Грамотни и обичани: децата бежанци в българската класна стая

Грамотни и обичани: децата бежанци в българската класна стая

  Държавата и НПО вече мислят не за достъп до училище, а за качество на обучението

Вероятно почти всеки професионалист, който работи с търсещи и получили закрила лица в България, ще се съгласи, че образованието – и по-конкретно, това на децата, е най-успешният интеграционен сектор, а страната има повод за гордост. На фона на драматичните международни статистики за достъпа на децата бежанци до образование (виж графика 1), България е пример за обратна и много позитивна тенденция: обхващане на все по-голям процент ученици от целевата група и все по-целенасочена и професионална работа за тяхното ограмотяване и адаптация. Тази решителна стъпка по пътя към достойния и независим живот на бежанските семейства е резултат от законодателни изменения, изготвени и приети от Министерство на образованието и науката (МОН) през 2017 г., последователното прилагане на новите политики от страна на регионалните управления на образованието – най-вече в София и Хасково, и разбира се, всеотдайната работа на терен на директори и учители, която вече е дала шанс на стотици деца да се научат четат и пишат на български език. Зад добрите резултати на учениците бежанци стоят и усилията на социалните експерти на ДАБ, които следят за насочването на децата непосредствено след пристигането им[1], както и за редовното посещение на учебните занятия. Политиките на МОН са подкрепени и от неправителствения сектор – в лицето главно на Български Червен кръст и Каритас София (както и Си Ви Ес – България, Международната организация по миграция и др.), които помагат на децата при изучаването на уроците след училище. ВКБООН подкрепя професионалното развитие на учителите, като съвместно с МОН организира обучения и разработва подкрепящи материали. Така образованието на децата бежанци е пример и за успешната съвместна работа на държавни институции и гражданско общество. Разбира се, предизвикателства не липсват, като основните са свързани с включването, задържането и преподаването в училище на непридружените деца, както и на деца в прогимназиален и гимназиален етап, неграмотни на собствения си език. И докато за децата фокусът на усилията вече е изместен в посока качество на обучителния процес, то при възрастните въпросът продължава да е основно върху достъпа до образователната система, който остава почти напълно ограничен при липса на оригинални документи, доказващи образователно ниво, от страната на произход.

Законодателна рамка и достъп

Вратите на българското училище се отварят широко през април 2017 г. с утвърждаването на специална наредба, с която се въвежда опростена процедура за записване на търсещи и получили закрила в училище: Наредба 3 за условията и реда за приемане и обучение на лицата, търсещи и получили международна закрила. Ако преди това за записване на децата се изискват дипломи от страните на произход и документ от ДАБ за завършен тримесечен курс по български език (какъвто Агенцията спира да организира в края на 2013 г.), след влизането в сила на Наредбата тези условия отпадат. Вместо това, за всяко дете, което трябва да бъде записано в училище, се подава заявление в съответното Регионално управление на образованието (РУО), което издава заповед за прием на ученика в конкретно училище. Специално създадена комисия от директора на определеното училище, в която обикновено влизат евентуален бъдещ класен ръководител, учители по отделни предмети, психолог, а не рядко и самият директор – определя в кой клас да постъпи детето след разговор с него. Според Наредбата – до четвърти клас записването става според възрастта на ученика, а в по-горните класове – по преценка на комисията, като детето не може да бъде върнато с повече от три класа по-назад от този, кореспондиращ на неговите години. Приемът на децата е допълнително улеснен, тъй като е уреден в нормативния документ като над утвърдения държавен и училищен план-прием. Така Наредба 3 позволява в училище да влязат всички подлежащи на обучение ученици, дори и те да не разполагат с дипломи от страната си на произход. За децата, които имат такива документи, в сила е по-общата Наредба 11 за оценяване на резултатите от обучението на учениците, според която дипломите на децата до шести клас се признават на място от директора на конкретното училище, а на по-големите – от РУО.

За времето от приемането на Наредба 3 повече от 30 училища в София, всички девет училища на територията на община Харманли, както и училища в други големи и малки градове на страната (Нова Загора, Варна, Бургас, Свищов, Белица и т.н.) трупат опит при работата с целевата група. Регионалните управления в София и Хасково, където учениците са най-много, възприемат подход за разпределянето на малко на брой деца в по-голям брой училища, като по този начин улесняват интеграцията им и насърчават толерантно отношение сред повече техни съученици. Тази политика става възможна и заради училищния транспорт, който ДАБ и МОН осигуряват на децата в центровете.Законодателните промени – станали възможни и в контекста на приемането на новия Закон за предучилищното и училищното образование[2], водят до шесткратно увеличение в процента на обхващане на децата от образователната система. Така ако през учебната 2016/2017 г. той е около 10% – 119 деца от общо 1319 в задължителна учебна възраст, настанени в центрове на ДАБ (към 19.10.2016 г.), то още през следваща – 2017/2018 г. процентът става 60% – 189 от 338 в ДАБ. Тези данни остават стабилни и през 2018/2019 и 2019/2020 г. (виж графики 2 и 3), като по този начин по-доброто обхващане на децата се превръща в утвърдена и работеща на терен практика. Потенциалните ученици, които остават извън образователната система, са главно непридружени деца или такива, чиито родители не знаят как, не могат или не искат да запишат своите деца в училище. Част от децата бежанци се обучават и в трите частни арабски училища в София – иракско, ливанско и палестинско, които не са част от българската образователна система[3].

Обучение по български език

Отпадането на необходимостта децата да докажат знания по български език преди да влязат в училище, изправя преподавателите и самите нови ученици пред сериозни предизвикателства. Философията зад подобно решение в Наредба 3 е ясна: децата, за по-голяма част от които България не е крайна дестинация, имат нужда от незабавна социализация, създаване на дневен учебен ритъм и усещане за нормалност и сигурна среда. Затова и Министерството взема решение те да станат част от редовния учебен процес, а същевременно с това – да имат възможност да изучават български език след часовете.

Допълнителното изучаване на български език е регламентирано в Наредба 6 за усвояване на книжовния български език, в която търсещите и получили закрила са посочени като конкретна целева група с право на подобно обучение. Наредба 6 позволява в училище да се провеждат допълнителни учебни часове по български език като чужд, чийто брой нараства според образователния етап: подготвителни групи – 60 часа (2 часа седмично), начален етап – 90 часа (3 часа седмично), прогимназиален етап – 120 часа (4 часа седмично) и първи гимназиален етап – 180 часа (5 часа седмично). За учениците във втори гимназиален етап такова обучение не е предвидено.

През октомври 2017 г. МОН утвърждава и две специални Програми за преподаване на български език като чужд на бежанци – за лица в задължителна учебна възраст и за възрастни. Тази за деца е разделена на две части, като първата е с фокус върху основни базови понятия по български език, а втората – върху усвояването на специфична терминология по предмети. Утвърждаването на програмата е важна крачка към систематичното преподаване в рамките на допълнителното обучение по български език и е оценявано като особено полезно от учителите. Повечето училища, където има записани деца бежанци, организират подобни часове, като преподавателите получават необходимото заплащане. За 2019-2020 г. в допълнително обучение са включени 30 деца.

Въпреки утвърдените програми учебници по тях не са създадени и не са официално одобрени от МОН. Причината е, че в Наредба 6 за усвояване на книжовния български език[4] е посочено, че обучението се провежда по „учебни помагала“, а според Закона за предучилищното и училищното образование[5] Министърът утвърждава само познавателни книжки и учебници, но не и помагала. Затова и училищата разчитат на учебници, разработени от Каритас София и БЧК с финансиране на ВКБООН, които се разпространяват със съдействието на съответното РУО, по време на обучения или при конкретна заявка към ВКБООН и неправителствения сектор. Учебниците са предназначени за обучение на възрастни лица и биват адаптирани за работа с деца.

Децата бежанци могат да изучават български език и в рамките на големия проект на МОН „Подкрепа за успех“, финансиран от ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“. Той предвижда допълнително обучение по предмети, в които учениците срещат затруднения.

Постижения

Безпрепятствният достъп до образование често се сочи от бежанските семейства, които остават да живеят в България, като един от основните мотиви зад това им решение. Обратната връзка от самите училищни администрации и педагози почти във всички случаи също е много позитивна: децата, особено по-малките, усвояват бързо български език, често стават преводачи на своите родители и не срещат проблеми в адаптацията си към българската училищна среда. Мнозина учители са възхитени от отношението към образователната институция и фигурата на преподавателя, което е на дълбоко уважение – каквато е традицията в страните на произход.

Трите години в българската класна стая бяха белязани от десетки спечелени творчески награди и конкурси от децата бежанци, както и от първите завидни образователни постижения: първо място в София на олимпиада по история през 2019 г. за момче в шести клас от Русия, настанено в РПЦ Овча Купел, специална награда за авторска приказка на Националния конкурс „Ще ти разкажа приказка“ през 2020 г. на момче в шести клас от Афганистан, настанено в РПЦ Военна рампа, първо място на Национален конкурс за рисунка „С очите си видях бедата 2019 г.“ на Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР и много други. Десетки деца в София и Харманли имат шанса да се включват активно в спортни и културни прояви, фестивали, празници, да посещават музеи и важни за българската история места.

В същото време присъствието на деца-бежанци в класните стаи доведе и до първите хубави истории за взаимопомощ, разбиране и подкрепа от страна на техните съученици, учители и родителска общност. Пример за това стана град Харманли, където всички девет училища приеха деца от центъра на ДАБ през 2017 г. и въпреки първоначалните опасения, днес са синоним за гостоприемство и включване. Директорите на харманлийските училища лично влизат в центъра, за да се запознаят със семействата на всеки свой нов ученик. Две от училищата организираха няколко дарителски кампании през годините, а учителите в едно от тях със собствени средства покриха наем на самотна майка с две деца от Афганистан, която загуби правото си да остане в центъра след отказ на молбата й за международна закрила. През 2018 г. директорът на училището в харманлийското село Иваново – Адриан Христов – бе отличен със специална награда „Постоянство и храброст” в годишния конкурс на Български Хелзинкски комитет „Човек на годината” за работата с деца бежанци. В знак на благодарност в присъствието на кмета на Харманли – г-жа Мария Киркова, на всички класни ръководители и директори, както и представителите на РУО в Хасково бяха връчени почетни плакети от ВКБООН на 1 ноември 2018 г.

Отново през 2018 г. МОН и ВКБООН организираха съвместно и конкурс за рисунки и есе в училищата в областите София, Хасково и Стара Загора на тема “Бягство и спасение”. Есетата на учениците-победители бяха избрани от десетки изпратени творчески материали.

В допълнение учителите, които работят с деца бежанци в цялата страна, имат шанс да надградят своите педагогически умения в серия обучения, които ВКБООН и МОН организират всяка година: те получават съвети и напътствия как да преподават български език като чужд, какви са културните специфики в страните на произход, каква е процедурата за международна закрила в България и т.н. Някои преподаватели имат шанс да посетят и свои колеги в Западна Европа.

Предизвикателствата и пътят напред

Безспорният прогрес в сектор образование не означава, че предизвикателства липсват. Училищата срещат трудности при комуникацията с родителите на децата и тяхното въвличане в обучителния процес[6], което затруднява установяването на причини за отсъствия и доброто познаване на семейната среда на детето. Има случаи, когато обмяната на информация с ДАБ от страна на училищните администрации също е затруднена. Срещат се ситуации, в които училищните комисии не успяват правилно да определят класа на новия ученик. Не липсват и административни проблеми като липса на личен лекар, например. В повечето случаи обаче тези казуси се решават във всеки индивидуален случай от експертите, които работят на терен.

