Проектът „Овластяване на млади мигранти и бежанци чрез иновативни практики за по-включваща (пост)пандемична и (пост)кризисна България“

Проектът „Овластяване на млади мигранти и бежанци чрез иновативни практики за по-включваща (пост)пандемична и (пост)кризисна България“

Чая Колева и Ванина Нинова, Политическа и гражданска обсерватория: миграция, дигитализация, климат* 

Пандемията от COVID-19 бързо се превърна в криза, която на първо четене се свързва със заплахата върху здравето, но води след себе си глобална промяна на известните досега разбирания за сигурност, свобода, солидарност и мобилност. Изглежда така, сякаш глобалният и отворен човешки вид, широко разпространен от края на XX век, осъществява преход към предпазливия човек от по-затворен тип по причина на екзистенциалния страх от зараза, който изпитва. Мислите на новия предпазлив човек са насочени все повече върху здравето и хигиената, а страхът от опасни и свободно разпространяващи се бактерии и вируси доведе до въвеждането на едно от най-съществените ограничения – върху правото на свободно придвижване. Свръхмобилният вирус провокира няколко вълни на демобилизация, блокаж, изолация и интензифицирана дигитализация. Към настоящия момент все още е трудно да се направи оценка за сериозните икономически и социални последствия от въвеждането на строги гранични ограничения и lockdown политиките, но някои съществени явления се очертават. 

Въпреки че икономически затруднения засягат голяма част от обществото, един от изводите от отминалите световни кризи, който се потвърди отново, е, че икономическите последствия се разпределят непропорционално спрямо различните обществени групи. Бежанците и мигрантите са изложени на по-голям риск от изпадане от пазара на труда, затруднен достъп до него, намаляване на трудови възнаграждение или от уволнение. В създалата се ситуация последните стават по-уязвими и следователно нуждаещи се от по-голяма подкрепа, за да преодолеят трудностите, пред които пандемията ги изправя. В социален план, въпреки че вирусът не прави дискриминационна разлика между хората, защитата, която се прилага срещу него, е до голяма степен в зависимост от социалната включеност или изключеност. Според проучване на Международната организация по труда и Международна асоциация за социално осигуряване (юни, 2020) бежанците и мигрантите представляват една от обществените групи, които са най-изложени на риск да загубят работата си и да останат без средства за храна и за плащане на наем. 

Бежанците и мигрантите стават жертва на определен тип реторика, която нормализира предубежденията и опасенията, че бежанските центрове са огнища на зараза. В отговор, мерките, които се прилагат са тези на групова изолация и ограничен режим на влизането или излизане от центровете за настаняване на търсещи закрила. Въвеждането на по-рестриктивни мерки за определена обществена група в ситуация на пандемия е дискриминационно прилагане на превантивентивен механизъм в полза на “външния свят”. Нужни са и усилия от страна на държавата за осигуряване на достъп до медицинските услуги, възможност за индивидуална изолация, мерки за преодоляване на икономическите последствия и гарантиране на административна гъвкавост за издаване  и подновяване на документи на бежанци и мигранти. Дигиталните услуги, като онлайн часове по език, не могат да запълнят нуждата от общуване. Истинският човешки контакт между местното население и бежанци и мигранти кара последните да се чувстват приети и спокойни в държавата на пребиваване.  

Проектът „Овластяване на млади мигранти и бежанци чрез иновативни практики за по-включваща (пост)пандемична и (пост)кризисна България“ адресира някои от тези предизвикателства. Той се изпълнява от “Политическа и гражданска обсерватория: миграция, дигитализация, климат” с финансовата подкрепа, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната му цел е въвеждане на иновативни (нови или подобрени) методи и подходи за посрещане на нуждите на уязвими групи, вкл. обучаване на представители на уязвими групи в застъпничество за нуждите на техните общности, както и подкрепа за инициирани от тях застъпнически кампании. По този начин ще се съдейства за овластяването на млади мигранти и бежанци чрез формиране на умения за преодоляване на последствията от пандемията, изграждане на активна гражданственост и ново лидерство. Проектът цели също така да адресира новата маргинализация на младите бежанци и мигранти в ситуация на пандемична криза през призмата на иновативната концепция за foundational economy за ролята на миграцията като ресурс за местно развитие. 

