Как се приспособяват младите бежанци в новото общество?

Как се приспособяват младите бежанци в новото общество?

Кети Христова*

Промените в живота на човек могат да бъдат един дълъг и комплексен процес, съпътстван от редица емоции – страх, вълнение, разочарование, щастие. Колко по-сложна трябва да е тази реорганизация за младо мюсюлманско момиче, което идва от Близкия изток и попада в коренно различна от познатата му до момента обстановка, измежду либерално настроени хора, които виждат света по много различен начин. Следващите редове имат за цел да разгледат процеса на интеграция през погледа на непълнолетните момичета бежанки, между тринадесет и шестнадесет години, които се борят не само за оцеляване в едно европейско общество, но и за запазване на идентичността си, на ценностите и вярванията, които ги правят част от арабското общество. Статията е написана на базата на анализ на литература и лични наблюдения по време на стажа ми в Съвета на жените бежанки в България” (СЖББ) през март и април 2021 г.

Личната идентичност е един от най-наболелите въпроси в последните няколко десетилетия. Бързото развитие на света около нас, напредването на технологиите и науката вземат все по-голям превес над духовното и философско самоопределение, което може в даден момент да се превърне в погубващ фактор за нас, хората. Навярно една от чертите на идентичността, които я превръщат в толкова трудна за определяне характеристика, е нейната променливост. Фактът, че човешката идентичност е много лесно повлияна от различни фактори отнема от нейната константност, поради което може и много трудно да бъде опазена в ситуации, в които е изложена на въздействие от външни фактори. Затова повечето от нас избират една или няколко конкретни групи, към които да принадлежим, за да може да притежаваме поне малко постоянство в иначе хаотичния живот през XXI век.

Един пример е религията – религиозната принадлежност е изключително важна и е една от най-отличителните черти на мюсюлманската част от човечеството и по-конкретно арабите, като аз самата стигнах до този извод след обучението ми в специалност Арабистика, съчетано с периода на практика. По мои лични наблюдения, първата асоциация, която почти всеки от нас прави, когато чуе за Близкия изток, е да обвърже този регион и хората, идващи от него, именно с исляма – религия, която е изградила определен начин на мислене, съставен от разнолики обичаи, вярвания и ценности, според които почти половината от световното население успяват да запазят принадлежността си към определената група, без значение в коя точка на света се намират. Религиозната идентичност е един от ключовите механизми за самосъхранение в нова и напълно непозната среда. По мои наблюдения, когато към няколко млади момичета бежанки, които попадат в България, бягайки от ужасяващите условия в родината им Сирия, са отправени въпроси, чието естество е съсредоточено върху това да се разбере влиянието, което принудителната миграция има върху тях, на преден план във всеки един от техните отговори излиза религията. Принадлежността им към мюсюлманската общност е главната черта, според която те се самоопределят, според която градят мнението си за всичко, случващо се около тях и силата, която ги крепи в този труден за тях период на промени.

Докато правих стажа си в СЖББ и по-конкретно в срещите си с млади момичета, си задавах следните въпроси, на които бих искала да дам отговор в следващите страници…

Как може човек да запази идентичността си, когато заживее в нова страна с различна култура?

„Ако запазим религията си, то ще запазим самите нас, защото тя е вътре в нас, с нея сме родени и отгледани, нея гордо носим, идвайки в България“, ми сподели момиче от Сирия.

За младите хора формирането на идентичността е един продължителен процес, който много силно се влияе от средата, в която се намират. Когато тази среда бива сменена, то идентичността непременно претърпява метаморфоза. Именно тук ролята на исляма за бежанците е най-осезаема – тя е тяхната отправна точка, която поддържа връзката им не само с Бога, но и със света, който са изоставили, със семейството и родината, които са били принудени да напуснат.

Една от по-конкретните характеристики на исляма, която прави и една мюсюлманка лесно разпознаваема, е забулването. Покриването на косата или лицето години наред предизвиква дискусии в немюсюлманските общества. Следвайки изложените гледни точки на мнозина арабисти, занимаващи се с изследване на „явлението забулване“ като например доц. Галина Евстатиева (2016), може да се даде кратко обяснение, че забулването е предпазна мярка за жените, която със сигурност би им била още по-нужна в едно християнско общество. Хиджабът  векове наред е считан за средство, чрез което да се установява социален ред, дистанция между половете, поддържаща нормални отношения между мъжете и жените. Според някои гледни точки покриването на жената е действие, което се прилага, за да не бъде изложен мъжът на възможност от прелюбодеяние. От друга страна, жените се покриват, за да покажат колко са благочестиви. И в двата случая, забулването на бежанките в една европейска държава, каквато е България, е едновременно акт, чрез който те заявяват религията и вярванията си, и е един от способите, с които да запазят връзката с дома си, да съхранят религиозната си идентичност и да останат верни на себе си. 

По време на стажа си в СЖББ отблизо проследих процеса на работа на всеки от екипа. Голям интерес за мен представляваше ролята на културните медиатори, защото именно те ми позволиха да комуникирам с търсещи закрила лица от различни арабски страни, чрез което да приложа наученото от мен в университета: език и културни познания. Когато имах възможността да наблюдавам провеждането на срещи между психолог и няколко млади момичета бежанки, разбрах много ясно от техните отговори, че културният обмен е нещо трудно постижимо според тях, а след проучване на тази тема, смятам, че обяснението за това може би е именно теорията за социалната идентичност. Според тази теория един индивид смята групата, към която принадлежи, за превъзхождаща останалите, което само по себе си прави сближаването на източната и западната култура ако не невъзможно, то поне изключително трудно (Хънтингтън, 2011).

Мислите ли, че може да съществува културен обмен между българи и сирийци?

„Много трудно постижим би бил подобен обмен, дори бих казала невъзможен“, споделя ми момиче от Сирия.

Пречката, спираща развитието на отношенията между двете култури, е нуждата от стабилност, която бежанците изпитват, когато започват живота си в нова страна. По мои наблюдения от различни разговори и случаи в СЖББ, една от първите индикации за сигурност и защита, които търсещите закрила получават, е, когато те имат възможността да комуникират с носител на техния език или с преводач, който владее арабски. Самата аз успях да разговарям с няколко души и мога да заявя, че сигурността е забележима в погледа им в момента, в който събеседникът им заговори на техния език. Навярно преодоляването на езиковата бариера предоставя възможност на бежанците да се почувстват като част от обществото и същевременно да се пренесат близо до дома. Именно тази стабилност се изразява в принадлежността им към определена етническа или религиозна група, която обаче се явява малцинство на фона на мнозинството различни етнически и национални групи в новото общество. Стремежът на бежанците да запазят себе си, се опира на връзката им с познатото, с общността им, която събира в себе си многобройни обичаи и традиции, доста по-различни от българските или християнските. Именно заради тази разлика те вярват, че ако съществува известен обмен между двете култури, то тяхната ще бъде повлияна и то не по позитивен начин, поради вмешателството, което модерното европейско общество ще наложи върху арабското.

В същото време обаче, когато момичетата са попитани каква е най-голямата пречка за интегрирането им в българското общество, те отговарят категорично, че ако научат езика, то всичко останало след това ще се случи безпроблемно. Именно от този техен отговор ясно проличава положителната им нагласата към това да се впишат в българското общество. Същевременно излиза наяве и културата на приемане, която българите показват спрямо бежанците, което изненада доста позитивно мен самата и ме обнадежди относно бъдещото развитие на интеграционния процес в страната. Ако езиковата бариера е единственият праг, който младите бежанки имат пред себе си, за да започнат да градят живота си в България, то според техните виждания, споделени смело по време на срещите, институциите и организациите, занимаващи се с бежанските проблеми, са успели да създадат една до голяма степен благоприятна среда, носеща надежда за бъдещо развитие на един млад човек в България. Това отвежда и към друг въпрос, от чийто отговор дори аз самата бях изненадана, а именно:

Ако можехте да промените нещо във възгледите на българското общество относно бежанците, какво би било то?

„Не мисля, че бих променила каквото и да е. Досега нито веднъж не съм изпитала негативно отношение към себе си или някой мой близък, всеки българин, с който сме общували, е бил много приветлив към нас“, казва ми момиче от Сирия.

Налице е известна доза противоречие между вижданията на младите момичета бежанки, с които имах възможността да се срещна. Предразсъдъците са нещо нормално за всички нас, а мисля, че при тях са доста ясно доловими в мнението им относно трудното постигане на културен обмен между двете култури. Смятам, че първоначалното им мислене е плод на страхове, липса на познание или дори предпазливост, които са присъщи за всеки един човек, който преминава през подобна промяна на целия му начин на живот. Позитивната им нагласа обаче прозира, което е лъчът светлина, нужен както на тях, така и на всички професионалисти в сферата. Търсещите закрила пристигат в България с малко или без никакъв багаж, но са емоционално натоварени с възгледи и вярвания, подбудени от етническата или религиозната група, към която принадлежат, което навярно затруднява процеса им на интеграция, но със сигурност не го прави невъзможен. Готовността на младите момичета бежанки да се приспособят към новия си начин на живот дава надежда за едно по-светло бъдеще както за българското, така и за близкоизточните общества, защото полага основите на един процес на взаимопомощ и разбирателство, който всички ние имаме възможността не само да наблюдаваме, но и в който активно да участваме.

Библиография

Евстатиева, Галина (2016). Ислямът и забулването на жената в арабския свят, София: Изток-Запад

Ганева, Зорница (2014). Връзка между различни социални идентичности и взаимодействието на младите българи с бежанци, Българско списание за образование, стр, 39-59.

Huntington, Samuel P. (2011). The Clash of Civilizations and the Remaking of World Order. New York, NY: Simon & Schuster.

Olson, Eric T. (2021). Personal Identity. The Stanford Encyclopedia of Philosophy (Spring 2021 Edition) https://plato.stanford.edu/archives/spr2021/entries/identity-personal/

* Казвам се Кети Христова, на 22 години, студентка в специалност Арабистика на СУ „Св. Климент Охридски“. Любовта ми към арабския език и култура, съчетани с възможността за професионално развитие и работа на терен, създадоха едно невероятно преживяване по време на стажа ми в „Съвета на жените бежанки в България“ през изминалите два месеца. Възможността да се докосна до истинските истории на бежанци, беше доста поучителен период за мен, както от професионална, така и от лична гледна точка, и мога да заявя, че след този стаж съм още по-голям поддръжник на интеграцията и културния обмен като жизнено важни процеси за развитието на нашия свят.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *