Леда Кунева , д-р Гергана Цветкова, Център за изследване на демокрацията*
Въведение
Статията цели да представи примери за технологични иновации в сферата на миграцията, като ги обвърже със спецификите на българската среда. Съществените части на статията представят фактори и предизвикателства пред приложимостта и устойчивостта на технологичните иновации в сферата на миграцията чрез примери от три международни инициативи:
PERCEPTIONS (Understanding the Impact of Narratives and Perceptions of Europe on Migration and Providing Practices, Tools and Guides for Practitioners),
ITFLOWS (IT Tools and Methods for Managing Migration Flows)
MIICT (ICT Enabled Public Services for Migration).
Статията завършва с кратки препоръки по линия на благоприятните условия (т.нар. enabling conditions) и устойчивите политики, изграждането на положителни нагласи към технологичните иновации и заявяването на отговорност и собственост (т.нар. ownership) в контекста на България.
Технологични иновации в сферата на миграцията
Иновациите в сферата на социалните услуги са в процес на постоянна еволюция спрямо социо-демографските промени в обществото, технологичните трансформации и икономическите изменения (De Rosa, 2017: 421). Технологичните иновации играят все по-голяма и важна роля както в ежедневието, така и при специфични процеси и феномени като миграцията. Технологичните иновации в тази сфера са разнообразни и изпълняват редица функции – наблюдение, предвиждане, разпространение, информиране, насочване, интегриране, свързване и пр.; имат различни целеви групи потребители – управници, специализирани агенции, НПО мрежи, структури за национална сигурност, специфични групи мигранти и т.н.; и могат да бъдат използвани с различни цели – предвиждане и контрол на миграционни потоци, регистрация, разпознаване и наблюдение на лица, предоставяне на информация и социални услуги онлайн, улесняване на обучението и интеграцията, събиране и разпространение на материали и данни. Литературата приема, че успешната технологична иновация в сферата на миграцията е достъпна за всички потребители в своята целева група, откликваща на нуждите на потребителите си и надеждна с оглед рисковете, които са ѝ присъщи (Farbenblum, Berg and Kintominas, 2018, De Rosa, 2017). Технологичните иновации, когато са създадени и използвани с внимание към уязвимостите на основните потребители, рисковете, нуждите и приложимите етични принципи, биха могли да помогнат за съставяне на по-добре издържани стратегии и по-изпълними политики. Преди да се пристъпи към разработване и използване на конкретен инструмент, продукт или услуга следва да се дефинират и оценят рисковете, които биха възникнали. Добра отправна точка за това са трите области, в които, според Майкъл Сандел, въвеждането на изкуствен интелект би могло да повдигне етични въпроси и загриженост: неприкосновеност на личния живот и наблюдение, предразсъдъци и дискриминация, както и ролята на човешката преценка (Pazzanese, 2020).
Трите инициативи, от които тази статия предлага кратки изводи и примери, съдържат технологични иновации в сферата на миграцията с различни функции, целеви групи и цели. Инициативата PERCEPTIONS (Understanding the Impact of Narratives and Perceptions of Europe on Migration and Providing Practices, Tools and Guides for Practitioners) цели да подобри познанията на работещите с мигранти, по темата за миграцията и по политики, свързани с миграцията, относно формирането на наративи, дискурси и представи за определени приемащи държави, страни по произход, групи мигранти, миграционни пътища, интеграционни подходи и пр. Инициативата изгражда платформа с методологически способи, доклади и бюлетини, както и наръчници и практически ресурси за идентифициране и осмисляне на миграционни наративи и преодоляване на предизвикателства, които възникват вследствие на утвърждаването на тези наративи.
Инициативата MIICT (ICT Enabled Public Services for Migration) има за цел създаването на интерактивна платформа (IMMERSE), предоставяща информация и услуги за мигранти в разнообразни категории – правна информация и консултация, здравеопазване, транспорт, социални услуги и подпомагане, обучение и образование, заетост, жилища и настаняване. Платформата IMMERSE предлага достъп до разнообразни аспекти за интеграция в приемащата държава на принципа „обслужване на едно гише“. Тази иновация е разработена по метода „съсъздаване” (co-creation), при който целевите потребители се включват директно в процеса по дизайн, тестване и прилагане на платформата чрез разнообразни дейности (анкети, фокус групи, работни срещи, работилници за тестване и интервюта). Крайният резултат е платформа, отчитаща нуждите на целевите потребители и характерните за тях рискови фактори, която може да бъде приложена успешно в различни държави, на различни езици и с различни компоненти спрямо локалните условия.
В основата на инициативата ITFLOWS (IT Tools and Methods for Managing Migration Flows) е създаването на интерактивния инструмент EUMigraTool (EMT), който има две основни функции: 1) генериране на точни прогнози за бъдещи миграционни потоци и 2) установяване на рискове от социално напрежение, породено от пристигането на мигранти. Използвайки множество надеждни бази данни на различни глобални организации, алгоритъмът на ЕМТ идентифицира индивидуалните нужди на мигрантите преди пристигането им в Европа, като така помага на крайните потребители (местни администрации и неправителствени организации на първа линия) да анализират смесените миграционни потоци. Инструментът има функционалност, която позволява предвиждане на реалния брой лица, пристигащи в определена държава и регион. Това ще помага на работещите на първа линия професионалисти да планират по-добре своите човешки и материални ресурси и дейностите си като цяло. EUMigraTool все още е в процес на разработване (с очакване да бъде готов по-късно през 2022 г.).
Специфики на българската среда
В България миграцията е силно политизирана тема, често неразривно свързана с националната сигурност, националната идентичност и икономическите предизвикателства (Кръстева, 2014), включително и посредством политическия дискурс, в който нерядко се срещат ксенофобски, дискриминационни и анти-мигрантски аспекти (Каритас, 2019). От друга страна, проучвания на технологичните иновации в България показват, че липсата на финансиране за такива инициативи, квалифицирани кадри, както и на държавни политики за поощрение и подкрепа на технологичните иновации са сред петте най-чести пречки пред технологичната иновация в България (Ahmedova, 2021: 5-6). Накратко, технологичните иновации в сферата на миграцията в България срещат предизвикателства както от страна на миграционните политики, така и от страна на неналичието на достатъчна подкрепа за технологични иновации в обществена полза. Така технологичните иновации в сферата на миграцията в България се използват по-скоро спорадично, често в контекста на определена международна инициатива.
Едно от най-големите предизвикателства пред проектно-базираните технологични иновации е тяхното успешно внедряване в българската среда. Пример за това е нуждата от изграждане на стабилно и устойчиво партньорство между заинтересованите институции (напр. Държавна агенция за бежанците и Агенцията за социално подпомагане) и неправителствени организации, работещи с мигранти за тяхното интегриране. Такова партньорство е в основата на успешното прилагане на платформата IMMERSE в България.
Хранилището за знания и информация, разработено в течение на инициативата PERCEPTIONS, от своя страна, изисква наличието на достатъчно добре развита и активна научна общност в сферата на миграцията в България. Липсата на приоритизация на темите миграция и интеграция на национално равнище водят до стесняване на кръга от крайни потребители на този тип технологична иновация.
Налице е и друг фактор, който следва да се има предвид в българския контекст. Съществува риск технологичен продукт или услуга, които предлагат прогнозиране на мигрантски движения, да се използват не по предназначение. Разработваният по инициативата ITFLOWS инструмент цели да помогне на експертите на първа линия да посрещнат по-адекватно нуждите на лицата, търсещи закрила, а не да служи като основа за мерки, възпрепятстващи физическото придвижване на хора, които бедстват или бягат от военен конфликт. В контекста на България, където човешките и логистичните ресурси са ограничени, той би спомогнал по-целенасочената концентрация на ресурси във времето и на мястото, където те са необходими.
Приложимост на технологичните иновации
В основата на приложимостта на социалните иновации от всякакъв тип, включително технологичните такива, е ценността на иновацията за нейните потребители (Virketyte and Wiklund, 2019: 23). Първият признак, че иновативните продукти или услуги са добре приложени, би било постигането на целите, заложени от създателите им, съпроводено от доказателства, че иновациите не са били предмет на злоупотреба. Много важно условие за добрата приложимост обаче е и социалната група, за която са предназначени продуктите и услугите да не търпи вреди от тяхното приложение. Ако вземем за пример EMT, оптимизираното планиране на ресурси от професионалистите на първа линия или увеличената ефективност на действащи политики за интеграция и предоставяне на закрила биха били знак, че инструментът е приложен адекватно. Този извод обаче следва да бъде подсилено с гаранции, че мигрантите не са били обект на преследване, език на омразата или нарушаване на основните им права. В случая на IMMERSE това би означавало обхващане на висок процент от мигрантите в България, добрата и устойчива популация на платформата с данни, осъществяването на успешна комуникация между доставчиците на услуги и мигрантите чрез платформата и положителни стойности на индикаторите за оценка на влиянието на платформата сред мигрантите. Важно е доставчиците на услуги, които публикуват обяви и информация в IMMERSE, са преминали процес на валидиране, а информацията и услугите, които публикуват са верни, надеждни и са в съответствие с приложимото законодателство, етични стандарти и правила за защита на личните данни.
Фактор от съществена важност за приложимостта на всяка една технологична иновация е привличането и включването на релевантните заинтересовани страни още на етап концептуализиране на продукта. Задължително е те да бъдат консултирани в етапите дизайн, тестване и оценка, максимизирайки възможността финалният продукт да отговаря на нуждите на онези, за които е предназначен. В случая на инициативата ITFLOWS, това се гарантира посредством активното участие в разработването на EMT на десет неправителствени организации, пряко работещи с лица, търсещи закрила, и на две общини, които участват във формулирането на политики за приемане и и интеграция на местно ниво. Всички те формират Борда на потребителите (Users Board). Това тясно сътрудничество между потребители и създатели следва принципа на ориентирания към потребителя дизайн, случващ се с активното участие на потребителя (participatory user-centred design). Българският представител в Борда е CVS-България.
Добрата приложимост също зависи и от тясната връзка между нуждите и преференциите на крайните потребители и спецификите на технологичната иновация. По време на теренните проучвания в инициативата MIICT се очерта заключението, че между 68% и 87% от мигрантите в различните пилотни локации предпочитат мобилни устройства (смартфони) за достъпване на платформата IMMERSE. Ролята на смартфоните в свързването на мигрантите с информация и услуги, които подпомагат тяхната интеграция в приемащата държава, е призната в литературата (Nedelcu and Soysüren, 2020, Farbenblum, Berg and Kintominas, 2018, Gelb and Krishnan, 2018). Потенциалното пилотиране на IMMERSE в България също следва да вземе предвид значимостта на мобилната версия или мобилното приложение за пълноценен достъп до информацията и услугите.
На последно място, фактор за приложимостта на дадена технологична иновация в сферата на миграцията е и предварителната оценка на условията на национално ниво. Проучването сред мигранти, експерти и доставчици на услуги в сферата на миграцията и интеграцията в редица държави в рамките на инициативата PERCEPTIONS показва, че наративи за миграцията и приемащите страни се формулират и разпространяват и в/за България. Практици от България и мигранти, живеещи в България, идентифицират проблема за мисинформацията и несъответствието между очакването (наратива) и реалната ситуация: „очакват, например, че ще има работа, но се оказва, че няма работа и няма дом” (PERCEPTIONS, 2021: 25, 41). Други участници пък възприемат мигрантите и миграционните потоци като риск от радикализация, тероризъм и престъпност (2021: 38). Наличието на данни, че наративи, водещи до несъответствие на история и реалност или до убеждения, че мигрантите представляват заплаха за сигурността и безопасността, свидетелстват за добрата приложимост на ресурсите в платформата на PERCEPTIONS.
Устойчивост на технологичните иновации
Както бе дискутирано и в предходните секции на тази статия, българската среда до голяма степен страда от липса на благоприятни условия (т.нар. enabling conditions) за устойчивото прилагане на съществуващи проектно-базирани технологични иновации, които са доказали своята достъпност, адекватност и надеждност. От една страна, прилагането на една такава технологична иновация, каквито са примерите от инициативите ITFLOWS, PERCEPTIONS и MIICT, изисква изменения и нагаждане към локалните условия в течение на времето и спрямо измененията в широката миграционна обстановка. Оттук следва нуждата за изграждане на стабилни колективи и мрежи, които да поемат отговорност и да заявят собственост (т.нар. ownership) за технологичната иновация, инвестирайки човешки и финансови ресурси в нейното поддържане, разширяване и разпространяване сред целевите групи.
Това е особено предизвикателно в българския контекст, където не е наличен единен национален орган, координиращ дейностите по интегриране на мигрантите в българското общество с оглед защитата на техните основни социални и икономически права и превенцията на маргинализацията и социалното им изключване. Липсата на финансиране за устойчивост е друг дефинитивен фактор за дългосрочното ефективно съществуване на технологичните иновации в сферата на миграцията в България. Именно поради тази причина е трудно да се прехвърля отговорността за осигуряването на устойчивост към неправителствения сектор, чиито дейности често са обезпечени на базата на индивидуални краткосрочни проекти и инициативи.
Редно е да се спомене и ролята на обученията за дигитални умения и преодоляване на дигиталните бариери. Технологичните социални иновации, особено тези в сферата на миграцията, зависят от наличните умения на мигрантите и другите крайни потребители да боравят с технологични и комуникационни устройства, както и с базисни софтуерни приложения и елементи. Наличието на такъв тип изграждане на умения и капацитет за мигранти способства за по-добрите приложимост и устойчивост на технологичните иновации в локалната среда.
Препоръки
Благоприятни условия
Нужно е да се създадат политики на национално ниво, специфично насочени към интеграцията на мигранти в българската среда посредством технологични способи.
Препоръчително е да се осигури национално финансиране за устойчиви технологични иновации в сферата на миграцията и интеграцията с доказана стойност и въздействие.
Следва да се изградят условия за добиване на дигитални компетенции и умения за боравене с информационни и комуникационни технологии за мигранти.
Следва да се работи за доразвиване на съществуващите дигитални компетенции и създаване на нови такива у професионалистите на първа линия, работещи с мигранти, бежанци и търсещи убежище.
Приоритизирането на темите миграция и интеграция на национално ниво, включително в съответните политики и стратегически документ, би довело до по-широк кръг от потребители на създадени и тествани на международно ниво инструменти, способи и практики.
Подобряването на законодателството в сферата на защитата на личните данни и неговото ефективно прилагане би довело до по-високо доверие в технологичните иновации за интеграция.
Важно е да се осигури доброто взаимодействие между държавните структури, отговорни за процесите на миграция и интеграция, и доставчиците на Интернет и мобилни услуги с цел осигуряване на достъп до онлайн ресурси за мигранти.
Следва да се насърчава международната обмяна на опит между релевантни заинтересовани страни.
Отговорност и собственост
Необходимо е да се създаде ангажираност от страна на разнообразни заинтересовани страни, които да имат капацитета да координират, наблюдават и оценяват дейностите по поддръжка, разширяване и разпространение на технологичните иновации сред техните целеви групи.
Насърчаването на междуинституционалната и междуорганизационна комуникация при прилагането и допълнителното разработване на технологичните иновации е първостепенно за постигането на устойчивост.
Следва да се работи систематично в насока за заявяване на отговорност и собственост спрямо технологични иновации в сферата на миграцията, които са с доказана ефективност и положително въздействие.
Нужно е да се работи целенасочено и дългосрочно над устойчивите взаимоотношения между държавата, неправителствените организации, доставчиците на услуги и частния сектор с цел изграждане на капацитет за прилагане и поддържане на работещи технологични иновации за мигранти.
Заключение
Технологичните иновации в сферата на миграцията в България срещат известни предизвикателства пред приложимостта и устойчивостта си. На първо място, липсата на приоритизация на дейностите за успешна интеграция на мигрантите във всички аспекти на социо-икономическия живот в България е повод за притеснение относно пълноценното въвеждане и експлоатация на работещи технологични иновации. Това е допълнително усложнено от общите трудности, които срещат технологичните иновации в България – липса на финансиране, подпомагащи държавни политики и квалифицирана работна ръка. Опитът от трите инициативи ITFLOWS, MIICT и PERCEPTIONS, от своя страна, показва, че изграждането на достатъчно стабилни коалиции от заинтересовани страни за заявяване на отговорност и собственост по линия на дадена технологична иновация е трудоемко. Неналичието на дългосрочно финансиране на държавно ниво за устойчиви ИКТ средства за предоставяне на информация и услуги за мигранти също играе важна роля при оценката на предизвикателствата пред приложимостта на иновациите в България. Именно поради тези причини настоящата статия включва кратки препоръки за подобряване на локалните условия и поемането на отговорност от ключови заинтересовани страни с цел успешно, устойчиво и дългосрочно прилагане на технологичните социални иновации в сферата на миграцията в България.
БИБЛИОГРАФИЯ
Ahmedova, S. (2021). Funding of Technology-Driven Entrepreneurship and Innovation in Bulgaria. SHS Web of Conferences, 110.
De Rosa, E. (2017). Social Innovation and ICT in Social Services: European Experiences Compared. Innovation: The European Journal of Social Science Research, 30:4, 421-432.
Farbenblum, B., Berg, L. and Kintominas, A. (2018). Transformative Technology for Migrant Workers: Opportunities, Challenges, and Risks. New York: Open Society Foundations.
Gelb, S. and Krishnan, A. (2018). Technology, Migration and the 2030 Agenda for Sustainable Development. London: Overseas Development Institute.
ITFLOWS. (2022). ITFLOWS Website. Available at: www.itflows.eu ( Accessed 22 February 2022).
MIICT. (2022). MIICT Website. Available at: www.miict.eu ( Accessed 22 February 2022).
Nedelcu, M. and Soysüren, I. (2020). Precarious Migrants, Migration Regimes and Digital Technologies: The Empowerment-Control Nexus. Journal of Ethnic and Migration Studies.
Pazzanese, C. (2020). Ethical concerns mount as AI takes bigger decision-making role in more industries. Available at: https://news.harvard.edu/gazette/story/2020/10/ethical-concerns-mount-as-ai-takes-bigger-decision-making-role/ (Accessed 22 February 2022).
PERCEPTIONS. (2021). The PERCEPTIONS Handbook: A guide to understanding migration narratives & addressing migration challenges. Available at: https://www.perceptions.eu/handbook/ (Accessed 18 February 2022).
PERCEPTIONS. (2022). PERCEPTIONS Website. Available at: www.perceptions.eu ( Accessed 22 February 2022).
Virketyte, A. and Wiklund, I. (2019). The Creative Process for Digital Social Innovation in the Context of Migrant Integration [Master thesis, Jönköping University]. Digitala Vetenskapliga Arkivet.
Каритас България. (2019). Българския миграционен парадокс: Миграция и развитие в България. София: НКФ „Каритас България“.
Кръстева, А. (2014) От миграция към мобилност: Политики и пътища. София: Нов български университет.
| * Д-р Гергана Цветкова e научен сътрудник в Социологическата програма към Центъра за изследване на демокрацията. Автор е на редица статии относно човешките права, външната политика и демократизацията, представяйки работата си на множество международни конференции. Преди да се присъедини към CSD, Гергана работи като асоцииран мениджър на Световната организация срещу инсулта (Швейцария) и като програмен координатор на Фондация „Свободна и демократична България“. Има предишен опит като старши редактор на „Политикон“ към IAPSS и ръководи изследователското звено „Теория на международните отношения“ в тази асоциация. Получава степен Доктор (cum laude) по човешки права, политика и устойчивост от Висшето училище „Света Ана“, Пиза, Италия.
Леда Кунева е анализатор в Социологическата програма към Центъра за изследване на демокрацията. Работи по темите за пола, интерсекционалните уязвимости и международните права на човека. Член е на Мрежата за миграционни изследвания на IMISCOE и публикува в сферата на миграцията, религиозното многообразие и домашното и основаното на пола насилие. Преди да стане част от CSD, заема ръководни постове в две неправителствени организации в Обединеното кралство и България. Получава двоен Бакалавър с почести по международни отношения и право от Училището за ориенталски и африкански науки в Лондон и Магистър по права на човека от Лондонското училище за икономика и политически науки. |