Планираните дейности в рамките на проекта включват:

  • Провеждане на поредица от четири онлайн дебата за бъдещето „Мигрантско-бежанската младеж и пандемията: ново лидерство за по-включваш пост-кризисен свят“. Чрез дискутиране на теми като стратегии за преодоляване на трите кризи: пандемична, миграционна, климатична, трансформирането на пост-пандемичния град, foundational economy и социално предприемачество се цели изграждането на мрежа от активни, иновативно мислещи и ангажирани към заобикалящата ги среда младежи бежанци и мигранти и млади българи.
  • Осъществяване на Living lab/Жива лаборатория „Моят град. Младежите мигранти и българи – „трансформатори“ на пост-пандемичния град“, която ще се състои в обиколка на София на младежи българи и младежи бежанци и мигранти, дискусия с всички участници относно идеи за трансформиране на града и изготвяне на Policy brief „Моят град“ – синтез на идеи на „Живата Лаборатория“ за трансформиране на града. Инициативата има за цел да овласти младите мигранти и бежанци да се чувстват не гости, а активни актьори в своя град, за който да създават и обменят визии и идеи, както и да създаде инкубатор за идеи и иновативни практики за креативно трансформиране на града по отношение на гражданска включеност, отвореност и интеркултурност.
  • Организиране на тридневна работилница “Лидери на площада и мегдана” – придобиване на ключови умения за насърчаване на застъпничество, активна гражданственост и лидерство по методологията “учене чрез преживяване“, по време на която десет млади мигранти и бежанци и десет български младежи ще се срещнат с представители на местната общност на село Друган, които ще им представят аспекти на културата си (народни танци, иконопис), а младежите ще им разкажат за своите културни практики. В рамките на работилницата чрез различни обучения участниците ще придобият лидерски, медийни и интеркултурни компетенции с цел овластяване и придобиване на умения за застъпничество. 
  • Предоставяне на съдействие за овластяване на младите мигранти и бежанци чрез обучението в говорене и поведение пред медиите „Моят глас. Медийно обучение на млади мигранти и бежанци за застъпничество на правата им в публичното пространство“, което ще спомогне за осъществяването на по-ефикасни инициативи и кампании за застъпничество. Обучението ще бъде структурирано около три оси: знания за спецификата на класическите и социалните медии и за особеностите на говорене и общуване с аудиторията в тях; практически умения за медийно поведение – интервю, коментарно студио, видео репортаж, пост в социалните мрежи, видео/фото-присъствие в Instagram, YouTube и др. и създаване на собствен медиен продукт.
  • Изготвяне на информационни материали на тема „Факти срещу фейк. Информация за мигранти & бежанци за санитарни мерки, работни места и социални услуги в условията на фалшиви новини и конспиративни разкази“, които да предоставят точна информация на българската общественост относно реалната ситуация на бежанците и мигрантите в условия на пандемия и да повишат информираността на мигрантите и бежанците относно здравни, трудови, социални политики. Материалите, под формата на информационни листове и Policy brief, ще бъдат изготвени в следствие на мониторинг върху комуникацията на различни институции и политическия дискурс в страната  по отношение на мигрантите и бежанците и пандемията и ще бъдат изпратени до институции и НПО-та (включително мигрантски организации). 
  • Идентифициране и популяризиране на успешни примери за справяне с пандемията и други кризи на овластени млади мигранти и бежанци в рамките на инициативата „Лицата на мигрантската младеж. Да бъдеш иновативен млад мигрант и бежанец в (пост)пандемична България“, която ще представи портрети (интервюта и снимки) на овластени млади мигранти и бежанци с лидерски качества в рубриката „Лицата на мигрантската младеж“, публикувана на сайта на „Политическа и гражданска обсерватория: миграция, дигитализация, климат“ (https://www.pol-obs.com).

Началото на проекта бе дадено с онлайн дискусия на тема „Младежки стратегии и лидерство в трите кризи: пандемична, миграционна, климатична. Гласовете на франкофонската мобилност в България“, първа от серията онлайн дебати „Мигрантско-бежанската младеж и пандемията: ново лидерство за по-включваш пост-кризисен свят“. Дискусията се проведе на френски език на Международния ден на франкофонията, 20 март, като в нея взеха участие говорители от пет различни страни, които споделиха опита си като млади френскоговорящи мигранти, както и визиите си за изграждането на пост пандемичния свят и ролята на международната младеж в този процес. Серията от дебати продължи и през април с провеждането на онлайн дискусията на тема „Иновативни практики на млади и мигранти в пост-пандемичния град. Съвременният град – предизвикателства и възможности за включване на младежи и мигранти като двигатели на растежа на града“. През погледа на социални и градски изследователи, обществени и икономически активисти, вътрешни и външни мигранти, предприемачи, културни представители по време на дебата бяха обсъдени образът на града по време на пандемията и на постпандемичния град – неговите общности, предизвикателства, механизми за реакция, както и перспективите за София като по-включваща и по-солидарна европейска столица.

Осъществявайки проекта „Овластяване на млади мигранти и бежанци чрез иновативни практики за по-включваща (пост)пандемична и (пост)кризисна България“ екипът на „Политическа и гражданска обсерватория: миграция, дигитализация, климат“ цели да покаже, че освен с проява на разбиране към уязвимостта на младите бежанци и мигранти и трудностите, които срещат в (пост)пандемичния свят, трябва да се подхожда и с насърчаване на развитието на техния потенциал и овластяването им в различни сфери, за да бъдат младите мигранти и бежанци активни и равнопоставени с българските младежи актьори в създаването на една по-включваща (пост)пандемична и (пост)кризисна България. Основни начини за реализирането на тази цел са формирането на умения за преодоляване на последствията от пандемията, изграждане на активна гражданственост и ново лидерство чрез иновативни практики и обучения и най-вече чрез предоставянето на възможности за срещи, общуване и съвместни дейности на млади бежанци и мигранти с български младежи.

* Чая Колева е бакалавър по Политически науки от Парижки институт за политически изследвания Sciences Po Paris. Там се дипломира и като магистър по Международна сигурност със специализации Миграции и Глобални рискове с дипломна работа върху свободата на движението и секюритизация на бежанския въпрос в ЕС. Работила е в няколко организации, които предоставят правни консултации за мигранти и лица без гражданство в Париж и като координатор на Интеграционно-информационния център на БЧК за бежанци в София. Към момента е юрисконсулт в голяма българска компания, научен сътрудник по проекта MATILDE „Оценка на въздействието на миграцията за подобряване интеграцията и местното развитие в европейските планински и селски региони“ (Хоризонт 2020) и съосновател и ръководител на проекти в Политическа и гражданска обсерватория: миграция, дигитализация, климат. Основните й интереси са в областта на миграцията, геополитиката, международно и миграционно право, както и търговско и трудово право.

* Ванина Нинова е студентка трети курс по „Международна политика на френски език“ в Нов български университет и съосновател на „Политическа и гражданска обсерватория: миграция, дигитализация, климат“. Ванина е координатор на проекта „Овластяване на млади мигранти и бежанци чрез иновативни практики за по-включваща (пост)пандемична и (пост)кризисна България“. Интересите на Ванина към темите за международните миграции и бежанските кризи започват още през 2017 г. , когато организира и ръководи младежката доброволческа инициатива „И те са като нас – доброволчество за толерантност към мигранти“, наградена в конкурса „Младежки свят и доброволчество“ на Столична община. През 2020 г. Ванина завършва Лятно училище по права на бежанци и миграция, организирано от Центъра за бежанско право и миграция към Юридическия факултет в Университета „Св. св. Кирил и Методий“, Скопие. Ванина е научен сътрудник по проекта MATILDE „Оценка на въздействието на миграцията за подобряване интеграцията и местното развитие в европейските планински и селски региони“ (Хоризонт 2020) и по проекта REFUGE-ED „Ефективни практики в образованието, психичното здраве и психосоциалната подкрепа за интеграция на деца бежанци“ (Хоризонт 2020).

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *