Подобряването на политическото и икономическо развитие на една страна зависи от нивото на образователната система
Салеха Наими e от Кабул, от етническата група на таджиките в Афганистан. В България е от 2016 г. заедно с по-малката си дъщеря Бехища, която е на 22 години, има един син в Холандия и по-голяма дъщеря, която е доктор в Афганистан.
Салеха притежава 35 годишен стаж като учител по математика в Афганистан и Пакистан, като 12 години е била директор на училище в Пакистан. Заедно с това е работила в Комитет по опазване на човешките права и най-вече правата на жените в Афганистан. Това е една от основните причини да напусне родината си: „В Афганистан жените не могат да работят толкова лесно, затова се наложи да напуснем. Част от моята работа бе да пътуваме из селата в провинцията и да информираме жените за техните права. Голяма част от тях са неграмотни, не знаят да четат и да пишат. Жените ни приемаха много добре, но в едно патриархално общество, това нямаше как да се възприеме добре от мъжете. Например, според исляма жената има право на образование, но това се отрича от по-голямата част от мъжете в страната. Започнаха заплахи срещу нас и затова се наложи да бягаме. Още повече, че бяхме сами жени, аз и дъщеря ми. Тук също сме сами, но е различно. Да си сама жена в Афганистан, никак не е безопасно“. Независимо от заплахите за отвличане от талибаните, Салеха счита работата си за успешна, защото е успяла да накара известен брой жени да се замислят за начина си на живот, а някои дори да излязат и да гласуват.
Щом пристига в Харманли, Салеха отваря афганистанското училище за децата, търсещи международна закрила в регистрационно-приемателния център. Заедно с дъщеря си се опитват да се съберат със сина й в Холандия, но получават отказ, поради факта, че тук тя е активна и ръководи училище. По това време дъщеря й Бехища също работи за Каритас. Холандия счита, че България предоставя добри условия за живот и отказва да разгледа молбата й за международна закрила. След отказа от холандците, Салеха и Бехища получават хуманитарен статут в страната ни.
Броят на бежанците през 2016-2017 г. е доста по-голям и съответно нуждите и проблемите им са много повече. Първата година Салеха ръководи училището със собствени средства, без заплата, след което ВКБООН започна да го финансира и да го подкрепя: „Виждах как децата се биеха на двора, жените се караха. Така реших да направя училището и да започна да ги обучавам, за да са заети. Имаше много деца, които не знаеха как да пишат и четат на собствения си език, тъй като не са ходили изобщо на училище в Афганистан. А дори някои от тях да са посещавали училище, образованието на много места в провинцията не се взема насериозно. Например, в Кабул нещата са по-различни. Там има хора, които водят по-модерен начин на живот, които се опитват да имам по-висок стандарт на живот. Но в провинцията и по селата, положението е различно, там по-голяма част от населението е неграмотно. Много от момчетата, които влизат в Европа и България са именно от тези места, но казват, че са от столицата. Голяма част от тях нямат никакви образователни навици. Мислят си, че животът в Европа е лесен и тук има свобода за всичко – алкохол, цигари, жени. Но не си дават сметка, че тази свобода си има цена и тя е да си отговорен“. Салеха допълва, че правителството в Афганистан също носи вина за неграмотността на населението, тъй като там образованието не е задължително, както е в България. „Политическата ситуация в Афганистан е трагична от десетилетия. Тук в момента има протести и вие си мислите, че това е много тежко положение. Факт е, че има защо да се гневят българите, но ситуацията не може да се сравни с това, което се случва в Афганистан.“
В момента Салеха и дъщеря й Бехища са в София. Салеха се опитва да научи български език, като вече е преминала успешно ниво В1. Същевременно търси нови възможности, като например това да отвори малък бизнес за конфекция (рокли) заедно с друга нейна сънародничка. Тази инвестиция обаче изисква наемане на магазин, плащане на наем, което се оказва предизвикателство и без допълнителна подкрепа не би било никак лесно да се случи.
Що се отнася до образованието в България и възможностите, които се предлагат на лицата, търсещи и получили международна закрила, Салеха е мнение, че е необходимо да има отделен клас за децата бежанци, след което те се смесят с останалите ученици. Но за да се случва нещата максимално ефективно, държавата трябва да предостави закрила. Без нея, бежанците няма как да имат спокойствието и мотивацията да се развиват и да полагат усилия в България. За преподавателите в университетите Салеха споделя: „Имам усещането, че не им е лесно, че имат трудната задача да дават много, без да получават достатъчно. Не мисля, че нивото на образование в България е много високо. Това не е проблем само тук, но и в други страни. В Афганистан учителите и лекарите не са платени добре и това се прави умишлено. Когато караш един учител да се бори за оцеляването си, той няма достатъчно сили да се съсредоточи върху подготовката, за да предостави едно качествено преподаване. Това е работа, която изисква много себеотдаване. Без да е добре обезпечена и заплатена, няма как да е качествена. И най-важното – подобряването на политическото и икономическо развитие на една страна зависи от нивото на образователната система.“
Салеха продължава пътя и живота си в България, като има за цел да запише дъщеря си във висше учебно заведение. „Не се ли създават нови възможности за образование на повече млади хора, няма как да очакваме да има професионалисти, на които да разчитаме за решенията на каквито и да са проблеми и предизвикателства – национални, регионални или глобални“.
