на ЕС указва, че „с цел да се улесни интегрирането на лицата, на които е предоставена международна закрила, в обществото, държавите-членки осигуряват достъп до програми за интегриране, каквито преценят за подходящи, за да вземат предвид специфичните нужди на лицата, на които е предоставен статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила, или създават предварителни условия, гарантиращи успеха на тези програми“. Езиковото обучение се споменава като възможен елемент от тези програми за интегриране в съображение 47 на същата Директива.

В същото време, чл. 36 (2) на българската Конституция се посочва, че „гражданите, за които българският език не е майчин, имат право наред със задължителното изучаване на българския език да изучават и ползват своя език“, което може да бъде тълкувано като задължение към лицата, получили закрила, да изучават български език.

Държавната агенция за бежанците има ангажимент да „оказва съдействие за адаптирането им към българските условия в сътрудничество с Българския Червен кръст и други неправителствени организации и организира курсове по български език, включително съвместно с Министерството на образованието и науката“ по силата на чл. 53 (2) от Закона за убежището и бежанците. Този ангажимент означава, че лицата, настанени в центровете на Агенцията, би трябвало да имат достъп до езиково обучение.

Възможност за такова се осигурява на деца и ученици, търсещи и получили международна закрила, записани в детски градини и училища, по силата на чл. 17 (3) от Закона за предучилищното и училищното образование, според който те имат право на допълнително обучение по български език. Според чл. 13 (13) на Наредба 6 на МОН от 11.08.2016 г. за усвояването на книжовния български език допълнителното обучение е с продължителност:

1. за децата от подготвителните групи – до не повече от 60 педагогически ситуации, по 2 ситуации седмично;

2. за ученици, обучаващи се в начален етап на основното образование – до не повече от 90 учебни часа, по 3 часа седмично;

3. за ученици, обучаващи се в прогимназиален етап на основното образование – до не повече от 120 учебни часа, по 4 часа седмично;

4. за ученици, обучаващи се в първи гимназиален етап на средното образование – до не повече от 180 учебни часа, по 5 часа седмично.

Наредбата оставя извън обхвата си учениците, записани във втори гимназиален етап.

Накрая, лицата, получили международна закрила и подписали интеграционно споразумение с кмет на община по силата на Наредбата за условията и реда за сключване, изпълнение и прекратяване на споразумението за интеграция на чужденците с предоставено убежище или международна закрила, имат задължението да се включат в обучения по български език (чл. 17.4). Същата наредба обаче не посочва кой трябва да организира такива обучения, като подобен ангажимент не е вменен на другата страната по споразумението – общината.

Реалността на терен

От описаната по-горе правна рамка става ясно, че на практика гарантиран достъп до обучение по български език с определена институция, доставчик на тази услуга, имат само децата, записани в училище, и търсещите закрила, настанени в центрове на ДАБ. За възрастните, получили международна или временна закрила (включително децата с временна закрила извън образователната система), няма нито правно регламентирано обучение, нито е определена отговорна институция, която да го осигури.

Най-последователно езиково обучение се организира в училищата. Допълнителните часове могат да се осъществят само след подаване на молба от родителя – възможност, за която той трябва да бъде уведомен от училищния екип. Все още няма данни в колко училища в България се организират групи за подобно обучение за деца бежанци през настоящата учебна година, но предвид рекордния брой ученици от целевата група (138 деца, търсещи или получили международна закрила, записани в две детски градини и 32 училища; както и 2102 деца и ученици, получили временна закрила, записани в образователната система) може да се очаква, че броят ще е значителен. Допълнителното обучение би трябвало да се основава на одобрената през 2017 г. Учебна програма по български език като чужд за търсещи или получили международна закрила и мигранти в задължителна учебна възраст. В същото време обаче, училищните преподаватели срещат трудности във воденето на такова обучение заради липсата на опит и подготовка в преподаването на езика като чужд и липсата на учебни пособия, по които да се води обучението и които да стъпват на посочената по-горе програма.

Курсовете, които Държавната агенция за бежанците е длъжна да организира, се осъществяват от три години чрез проектно финансиране по фонд „Убежище, миграция и интеграция“ (ФУМИ). Липсата на средства в държавния бюджет на ДАБ за такава дейност води до прекъсване на обучението в периода между приключване на съответния проект и стартирането на нов. Подобна ще е ситуацията от януари 2023 г., докато не бъдат обявени нови покани за проектни предложения по ФУМИ, вероятно едва през април. Дори и когато финансиране за преподаватели все пак има, ДАБ осигурява такова обучение само в трите си центъра в София – в кварталите Овча купел, Враждебна и Военна рампа, както и в Харманли, но не и в РПЦ Баня и ТЦ Пъстрогор. Обучението в центровете не е организирано според конкретен учебен план, не включва използване на определени учебни пособия, не завършва с издаване на сертификат за определено ниво и е затруднено от логистични предизвикателства като участието на различни лица в групите на всекидневна база. 

За хората, получили международна закрила и напуснали центровете на ДАБ, усилия полага изцяло гражданският сектор. Далеч преди украинската криза НПО-тата натрупаха сериозен опит в предоставянето на обучение по български език като чужд на бежанци, като водеща роля в това отношение имат Български Червен кръст и Каритас София. Двете организации с финансовата подкрепа на ВКБООН стоят зад създаването на специален учебник и учебни тетрадки за нивата А1, А2 и Б1 (като догодина е планирано разработването на такъв и за ниво Б2) и имат своя методика на работа с бенефициентите, като през годините са организирани и множество специализирани курсове: български език за изпит за право на управление на МПС, български език на работното място, както и свързван с конкретна професия, български език за изпит за гражданство, разговорен български език и т.н. Между 2017 г. и началото на 2022 г. двете организации, заедно с Международната организация по миграция, която също финансира курсове чрез свои европейски проекти, са обучили над 1700 души. През настоящата година с пристигането на десетки хиляди украински бежанци, към БЧК, Каритас София и МОМ се присъединиха още десетки организации като фондация „За Доброто“, сдружение „Енерджи“, сдружение „Помощ за Украйна“, Ukraine Support & Renovation Foundation, АДРА и много други. През 2022 г. само БЧК организира 30 курса за възрастни украинци и десет за деца. Неформални групи от доброволци също започнаха такива обучения, а наред с тях се появиха и инициативи на местни власти, читалища, библиотеки и университети: всички те без осигурено финансиране и изцяло на доброволен принцип. Цялата тази гражданска енергия постави още по-остро въпроса за националната политика по отношение на преподаването на български език като чужд, сертифицирането, гарантирането на качеството, осигуряването на учебни пособия.

Език свещен?

На 1 ноември 2022 г. ВКБООН, УНИЦЕФ и Български съвет за бежанци и мигранти организираха събитие, посветено на преподаването на български език, на което да се обсъдят както отговорността на институциите, така и практическите и методически предизвикателства пред преподавателите.

Няколко ключови предизвикателства могат да бъдат обобщени въз основа на предоставената информация на конференцията, които надхвърлят темата за бежанците:

1.     България все още не е довършила работата си по формулиране на конкретното съдържание, което трябва да бъде покрито в рамките на всяко едно езиково ниво според Европейската езикова рамка. На този етап отделните обучителни центрове и университети имат свои учебни програми по нива, без такива да са уточнени в национален план. Или по-просто казано, не е ясно кои точно граматични, лексикални и други езикови категории трябва да се усвоят в ниво А1, кои в А2 и т.н. Добрата новина в това отношение е националната научна програма „Българистика“ (2022-2025) с бюджет на МОН, водеща организация БАН и участие на пет водещи в езиковото обучение университета. Наред с други важни приоритети, програмата си поставя за цел уеднаквяване на учебните програми по български език като чужд и утвърждаване на съдържанието им. Очакванията на учените са тази задача да бъде изпълнена до средата на 2023 г. Едва тогава и приетите от МОН програми за деца бежанци (както и тези за възрастни) биха могли да бъдат осъвременени и приравнени към конкретните езикови нива. Същото се отнася и за езиковото обучение сред гражданския сектор.

2.     България не е определила достатъчно ясно отговорна институция, която да отговаря за организиране на курсове по български език като чужд, да организира изпити и съответно официално да сертифицира успешно завършеното обучение.

Изглежда, че най-близо до тази роля е Департаментът за езиково обучение (ДЕО) на Софийския университет, наследник на някогашния Институт за чуждестранни студенти. Специфичната му роля идва от два факта. Първо, ДЕО е единственият български представител в европейската мрежа ALTE (Асоциация на езиковите тестови центрове в Европа), в която членуват организации като Гьоте институт, Институт „Сервантес“ и др. – културните институти на европейските държави, отговорни за сертифицирането на обучението по съответните езици. Второ, МОН, в лицето на Центъра за оценяване в предучилищното и училищното образование (ЦОПУО), издава сертификат за владеене на български език за българско гражданство въз основа на сертификат, издаден от ДЕО, без да организира допълнително изпитване на кандидата (специално за бежанците подобна договорка съществува и между ЦОПУО и БЧК – и се прилага спрямо лица с получен сертификат за ниво Б1 от БЧК).

Въпреки тази специфична роля на ДЕО, няма нормативен документ, който да вменява на департамента национални прерогативи по отношение на езиковото обучение.

Още повече, няма национална програма, по която да бъдат финансирани безплатни курсове по български език за бежанци през ДЕО, друг университетски езиков център, граждански организации или частни школи. Със започването на украинската криза и огромната нужда от езиково обучение, изразена главно от бизнеса, но и от самите бежанци, имаше идея такава програма да бъде ръководена от Агенция по заетостта с бенефициенти университетските езикови центрове, но това не се осъществи на практика.

Надежда в посока определяне на отговорна институция за български език е инициативата за създаване на Български национален културен институт на вицепрезидента Илиана Йотова. Тази идея беше представена на конференция под надслов „Език свещен“, проведена под патронажа на вицепрезидента на 22 юни 2022 г. в Пловдивския университет.

Практически и методически предизвикателства

Преподавателите по български език като чужд на бежанци срещат трудности в обучението поради ограничените възможности за професионална подготовка и заради липсата на достатъчно образователни материали.

Университетите не предлагат много курсове и програми за обучение на педагози и филолози в конкретната ниша български език като чужд. Катедра „Български език като чужд“ във Факултета по славянски филологии на СУ е планирал създаването на такава магистърска програма за специалисти и неспециалисти, която трябва да стартира в близко бъдеще. Преглед в интернет показва, че подобни квалификации все пак се предлагат във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, в Югозападния университет „Неофит Рилски“, вероятно и на други места, но дали към момента подобно обучение се осъществява няма обобщена информация.

През учебната 2022/2023 г. Върховният комисариат за бежанците на ООН – в отговор на многократно заявените нужди от страна на училищните преподаватели – стартира партньорство с неправителствена организация, чийто фокус е езиковото обучение на деца с майчин език, различен от българския – Интернационална асоциация „Едюкарт“, и организира Академия за учители „Преподаване на български език като чужд на деца бежанци“. Академията дава шанс на 60 преподаватели от училища с такива ученици да се запознаят с общи методически принципи, идеи за преподаване на граматика и лексика, подходи при езикова корекция и съществуващи образователни ресурси. Подкрепата за учителите ще продължи през цялата учебна година.

„Едюкарт“ също предлагат, макар и частичен, отговор на другото голямо предизвикателство: липсата на безплатни образователни материали по български език. Асоциацията вече години наред разработва подкрепящи помагала, включително буквар за деца билингви, наръчници за учители и доброволци, преподаване на граматика в рамките на други учебни предмети и т.н. Тяхната работа е особено полезна на фона на липсващите учебни помагала по български език като чужд в училищата. На този етап в допълнителното обучение в клас се използват учебниците, споменати по-горе на Каритас София и БЧК, които се принтират и разпространяват в училищата от ВКБООН с подкрепата и разрешението на МОН. Тези учебници обаче не са разработени специално за деца, а са насочени към възрастни. Важна стъпка в тази посока е предстоящото в близките месеци излизане на такова помагало за деца, създадено в рамките на национална програма „Учебници, учебни комплекти и учебни помагала“ на МОН.

Подобно пособие разработва и авторски екип от фондация „Рийчаут“ с финансиране на Столична община, като организацията стъпва на вече дългогодишния си опит в предоставяне на образователна подкрепа на деца бежанци, записани в български училища.

Наред с материалите за деца, липсват безплатни адаптирани четива, видео съдържание и други интерактивни ресурси. Приятно изключение в тази посока са интерактивните карти на Каритас София, разработени също със средства на Столична община.

Сътрудничество

Положителна стъпка в обединените усилия за предоставянето на качествено и достъпно обучение по български език като чужд е създаването преди две години на Асоциация на преподавателите по български език като чужд. Нейната мисия е обмяна на опит и подкрепа към институциите в провеждането на националните политики в сферата. Крачка в посока сътрудничество ще бъде направена и в рамките на споделената по-горе национална научна програма „Българистика“ с изграждането на платформа, където на едно място да бъдат поместени съществуващите езикови ресурси. 

В заключение, държавата остава длъжник на гражданския сектор по отношение както на осъществяването на обучението по български език като чужд – особено на възрастни бежанци, така и при изготвянето на образователни материали. Формулирането на целенасочена национална политика, отговорен орган за българския език като чужд и подготвянето на специалисти ще е ключова стъпка в подкрепа на интеграционния процес на бежанците, но и ще допринесе за популяризирането на българския език въобще, както и на достиженията на българската култура.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.