Човешката воля

Айлин Фейзуллова, стажант в Каритас София

Аз съм Айлин Фейзуллова, на 22 години, и съм бъдещ лекар – студент по Медицина в пети курс на Медицински университет – София (МУ). През всички години от обучението си в МУ съм се занимавала активно с дейността на Сдружение „Асоциация на студентите медици в България“ (АСМБ) като локален и национален отговорник по Човешки права и мир и Председател на „Асоциация на студентите медици – Пловдив“.  Освен медицината голяма моя страст са езиците, като владея английски, испански и руски, а отскоро и турски език. През 2020 г. получих приза “Студент на годината” на Медицински факултет на МУ – София.  От март 2021 г. съм стажантка в Каритас София.

Кое е по-силно у човек? Волята или страхът? Страхът поражда ли волята?

Създаден така, че да умее да твори собствената си съдба, човек трябва да бъде силен, толкова силен, че да събори всички стени, които се изпречат по пътя му. И чрез тези прояви на висша сила да дава пример – да бъде храм от житейски истории, които да бъдат спусъкът за някого, който с едно дърпане да убие всичките си страхове.

Надявам се историята на А. да бъде пример за всеки от вас, който иска да покори собствените си страхове, да изкачи своите лични върхове и да погледне от високо своето минало, облян от енергията и светлината на бъдещето си.

А. е в своите ранни 20 години, когато решава, че е крайно време да спре да търпи насилието на своя партньор. Решава да задържи и детето, което носи у себе си. Обичта й към собствената й рожба е по-силна от страха и ненавистта. От момента, в който напуска дома си в Гана, тя взема решение сама да поеме цялата отговорност за своето бъдеще, както и за бъдещето на детето й. Смелостта надделява, силната воля тържествува!

Желанието на А. е да замине в Испания – това е страната, която според нея ще ѝ предложи това, от което е лишена в Гана. Ще й даде сигурност – далеч от всеки, който би могъл да ѝ навреди, и оптимистично бъдеще – за образованието на детето ѝ. Младата жена прави всичко, за да бъде сигурна, че е поела по пътя натам.

Дали получава това, за което се е молила?

Не, А. е излъгана и изпратена в страна, която не познава, на място, за което едва ли някога е чувала. И това е нашата страна България. Оттук нататък бих казала, че това, че попада именно тук, е голям късмет. Хората, които започват да полагат грижи за нея, са изпратени от висша сила, защото дават всичко от себе си да помогнат на А. и бъдещото ѝ дете. В това число включвам Каритас София, чиято бенефициентка до ден днешен е тази майка героиня. Връзката между мен и нея е именно Каритас, където стажувам в момента.

Искрено поздравявам лекаря, който преди 4 години се е наел да прегледа и проследи една бременност в 7-ми месец, за която единствената информация, която е имало до този момент, е, че съществува. За щастие, съдбата обича смелите и на това дете е отредено да бъде живо и здраво! М. се ражда в Майчин дом без усложнения и травми за него и за майката!

Момченцето вече успешно ходи на детска градина, социализирано е сред връстниците си, говори на български и английски език. Анет разговаря с него и на родния ѝ език, което е още един положителна страна. Сигурна съм, че за М. се очертава едно прекрасно бъдеще!

А. е добре. За нея България не е само плюсове и минуси, но е едно сигурно място, в което има създадени приятелства, участва в различни програми, свързани с интеграция, и знае, че има на кого да се опре при нужда.

Защо пиша за нея? Защото съм избрана да бъда нейна менторка в следващите три месеца по специална Менторска програма. Сигурна съм, че и пред двете ни ще се разгърнат два нови свята, които взаимно ще се допълнят и най-вече ще са извор на нашето вдъхновение.

А. е дала на света един много ценен урок и той е, че волята побеждава страха, той самият е нейният спусък!