Основните дългосрочни трудности са свързани с обучението на по-големите ученици – често изпуснали много години училище, а понякога напълно неграмотни на своя собствен език. В тази група често попадат и непридружените деца – в голямата си част момчета на 16-17 г. от Афганистан – които масово остават извън обхвата на образователните власти. Данните са красноречиви: oт 524 непридружени деца, подали международна закрила през 2019 г., едва 39 са записани в училище.

Основен фактор за тази ситуация е краткият престой на тази група непълнолетни в България: по данни на ДАБ за 2019 г. търсещите закрила деца без родители са прекарали на територията на центровете средно едва месец. Образователните постижения на записаните в училище са незадоволителни, а единици са тези, успели да завършат успешно клас. Сред факторите за това са липса на мотивация у децата за учене поради намерение да напуснат България и поради неразбиране на учебния материал; липса на родител/социален работник, който да контролира пристигането навреме и присъствието във всички часове на децата; напреднала възраст и много ниско образователно ниво, което затруднява насочването в подходящ клас; невъзможност за организиране на допълнително обучение по български език заради липса на интерес и неприсъствие на учениците; неприемане от съучениците заради разлика във възрастта и културата, включване в заетост на непридружените деца заради необходимост от доходи.

Мнозинството директори, които работят с тази група, са категорични, че изучаването на български език, ограмотяването и наваксването на материал по отделни предмети за години назад е изключително голямо предизвикателство и е невъзможно в рамките на учебната година. ЗПУО не предвижда организирането на отделни програми и подготвителни курсове, които да помогнат на децата да наваксат изпуснат материал. Според чл. 169 (1) от ЗПУО курсове по ограмотяване могат да се организират само за лица, навършили 16 г.

Създаването на сигурни зони в центровете на ДАБ[7], където непридружени деца да получават 24-часова грижа от социални работници, е важна крачка в посока мотивиране и допълнителна образователна подкрепа. Училищната система обаче трябва да търси гъвкави механизми за работа с тази целева група, за да отговори адекватно на нуждите й.

COVID-19 и ефектът върху обучението

Пандемията от COVID-19 и дистанционното обучение, което замени присъственото през втория срок на изминалата учебна година, се отразиха негативно на децата бежанци. Сред основните фактори, затруднили образователния процес на учениците от целевата група, са липсата на технически устройства, на връзка с интернет, лошите условия на живот в центровете на ДАБ и липсата на лично пространство, неумението за общуване на български език на деца и родители, липсата на технически умения за използване на платформите, липсата на информация за провежданите нови форми на обучение, влошено състояние на родителите (заради загуба на работа и финансови или психологически трудности).

Мнозинството учители обаче са категорични, че дистанционната форма възпрепятства успешното изучаване на български език и социализацията на децата и разчитат на връщането им в училище през новата учебна година.Въпреки всички тези фактори училищните администрации намират начин, в сътрудничество с ДАБ и НПО, да обхванат – обикновено с малко закъснение – децата. Част от училищата, които не могат да установят онлайн връзка с учениците си – въвеждат практика веднъж седмично да изпращат чрез социални работници в ДАБ уроци и задачи на хартиен носител. Организации като Съвета на жените бежанки в България и Фондация “Мисия Криле” с подкрепата на УНИЦЕФ и дарения успяват да осигурят – макар и в ограничено количество, таблети за деца, които живеят извън центровете на ДАБ.

Обучение за възрастни

За възрастните образованието е далеч по-трудно достъпно, отколкото за децата в задължителна учебна възраст. Наредба 3 не предвижда възможност за записване в българската образователна система на пълнолетни лица, все още търсещи закрила. Това лишава младежи, настанени в териториалните поделения на ДАБ, които не разполагат с документи за завършен клас или етап на образование, от възможност да се обучават в български училища. Наредба 3 предвижда записване в българската образователна система на пълнолетни лица, получили международна закрила, по реда за малотените и непълнолетните, но след „признаване на завършен период, клас, етап, завършена степен на училищно образование и професионална квалификация”. Признаването е възможно само въз основа на оригинален документ. Пълнолетните лица нямат право и да валидират компетентности за завършен клас или етап на образование, освен ако не притежават оригинална диплома за завършен клас, етап или степен на образование, тъй като ЗПУО и Наредба 11 постановяват подобна възможност само за лица в задължителна учебна възраст[8].

Така на практика, въпреки че Наредба 3 постановява правото на пълнолетни лица, получили международна закрила, на основно и средно образование, от него не могат да се възползват лица без документи за завършен предишен клас или етап. Единствена възможност за тях би била включване в курсове по ограмотяване за лица над 16 г. Последните обаче се организират само на проектен принцип[9].

Пето вечерно училище в София по изключение приема възрастни ученици без документи със заповед на РУО по реда за малолетните и непълнолетните и организира строги процедури за валидиране в рамките на учебната година. През 2018/2019 г. там се обучават 13 възрастни бежанци.

Висше образование

Достъпът до висше образование на бежанците е възможен, като те биха могли да се обучават както като чужди студенти, така и като лица с права на български граждани (за лицата, получили международна закрила). Разликите между двете възможности са свързани с приемните условия и изпити (в повече случаи на български език за българските студенти), така и в таксите (по-високи за чужденците).

Често срещана пречка за достъпа до висше образование е необходимостта кандидат-студентите да разполагат с оригинална диплома за средно образование. Според Наредба 11 за оценяване на резултатите от обучението на учениците дипломите за средно образование се признават от Регионалното управление по образованието, като бежанците са освободени от необходимостта документът да бъде легализиран – заради ограниченията в комуникацията с националните власти в страната на произход. Ако обаче лицето не разполага с оригинал на своята диплома, признаване е невъзможно. Българските университети вече имат своя опит със студенти от целевата група. По данни на ВКБООН най-много студенти бежанци има в Нов български университет (за опита на НБУ виж стр.35) – осем за 2018/2019 г. Бежанци се обучават успешно в Софийския университет “Св. Климент Охридски”, Техническия университет в София, Медицинските университети в София и Пловдив, Великотърновския университет и др.

Графики 1: Образованието на бежанците – глобални статистики за 2019 г.

Графика 2: Обхващане на децата от 2016/2017 до 2019/2020

Графики 3: Разбивка на учениците по клас, страна на произход, пол (данни за втори срок на 2019/2020)

Информация за образователните системи в Сирия и Афганистан.

[1]И в рамките на тримесечния срок, упоменат в чл. 26, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците

[2] В чл. 9, ал.2, т.3 е) ЗПУО регламентира право на безплатно образование и обучение на децата, търсещи и получили закрила в България в задължителна учебна възраст.

[3] Учениците, завършили тези училища, трябва да признаят получените дипломи по реда на Наредба 11 за оценяване на резултатите от обучението на учениците.

[4] чл. 13, ал. 4

[5] чл. 160, ал. 1 и 2

[6] Конкретни добри практики за включване на родители бежанци в образователния процес и училищния живот на децата от България и други европейски страни могат да се намерят при представянето на мрежата SIRIUS на стр.21.

[7] Управлявани от Международната организация по миграция, зоните са две: в кв. Военна рампа (100 места) и кв. Овча купел (148 места).

[8] Чл. 166, ал. 6 от ЗПУО и чл. 122, ал. 3 от Наредба 11 от 2016 г. за оценяване на резултатите от обучението на учениците.

[9] От 2019 г. такъв проект не се изпълнява. До 14 август 2020 г. Изпълнителна агенция “Оперативна програма “Наука и образование за интелигентен растеж” събираше становища по Методология и критерии за подбор на операция „Ограмотяване на възрастни – 2“.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *