Образованието на бежанците в Гърция: постижения на фона на много проблеми

Образованието на бежанците в Гърция: постижения на фона на много проблеми

Ива Парцалева

Транзитна държава с ограничени финансови ресурси: ако това описание подхожда до голяма степен както на България, така и на Гърция, то мащабите от двете страни на границата са напълно различни. У нас броят на търсещи и получили закрила вероятно е общо около 4000[1], докато по данни на ВКБООН в южната ни съседка той достига 160 000[2]. Огромните числа правят и предизвикателствата пред гръцките власти далеч по-сложни. Това се отнася в немалка степен и за образователната система, която само за няколко години трябва да се адаптира и приеме десетки хиляди нови ученици. Субективните наблюдения доколко страната се е справила, отразени в тази статия, са резултат от кратко посещение за обмяна на опит, проведено на 16-17 декември 2021 г. в рамките на проект на образователната мрежа „Сириус“[3].

Политики за достъп до училище

Политиките за записване на децата бежанци в училище в Гърция се оформят през учебната 2016/2017 г. въз основа на създаден план от Министерството на образованието. Децата попадат в няколко различни групи и съответно образователният път пред тях в южната съседка се оказва различен:

  • Децата в предучилищна възраст (в Гърция тя е между 4 и 6 г.), настанени в приемателни центрове, подлежат на включване в образователни програми, които се организират в рамките на мястото на настаняване;
  • Децата в задължителна учебна възраст между 6 и 15 г., настанени в приемателни центрове, се записват в т.нар. следобедни училища[4]: те се помещават в обществени училища в близост до центровете, като часовете там са само за бежанци и се провеждат между 14:00 и 18:00 ч. след края на учебния ден за другите ученици;
  • Децата, които живеят на външни адреси в големите градове, се записват заедно със своите връстници от Гърция в училищата. В някои училища, които попадат в т.нар. образователни приоритетни зони[5], за търсещи и получили закрила ученици се организират подготвителни класове за интензивно изучаване на гръцки език, като същевременно децата посещават част от часовете на своите гръцки съученици.

Гръцките власти са създали и позицията на т.нар. регионални образователни координатори, които организират процесите по записване по места.

Точният брой на децата, търсещи и получили закрила, в задължителна учебна възраст в Гърция не е ясен, но към края на 2020 г. той е около 20 000. Огромният брой, подвижността на целевата група и други вътрешни фактори за образователната система затрудняват събирането на актуални данни за броя на включените в образование деца, но все пак в отговор на парламентарен въпрос през март 2021 г. Министерството предоставя следната статистика:

  Основно (1-6 клас) Средно (7-12 клас) Общо
Общо записани 6036 2601 8637
Следобедни училища 2551 379 2930
Подготвителни класове 1452 0 1452
Училища без подготвителни класове 2033 2222 4255

 

Тези цифри означават, че през миналата учебна 2020/2021 г. от около 20 000 деца в училище са били записани 8637 или малко над 43%. В същото време обаче данни за действителната посещаемост липсват, като международни и неправителствени организации сигнализират, че тя е в пъти по-ниска.

Сред трудностите, които се посочват в официалните доклади и които чухме и ние от експертите на терен, е наемането на учители за следобедните училища и подготвителните класове по гръцки. Това става след утвърждаването с министерско постановление на списъка с училища, където ще се организират такива занятия, и конкурс за наемане на учители за тях. Тези процедури са дълги и продължават далеч след началото на учебната година. Така например през 2020/2021 г. 460 учители за следобедни класове и 302 за подготвителни класове са наети едва през декември 2020 г.

Друго предизвикателство, което неизменно се посочва от всички участници в образователния процес, е организирането на транспорт от приемателните центрове до училищата. Това е скъпо и регионализирано упражнение и, за съжаление, на много места не се осъществява. Така в повечето от лагерите, особено на островите, често разположени далеч от централните градски части, децата нямат шанс да посещават часовете, в които са записани.

Към тези предизвикателства се прибавя и пандемията от Ковид-19, която води до дистанционни форми на обучение, доказали се и в България като крайно неподходящи за деца, невладеещи местния език. В Гърция допълнително затруднение са и ограниченията в движението на търсещи и получили закрила, които се въвеждат за част от приемателните центрове.

Към горните предизвикателства трябва да бъдат прибавени и съществуващите негативни настроения в някои местни общности, които през последните години водят до неприятни ситуации, включително демонстрации пред училищните врати и недопускане на деца бежанци в класните стаи[6].

Добри практики

Наред с тези трудности в сравнение с България южната ни съседка може да разчита на по-дълъг и богат опит в обучението на чужденци. По думите на г-жа Мариета Кумариану, регионален образователен координатор в община Атина, този опит започва да се гради с по-голяма интензивност от началото на 90-те години, когато в страната се завръщат хиляди семейства с гръцки произход от бившия Съветски съюз. Подготвителни класове обаче съществуват дори по-рано, от 1980 г.[7]

Затова и Гърция, може да се похвали с по-дълъг стаж и разработена програма за обучение по гръцки език като чужд. За разлика от България, където на този етап няма учебници за деца по български език като чужд, утвърдени от МОН, такива материали съществуват в средиземноморската ни съседка. Също така има и далеч повече учители с опит при преподаването на гръцки като немайчин, въпреки че това не е задължително изискване за преподавателите, които водят часове в рамките на подготвителни класове и следобедните училища за бежанци.

Интеркултурно училище

Практиката, с която обаче страната действително впечатлява, е създаването на т.нар. интеркултурни училища. Те са наследници на създадените още в средата на 80-те години училища за завърнали се в родината си деца от гръцки произход. Днес гръцката образователна система допуска създаването на подобни училища, когато повече от 40% от учениците са с мигрантски произход. Общо в страната има 25 подобни училища. Обучението в тях е по-гъвкаво, като законът допуска адаптация на учебния материал и план от страна на педагогическия екип според нуждите на децата.

„Няма значение какво ти се е случило, за нас е важно какво ще направиш със себе си след това“. Така обобщава подхода към своите възпитаници г-жа Дафне Гаврили, директор на Интеркултурно прогимназиално училище в Атина, което предоставя обучение от пети до седми клас. В тях се обучават около 200 деца, мнозинството от които са бежанци от Афганистан, Сирия, Ирак, Иран, Турция, страните от Северна Африка, както и мигранти от Грузия, Албания, Полша, България. „Всички тези момичета и момчета заслужават истинско училище. Затова нашите изисквания към тях са високи, макар и да са адаптирани към специфичната им ситуация“, обяснява директорката, чийто педагогически екип се състои от 25 учители.

„Основната ни цел е интеграцията на децата в гръцкото общество. Затова обучението тук предполага уважение и интерес към културата, празниците и традициите в страните на произход, но няма за цел те да бъдат изучавани. Ние искаме децата да се приобщят към европейския начин на живот”, коментира директорката.

Тайната на успеха тя вижда в мотивиран педагогически екип, който обича работата си, учители, които са гъвкави и се учат от предизвикателствата. “Важно е училището ни да остане малко. Всеки един учител знае историята на отделните деца”, уточнява тя.

Училището предвижда интензивни часове по гръцки, като във всеки час работят по двама учители. Всеки един от тези преподаватели владее поне по един западен език. Г-жа Гаврили упорито търси партньорства с неправителствения сектор, които да позволяват доброволци да работят индивидуално с децата. От своя страна, изследователи от Атинския университет следят работата на педагогическия екип и дават обратна връзка за подобряване на подходите.

 

[1] По данни на ДАБ търсещите закрила, настанени в РПЦ, са 2225 към 3 ноември 2021 г. Броят на получилите закрила, които пребивават трайно в България, е неясен, но по приблизителни оценки на ВКБООН той е между 1000 и 2000 души.

[2] ВКБООН изчислява, че към септ. 2021 г. в страната се намират над 103 000 бежанци и над 60 000 търсещи закрила лица. UNHCR Greece Bi-annual Factsheet – September 2021, достъпен тук.

[3] Sirius е европейска мрежа, чийто основен фокус е повишаване на качеството на образованието за мигранти, вкл. бежанци. В мрежата членуват образователни институции и неправителствени организации от над 20 европейски държави, а дейността й се подпомага от ЕС. Членове от българска страна са Мулти култи колектив, чийто председател Бистра Иванова е член на Управителния съвет на Sirius, и Съвет на жените бежанки в България.

[4] Следобедните училища са наричани официално Приемателни услуги за бежанско образование или на гръцки Δομές Υποδοχής για την Εκπαίδευση Προσφύγων (DYEP)

[5] Ζώνες Εκπαιδευτικής Προτεραιότητας (ZEP)

[6] BBC. Refugee Children in Greece Face Protest on First Day of School, 2016. Достъпно тук

[7] Tsaliki, E. Intercultural Education in Greece. The Case of 13 Primary Schools. Стр. 100. Достъпно тук.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *