Ива Парцалева, ВКБООН
На фона на 2022 г., през която България подслонява най-много бежанци от ратификацията на Женевската конвенция през 1992 г. изобщо, 2021 г. не изглежда така драматична. В същото време обаче през изминалата година системата за международна закрила в страната ни трябваше да отговори на нуждите на три пъти повече лица в сравнение с предишната, да действа в условията на пандемия и да се справя с последиците от геополитически трусове като този с изтеглянето на САЩ от Афганистан и завръщането на талибаните начело в Кабул.
И през 2021 г. ВКБООН с подкрепата на Държавната агенция за бежанците и партньори от държавния и неправителствения сектор осъществи най-голямото проучване на нуждите на бежанците, т.нар. Проучване по пол, възраст и принадлежност към социална група. Въпреки ограниченията, свързани с Ковид-19, бяха организирани 25 фокус групи в периода август-октомври 2021 г. във всички териториални поделения на ДАБ (с изключение на транзитния център в с. Пъстрогор), Специалните домове за временно настаняване на чужденци на Дирекция “Миграция” в Бусманци и в Любимец, както и с групи бежанци на външни адреси в София, Пловдив и Стара Загора. Следващите редове представят основни резултати от допитването.
Контекст
През 2021 г. молба за международна закрила в България подават 10 999 лица или най-много от периода 2015-2016 г. и разгара на гражданската война в Сирия (когато молбите са около 20 000 на година). За сравнение през 2020 г. в страната закрила търсят едва 3525 души.
В топ три на страните на произход и през 2021 г. остават Афганистан (6026), Сирия (3758) и Ирак (479), като се отбелязва увеличение на процента на афганистанските граждани: повече от половината от всички молби са подадени от афганистанци. Другите основни страни на произход през 2021 г., подобно на 2020 г., са Мароко (206) и Пакистан (173).
Процентът на прекратените процедури за определяне на статут на бежанец е много висок: 2870 от общо 6172 решения, взети от ДАБ през 2021 г., което представлява почти 46% от всички решения. Общо председателят на ДАБ е подписал 143 решения за предоставяне на статут на бежанец (59 за сирийци, 50 за афганистанци, 13 за иракчани и др.) и 1876 решения за предоставяне на хуманитарен статут (1792 за сирийци, 33 за афганистанци, 19 за лица без гражданство). Общият процент на признаване се е увеличил до 62% от всички решения по същество, в сравнение с 37% през 2020 г.
Броят на молбите за закрила на непридружени деца през 2021 г. рязко нараства: от 799 през 2020 г. на 3172 през 2021 г. Това представлява почти 29% от всички молби за международна закрила в България за 2021 г. По-голямата част от тези молби са подадени от кандидати от Афганистан (2603).
През 2021 г. няма лица, презаселвани в България. Министерският съвет реши на 25 август 2021 г. България да приеме 70 лица, евакуирани от Афганистан, които са работили за българското посолство или за ЕС и НАТО. До края на годината 49 са пристигнали в страната. 11 непридружени деца са релокирани в България от Гърция по споразумение от предишната година.
Профил на участниците в проучването
От 228 участвали във фокус групите, най-младият участник е на 8 г., а най-възрастният – на 58 г. Мнозинството лица са търсещите международна закрила: 169, докато броят на интервюираните, получили международна закрила, е 59.
Според пола профилът на респондентите е представен в следната графика:
59 от всички 67 интервюирани деца са непридружени. Три от непридружените деца са момичета.
По възраст профилът на респондентите е представен на следната графика:
По страни на произход разпределението е както следва:
Информация за нивото на образование на участниците в проучването е налична за 155 от 221 пълнолетни лица и е както следва:
Само 41 интервюирани споделят, че притежават оригинални дипломи от различни етапи на образователния си път, като едва шестима разполагат с тези документи в България. Специалностите на тези, които имат висше образование, са: арабска филология (2), педагогика (2), ИТ, публична администрация, медицина, инженерство, геология, топография, туризъм.
