Лидия Станулова*
Европа нямаше да е същата без изкуството. Нямаше да сме същите и ние. Но преди да започнете да си представяте величествените готически катедрали, творбите на ренесансовите гении и бароковия разкош, нека ви заведа на едно малко по-различно приключение, изпълнено с не по-малко красота. Отправяме се към Южна Испания. Да… може би вече изникнаха в ума ви яркочервените багри на фламенко танцьорите, бикове и бикоборци на арената. А може би и на гаспачото, така разхлаждащо в нажеженото лято? Андалуската кухня определено е интересна, но да се върнем на духовната храна.
Култура, музика, душа
Кастанетите потракват в ритъма на юга, китарата дрънка, публиката пляска в някакъв магичен такт. Танцьорката е в огнения вихър на музиката, а в гласа на певеца се долавя цялата тази страст, живи емоции и драма. Изведнъж забравяш за хода на времето и се потапяш в една друга епоха с ориенталски привкус.
Повече от 700 години територията на Испания е била владение на маврите, идващи от Северна Африка. Хора от целия континент се стичали тук, възхитени от великолепната архитектура, изтънчената ориенталската поезия и развитието на науката.
Пренасяме се в Кордоба, столица на някогашния Кордовски емират. Градът още носи мистичната атмосфера на Ориента, а из лабиринта на тесните улички попадаме в стария еврейски квартал. Векове наред тук съжителстват хора от различни вероизповедания. Сред градините с портокалови дръвчета стигаме мястото, може би най-добре илюстриращо тази амалгама от култури. Мескита де Кордоба (Mezquita-Catedral de Córdoba) – главната джамия, а впоследствие и катедрала на града.
В изграждането на Мескитата е вплетена съдбата на един сирийски бежанец. Арабският принц Абд ар-Рахман е само 20-годишен, когато през 750 година в резултат на въстанието на Аббасидите почти цялата династия Омаййади е убита. Той побягва от Дамаск към долината на река Ефрат със своя слуга Бедр. Пътят му бил пълен с опасности, понеже Аббасидите изпратили по петите му конница, която да го открие и убие. Успял да се укрие при берберите в Северна Африка. Там неуспешно се опитал да създаде държава. Отправил поглед към Андалусия, която по това време била разкъсвана от междуособни войни между отделните племена на завоевателите маври: бербери, бедуини, сирийци, йеменци. Изпратил верния си слуга Бедр да подготви почвата за десанта през септември 755 г. край Малага. От цялата страна започнали да се стичат хора, които искали да покажат уважение към Омаййадския принц, когото смятали за възкръснал. Отрядът му нараствал с всеки изминал ден и накрая се изправил срещу армията на емира Юсуф. След победата над Юсуф край Кордоба Абд ар-Рахман влязъл на 15 май 756 г. без бой в града. В този ден той приел званието емир на Ал-Андалус и управлявал успешно в продължение на 32 години. С годините Абд ар-Рахман I успява да изкове нова династия на Омаййадите, устояла успешно срещу нападенията на Аббасидите, Карл Велики и берберите и да положи основите на Халифата на Кордоба. Абд ар-Рахман I ще остане в историята с прякора Ал Дахил или Емигранта. Но кордовският емир решил да задмине славата на ислямските светини, останали извън неговата власт: Кааба в Мека, Купола на Скалата в Йерусалим и Голямата джамия в Дамаск и за компенсация да построи най-голямата джамия на Запада, втората по големина след тази в Мека – Мескитата в Кордоба. Мястото, на което се издига, е било свещено много преди нейната поява. Римляните съграждат храм на бог Янус, а по-късно вестготите – базилика, посветена на Св. Винсент. През 785 г. емирът изкупил тази църква заедно със земята и използвайки стария фундамент, започнал да строи джамия. През годините Мескита претърпява множество промени, като всеки нов владетел остава своя отпечатък върху архитектурата, но величествената колонада от червено-бели арки се запазва и до днес. В началото на 13 век Кордоба отново попада във владение на испанците и джамията била превърната в християнски храм. Тя била толкова голяма, че от 1523 г. в средата ѝ , в продължение на следващите 234 години, бил изграден огромен църковен кораб в стил Ренесанс. Днес Мескитата е катедрален храм на архиепископа на Кордоба. Деветстотинте колони, поддържащи свода на това внушително здание, като че ли образуват гора, в която всеки може да потърси мир и връзка с Бога без значение коя религия изповядва.
Арабската култура има значителен принос към европейското културно наследство. С маврите в Европа идва хартията, поезията, удобните арабски цифри. Науки като астрономията, математиката и медицината бележат страхотен напредък. Във време, когато християнството недоглежда старите гръцки учения, за да не се подкопава вярата към единствения Бог, маврите стъпват здраво на тази основа и вършат медицински, архитектурни и културни чудеса. Голяма част от населението е окуражавано да учи, пише и чете. Архитектурните шедьоври от онази епоха са превърнати в музеи, повечето от които под закрилата на ЮНЕСКО.
Среща на култури
Може ли изкуството и художествените образци от миналото да спомогнат за активния междукултурен диалог днес? Отговорът на този въпрос дава инициатива, зародила се в Германия през 2015 г. Проектът Multaka: Museum as Meeting Point – Refugees as Guides in Berlin Museums превръща музея в място за срещи, а бежанците – във водачи в Берлинските музеи. Multaka (на арабски „място за среща“) има за цел да улесни обмена на разнообразни културни и исторически преживявания. В рамките на проекта сирийски и иракски бежанци се обучават като музейни водачи, за да могат след това да организират обиколки за други мигранти на техния роден език. Четири от най-големите институции в Берлин са част от инициативата – Музеят за ислямско изкуство, Музеят за Древни култури в Близкия изток към Пергамския музей, Скулптурна колекция и Музей на византийското изкуство и Немският исторически музей.
Проф. д-р Щефан Вебер, директор на Музея за ислямско изкуство в Берлин дефинира концепцията на Multaka:
„Целта на проекта не е да привлече повече посетители. Музеят на ислямското изкуство в Пергамон се посещава от стотици хиляди души всяка година. Нашата цел е двустранна. Как може ние – музей, обхващащ периода на късната античност до ранната модерност (XVII в.), да пренесем миналото в настоящето и да предоставим нашите знания и експертиза за ислямската култура за нуждите на променящото се общество? Ставаме свидетели на преживяванията на бежанците чрез Syrian Heritage Archive Project. В този проект работим със сирийски специалисти, документиращи културното наследство на Сирия. Трудно е за новодошлите, особено за тези, които някога са имали добро образование и позиция у дома, загубили почти всичко, да не губят и надеждата. Искахме да дадем перспективи за развитие! Хора, които не са считали посещението на музеи като обичайно, започнаха да се идентифицират с мястото. Това е огромно постижение, тъй като почти всички посетители на Multaka принадлежат към не-музейната публика. Живял съм почти 12 г. в Сирия и Либия и музеите там бяха празни. Нашите гидове всъщност станаха посредници, с които да обсъждаме реалността тук и сега. Следователно музеят е не само област на нови социални кръгове, но и положително място за междукултурен обмен в нашето общество. Multaka стана място за среща в пълния смисъл на думата.”
Международната мрежа Multaka
Идеята на Multaka ,,мигрира“ извън границите на Германия. Днес партньори на програмата са 15 европейски музея в Германия, Великобритания, Италия и Швейцария. Общият брой на лицата, обучени за водачи или посредници, е над 100 бежанци и мигранти, идващи от различна културна и професионална среда. Основните цели на мрежата са разнообразяване на музейните структури чрез включване на хора с миграционен произход и осигуряване на безопасно пространство за междукултурен диалог между новодошлите и местната общност, докато заедно изследват изкуство, история и дори собственото си културно наследство.
Multaka намира последователи и в най-стария музей в света, посветен на изкуството и културата на Древен Египет. Египетският музей в Торино е вторият по големина и значимост след музея в Кайро. Една от инициативите е насочена към бежанците и се казва „Моят Египетски музей. Жени мигранти разказват за Музея.“ Стартирала през ноември 2016 г., програмата позволява на 11 жени, идващи от Северна Африка, да участват в курс за обучение, състоящ се от 10 урока в музея и в галериите. Като финален продукт е издадена информативна брошура за обсъжданите теми на италиански и арабски език. Благодарение на тези основни познания, те вече водят кратки тематични обиколки в галериите.
От мистиката на Древен Египет и елегантния Торино се прехвърляме в люлката на Европейския Ренесанс. Флоренция – градът, чиито улици са били кръстосвани от гении като Леонардо да Винчи, Микеланджело, Рафаело, Ботичели, Данте Алигиери, Джото, Брунелески и още много знайни и незнайни творци. Всеки ден многолюдни тълпи се наслаждават на произведенията им, пъплят из лабиринта от тесни улички в търсене на поредния шедьовър, а по залез се отправят към площад Микеланджело в опит да поемат от приказния флорентински дъх. Под управлението на фамилия Медичи Флоренция достига своя връх в културен и исторически аспект, очертава се като важен икономически и търговски център и столица на изкуството в цяла Италия.
Именно в Тоскана се заражда друг проект-партньор на Multaka. AMIR (от арабски „принц“), стартира през 2018 г. и включва осем музея, колекции и църкви във Флоренция и Фиезоле – Museo e Area archeologica di Fiesole, Museo Bandini, Museo Primo Conti, Museo di Palazzo Vecchio, Museo Novecento, Museo degli Innocenti, Chiesa di Santa Maria a Peretola. Този проект е обучил 40 чужденци от 20 различни държави да водят обиколки в няколко основни местни музея.
За разлика от проекта Multaka в Берлин, наблягащ основно върху наследството на Близкия изток в Европа, тук бежанците са водачи в музеи, представящи най-вече произведения на европейското изкуство. Идеята зад AMIR произтича от желанието да се намери начин чужденците не само да посещават италианските музеи, но и да ги превърне в активни заинтересовани страни в разказването на общото културно наследство.
От векове Европа е средище на различни култури, всяка оставила своя отпечатък в многопластовата ѝ история. Проекти като Multaka и AMIR ясно ни показват, че изкуството говори на универсален език. Там е връзката ни с религията, с културата, с другите. Музеите са паметници на общото минало и могат да се превърнат в залог за общото бъдеще.
Библиография:
Multaka Project – https://multaka.de/en/startsite-en/
Multaka International Network – https://multaka.de/partner/
AMIR Project – https://www.amirproject.com
* Лидия Станулова е студент първи курс магистър, специалност ,,Дизайн на компютърни игри” в Националната художествена академия в София. Завършва бакалавърска степен по ,,Индустриален дизайн” през 2019 г. Има награди и участия в различни национални и международни форуми и изложби като Zagreb Design Week 2020, ‘Huawei Next – Image awards 2020’, ,,Граждански будилник 2020”, 54th International Car Show 2019 Belgrade и т.н. Друга нейна страст са пътуванията и срещата с хора от различни култури. По време на обучението си два пъти участва в програмата за обмен на студенти „Еразъм+“, както и в различни европейски проекти, работилници и доброволчески инициативи. От март 2021 г. е стажант в Център за правна помощ ,,Глас в България”.