
Надя Шобаш и Алекса Шейтани
Ние сме Надя Шобаш и Алекса Шейтани, студентки от четвърти курс, специалност “Арабистика” в Софийски университет “Св. Климент Охридски”. Интересът ни към арабския език и към културата на арабо-мюсюлманската цивилизация не се ограничава единствено до академичната сфера, а обхваща и индивидуалната ни връзка с арабския свят поради сиро-палестинските и ливанските ни корени. Срещата и съвместната работа с бежанско семейство ни даде възможност да приложим практически придобитите досега знания, както и предостави перспектива за дълготрайно приятелство, основано на споделен опит и преживявания. Следната статия е базирана на разкази от първо лице на дами с бежански статут от Йемен и обхваща темите за образованието на децата в родната им страна и в България, наред с интеграционните трудности, пред които са изправени по време на образователния процес.
Република Йемен е държава, разположена в югозападната част на Арабския полуостров с богата история и древна култура, прочута не само в арабския свят, но и отвъд неговите граници – неслучайно тези територии са били известни като „Арабия Феликс“ (от лат. „Щастливата Арабия“) през Античността (Encyclopedia Britannica, 2009). За съжаление, това определение трудно би могло да характеризира положението в съвременната държава. Години наред тя бива разпокъсвана от редица политически, конфесионални и племенни разцепления, което я превръща в една от най-нестабилните и бедни страни в региона. Пример за това е съществуващото разделение между северните и южните й части, като първите вече близо седем години се намират под окупацията на шиитски паравоенни формирования (съотношението суннити-шиити при население близо 30 милиона души в страната е съответно 65:35%), а във вторите преобладават сепаратистки настроения, а разединението бива допълнително повлияно и от външни намеси (Yemen 2020:3). Посочените обстоятелства засягат най-вече една от най-уязвимите групи, а именно тази на децата, наред с основно тяхно право – възможността да получават образование.
Образователният процес е основополагащ елемент в живота на всяко дете, допринася за личностното му израстване и играе определяща роля за развитието на неговото бъдеще. Доколко е възможно това обаче в условията на нестихващи конфликти и най-безмилостната хуманитарна криза в наши дни? Разрушителните последици от продължителната военна обстановка обхващат всички аспекти от живота на йеменския народ, включително и достъпа му до образователната система, която е пред прага на разпад. Необходимостта от по-добра перспектива за живот принуждава редица семейства да напуснат страната си, превръщайки ги в бежанци. Това се случва и със семейството на Сара ал-Каф през 2015 г., когато гражданската война в Йемен придобива още по-ожесточен характер. Срещнахме се с тях с цел да се запознаем с подробности от техния опит и лични преживявания както с образованието в Йемен, така и с това в България, наред с трудностите, пред които се изправят по пътя на интеграцията.
Образованието на децата в Йемен
Един от най-отявлените проблеми, с който децата в Йемен са принудени да се сблъскат, е получаването на качествено образование. Поради опустошителната война в страната днес то е изправенo пред колапс, който би могъл да доведе до крах на ценностите на цялото общество. Значението на образователните институции в страната намалява значително след избухването на войната, тъй като финансирането се пренасочва към сфери с по-голяма важност като: здравеопазване, осигуряване на хранителни продукти и електричество, т.е. сектори от първа необходимост, докато образованието се превръща във второстепенен фактор. То е от особена важност за големите градове, но за съжаление интересът към него в провинциалните райони и селата е значително по-малък, тъй като в тях повечето деца жертват образованието си, за да могат да издържат семействата си. В резултат, по-голямата част от населението е неграмотно поради липсата на достъп до училищата.
Тази тревожна обстановка, породена от създалите се сблъсъци в страната, оказва своето влияние и върху учебния процес, който е изцяло нарушен поради страха от постоянни бомбардировки и нестихващи конфликти. Децата непрекъснато преустановяват обучението си и не успяват да покрият целия учебен материал заради липсата на електронни устройства и електроснабдяване за провеждане на онлайн обучение. В резултат, неграмотността в Йемен се повишава неимоверно. С течение на войната нивото на бедността в държавата се повишава до толкова висока степен, че децата дори нямат възможност да си закупят необходимите учебни пособия и се принуждават да използват книги втора употреба с липсващи страници или да носят своите учебниците в найлонови торбички, а учителите напускат работните си места, тъй като не получават никакво заплащане. Това е още един фактор, който показва, че образователната система е изправена пред упадък, а когато тя се срине, наред с нея се подкопават устоите и ценностите на цяла една нация.
Достъп до държавно образование може да получи всяко дете, но повечето семейства не са в състояние да осигурят базисни материали като: униформи, учебници, раници на техните деца и това ги принуждава да прекъснат образователния им процес. Още едно препятствие пред учениците се оказва университетският живот. Дори един ученик да успее да влезе в университета, в който желае, без такса, а единствено благодарение на високите си оценки, след това трябва да отдели значителни средства, за да си закупи необходимите учебни пособия. Едно средностатистическо семейство не би могло да си позволи да запише детето си в частен университет, защото таксите са прекалено високи ‒ най-ниската започва от 1500 долара на семестър или 3000 долара годишно.
Нивото на образованието след избухването на войната и кризата, породена от Ковид-19, се влошава изключително много в сравнение с периода преди настъпилите събития. Пример за това е информацията, която Сара ал-Каф сподели, а именно, че обстановката в страната е толкова критична, че броят на децата в един клас може да достигне до над 100 души, а начин, предвиден за двама, се поместват от 4 до 5 деца. Пред все още съществуващите училища обаче основен проблем е липсата на достатъчно класни стаи, а оттук следва и проблемът със смесеното обучение между половете.
Момичетата се оказват най-потърпевши от създалите се конфликти в страната, тъй като семействата им се притесняват да ги пращат на училище поради липсата на жени преподаватели и наложителността да споделят една класна стая с противоположния пол. В много от районите, които са били против образованието на момичетата (южните части на Йемен), понастоящем са изградени университети и училища, специално предназначени за девойки. Смесеното обучение между половете обаче се оказва проблем от съществено значение, особено за обществата с по-традиционни възгледи и убеждения. Дълги години жените са се борили да извоюват своята свобода и да получат достъп до образователните институции наравно с мъжете, а сега се налага да споделят едни и същи отделения с тях и поради тази причина момичетата в районите с по-консервативен мироглед, се принуждават да преустановят образователния си процес. В провинциите и до днес девойките не учат, за да могат да работят и да помагат на семействата си в селското стопанство и земеделието, докато в северните райони жените винаги са имали достъп до образователните учреждения.
Алауия, една от сестрите на Сара, сподели с нас, че докато е учила в частно училище в Йемен, не е имало никакво разделение между половете, а единственото разграничение е било между групите от един и същи клас, които са изучавали английски и съответно арабски език. Тя твърди, че след 7-ми клас момчетата отиват в специални училища, предназначени за момчета, а момичетата остават в същото училище заедно с по-малките деца. Що се отнася до държавните университети, те допускат смесено обучение, като има и отделения само за момичета, докато в частните университети зависи или от самия университет, или от съответната специалност, която студентът избере. В частния университет, в който е учила Сара ал-Каф, е имало разграничение, поради консервативните обществени възгледи.
Сара и нейното семейство ни уведомиха, че имат много роднини, които понастоящем са в Йемен. Поради тази причина са наясно с обстановката в страната и начина, по който тя оказва влияние върху детската психика: „Децата се страхуват да отидат на училище и да изоставят домовете си, тъй като непрекъснато се безпокоят дали би могло нещо лошо да се случи с техните семейства и близките им хора в тяхно отсъствие“. Това, разбира се, се случва в регионите, които са засегнати пряко от конфликтите, но в останалите области те могат да излизат и да играят навън със своите връстници. Училищата са мястото, където децата усещат до известна степен спокойствие, те са убежище от хаоса и травмата на войната, тъй като, когато училищата са затворени, подрастващите са по-застрашени от детски труд или набиране във въоръжени групировки. По статистически данни в Йемен над 3600 деца са били вербувани в подобни групировки между 2015 г. и 2021 г. (UNICEF, 2021:12) Пример за това са северните региони, които са под влиянието на паравоенни формирования. Те не само променят образователната система изцяло, така че да съвпада с техните възгледи и убеждения, но се опитват да наложат и определени религиозни идеологии сред децата още от ранна възраст, в която те са уязвими и податливи, като им „промиват мозъците“ и изопачават истинността.
Всички въпроси, засегнати досега, ни показват пред какво е необходимо да се изправи едно йеменско дете, което е принудено всеки ден да се моли за собствената си сигурност и тази на близките си. Дори не бихме могли да си представим през какво преминават хората в тази страна, особено децата, които са подложени на изключителен стрес, причинен от нестихващата вече шест години война, която се запечатва толкова силно в съзнанието им, че бележи травма за цял живот.
Образованието на децата бежанци в България. Интеграционен процес
Дотук бе засегнато образованието в Йемен наред с неговите основни аспекти, които рисуват картината на живота на едно дете или юноша в образователна система, чиито основи са подкопани от неспирните военни действия в тази арабска държава. Какво обаче представлява образованието в България за бежанските деца, предвид единствения им познат опит в родната страна? Алауия е учила в България в продължение на пет години. Преди година тя завършва училище в София, където, според нея, разлики в цялостния учебен процес, в сравнение с този в Йемен, разкриват слабости в областта на преподаването, дисциплината и отношението както на преподавателите, така и на учениците към усвояването на учебния материал.
В Йемен качества като взискателност и строгост в учебното пространство са отличителни черти – не се допускат явления като преписване или нехайство към учебните задължения, което допринася за създаването на атмосфера на сериозност и от двете страни на процеса. Ролята на самия учител е водеща, като тя включва полагане на изключителни усилия за предаването на информацията по възможно най-разбираем и ефективен начин за учениците. В контраст с тази характеристика, наблюденията и на двете сестри за обучението в училище в България посочват липса на внимание и известна степен на пренебрежение към учението, породени от цялостно по-улеснения и отпуснат подход към образователния процес. Сара определя преживяванията си в българската образователна система като „самообучение“ – дали материалът ще бъде усвоен зависи от ученика и неговото чувство за отговорност и постоянство. Разбира се, това явление носи своите положителни отражения за по-нататъшното развитие на детето и личностното му изграждане, но на първо място подронва качеството на образованието с отсъствие на задълбочено разбиране на учебния материал. Този значим недостатък е сред изтъкнатите проблеми на образованието в България и може да доведе до т.нар. „зубрене“- машинално запаметяване на информация, което хвърля светлина върху нуждата от предприемане на различен метод на преподаване.
В по-тесния контекст на предоставяне на стойностно и ефективно образование за бежански деца, се открояват техните специфични нужди и необходимостта от специализиран подход. Едни от основните предизвикателства, които както детето, така и преподавателите, съучениците, а и родителите срещат, са езиковата бариера и културните различия. Тук е важно да бъде спомената приетата от МОН през април 2017 г. Наредба №3, която осигурява свободен достъп до българската образователна система на всяко бежанско дете, без изисквания за ниво на владеене на български език или документи, удостоверяващи предишно образование от родната страна (Бежанците днес и утре: Академичен бюлетин, 2021, 6-7). Макар и изключително прогресивна и успешна в повишаването на броя деца от бежански семейства, записани в училище, тази наредба предполага непосредствено потапяне на детето в нова и непозната среда, в която се говори и преподава на чужд език и където приетите културни норми, обичаите и традициите са напълно различни.
Във връзка с тези трудности, с които семейството на Сара ал-Каф се е сблъсквало, а и продължава да се сблъсква, налице са възможности за улеснение на това така внезапно „потапяне“, което детето преживява, а от разговора се откроиха и няколко важни предложения. На първо място отговарящите власти трябва да работят за откриването на различни начини, чрез които учебният материал да може да се преподава на дете, чийто майчин език не е български. Това е от особено значение и в случаите, в които определени предмети предоставят информация, която е в разрив с културните норми в страната на произход: пример е здравното образование, свързано с частите на човешкото тяло и физическите отношения между половете. В Йемен, а и в останалите страни от арабския свят, тези теми са табу и се обсъждат на първоначален етап от семейството, далеч от публичното пространство, когато децата са достигнали по-зряла възраст, а за момичетата, в някои случаи, само когато им предстои да сключат брак. Да се сдобият с подобен вид знание първо в училище, би довело до културен шок и за децата, които не разполагат с предварителна подготовка по съответните въпроси, и за техните родители.
Друга възможност за подпомагане на по-плавен преход на децата в тази нова страница от живота им е свързана с отделяне на особено внимание на най-първостепенните й етапи, т.е. на това всеки един участник в учебния процес да бъде предварително запознат и добре информиран какво да очаква от отсрещната страна. Това би могло да се осъществи със съдействието на ръководството на училищата, в които предстои да бъдат приети бежански деца, чрез организиране на среща с учителите и учениците, на която те да бъдат осведомени за особеностите на определен чужд етнос, култура и/или религия. По този начин биха могли да се предотвратят разнообразни форми на дискриминация, породени от липса на знание и предразсъдъци относно произхода на пристигащото дете. Особено време за запознаване с темата е необходимо да бъде посветено на бъдещите му съученици, които също така са деца и не разбират значението на думи като „бежанец“ или „мюсюлманин“ – за тях, детето, което ще се присъедини към класа им, е просто „различно“. Осмислянето и получаването на яснота относно непознатата ситуация е от изключителна важност за всички страни преди пристъпването към учебния процес, тъй като би свела до минимум объркването, страха от неизвестното и притесненията – най-вече за новопристигналото дете.
Семейството на Сара изтъкна като основен проблем приемствеността и етническата и религиозната дискриминация както от съучениците, така и от самите преподаватели, а дори и от училищните директори и членовете на ръководния състав. Изненадващо тук се оказва, че Алауия е била обект на нападки дори от страна на деца от арабски произход, които обаче имат по-светъл цвят на кожата. Тя даде пример с въпрос, който й бил отправен от съученик докато извършвала една от петте задължителни за деня молитви, докато била на училище: „Ти от ДАЕШ ли си?“. Асоциацията между хората, изповядващи исляма и разнообразни терористични групировки, за жалост, е сред най-разпространените предразсъдъци. По време на срещата ни с двете дами тяхната най-малка сестра се прибираше от училище и скоро след влизането й вкъщи разбрахме, че тя плаче, тъй като по-рано е била засипана с обиди от група момчета, юноши, които са повтаряли фразата „Аллах акбар“ (чийто превод от арабски няма етимологична връзка с терористични действия, а единствено означава „Бог е най-велик“ и се изрича при молитва). Несъмнено причината е била хиджабът, или забрадката, която тя носи.
Въпреки негативните преживявания на двете сестри и близките им, те също така подчертаха, че в България познават и срещат много интелигентни и широко скроени хора, които дори приятно ги изненадват с познания за Йемен, езика и културата му. Преди 30 години бащата на Сара идва да учи в България и впоследствие завършва Софийския университет и поради тази причина за семейството било естествено решението да се установят тук след събитията в родината им от 2015 г. Наред с това ни споделиха, че макар и да се нуждае от подобрения не само в сферата на специфичните нужди на бежанските деца, но и в общ план, образованието в България е на добро ниво и предоставя всички необходими за един ученик материали и оборудване. Що се отнася до заключителния ни въпрос, а именно дали дамите желаят да останат да живеят в България предвид изговореното по темата, отговорът им бе категоричен: „България е втората ни родина. Обичаме я, обичаме многото чудесни и сърдечни хора тук и бихме били тъжни да напуснем“.
Библиография:
ВКБООН, Български съвет за бежанци и мигранти. 2020. Грамотни и обичани: децата бежанци в българската класна стая, Академичен бюлетин: Бежанците днес и утре, 3/2020.
YEMEN 2020 International Religious Freedom Report. Достъпно на: https://www.state.gov/wp-content/uploads/2021/05/240282-YEMEN-2020-INTERNATIONAL-RELIGIOUS-FREEDOM-REPORT-1.pdf
Britannica, The Editors of Encyclopaedia. „Arabia Felix“. Encyclopedia Britannica, 2 Jan. 2009. Достъпно на: https://www.britannica.com/place/Arabia-Felix
UNICEF (2021) Education Disrupted: Impact of the Conflict on children’s education in Yemen, UN in Yemen. Достъпно на: https://reliefweb.int/report/yemen/education-disrupted-impact-conflict-children-s-education-yemen