д-р Ивана Радонова, Министерство на образованието и науката
Ивана Радонова е завършила начална педагогика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и има седем години трудов стаж по основната си професия. Притежава докторска степен по педагогика в областта на висшето образование, системата за натрупване и трансфер на кредити и саморегулираното обучение. Повече от 16 години е част от дирекция „Висше образование“ на МОН и дейността й е свързана основно с международното измерение на сектора, националното законодателство, предприемачеството и връзките между образованието и пазара на труда. Ивана Радонова е национален координатор на прегледа на HEInnovate в България и се занимава с темата от 2013 г. до днес. Член е на екипа на Българското председателство на Съвета на ЕС към Министерството на образованието и науката; Групата за проследяване на напредъка по Болонския процес (BFUG) и член на борда на BFUG; съпредседател на Координационната група за прилагане на реформите в държавите членки на Болонския процес от създаването й през 2018 г. до днес; съпредседател на срещата на генералните директори за висше образование първата половина на 2018 година. Ивана е член на Международния комитет за изготвяне на Парижкото комюнике на министрите от Болонския процес и председателства сесиите за приемане на окончателния текст. от Групата за самооценка на дейностите на Европейския регистър за осигуряване на качество (EQAR) и е член на Управителния комитет за интернационализация на висшето образование в Средиземноморския регион. В това си качество участва в подготовката на публикувания през 2021 г. доклад „Интернационализацията на висшето образование в Средиземноморието – настоящи и бъдещи тенденции“ (The Internationalisation of Higher Education in the Mediterranean – Current and Prospective Trends).
Ивана има богат опит в областта на дейностите по проекта, включително като ръководител на проектите BG TEACHING INOVATION TOOLS IN HIGER EDUCATION и START, финансирани по Програма „Еразъм+“, както и като изпълнител и координатор на проекти в рамките на различни национални и международни инициативи.
Ивана има богат опит като участник в и лектор на национални и международни конференции, семинари и срещи. Има редица научни публикации по специализирани педагогически въпроси в издания на български и английски език. Съавтор е на монографията „Саморегулирано учене в академична среда“ (Терзиева, С., Радонова, И., (2015), Университетско издателство „Св. Климент Охридски“).
Социалното измерение на висшето образование е един от основните стълбове на Болонския процес и като такъв специално внимание му е отделено в Римското комюнике на министрите от Европейското пространство за висше образование, прието през 2020 година. Всъщност това е мисията на университетите, която прониква във всички останали дейности и се оказва ключова отправна точка за развитието на различни институционални стратегии и политики.
Социалното измерение е значителен, макар и все още подценяван, фактор и по отношение изготвянето на националните политики. Водена от определението за социалното измерение, дадено в Лондонското комюнике (2007), което беше допълнено и доразвито в Приложение II към Римското комюнике (2020), законодателната рамка следва да осигури приобщаваща среда за всички слоеве на обществото и да гарантира равен достъп и условия за личностно развитие на всеки, който желае да учи в системата на висшето образование. Разбира се, това не е достатъчно, за да се гарантира успешното прилагане на политиките. Ето защо е изключително важно да се внедрят адекватни механизми и инструменти, които да превърнат теорията в успешна практика. По-конкретно по отношение на социалното измерение се наблюдава спешна необходимост от повишаване на осведомеността и насърчаване на отчетността не само сред академичните среди, но и в обществото като цяло. Тези дейности трябва да се извършват и с оглед на регионалното значение и приноса на висшите училища към икономическото развитие и напредък.
В този смисъл е необходимо да се познават тенденциите, насоките и изискванията, както и общоевропейското разбиране за социалното измерение. За първи път тази тема – като цел – е формулирана в Пражкото комюнике на министрите, отговарящи за висшето образование в държавите членки на Болонския процес, прието през 2001 година. Ангажиментът е потвърден и в следващите години. По време на конференцията проведена в Лондон през 2007 година отново се подчертава колко е важно „студентите да могат да завършат обучението си без пречки, свързани с техния социален и икономически произход“.
Конкретни ангажименти, свързани със социалното измерение на висшето образование, както и с необходимостта от активни действия в тази посока, са заявени във всички следващи комюникета:
• В Букурещкото комюнике от 2012 г. „Извличане на максимална полза от нашия потенциал: консолидиране на Европейското пространство за висше образование“ се насърчава използването на партньорско обучение в областта на социалното измерение, като целта е да се осигури наблюдение на напредъка в тази област. Министрите потвърждават ангажимента си за насърчаване на „обучението, ориентирано към студентите във висшето образование, характеризиращо се с иновативни методи на преподаване, които включват студентите като активни участници в собственото им обучение“. В този процес е посочена ролята на различните институции, в т.ч. студенти и служители, за осигуряването на „подкрепяща и вдъхновяваща работа и учебна среда.“. Посочва се още, че „Висшето образование трябва да бъде отворен процес, в който студентите развиват интелектуална независимост и лична самоувереност заедно с придобиването на дисциплинарни знания и умения“. Като ключов резултат от процеса на обучение се разглежда „способността за уверено оценяване на ситуациите“, както и действията, „основаващи се на критично мислене“.
• В Букурещкото комюнике се посочва и конкретната цел по отношение на социалното измерение: „Студентите, които се обучават в и завършват институции за висше образование, следва да отразяват многообразието на населението на Европа“. За да се превърне това в реалност министрите се ангажират „да приемат национални мерки за разширяване на цялостния достъп до качествено висше образование“ и да „работят за повишаване на степента на завършване и осигуряване на своевременен напредък във висшето образование“. По-конкретно следва да се работи за увеличаване на усилията „по отношение на по-слабо представените групи за развитие на социалното измерение на висшето образование, намаляване на неравенствата и предоставяне на адекватни услуги за подкрепа на студентите, консултиране и ориентиране, гъвкави учебни пътеки и алтернативни пътища за достъп, включително признаване на резултатите от предишно обучение“.
• В Ереванското комюнике, прието през 2015 г. министрите от Европейското пространство за висше образование (ЕПВО) декларират следното „Ще засилим социалното измерение на висшето образование, ще подобрим баланса между половете и ще разширим възможностите за достъп и завършване, включително международната мобилност, за студенти в неравностойно положение. Ще осигурим възможности за мобилност на студенти и служители от зони на конфликт, като същевременно работим, за да им дадем възможност да се завърнат у дома, след като условията го позволят.“.
Това е първият подобен документ, който дискутира миграционните и демографски проблеми: „Да направим нашите системи по-приобщаващи е основна цел за ЕПВО, тъй като населението ни става все по-диверсифицирано, също и поради имиграцията и демографските промени.“.
Чрез него министрите се ангажират с предприемането на конкретни действия с цел разширяване на участието във висшето образование, както и за осигуряването на подкрепа за институциите, които предоставят подходящи учебни дейности в благоприятен контекст за различните видове учащи (включително бежанци и мигранти), в т.ч. и с оглед на ученето през целия живот. Тези дейности се разглеждат като необходими за подобряване на проходимостта и взаимодействието между различните образователни сектори.
По време на конференцията в Ереван министрите одобряват доклада на Работната група за социалното измерение и ученето през целия живот и се ангажират да направят висшето образование по-социално приобщаващо чрез прилагане на Стратегията за социално измерение на ЕПВО.
Работната група за социалното измерение продължава дейността си и през настоящия период, като напредъкът се отчита регулярно при подготовката на всяка министерска конференция.
• Социалното измерение е акцент и в Парижкото комюнике от 2018 година: „Признаваме, че са необходими допълнителни усилия за укрепване на социалното измерение на висшето образование. За да изпълним ангажимента си студентите, които се обучават и дипломират в
европейски институции за висше образование да отразяват разнообразието на населението на Европа, ще подобрим достъпа и нивата на дипломиране на по-слабо представените и уязвими групи.“.
Министрите също така се споразумяват да развият общо разбиране за концепцията за социалното измерение в рамките на Работната група за проследяване на напредъка по Болонския процес. Беше предприет подход за разработване на принципи и насоки за социалното измерение на висшето образование в рамките на ЕПВО, които да бъдат представени по време на Министерската конференция през 2020 година. В Париж отново е насърчен и подходът за събиране и проучване на данни за добри практики в областта на социалното измерение, както и за обхвата на сътрудничеството в ЕПВО с цел укрепване на този аспект на висшето образование, както и започване на работа по дейности за взаимно обучение и подкрепа в областта на социалното измерение. Създадена е специална Консултативна група за социалното измерение, която да оперира в рамките на работната програма за периода 2018-2020 година.
• С последното за момента комюнике – приетото в Рим през 2020 г., министрите от ЕПВО одобряват специални „Принципи и насоки за укрепване на социалното измерение на висшето образование в ЕПВО“ „въз основа на разширено разбиране на социалното измерение“ с ангажимент те да бъдат прилагани в
отделните национални системи с ясно заявена подкрепа за институциите за висше образование в процеса на интегрирането на приетите принципи в тяхната институционална
култура и основни мисии: учене и преподаване, научни изследвания и иновации, разпространение на знания и институционално управление. Признава се „значението на защитата на правата на студентите чрез законодателството“ с ангажимент за развитие и подкрепа в рамките на отделните „национални системи чрез специални мерки и структури, като например студентски омбудсмани или подобни решения, които вече съществуват в много страни от ЕПВО“.
Приетите принципи за укрепване на социалното измерение са десет на брой:
- Социалното измерение следва да бъде от основно значение за стратегиите за висше образование на системно и институционално ниво, както и на ниво ЕПВО и Европейски съюз. Укрепването на социалното измерение на висшето образование и насърчаването на равенството и приобщаването, за да се отрази многообразието на обществото, е отговорност на системата на висшето образование като цяло и следва да се разглежда като непрекъснат ангажимент.
- Нормативните разпоредби или политическите документи следва да позволяват и да дават възможност на висшите училища да разработват свои собствени стратегии за изпълнение на обществената си отговорност за разширяване на достъпа, участието (в програми за) и завършването на висше образование.
- Приобщаващият характер на цялата образователна система следва да бъде подобрен чрез разработване на съгласувани политики от образованието в ранна детска възраст, през училищното образование до висшето образование и ученето през целия живот.
- Надеждните данни са необходима предпоставка за основано на доказателства подобряване на социалното измерение на висшето образование.
- Публичните органи следва да имат политики, които дават възможност на институциите за висше образование да осигурят ефективно консултиране и насоки за потенциалните и действащите студенти, за да се разшири достъпът, участието в и завършването на програмите за висше образование. Тези услуги следва да бъдат съгласувани в цялата образователна система, като се обърне специално внимание на прехода между различните образователни нива, образователните институции и пазара на труда.
- Публичните органи следва да предоставят достатъчно и устойчиво финансиране и финансова автономност на висшите училища, което да им позволи да изградят адекватен капацитет за възприемане на многообразието и да допринесат за равенство и приобщаване във висшето образование.
- Публичните органи следва да помогнат на институциите за висше образование да укрепят капацитета си, за да отговорят на различните потребности на студентите и персонала и да създадат приобщаваща учебна среда, както и приобщаваща институционална култура.
- Програмите за международна мобилност във висшето образование следва да бъдат структурирани и изпълнявани по начин, който насърчава многообразието, равнопоставеността и приобщаването, и следва по-специално да насърчават участието на студенти и служители от уязвими групи, в неравностойно положение или слабо представени среди.
- Институциите за висше образование следва да гарантират, че ангажираността на общността във висшето образование насърчава многообразието, равнопоставеността и приобщаването.
- Публичните органи следва да участват в политически диалог с висшите училища и други заинтересовани страни относно начина, по който горепосочените принципи и насоки могат да бъдат преведени и приложени както на национално, така и на институционално ниво.
Въз основа на тези документи и инициативи и предвид актуалната политическа обстановка в световен план в периода 2017 – 2021 година Съветът на Европа разработи и внедри Европейския квалификационен паспорт за бежанци – специален международен инструмент, разработен за оценка на квалификациите на бежанците, за които няма достатъчно документация или такава въобще липсва. Паспортът представлява стандартизиран документ от две части – оценъчна и обяснителна. Частта за оценяване на съдържа информация за най-високата(ите) постигната(и) квалификация(и), академичните дисциплини, други съответни квалификации, както и съответния професионален опит и владеене на език (в случаите, когато е възможно да се обоснове). Обяснителната част съдържа информация за състоянието на документа и кратко описание на проекта.
С помощта на този документ могат да бъдат обяснени квалификациите, които бежанецът вероятно има въз основа на наличните доказателства. Въпреки че самият „квалификационен паспорт“ не представлява официален акт за признаване, той обобщава и представя наличната информация за образователното ниво, трудовия опит и езиковите умения на кандидата. Методологията за оценка е комбинация от оценка на наличната документация и използването на структурирано интервю. По този начин документът предоставя достоверна информация, която може да бъде от значение при заявления за работа, стажове, квалификационни курсове и допускане до различни програми за обучение.
Министерството на образованието и науката също предприе конкретни действия по отношение на интегрирането на бежанци и мигранти в системата за висше образование. През 2021 г. беше подадено проектно предложение по Програма „Еразъм+“ в рамките на покана за подпомагане на реформите по Болонския процес. Самият проект е фокусиран не само върху разработването на конкретни предложения за политики, инструменти и законодателни промени, но и върху осигуряването на необходимото ниво на разбиране, което ще улесни прехода към по-отворени и приобщаващи академични общности. Ще бъдат организирани необходимите обучения и информационни кампании, за да се гарантира правилното разбиране и прилагане на нормативните документи, както и да се повиши нивото на лична компетентност сред академичния и административния състав.
За целите на цитирания проект подкрепата за социалното измерение се разглежда в три направления:
1. Осигуряване на качеството – трябва да се отбележи, че не са разработени и приложени надеждни индикатори за оценка на средата по отношение на нетрадиционните обучаеми, поради което липсва надеждна база данни и не могат да се разработят политики, базирани на тях. Предвид настоящата политическа ситуация акцентът е поставен върху мигрантите, както и върху студентите с увреждания.
2. Законодателна рамка – основната цел е преориентиране от количествени измерители към резултатите от обучението. Това налага промени в нормативни документи, касаещи използването на Системата за натрупване и трансфер на кредити и въвеждането на възможност за валидиране на резултатите от предходно учене и микрокредити в практиката на висшето образование. Тези дейности естествено ще доведат до преразглеждане на Националната квалификационна рамка в частта й за висше образование, въз основа на което ще бъде изразено становище относно необходимостта от нейното актуализиране.
3. Приобщаваща академична среда – това е най-важната част, която е в пряка връзка с правилното разбиране и прилагане на разработваните в рамките на проекта индикатори и документи. Ето защо ще се организират специални обучителни събития, които не само ще представят новите материали и документи, но и ще гарантират придобиването на необходимите умения и компетентности за прилагането им.
Сред конкретните дейности, предвидени в проекта, са:
1. Разработване на индикатори за оценка на качеството на висшето образование, свързани с:
• достъп за студенти от уязвими групи, с фокус върху мигрантите (и студентите с увреждания) в контекста на социалното включване;
• качество на учебния процес за ученици от уязвими групи, с фокус върху мигрантите (и студентите с увреждания), включително електронното обучение;
• микрокредити.
2. Законодателни промени, касаещи използването на Системата за натрупване и трансфер на кредити и въвеждането на възможност за валидиране на резултатите от предходно учене и микрокредитите.
3. Анализ на Националната квалификационна рамка в частта за висше образование и изготвяне на съответните препоръки.
4. Разработване и тестване на пилотни механизми за валидиране на резултатите от предходно обучение и интегриране на микрокредити в системата на висшето образование.
5. Обучение на експерти по осигуряване на качеството, както и на академичния и административния състав.
6. Разработване на:
•Регистър на надеждните доставчици на обучения за микрокредити;
•Каталог на акредитирани курсове за микрокредити (кратки курсове);
•Регистър за валидиране на резултатите от предходно обучение.
7. Изготвяне на Насоки и Политически документ (препоръки) за социално включване на всички студенти, особено за тези от уязвими групи – отново с акцент върху мигранти и студенти с увреждания.
Изпълнението на проекта, което трябва да приключи през 2025 г., ще допринесе на национално ниво за осигуряването на по-активна и приобщаваща академична среда, с ясен ангажимент за личностно и професионално развитие на студентите и ориентирана към регионален принос и икономически растеж. Това ще осигури не само условия за равен старт, но и ще обогати възможностите за лична и професионална реализация през целия живот. Ще се въведат механизми за активно включване в академичния живот на нетрадиционни студенти и студенти от уязвими групи. По-конкретно прилагането на разработените по проекта инструменти ще разшири и обогати институционалните практики и политики за интегриране и успешно обучение на мигранти, бежанци и хора с увреждания, които в противен случай не биха имали шанс да се реализират в академична среда.
Използвани източници:
Букурещко комюнике от 2012 г. „Извличане на максимална полза от нашия потенциал: консолидиране на Европейското пространство за висше образование“ https://www.ehea.info/media.ehea.info/file/2012_Bucharest/67/3/Bucharest_Communique_2012_610673.pdf
Ереванско комюнике от 2015 г.
Парижко комюнике от 2018 г.
Римско комюнике от 2020 г.
Принципи и насоки за укрепване на социалното измерение на висшето образование в ЕПВО от 2020 година
Интернет страница на Болонския процес https://www.ehea.info/page-social-dimension
Интернет страница на Съвета на Европа с информация за Въз основа Европейския квалификационен паспорт за бежанци https://www.coe.int/en/web/education/recognition-of-refugees-qualifications
Социалното измерение на висшето образование е един от основните стълбове на Болонския процес и като такъв специално внимание му е отделено в Римското комюнике на министрите от Европейското пространство за висше образование, прието през 2020 година. Всъщност това е мисията на университетите, която прониква във всички останали дейности и се оказва ключова отправна точка за развитието на различни институционални стратегии и политики.
Социалното измерение е значителен, макар и все още подценяван, фактор и по отношение изготвянето на националните политики. Водена от определението за социалното измерение, дадено в Лондонското комюнике (2007), което беше допълнено и доразвито в Приложение II към Римското комюнике (2020), законодателната рамка следва да осигури приобщаваща среда за всички слоеве на обществото и да гарантира равен достъп и условия за личностно развитие на всеки, който желае да учи в системата на висшето образование. Разбира се, това не е достатъчно, за да се гарантира успешното прилагане на политиките. Ето защо е изключително важно да се внедрят адекватни механизми и инструменти, които да превърнат теорията в успешна практика. По-конкретно по отношение на социалното измерение се наблюдава спешна необходимост от повишаване на осведомеността и насърчаване на отчетността не само сред академичните среди, но и в обществото като цяло. Тези дейности трябва да се извършват и с оглед на регионалното значение и приноса на висшите училища към икономическото развитие и напредък.
В този смисъл е необходимо да се познават тенденциите, насоките и изискванията, както и общоевропейското разбиране за социалното измерение. За първи път тази тема – като цел – е формулирана в Пражкото комюнике на министрите, отговарящи за висшето образование в държавите членки на Болонския процес, прието през 2001 година. Ангажиментът е потвърден и в следващите години. По време на конференцията проведена в Лондон през 2007 година отново се подчертава колко е важно „студентите да могат да завършат обучението си без пречки, свързани с техния социален и икономически произход“.
Конкретни ангажименти, свързани със социалното измерение на висшето образование, както и с необходимостта от активни действия в тази посока, са заявени във всички следващи комюникета:
• В Букурещкото комюнике от 2012 г. „Извличане на максимална полза от нашия потенциал: консолидиране на Европейското пространство за висше образование“ се насърчава използването на партньорско обучение в областта на социалното измерение, като целта е да се осигури наблюдение на напредъка в тази област. Министрите потвърждават ангажимента си за насърчаване на „обучението, ориентирано към студентите във висшето образование, характеризиращо се с иновативни методи на преподаване, които включват студентите като активни участници в собственото им обучение“. В този процес е посочена ролята на различните институции, в т.ч. студенти и служители, за осигуряването на „подкрепяща и вдъхновяваща работа и учебна среда.“. Посочва се още, че „Висшето образование трябва да бъде отворен процес, в който студентите развиват интелектуална независимост и лична самоувереност заедно с придобиването на дисциплинарни знания и умения“. Като ключов резултат от процеса на обучение се разглежда „способността за уверено оценяване на ситуациите“, както и действията, „основаващи се на критично мислене“.
• В Букурещкото комюнике се посочва и конкретната цел по отношение на социалното измерение: „Студентите, които се обучават в и завършват институции за висше образование, следва да отразяват многообразието на населението на Европа“. За да се превърне това в реалност министрите се ангажират „да приемат национални мерки за разширяване на цялостния достъп до качествено висше образование“ и да „работят за повишаване на степента на завършване и осигуряване на своевременен напредък във висшето образование“. По-конкретно следва да се работи за увеличаване на усилията „по отношение на по-слабо представените групи за развитие на социалното измерение на висшето образование, намаляване на неравенствата и предоставяне на адекватни услуги за подкрепа на студентите, консултиране и ориентиране, гъвкави учебни пътеки и алтернативни пътища за достъп, включително признаване на резултатите от предишно обучение“.
• В Ереванското комюнике, прието през 2015 г. министрите от Европейското пространство за висше образование (ЕПВО) декларират следното „Ще засилим социалното измерение на висшето образование, ще подобрим баланса между половете и ще разширим възможностите за достъп и завършване, включително международната мобилност, за студенти в неравностойно положение. Ще осигурим възможности за мобилност на студенти и служители от зони на конфликт, като същевременно работим, за да им дадем възможност да се завърнат у дома, след като условията го позволят.“.
Това е първият подобен документ, който дискутира миграционните и демографски проблеми: „Да направим нашите системи по-приобщаващи е основна цел за ЕПВО, тъй като населението ни става все по-диверсифицирано, също и поради имиграцията и демографските промени.“.
Чрез него министрите се ангажират с предприемането на конкретни действия с цел разширяване на участието във висшето образование, както и за осигуряването на подкрепа за институциите, които предоставят подходящи учебни дейности в благоприятен контекст за различните видове учащи (включително бежанци и мигранти), в т.ч. и с оглед на ученето през целия живот. Тези дейности се разглеждат като необходими за подобряване на проходимостта и взаимодействието между различните образователни сектори.
По време на конференцията в Ереван министрите одобряват доклада на Работната група за социалното измерение и ученето през целия живот и се ангажират да направят висшето образование по-социално приобщаващо чрез прилагане на Стратегията за социално измерение на ЕПВО.
Работната група за социалното измерение продължава дейността си и през настоящия период, като напредъкът се отчита регулярно при подготовката на всяка министерска конференция.
• Социалното измерение е акцент и в Парижкото комюнике от 2018 година: „Признаваме, че са необходими допълнителни усилия за укрепване на социалното измерение на висшето образование. За да изпълним ангажимента си студентите, които се обучават и дипломират в
европейски институции за висше образование да отразяват разнообразието на населението на Европа, ще подобрим достъпа и нивата на дипломиране на по-слабо представените и уязвими групи.“.
Министрите също така се споразумяват да развият общо разбиране за концепцията за социалното измерение в рамките на Работната група за проследяване на напредъка по Болонския процес. Беше предприет подход за разработване на принципи и насоки за социалното измерение на висшето образование в рамките на ЕПВО, които да бъдат представени по време на Министерската конференция през 2020 година. В Париж отново е насърчен и подходът за събиране и проучване на данни за добри практики в областта на социалното измерение, както и за обхвата на сътрудничеството в ЕПВО с цел укрепване на този аспект на висшето образование, както и започване на работа по дейности за взаимно обучение и подкрепа в областта на социалното измерение. Създадена е специална Консултативна група за социалното измерение, която да оперира в рамките на работната програма за периода 2018-2020 година.
• С последното за момента комюнике – приетото в Рим през 2020 г., министрите от ЕПВО одобряват специални „Принципи и насоки за укрепване на социалното измерение на висшето образование в ЕПВО“ „въз основа на разширено разбиране на социалното измерение“ с ангажимент те да бъдат прилагани в
отделните национални системи с ясно заявена подкрепа за институциите за висше образование в процеса на интегрирането на приетите принципи в тяхната институционална
култура и основни мисии: учене и преподаване, научни изследвания и иновации, разпространение на знания и институционално управление. Признава се „значението на защитата на правата на студентите чрез законодателството“ с ангажимент за развитие и подкрепа в рамките на отделните „национални системи чрез специални мерки и структури, като например студентски омбудсмани или подобни решения, които вече съществуват в много страни от ЕПВО“.
Приетите принципи за укрепване на социалното измерение са десет на брой:
- Социалното измерение следва да бъде от основно значение за стратегиите за висше образование на системно и институционално ниво, както и на ниво ЕПВО и Европейски съюз. Укрепването на социалното измерение на висшето образование и насърчаването на равенството и приобщаването, за да се отрази многообразието на обществото, е отговорност на системата на висшето образование като цяло и следва да се разглежда като непрекъснат ангажимент.
- Нормативните разпоредби или политическите документи следва да позволяват и да дават възможност на висшите училища да разработват свои собствени стратегии за изпълнение на обществената си отговорност за разширяване на достъпа, участието (в програми за) и завършването на висше образование.
- Приобщаващият характер на цялата образователна система следва да бъде подобрен чрез разработване на съгласувани политики от образованието в ранна детска възраст, през училищното образование до висшето образование и ученето през целия живот.
- Надеждните данни са необходима предпоставка за основано на доказателства подобряване на социалното измерение на висшето образование.
- Публичните органи следва да имат политики, които дават възможност на институциите за висше образование да осигурят ефективно консултиране и насоки за потенциалните и действащите студенти, за да се разшири достъпът, участието в и завършването на програмите за висше образование. Тези услуги следва да бъдат съгласувани в цялата образователна система, като се обърне специално внимание на прехода между различните образователни нива, образователните институции и пазара на труда.
- Публичните органи следва да предоставят достатъчно и устойчиво финансиране и финансова автономност на висшите училища, което да им позволи да изградят адекватен капацитет за възприемане на многообразието и да допринесат за равенство и приобщаване във висшето образование.
- Публичните органи следва да помогнат на институциите за висше образование да укрепят капацитета си, за да отговорят на различните потребности на студентите и персонала и да създадат приобщаваща учебна среда, както и приобщаваща институционална култура.
- Програмите за международна мобилност във висшето образование следва да бъдат структурирани и изпълнявани по начин, който насърчава многообразието, равнопоставеността и приобщаването, и следва по-специално да насърчават участието на студенти и служители от уязвими групи, в неравностойно положение или слабо представени среди.
- Институциите за висше образование следва да гарантират, че ангажираността на общността във висшето образование насърчава многообразието, равнопоставеността и приобщаването.
- Публичните органи следва да участват в политически диалог с висшите училища и други заинтересовани страни относно начина, по който горепосочените принципи и насоки могат да бъдат преведени и приложени както на национално, така и на институционално ниво.
Въз основа на тези документи и инициативи и предвид актуалната политическа обстановка в световен план в периода 2017 – 2021 година Съветът на Европа разработи и внедри Европейския квалификационен паспорт за бежанци – специален международен инструмент, разработен за оценка на квалификациите на бежанците, за които няма достатъчно документация или такава въобще липсва. Паспортът представлява стандартизиран документ от две части – оценъчна и обяснителна. Частта за оценяване на съдържа информация за най-високата(ите) постигната(и) квалификация(и), академичните дисциплини, други съответни квалификации, както и съответния професионален опит и владеене на език (в случаите, когато е възможно да се обоснове). Обяснителната част съдържа информация за състоянието на документа и кратко описание на проекта.
С помощта на този документ могат да бъдат обяснени квалификациите, които бежанецът вероятно има въз основа на наличните доказателства. Въпреки че самият „квалификационен паспорт“ не представлява официален акт за признаване, той обобщава и представя наличната информация за образователното ниво, трудовия опит и езиковите умения на кандидата. Методологията за оценка е комбинация от оценка на наличната документация и използването на структурирано интервю. По този начин документът предоставя достоверна информация, която може да бъде от значение при заявления за работа, стажове, квалификационни курсове и допускане до различни програми за обучение.
Министерството на образованието и науката също предприе конкретни действия по отношение на интегрирането на бежанци и мигранти в системата за висше образование. През 2021 г. беше подадено проектно предложение по Програма „Еразъм+“ в рамките на покана за подпомагане на реформите по Болонския процес. Самият проект е фокусиран не само върху разработването на конкретни предложения за политики, инструменти и законодателни промени, но и върху осигуряването на необходимото ниво на разбиране, което ще улесни прехода към по-отворени и приобщаващи академични общности. Ще бъдат организирани необходимите обучения и информационни кампании, за да се гарантира правилното разбиране и прилагане на нормативните документи, както и да се повиши нивото на лична компетентност сред академичния и административния състав.
За целите на цитирания проект подкрепата за социалното измерение се разглежда в три направления:
1. Осигуряване на качеството – трябва да се отбележи, че не са разработени и приложени надеждни индикатори за оценка на средата по отношение на нетрадиционните обучаеми, поради което липсва надеждна база данни и не могат да се разработят политики, базирани на тях. Предвид настоящата политическа ситуация акцентът е поставен върху мигрантите, както и върху студентите с увреждания.
2. Законодателна рамка – основната цел е преориентиране от количествени измерители към резултатите от обучението. Това налага промени в нормативни документи, касаещи използването на Системата за натрупване и трансфер на кредити и въвеждането на възможност за валидиране на резултатите от предходно учене и микрокредити в практиката на висшето образование. Тези дейности естествено ще доведат до преразглеждане на Националната квалификационна рамка в частта й за висше образование, въз основа на което ще бъде изразено становище относно необходимостта от нейното актуализиране.
3. Приобщаваща академична среда – това е най-важната част, която е в пряка връзка с правилното разбиране и прилагане на разработваните в рамките на проекта индикатори и документи. Ето защо ще се организират специални обучителни събития, които не само ще представят новите материали и документи, но и ще гарантират придобиването на необходимите умения и компетентности за прилагането им.
Сред конкретните дейности, предвидени в проекта, са:
1. Разработване на индикатори за оценка на качеството на висшето образование, свързани с:
• достъп за студенти от уязвими групи, с фокус върху мигрантите (и студентите с увреждания) в контекста на социалното включване;
• качество на учебния процес за ученици от уязвими групи, с фокус върху мигрантите (и студентите с увреждания), включително електронното обучение;
• микрокредити.
2. Законодателни промени, касаещи използването на Системата за натрупване и трансфер на кредити и въвеждането на възможност за валидиране на резултатите от предходно учене и микрокредитите.
3. Анализ на Националната квалификационна рамка в частта за висше образование и изготвяне на съответните препоръки.
4. Разработване и тестване на пилотни механизми за валидиране на резултатите от предходно обучение и интегриране на микрокредити в системата на висшето образование.
5. Обучение на експерти по осигуряване на качеството, както и на академичния и административния състав.
6. Разработване на:
•Регистър на надеждните доставчици на обучения за микрокредити;
•Каталог на акредитирани курсове за микрокредити (кратки курсове);
•Регистър за валидиране на резултатите от предходно обучение.
7. Изготвяне на Насоки и Политически документ (препоръки) за социално включване на всички студенти, особено за тези от уязвими групи – отново с акцент върху мигранти и студенти с увреждания.
Изпълнението на проекта, което трябва да приключи през 2025 г., ще допринесе на национално ниво за осигуряването на по-активна и приобщаваща академична среда, с ясен ангажимент за личностно и професионално развитие на студентите и ориентирана към регионален принос и икономически растеж. Това ще осигури не само условия за равен старт, но и ще обогати възможностите за лична и професионална реализация през целия живот. Ще се въведат механизми за активно включване в академичния живот на нетрадиционни студенти и студенти от уязвими групи. По-конкретно прилагането на разработените по проекта инструменти ще разшири и обогати институционалните практики и политики за интегриране и успешно обучение на мигранти, бежанци и хора с увреждания, които в противен случай не биха имали шанс да се реализират в академична среда.
Използвани източници:
Букурещко комюнике от 2012 г. „Извличане на максимална полза от нашия потенциал: консолидиране на Европейското пространство за висше образование“ https://www.ehea.info/media.ehea.info/file/2012_Bucharest/67/3/Bucharest_Communique_2012_610673.pdf
Ереванско комюнике от 2015 г.
Парижко комюнике от 2018 г.
Римско комюнике от 2020 г.
Принципи и насоки за укрепване на социалното измерение на висшето образование в ЕПВО от 2020 година
Интернет страница на Болонския процес https://www.ehea.info/page-social-dimension
Интернет страница на Съвета на Европа с информация за Въз основа Европейския квалификационен паспорт за бежанци https://www.coe.int/en/web/education/recognition-of-refugees-qualifications