Таня Ганашева
Никога не съм предполагала, че ще имам възможността да стажувам в престижна международна организация като ВКБООН и да стана част от наболелия проблем на нашето съвремие – бежанците. Стажът повиши цялостната ми информираност за бежанския проблем – неговата същност и произход, проблемите пред които са изправени бежанците по своя нелек път и начините, по които всеки един от нас може да допринесе за интеграцията им и облекчаването на тяхното положение.
По време на стажа имах възможността пряко да бъда ментор на дете посредством организацията Каритас София в рамките на проекта Клуб „Домашна работа“. Целта на този проект е подпомагане езиковите умения и обучителните затруднения на деца – бежанци и способстване за по-лесната им интеграция сред техните връстниците. Осзънах трудностите, които езиковата бариера създава пред подрастващите бежанци и значимостта на този проблем. По време на менторството работих с дете на 10 години. Първата ни среща бе трогателна – детето беше изключително умно, лъчезарно и жизнерадостно. Разбираше доста български и опитваше да говори. Имаше трудности с домашната по български език. Още тогава си поставих за цел да практикуваме българския език цялостно – чрез разговор, четене, писане и слушане с разбиране, а не само в рамките на домашната работа. Постепенно детето придоби увереност и започна само да ме търси, за да разговаряме и да тренира езика си.
В работата си избрах приятелския подход към отсрещната страна, защото исках да преодолея психологическата бариера помежду ни и да изградя взаимно доверие. Определено постигнахме прогрес – детето разговаряше с мен свободно и без притеснение и с лекота изпълняваше поставените задачи. Наред с практикуването на езика под формата на четене, диктовки или разговор се опитах да насърча и творческатите изяви в рамките на съвместната ни работа – рисувахме и разговаряхме по интересни за него теми.
Безкрайно удовлетворена съм от стажа към ВКБООН и искам да благодаря на организацията поради редица причини. На първо място – че повярваха в нас – студентите от специалност Арабистика към СУ „Св.Климент Охридски“ и ни удостоиха с честта да придобием своя първи професионален опит в организация на международно ниво. На второ място – че ни запознаха пряко с наболелите проблеми на бежанците, голяма част от които идващи от Близкия изток и Северна Африка, като така допринесоха за професионалната ни усведоменост и изграждане като бъдещи специалисти по тези проблеми. Придобитото по време на практическата работа знание е безценно. На трето място, че ни поставиха в рамките на благородна кауза като доброволчеството и спомогнаха изграждането ни като ментори и емпати. Благодарна съм и за това, че посредством Клуб „Домашна работа“ успях да предизвикам себе си като педагог и да направя своите първи стъпки в практикуването на арабския език като професия, а не само като изучаема дисциплина.
В заключение – за мен стажът не бе задача, а удоволствие!