
Пънар Тахсин, Мириам Тити
Ние сме Пънар Тахсин и Мириам Тити, студентки от четвърти курс, специалност “Арабистика” в Софийски университет “Св. Климент Охридски”. Освен интереса към арабския език, водеща причина за изучаването на тази специалност е и любопитството към различната култура и вдъхновяващите традиции на aрабския свят. Статията ни е посветена на арабските училища в София и представя дейността и структурата им.
Ливанско училище „Джубра̀н Халил Джубра̀н“ | Палестинско училище „Авицена“ | |
Общ брой ученици | 380, обучават се в класове от 1 до 12, една смяна | 119, обучават се в класове от 1 до 12, една смяна |
Деца бежанци, които се обучават в училището | 15 | Има такива, но са малко на брой |
Изучаване на български език | Да (6–10 часа седмично) | Да (4–5 часа седмично) |
Курсове по български език за възрастни | Да (организират се през лятото) | Не (има възможност желаещите да бъдат насочени към подходящи преподаватели) |
Полагане на ДЗИ | Да | Не |
Признаване на дипломите, издадени в двете училища от българските висши учебни заведения | Да | Не |
Едно от най-големите предизвикателства, пред които се изправят децата бежанци в България, е ефективното включване в образователния процес. След няколко срещи с представители на ВКБООН и след като се запознахме със страните на произход на хората, търсещи закрила, решихме да обърнем поглед към арабските учебните заведения в столицата, които имат роля в интеграцията на децата от бежански семейства.
В София съществуват три частни арабски училища, всяко от които със своя характеристика. Най-голямото от тях е ливанското училище, носещо името на един от най-прочутите ливански писатели Джубра̀н Халил Джубра̀н. То е и най-близо до българската образователна система, тъй като възпитаниците му имат право да се явят на български матури в края на образователния си път. Обучението в него, за разлика от другите две, е основно на английски език, докато арабският и българският се изучават интензивно като чужди. Разлика има и при изучаването на религия, като единствено в ливанското такова не се предвижда. Палестинското училище на име „Авицена“ и иракското училище (единственото държавно от трите), следват изцяло учените програми на съответните държави и изучаването на български език е по-ограничено. Дипломите от тях подлежат на процедури по признаване от Министерството на образованието и науката.
Настоящият материал ще обърне по-задълбочен поглед към ливанското и палестинското училища, с чийто директори успяхме да се срещнем и да обсъдим организацията на учебния процес и участието в него на преподаватели и ученици бежанци.
Ливанското училище
Директорът на ливанското училище г-н Нажа Гази бе изключително отзивчив и веднага се съгласи да се срещнем. Отговори на въпросите ни изчерпателно и ни запозна в детайли с организацията на образователния процес в училището, със състава на педагогическия персонал, както и с броя и произхода на учениците, обучаващи се там. По време на срещата ни обсъдихме и възможностите, които частното училище предлага за децата, нуждаещи се от подкрепа, сред тях и децата бежанци.
Г-н Гази споделя с нас, че в училището се обучават деца от първи до дванадесети клас, като в сградата се помещава и детска градина. Националностите на учениците са различни – в учебното заведение се обучават както деца от арабски държави – основно Сирия и Ливан, така и деца, които произхождат от неарабски държави, като например Бангладеш. В момента по-голямата част от обучаващите се деца са български граждани. Децата бежанци са сравнително малко – броят им варира между 10 и 15 от общо 380 ученици.
Една от най-сериозните теми, които обсъдихме още в началото на разговора, бе преподаването на български език на чужденци, включително и на деца от бежански семейства. Директорът сподели, че всяка година в училището постъпват около 20–25 ученици, които не знаят нито дума на български език. Те биват записани в съответния клас, като след това започва интензивно преподаване на български език с цел да се наваксат езиковите пропуски, които биха попречили на децата в качественото усвояване на материала. Преподаването на български език в ливанското училище е от първостепенно значение, защото всички ученици, които завършват частното учебно заведение се явяват на държавен зрелостен изпит по български език и литература. Учениците от първи клас изучават български език 9 часа седмично, тези от втори, трети и четвърти – по 8 часа, учениците от пети до осми клас – по 6 часа, като през този етап от обучението си учениците изучават и българска история (до десети клас). Децата в десети клас изучават български език по 8 часа седмично, а тези в единадесети и дванадесети клас – по 10 часа, с акцент върху учебния материал, включен в програмата на държавните зрелостни изпити. Важно е да се отбележи, че природните науки като химия и физика се преподават на английски език. През лятото училището организира езикови курсове по български и арабски език и за външни лица, включително и за родителите на децата бежанци. Продължителността им е шест седмици. Провеждат се през месеците юни и юли. По време на учебната година провеждането на подобни дейности не е възможно, тъй като училището не разполага с достатъчно пространство, а и поради разпространението на Ковид-19 в момента интересът към езиковите курсове е по-слаб.
Училището следва изцяло образователния план на Ливанското министерство на образованието. Модификацията, извършена в името на адаптирането на учебните планове на училището към българската образователна система, се състои в изучаването на български език, българска история и литература. Изучаването на литература се въвежда в четвърти клас, а от пети започва и изучаването на българска история. Така се дава възможност на учениците, обучаващи се в ливанското училище, да се явяват и на кандидатстудентски изпити по съответните учебни предмети. След края на обучението си учениците получават диплома за завършено средно образование и удостоверение от българското Министерство на образованието за успешно положени държавни зрелостни изпити.
Таксите за обучение са публично достъпна информация. Таксата от първи до седми клас възлиза на 1600 евро, а от осми до дванадесети клас е в размер на 1800 евро годишно. Обучението в детската градина възлиза на 1400 евро годишно. Тези суми понякога се оказват непосилни за семействата на децата със статут на бежанци. Г-н Гази ни информира, че в момента в училището се обучават напълно безплатно седем деца бежанци от две семейства. Съществуват случаи, в които макар и семействата да не притежават подобен статут, срещат трудности в покриването на таксите. В тези случаи се процедира по няколко начина – таксите се внасят на повече от две вноски, размерът им се намалява и стига до 1000 евро, а понякога изобщо не се заплащат, като според думите на г-н Гази подобна практика не възпрепятства нормалното функциониране на училището.
Преподавателският състав на училището също представлява интерес за нас. Оказва се, че 80% от преподавателите в момента са от български произход. Разбира се, преподавателите по арабски език са носители на езика, същото важи и за учителите по български език.
В последните две години обаче животът ни се разделя на два етапа – преди и след пандемията. Това разделение важи и когато говорим за извънкласните дейности, организирани от ливанското училище в София. Преди Ковид-19 дейностите включват екскурзии, танци, спорт и всякакви артистични изяви, включително изложби и представяне на традиционни ястия от различни държави. Днес положението е малко по-различно, но г-н Гази ни уверява, че учениците продължават да развиват своите таланти. Доказателство за това са и картините, които красят неговия кабинет. Те са нарисувани от талантливи възпитаници на училището. Изкуството е онова, което събира хората и ги кара да забравят различията си. Именно това се цели и когато учениците се учат да танцуват както български хора, така и традиционния арабски танц дабке.
Имайки предвид разнообразния състав на служители и ученици, в училището не се изучава религия. Всеки, който е запознат с историята на Ливан, както и с конфесионалните особености на страната, би оценил това като мъдро и балансирано решение. Директорът на училището споделя, че това е било решено още преди 23 години и оттогава насам училището функционира нормално и спокойно. Учениците на ливанското училище „Джубра̀н Халил Джубра̀н“ се наслаждават на мултикултурна среда, в която обменът на идеи и опит кипи с пълна сила, а толерантността е в основата на отношенията между членовете на това мини общество.
Палестинското училище
Частно общообразователно училище „Авицена“, по-известно като Палестинското училище, е създадено през 2006 г. В училището се обучават деца от I до XII клас, като броят им за учебната 2021/2022 г. е 119, което го прави сравнително малко. Децата се обучават в една смяна от 8:30 до 14:00 часа. В училището учат деца от различни арабски държави като Сирия, Ирак, Либия, а някои от тях са от смесени бракове между араби и българи. Някои от учениците са със статут на бежанци, но броят им е малък. Преподавателският състав включва учители от различни арабски държави – Палестина, Сирия, Ирак, Йемен, но сред тях няма такива със статут на бежанци.
Училището следва изцяло палестинския учебен план. Английският език се изучава като втори чужд, а българският – като трети. Учебните предмети се преподават изцяло на арабски език с помощта на арабски учебници. Български се изучава по 5 часа седмично за децата в начален и прогимназиален етап, а за тези в гимназиален – по 4 часа седмично. Английски език се изучава по 5 часа седмично, а арабски език – по 6 часа седмично.
Организира се занималня от 14:30 до 16:30, в която децата, които имат нужда, могат да изучават трите езика допълнително. Не се организират отделни часове по български език за възрастни, но родителите, които имат желание да изучават български език, винаги могат да бъдат насочени към учител, който да им помогне в това начинание. Часовете по религия в учебния план са 3 на седмица за всички ученици от I до XII клас.
Друга важна тема е тази за дипломите и зрелостните изпити. Учениците не полагат български матури по модела на Министерството на образованието и науката. В XII клас зрелостниците имат изпити по модела на Палестинското министерство на образованието и висшето образование. Те обхващат осем предмета, изпращат се от палестинската страна по имейл в деня на изпита, който се провежда едновременно тук и в Палестина. По време на изпита присъстват палестински квестори, а изпитните материали се проверяват от палестинското министерство. Съответно дипломите за завършено средно образование се издават от Палестина. За да могат учениците да кандидатстват в българско висше учебно заведение, дипломите трябва да преминат през необходимите процедури за признаване, включително превод и легализация.
Благодарим на директора на училището г-жа Аида Каблан за предоставената информация.