Студент в ролята на ментор

Студент в ролята на ментор

Йоана Стоянова

Като студентка в специалност „Арабистика“ към Факултета по класически и нови филологии на Софийски университет „Св. Климент Охридски“, имах възможността да се включа в Менторската програма на Каритас София, благодарение на учебната ни практика към ВКБООН, която се провежда в последната година от нашето обучение в бакалавърска степен.

Менторската програма има за цел да помогне на бежанците в България по-бързо да се интегрират и да научат български език. За тази цел менторът и бенефициентът провеждат срещи онлайн или на живо, по време на които обсъждат различни теми или извършват разнообразни дейности, които представляват интерес и за двете страни.

Именно така аз, в качеството си на ментор, се запознах с т. нар. менти – жена на тридесет и две години от Сирия. Макар малкото срещи, които успяхме да проведем, научих много за нейния живот и семейството ѝ в България. След началото на Арабската пролет в Сирия, тя се мести да живее в Ирак – родното място на мъжа ѝ, а после прекарват една година в Турция. В крайна сметка, двамата избират да се установят в София преди шест години. Родителите ѝ също пребивават известно време в България, но тази година решават да заминат за Германия, а нейните братя още отдавна са се установили в Швеция.

Семейството има общо три деца – две момичета на девет и седем години и едно момче на три години. Освен това, наскоро са си прибрали едно улично коте, което обаче прави много пакости и дамата от сирийски произход ми сподели, смеейки се, че полага всички усилия да го задържи, противно на намеренията на съпруга ѝ.

В началото след пристигането си на българска земя, тя помага на мъжа си с арабския ресторант, който той отваря в столицата, но след известно време започва да се занимава само с домакинска работа. Сподели ми, че изпитват трудности в семейния бизнес след началото на пандемията, както останалите работещи в този бранш, но все пак се справят и имат клиенти.

Езиковата бариера обаче ѝ пречи да се справя сама в страната, най-вече в болничните заведения и комуникацията с учителите на децата, затова започва да посещава курсове по български език. Напредъкът беше налице! Тя ми сподели също, че най-голямата ѝ дъщеря се представя отлично в училище, говори и пише на български много правилно.

На въпроса какво в България ѝ харесва, дамата отговори: „Да, обичам България, много ми харесва тук. Много ми напомня на Сирия с това, че хората си приличат, улиците са пълни, събота и неделя има хора навсякъде и има много живот и енергия“. Тя направи сравнение със страните от Западна Европа, където е останалата част от семейството ѝ, и каза, че не би живяла там поради по-застоялия начин на живот. Също така, много цени не толкова големите разстояния в София, които ѝ позволяват да се придвижва пеша, а тя обожава да върви – понякога излиза и се разхожда с часове.