Надежда Калоферова, стажант във Фондация за достъп до права (ФАР)
През март 2021 г. Надежда Калоферова спечели стипендия за двумесечен стаж, учредена в памет на Елена Дянкова от Фондация за достъп до права – ФАР. Дарението за този период е направено от Незабравка Възелова. Надежда е студент втора година в Американския университет в България. Тя изучава Политически науки и международни отношения в комбинация с Журналистика и масови комуникации. Интересът ѝ към международно право, европейска интеграция и глобална политика се заражда по време на участието ѝ като организатор на ежегодната конференция „Модел на Европейския съюз“ в Благоевград. Надежда взима участие в инициативата „Младежки посланици на НАТО“ през 2020 г.
Любопитството на изследователя отвежда проф. Кирил Кирков във Виена през 2016 г. по време на първата голяма вълна от имигранти в Европа. Преподавател в Северния университет в Аризона, проф. Кирков се занимава с документална филмография и фотография. Воден от най-фундаменталния научен въпрос, а именно „Какво се случва?“, той пристига във Виена с камерата си. Като се потапя сред новопристигналите имигранти, един месец неуморно работи, за да документира човешките съдби, с които се сблъсква лично.
Прибирайки се в САЩ, развива идеята за проекта New Roots и в резултат вече три години работи с жени бежанки във Виена. Сам разказва, че проектът цели да даде платформа за изява на бежанките. Същността на инициативата е, че се събира група от имигранти, на които проф. Кирков преподава курс по фотография. Курсистките създават свои собствени проекти на свободна тема. Единственото изискване е да направят фоторазказ или фотоесе с три фотографии и кратък текст към тях.
Кирков подчертава, че той не задава тема на работа на курсистките, защото споделя възгледа, че ролята на инструктора е да даде валидация на начина, по който учениците му виждат и трансформират света през своята креативност. „Това е, което аз правя. Аз участвам като колаборатор, сътрудник, като част от ‘ние’, за да може да се даде възможност за себеизразяване и за активна социална позиция на бежанците и хората, принудени да мигрират“.
„Идеята на този проект е универсална”, споделя проф. Кирков. Същата тази рамка може да се приложи в работа с всяка маргинализирана група от хора навсякъде по света. По негови думи това е причината проектът да бъде толкова добре приет. На изложбата през 2020 г. се събират 150 души, включително представители на повечето политически партии в Австрия, отишли да уважат презентацията на курсистките.
Професорът разказва, че идеологията на проекта не е свързана точно с интеграция, а с това гласът на бежанките да бъде чут и те да имат платформа за изява. „Моят подход в социалната наука се казва колаборативно правене на филми“, споделя Кирков. Неговият личен ментор е Сара Елдър, изявен феминистка и учен в социалните науки, която в момента ръководи департамента по визуална антропология към университета Бъфало, Ню Йорк. „Аз се развих под нейното наблюдение. Когато един социален изследовател работи, трябва да има практическа полза от неговия проект за хората, които участват в изследването, независимо от коя страна на камерата са“, продължава професорът. За него изследователските въпроси в чисто академичен смисъл не представляват интерес. Да проведе изследване, което само на него ще донесе полза, или да напише статия, която ще бъде прочетена от шепа хора, за него не е достатъчно. „Аз искам това, което правя на терен, да има смисъл за хората, които участват. Това, което правя, започва и свършва с ‘ние’ – не с ‘aз’, разделителна линия, ‘останалите’“, споделя Кирков.
Професорът разказва, че проектът еволюира през годините. Началото е поставено през декември 2015 г., когато идеята се ражда в приятелски разговор с Десислав Паяков, българин по произход, живеещ във Виена, който също е един от двигателите на New Roots. „Аз тогава исках да се въвлека в някакво проучване, за да видя какво се случва в Европа. Та говорихме си с него какво можем да направим, как да инициираме едно изследване“, припомня си Кирков.
И двамата приятели са професионални фотографи, което определя посоката на бъдещия проект. Прекарват няколко месеца в преговори с различни държавни и неправителствени организации, които се занимават с приемането на огромната вълна бежанци в Европейския съюз и специално в Австрия. В резултат на това влизат в личен контакт с пет организации и през лятото на 2016 г. проф. Кирков се озовава във Виена с камерата си, с асистент и с двама професори от Северния университет в Аризона, където преподава.
След времето, прекарано в документално заснемане на това какво се случва при приемането на вълните от хора във Виена, професорът се връща във Флагстаф, Аризона, където живее. Прекарва месеци в обработка на материалите, от което се раждат пет кратки филма, които са изпратени обратно на организациите, изявили интерес към идеята за проекта.
„[Във Виена] говорих с филантропи, които инвестират ресурси и лична енергия в това да се помага на бежанците да живеят достойно в новата среда, която са избрали“, споделя Кирков. Също общува с държавните институции във Виена с цел да изследва по какъв начин всички слоеве на обществото участват в процеса на интеграция. След като вече има много персонални контакти, с тях започва да се сформира и екипът, от който се ражда проектът New Roots. Пилотното му издание е през 2018 г., продължава през 2019 и 2020 г., когато е прекъснат от пандемията.
Главен участник в проекта са и Агенцията на ООН за бежанците и Центърът за жени във Виена. „Ега“; центърът за жени, е една от най-активните феминистки организации в Австрия. Те имат собствена инфраструктура в центъра на Виена, която предоставят безвъзмездно на курсистките от проекта, за да може да им се преподава и да се организира изложба на финалните им портфолиа.
New Roots работи изцяло с жени бежанки до момента. Професор Кирков посочва, че причината за това е, че интеграцията на жените е най-голямото предизвикателство от всички групи сред маргинализираната общност от мигранти. „Предизвикателствата пред тях са повече – те са обикновено съпруги и майки. Като такива имат много повече отговорности от бащите особено в семейства предимно от Азия и Африка“, разказва Кирков.
Той подчертава още, че селекцията на жени, които участват в този проект, е изключително лесна, защото става чрез други хора от общността на бежанците. В екипа на New Roots участват също Муртаза Елхам и Мустафа Хадж Омар, афганистанец и сириец, които се занимават с фотография. Благодарение на тях не е задължително студентките да говорят английски. Сътрудниците на Кирков превеждат всяка част от лекциите му на фарси и арабски.
Професор Кирков споделя, че се иска сериозна академична подготовка за работа с маргинализирани групи. Той е сертифициран изследовател по Американската „Сити“ програма, като сертификатът се подновява на всеки три години и всички курсове се взимат като опреснителни. В програмата се преподава международната правна рамка за правата на човека. Според Кирков обаче най-ценното умение, което е придобил, е как да се държи „с достойнство и разбиране към хората, без да ги наранява[ш] по време на процеса на взаимна работа“.
Относно протичането на лекциите, Кирков споделя: „Подготвям лекциите така, че да говоря бавно на английски и когато кажа някоя концепция, оставям време на сътрудниците си да предадат на съответните езици за какво говоря“. Има и богат материал от визуални изображения, които професорът използва за визуализиране на това, което преподава. Изчаква да е сигурен, че всички са разбрали материала, и чак тогава преминава нататък.
Част от теоретичната подготовка на курсистките се състои в обяснение как се работи с различните камери, с микрофон, карти с памет, но също как се прави интервю с камера, как се снима като наблюдател и как се фотографира на улицата. Преподават се и принципите на композиция и каква светлина трябва да се търси. Всички тези компоненти от теорията и практиката на визуалната дейност се дискутират с курсистките.
„После отиваме на терен и практикуваме. Обикаляме хубави местности, хубави сгради и архитектура – а във Виена има много такива. И правим улични уъркшопи 3-5 пъти в седмицата“, споделя Кирков.
Един типичен ден от програмата започва със сутрешна лекция, която е доста дълга – процесът на преподаване е бавен, за да няма пренебрегнати студенти. Лекцията обикновено е последвана от много време за въпроси и отговори, след което се правят практически сесии навън.
Когато се стигне до редактиране на материали, Кирков споделя, че до момента само той има нужната техника, така че събира всичките участници в апартамента, който е наел във Виена, и там провежда обучението им относно техники за редакция на фотографии.
После идва време курсистките да правят редакции на собствените си портфолиа, защото всеки работи върху собствен проект. „Накрая от техните фотографии избираме по три, които биват принтирани и изложени в изложбената зала на женския център. Организираме откриване, каним гости. Курсистките миналата година сготвиха – бяха донесли храна за 300 човека. Имаше речи на политици и представители на НПО“, Кирков си припомня с гордост.
Той споделя, че най-ценното нещо, което е научил от New Roots, е важността на това да си последователен, „не да се свърши с един проект, да се затвори вратата, да се направи публикация и да се забрави за това“. За Кирков важно е да се продължава, да се надгражда, да се работи и в бъдещето с участниците в проекта. „Не мога да ви опиша какво нещо е радостта в очите на моите курсистки. Това се получава, защото ние заедно сме постигнали тази тяхна представяне“, споделя проф. Кирков.
Според него целта на проекта не е само социална интеграция – „тя е малка част и ние даже не я дискутираме с участниците. Въпросът е да се себеизявят. Да им се даде свободата на себеизява и то по начина, по който на тях им харесва – не на мен или на публиката. Тази гордост да са авторки на нещо и да го споделят с публиката – това е безценно“.
„Искаме пак да участваме, казват до една, в следващия проект. Имаше желания от над 50 жени – физически нямаше как да работим с всички. Чудесно би било да имаме по-голям екип и да имаме повече класни стаи“, продължава проф. Кирков.
Той споделя, че от американска страна този проект е одобрен за години напред. Следващата стъпка в New Roots ще се състои благодарение на университета в Аризона, заедно с който екипът има разработен летен проект, който се основава на същата идея. В тази следваща фаза ще се съберат няколко групи от студенти във Виена. От една страна ще има екип от студенти, занимаващи се с маркетинг и комуникации в социалните медии от Аризона, от друга – студенти от Американския университет в България, правещи документални филми. Те ще работят заедно с група от 20-тина човека, селектирани от Агенцията за бежанци на ООН във Виена, предимно жени без значение от възрастта. Проектът е трябвало да се състои още миналото лято, но е отложен за следващото заради пандемията от COVID-19.
Повече за инициативата може да видите тук.