Поради много по-големия брой интервюирани новопристигнали търсещи закрила лица, едва 54 от пълнолетните участници имат официално право на работа към момента на фокус групите. Събрана е информация за 48 от тях. 13 заявяват, че работят, като шестима са подписали трудови договори. От тези 13 лица две са жени. Едно лице със статут на бежанец има собствен бизнес – за ремонт на автомобили. Други 22-ма души заявяват, че търсят реализация на пазара на труда.
Хората работят във вериги за бързо хранене, строителство, логистика (складови работници), заводско производство. Един е шофьор на камион, използващ свидетелство за управление, издадено от Турция, поради невъзможност да притежава такова в България. Нито едно от интервюираните лица не е регистрирано и не се е възползвало от услугите на Бюрата по труда на Агенция по заетостта.
Основни резултати
- Достъп до територия
Резултатите от проучването за 2021 г. бележат значително влошаване по отношение на достъпа до българска територия в сравнение с всички предишни издания.
Цитат: „Българската граница е място, където закони няма. Тя има само свои жестоки закони.“
Мъж, 29 г., търсещ закрила, Сирия
22 лица съобщават, че са влезли законно в страната (с виза, чрез процедури за събиране на семейството или чрез релокация). От 147 лица, отговорили на въпрос за нерегулярното си влизане, 88 докладват, че са успели да влязат в България при първия си опит. Останалите са направили два, три или повече опита, като 27 души имат повече от пет. Рекордният брой е 15 опита и е докладван от непридружено дете от Афганистан. Следващата графика показва броя на опитите за влизане по националност:
ЦИТАТ: „Хванаха ни, след като бяхме вървели около два часа в България. Качиха ни в полицейска кола и ни върнаха до оградата. Отвориха врата в нея. На вратата стоеше полицай с палка и всеки от нас беше ударен по главата, преди да бъде изритан обратно в Турция”.
Мъж, 23 г., търсещ закрила, Афганистан
Тенденцията сирийците да са изправени пред най-нисък риск, а афганистанците – пред най-висок риск да бъдат изтласкани от територията на България, се запазва от миналите години: 56% от сирийците твърдят, че са влезли при първия си опит (51 души от 91), докато за афганистанците процентът е 42% (26 от 62).
Рекордно голям брой лица (75 от 181 отговорили) докладват злоупотреби при влизането си, извършени основно от българската Гранична полиция.
53 души твърдят, че са били бити, като насилието включва удари с полицейски палки, ритане, ухапване от кучета. 35 лица съобщават, че български гранични служители са откраднали телефоните и/или парите им.
Цитат: „Полицаите се подредиха в две колони и ни принудиха да тичаме между колоните, като ни удряха с палки от двете страни.“
Мъж, 24 г., търсещ закрила, Афганистан
„Събраха ни раниците и дрехите и ги запалиха в голям огън. Останахме дори без обувки, а беше зима и имаше сняг.“
Момче, 16, търсещо закрила, Афганистан
Цитат: „Последния път просто не донесохме нищо, за да не ни го вземат. Пет пъти полицията в България взе всичките ни пари и телефони.“
Жена, 23 г., търсеща закрила, Сирия
Регистрира се подобрение по отношение на достъпа до устен превод както по време на задържането, така и през първите 24 часа, за които мнозинството от лицата потвърждават, че са прекарали в местно полицейско управление. 42 лица споделят, че полицията е предоставила възможност за устен превод – лично или по телефона. Въпреки това, според отговорилите, преводачите помагат при полицейски разпит относно метода на влизане в България и пренебрегват всякакви допълнителни въпроси или молби. 18 души споделят, че преводачите са били груби и недоверчиви.
Само 19 души или около 10% от интервюираните, които са влезли в България по нерегулярен начин през последните две години (181), са били директно насочени към процедурата за международна закрила в ДАБ, без предварително да бъдат настанени в Специалните домове за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ), управлявани от МВР. Всички те са непридружени деца. Освен това бяха установени редица случаи, при които лицата се явяват лично в центровете на ДАБ, но вместо молбите им за международна закрила да бъдат регистрирани там, хората са задържани от полиция и изпратени в СДВНЧ, откъдето подават молбите си.
Други 19 души са съдени за незаконно влизане, в нарушение на принципа за ненаказване на лица, търсещи международна закрила, на основание незаконно влизане.
- Условия в СДВНЧ
Обратната връзка за условията в СДВНЧ в Бусманци и в Любимец през 2021 г. е негативна, с много по-голям брой оплаквания в сравнение с предходни години.
Средният срок на задържане на интервюираните лица е 22 дни, с повече от 10 дни по-дълъг от годините преди 2020 г. Това се дължи на задължителния период на карантина като част от мерките срещу Ковид-19. Изолацията към момента на фокус групите продължава 14 дни, след които хората могат да подадат молба за международна закрила.
Не е прекратена практиката на задържане на непридружени деца, като 40 от 59 интервюирани деца в рамките на проучването, са били настанени или в Бусманци, или в Любимец. Това продължава да се случва чрез “прикрепянето” им с несвързан възрастен или регистрацията им като пълнолетни.
Основните проблеми, идентифицирани от отговорилите, са (подредени според честотата на споменаването им):
– Липса на достъп до тоалетни и бани между 22 ч. вечерта и 7 ч. сутринта
Настанените лица, с изключение на тези в семейната част, нямат достъп до хигиенните помещения през нощта, тъй като коридорите и стаите са заключени. Има бутон за спешни случаи, който може да бъде натиснат, но повечето лица твърдят, че персоналът често пренебрегва сигналите им.
– Липса на адекватна медицинска помощ и липса на лекарства
Въпреки че и в двата центъра има лекар, са регистрирани множество оплаквания относно ограничения достъп до медицинска помощ поради липса на система за заявяване на такъв преглед. Не се осигурява превод по време на посещението при лекаря, като някои лица дори са принудени да плащат на други настанени за такава помощ. Съобщава се за липса на подходящи лекарства.
„Трябва да си в списъка за лекаря – когато пристигнеш, те питат какви заболявания имаш и ако посочиш някакви, те вкарват в списък. По-късно, ако не си в списъка – не можеш да видиш лекар.”
Мъж, 19 г., търсещ закрила, Сирия
„Лекарите дават лекарствата, които имат, а не тези, от които имаме нужда. Те разтварят хапче във вода за всичко.“
Мъж, 25 г., търсещ закрила, Сирия
„Имам рак на костите. Взеха ми лекарството, когато пристигнах и не ми го дадоха по време на престоя ми. Лекарят ми даде само панадол.“
Мъж, 29 г., търсещ закрила, Сирия
„Трябват ти 10 лева, за да отидеш на лекар с преводач. Плащаш на настанените от по-отдавна, които знаят езика.”
Мъж, 26 г., търсещ закрила, Сирия
– Проблеми, свързани с периода на карантина
Докато са под карантина, хората обикновено се настанени в препълнени стаи, които не могат да напускат в продължение на 14 дни. Достъпът им до тоалетни е регламентиран, разрешен само два пъти на ден преди да отидат в столовата. Лицата нямат достъп до телевизия, интернет, мобилни телефони или други развлекателни дейности.
И в Бусманци, и в Любимец хора твърдят, че по време на карантината са се разболели, но не са получили никаква помощ. В двата центъра хора, които вече са били под карантина, съобщават за смесване с новопристигнали лица, което прави изолацията им безполезна.
– Липса на информация, превод и комуникация с персонала
Както и в предишни години, липсата на информация и превод и в двата центъра беше посочена като проблем от голяма част от респондентите. В СДВНЧ не се провеждат информационни сесии. Много респонденти споделят, че полицаите често отказват да общуват с тях.
Липсата на превод в местата за задържане води до липса на информация и на общо разбиране за процедурата за международна закрила в България, както и до невъзможност за достъп до услуги като правна помощ, медицинска или психосоциална подкрепа. Редица лица споделят, че са подписвали документи на български език, който не разбират. Много от задържаните не са наясно с причините за задържането им, с техните правни възможности, с периода, който трябва да прекарат в СДВНЧ, системата за закрила или съществуващата подкрепа, въпреки наличните информационни видеоклипове на девет езика, произведени от ВКБООН. Видеоклиповете не се прожектират, като нито един задържан не съобщава, че ги е гледал.
– Лоши условия на задържане
Други проблеми, идентифицирани по време на фокус групите, са свързани с препълнените стаи, често много горещи през лятото, легла със заразени с дървеници и други насекоми матраци, липса на достатъчно храна и дрехи според сезона, високи цени на продуктите, продавани в магазинчетата, особено в СДВНЧ Любимец. Освен това 100% от интервюирани лица, задържани в СДВНЧ Любимец, твърдят, че не са получили никакъв хигиенен пакет при пристигането си.
– Проблеми с други задържани, настанени дългосрочно
Редица отговорили споделиха, че лицата, които са прекарали по-дълъг период в СДВНЧ, са установили свои собствени правила и често искат пари от новопристигнали лица за различни услуги. Те включват купуване на мобилен телефон без камера, цигари, превод.
- Насилие от страна на служители на Дирекция “Миграция”
Проучването за 2021 г. отбеляза значително влошаване по отношение на докладването на насилие в СДВНЧ. 22 лица твърдят, че са били жертва или свидетели на физическо насилие от страна на полицаи.
Някои от респондентите не са наясно с причините за подобни действия, докато други обикновено определят като причина искането си да посещават тоалетна през нощта. Няколко респонденти твърдят, че са били бити веднага след пристигането си. Съобщава се, че подобно малтретиране обикновено се извършва в помещения, които не са обхванати от видеонаблюдение.
„Биха ни, когато пристигнахме – докато се преобличахме. На мястото няма камери за наблюдение. Там ни бият. 4-5 униформени ни удрят без причина, само се смеят и ни унижават”.
Мъж, 33 г., търсещ закрила, Сирия
„Не разбрах защо ме бият. Вероятно са искали да ме накарат да ги уважавам.“
Момче, 15, търсещо закрила, Сирия
„Бият ни като кучета. Всеки път, когато поискаме да отидем до тоалетната. Всеки път, когато се забавим да се върнем от столовата.“
Мъж, 47, търсещ закрила, Египет
„Ако спазвате правилата, няма да имате проблем. Имахме дори молитвена стая с килим: полицията уважава това място и аз съм им благодарен.“
Мъж, 33, търсещ закрила, Афганистан
- Качество на процедурата за международна закрила
Положителната тенденция за аудиозапис на всички интервюта на международна закрила се запазва, като не са докладвани случаи на подобен пропуск. В повечето случаи протоколите от интервютата са прочетени и преведени на търсещите закрила, преди да бъдат подписани, особено в центровете в кв. Враждебна и кв. Овча Купел. Пропуски в тази важна процедурна гаранция са установени в РПЦ Харманли, особено сред афганистанските граждани, и в по-малка степен в центъра във Воена рампа.
Почти всички респонденти споделят, че са представили без проблем своята бежанска история. Не е така с афганистански граждани в ускорена процедура, които съобщават за негативни нагласи от страна на преводачите и оспорват верността на решенията по техните молби за закрила. Молбите на всички 46 пълнолетни лица от Афганистан, участвали във фокус групи в центровете на ДАБ, са разгледани в ускорено производство.
Най-сериозни оплаквания по отношение на качеството на устен превод имат лицата в РПЦ Харманли. Участниците във всички фокус групи с афганистански граждани твърдят, че преводачът в центъра е имал негативно отношение, открито е поставял под въпрос достоверността на споделената информация и не е превел правилно думите им. Отрицателни отзиви бяха регистрирани и по отношение на устния превод на и от кюрдски език.
„Преводачите понякога са дори по-лоши от полицаите, имат изкривено чувство за значимост, защото могат да решават съдби.“
Мъж, 24 г., търсещ закрила, Афганистан
„Когато влязох за регистрация, преводачът ми каза: Имаш една минута. Той не повярва на възрастта ми. Прекъсна ме и оспори всяка дума, която казах.“
Момче, 17, търсещо закрила, Афганистан
Друг проблем, идентифициран по време на фокус групите и потвърден от администрацията, е забавянето на интервютата за международна закрила в РПЦ Харманли поради малкия брой преводачи.
Настанените в РПЦ Харманли изразиха загриженост, че не са информирани предварително за датата и часа на техните интервюта. По този начин лицата рискуват да ги пропуснат. Дори и ако са в центъра, настанители неочаквано влизат в стаите им и вземат регистрационните им карти, като ги подканват да се явят на интервю без време за подготовка, събиране на документи или дори за подходящо облекло.
- Условия на прием в центровете на ДАБ
Проучването за 2021 г. регистрира противоположни тенденции по отношение на условията за прием в центровете на ДАБ в София и този в Харманли.
Настанените лица в трите приемателни центъра в София оценяват условията като задоволителни. Не са регистрирани особени притеснения относно инфраструктурата, с изключение на няколко оплаквания относно леглата и баните в центъра във Военна рампа. Подобрение в сравнение с предходните години се отчита по отношение на оплаквания от инфектирани матраци с дървеници и други насекоми, като респондентите свързват тези проблеми главно със СДВНЧ. Жените споделят задоволство от редовното снабдяване с бебешки млека и памперси. Регистрирано е подобрение по отношение на достъпа до информация, като по-голямата част от отговорилите в София оценяват положително разбирането си за процедурата за международна закрила и наличната подкрепа и услуги. Респондентите с медицински проблеми твърдят, че са получили необходимата здравна помощ и са били регистрирани при общопрактикуващ лекар. Не бяха споделени проблеми или опасения по отношение на сигурността в центровете.
Най-високи нива на удовлетвореност са регистрирани в центъра в кв. Враждебна, където хора от четири фокус групи оцениха като най-ценна възможността да общуват спокойно с настанители, социални работници, администрация, което ги кара да се чувстват комфортно и подкрепени.
„Във Враждебна е рай в сравнение с Бусманци. Семействата имат свои стаи, хората могат сами да си готвят, да купуват продукти”.
Жена, 23 г., търсеща ззкрила, Сирия
В София са регистрирани оплаквания основно по отношение на количеството, качеството и разнообразието на храната, включително липсата на специализирана храна за лица със специфични хранителни нужди по медицински причини. Липсата на интернет връзка беше повдигната неколкократно, особено от онези респонденти, чиито деца са записани в училище. Като основна трудност по време на престоя си в ДАБ търсещите закрила посочват липсата на финансови ресурси за покриване на основни нужди. Част от интервюираните казват, че живеят в крайна бедност, а някои от търсещите закрила твърдят, че не са получили навреме месечната си издръжка от 20 лева.
Нивата на удовлетвореност са много по-ниски в РПЦ Харманли. Най-честата тревога, регистрирана в центъра, е липсата на информация. Интервюираните лица не могат да намерят отговори на елементарни запитвания и нямат лице за контакт, към което да се обърнат. Администрацията е създала система, в която настанените лица могат да подадат писмена молба или въпрос, но процесът отнема много време (отговорите обикновено отнемат повече от седмица). По този начин хората докладват и демонстрират много ограничено разбиране за процедурата за закрила, наличната подкрепа, техните права и задължения. Намаленото присъствие на неправителствени организации заради мерките срещу Ковид-19 също подкопава достъпа на хората до услуги.
Този проблем е свързан основно с липсата на превод по социални въпроси. Преводачите в центъра се занимават само с регистрацията на новопристигналите лица и интервютата за международна закрила, като така социалните експерти на ДАБ остават без канал за комуникация с настанените лица. Респондентите единодушно споделят, че не познават тези служители и в случай на проблем търсят информация и подкрепа сред общността и другите настанени.
Липсата на превод възпрепятства и достъпа до медицинска помощ. Респондентите подчертават невъзможността да се срещат с лекаря в центъра, тъй като той го посещава само два пъти седмично и се занимава основно с ваксинации срещу Ковид-19. Хората се оплакват, че когато лекарят е в отпуск, няма медицинска помощ със седмици. Освен това, дори ако успеят да отидат на преглед и получат рецепта с лекарства, не могат да ги получат, тъй като ДАБ не помага за купуването им. Лицата, които се нуждаят от специализирано лечение, срещат трудности при получаването му в болницата в Харманли, като няколко респонденти твърдят, че прегледите са отказани от персонала там.
Настанените в РПЦ Харманли допълнително повдигнаха въпроси, свързани с отношението на някои служители на ДАБ, като бяха регистрирани множество оплаквания за унизително и неуважително отношение, главно от страна на някои преводачи, настанители и охрана. Съобщава се за крясъци и използване на унизителни думи, неочаквано нахлуване в стаи, изземване на регистрационни карти, дори унищожаване на лично имущество.
- Непридружени деца
59 непридружени деца бяха интервюирани в рамките на шест фокус групи в РПЦ Харманли и РПЦ София (сигурните зони в кв. Овча купел и кв. Военна рампа). Ранно идентифициране и последваща грижа чрез механизмите за закрила на детето продължават да са слаби.
По-голямата част от интервюираните непридружени деца не демонстрират разбиране за ролята на техния законен представител от Националното бюро за правна помощ и социалните експерти от отделите за закрила на детето. Повечето от децата никога не са разговаряли с тях и са ги виждали само по време на интервютата си. Само едно от интервюираните деца твърди, че има телефонния номер на своя представител и знае как да се свърже с него.
Огромната част от непридружените деца остават извън образователната система. Дори записаните в училище признават, че не участват активно в обучителния процес. Основната причина, която очертават, е онлайн обучението и липсата на знания по български език. Без никакво въвеждащо обучение по български, децата лесно губят интерес и мотивация. Повечето от интервюираните деца не успяват да посочат името на един свой учител или дори класа и името на училището си.
„Предпочитам да спя до обяд. След това излизаме на разходка и играем игри по телефона през нощта.“
Момче, 16, търсещо закрила, Афганистан
По отношение на условията за прием, децата изразиха високо ниво на задоволство от двете сигурни зони в София. Младежите във Воена рампа подчертаха добрата си комуникация и доверие, установено със социалните работници на МОМ, които управляват зоната. В Овча купел бяха изразени притеснения относно отношението към децата от страна на охранителите.
След получаване на международна закрила или при отказ, непридружените деца рядко се настаняват в подходящи социални услуги поради липса на достатъчен капацитет от страна на системата за закрила на детето. Децата с международна закрила не могат да получат лични документи поради липса на постоянен адрес.
- Интеграция
И през 2021 г. няма държавна институция, която да отговаря за интеграционните дейности, а това изправя новопризнатите бежанци пред непосредствен риск от бездомност и социално изключване.
Намеренията на интервюираните да останат или да напуснат, са представени в следната таблица:
Четири основни мотива се посочват от търсещите закрила и бежанците като ключови за решението им да се установят в България:
– Осигуряване на образование на децата им (лесен достъп до училище при пристигане);
– Започване на стабилна и добре платена работа (неограничен достъп до пазара на труда);
– Чувство за уют и приемане от българското общество,
– Културни прилики в начина на живот между България и техните страни на произход, каквито не се срещат в западните страни.
От друга страна, тези, които твърдо декларират намерението си да напуснат страната, посочват като причини:
– Роднини и приятели в други европейски страни;
– Голяма общност от техни сънародници в други европейски страни;
– Невъзможност за намиране на жилище след приключване на процедурата за международна закрила и невъзможност за покриване на основни разходи за живот;
– Липсата на интеграционна подкрепа и финансови ресурси през първите месеци след напускане на центровете за ДАБ;
– Лош опит с грубо отношение от страна на полицията и други представители на български институции.
Лицата, получили международна закрила, които все още пребивават в приемателните центрове на ДАБ, единодушно посочват адресната регистрация и намирането на място за живеене като свой най-голям проблем и грижа.
Невъзможността да се идентифицират наемодатели, желаещи да имат наематели бежанци, и да се осигурят опции за адресна регистрация, принуждава почти всички лица да плащат няколко стотин евро за такава регистрация. Според анкетираните обикновено заплащаната сума е около 350-400 евро на човек. Тази сума се увеличи до края на 2021 г. „Купуването” на адрес е толкова често, че редица интервюирани в РПЦ Харманли го смятат за част от официалната процедура.
Повечето от интервюираните бежанци в рамките на Проучването, които все още са настанени в центровете на ДАБ, имат ограничени контакти с българското общество и признават, че не познават българската култура, история и дори града, в който живеят. По-голямата част от тези респонденти нямат дори основни познания по български език, като такива курсове липсват в София към момента на проучването.
„Имаме нужда от повече информация: как да се преместим в София, какви са възможностите. Ще остана, ако намеря работа и мога да издържам семейството си.“
Мъж, 33 г., хуманитарен статут, Сирия
Интервюираните бежанци, които вече живеят на външни адреси (30 интервюирани лица, включително 12-те преместени момчета от Гърция) дават съвсем различна картина. Приоритетните въпроси, идентифицирани от отговорилите, са свързани с жилището, но също и работа, езиково обучение, достъп до социално подпомагане, семейни помощи за деца, здравеопазване, шофьорска книжка, банкови сметки и др.
По-голямата част от анкетираните признават, че финансовото им положение в страната е трудно поради необходимостта да плащат наеми, да се грижат за многодетни семейства и заетост в нискоквалифицирани сектори.
По-голямата част живеят в апартаменти под наем, които са намерили с помощта на арабската общност или чрез агенции за недвижими имоти. Няколко лица са подпомогнати в търсенето от техни работодатели или други български познати.
Интервюираните бежанци в Пловдив и Стара Загора посочват липсата на обучение по български език като една от основните си тревоги. Докато неправителствените организации в София предлагат такива възможности, извън столицата подобна подкрепа е ограничена. Положително развитие в това отношение през 2021 г. беше подписването на договор между Агенцията по заетостта и БЧК за езиково обучение на 20 безработни лица, ползващи международна закрила.
Девет от 18-те възрастни бежанци, пребиваващи на външни адреси, са наети, а други трима търсят работа. Повечето от тях работят в строителството, автосервизи, индустрията за бързо хранене, фабрики. Почти всички са намерили работата си със съдействието на арабската общност и работят за арабски работодатели. Като най-голяма загриженост по отношение на заетостта респондентите подчертават достъпа до банкови сметки. Трудностите при откриването им възпрепятства и получаването на обезщетения при безработица или други социални помощи.
Продължаващ проблем, докладван отново от участниците, е отказът на дирекциите за социално подпомагане да изплащат семейни помощи за деца на лица с международна закрила. Не е регистрирана съществена промяна в тази дискриминационна политика, въпреки че решенията на ДСП са отменени от административните съдилища по 21 дела през 2021 г. Никой от участниците не съобщава, че е получавал подобни обезщетения.
Малцина от безработните лица плащат здравните си осигуровки и са регистрирани при общопрактикуващ лекар. Няколко от респондентите не са знаели за необходимостта да прехвърлят здравноосигурителните си вноски от личния номер на чужденец към ЕГН.
Сериозно безпокойство, изразено от респондентите, е трудността при издаване на шофьорска книжка в България: бежанци и лица с хуманитарен статут не могат да признаят свидетелствата си и трябва да преминат цялото обучение и процедура за получаване на българска книжка. Писменият изпит се провежда на български или английски език, като се изисква оригинална диплома от училище. Само един от респондентите е потвърдил, че е успял да си издаде шофьорска книжка.
Лицата, които вече имат статут на бежанец или хуманитарен статут, проявяват голямо желание да опознаят българския бит и култура. Мнозина казват, че въпреки силната подкрепа от арабската или афганистанската общност предпочитат контактите с българи. Някои от интервюираните общуват със съседи българи, колеги и учители на децата си. Въпреки това те чувстват, че контактите им не са достатъчни, което им пречи да научат езика.
„От деня, в който стъпих в Стара Загора, никога повече не съм се чувствал чужденец.“
Мъж, 28 г., хуманитарен статут, Сирия
За трета поредна година нито един от респондентите – нито в центровете на ДАБ, нито на външен адрес – не споделя, че е станал жертва на ксенофобски прояви. Много участници обаче признават административните трудности и предразсъдъци, които изпитват главно при търсене на жилище (масово нежелание на наемодателите да дадат домовете си на бежанци) или при общуване с местните власти и банкови институции.
„Не ни се е случило нищо, което да ни накара да напуснем България. Българите са много гостоприемни. Обичаме да ходим в Борисовата градина.”
Жена, 21, хуманитарен статут, Сирия
Повече информация, както и препоръките въз основа на резултатите от проучването, можете да прочетете в доклада, качен на уебсайта на ВКБООН: www.unhcr.org.