доц. д-р Джеймс Йоловски, ВУЗФ – Висше училище по застраховане и финанси
Джеймс Йоловски е доктор по икономика. Работи като доцент във ВУЗФ и като главен експертен сътрудник във Фискалния съвет на България. Води финансови дисциплини във висшето и средното образование. Провежда обучения за повишаване на квалификацията на педагогически специалисти. Член е на Управителния съвет на Националната асоциация на преподавателите по икономика и на Междуведомствената работна група по финансова грамотност към Министерството на финансите. Автор е на редица одобрени от МОН учебници за средното образование и на други помагала в областта на предприемачеството и финансовата грамотност. Има задълбочен практически опит с неправителствени организации в същата сфера, като понастоящем е консултант към Фондация „Образование 5.0“.
Ескалацията на напрежението между Руската федерация и Украйна и инвазията на първата на 24 февруари 2022 г. довежда до десетки хиляди жертви и предизвика тежка хуманитарна криза вследствие на военните действия. Развитието на събитията обуславя значителна бежанска[1] вълна. Тя има отражение върху редица процеси и политики в рамките на Европейския съюз.
При настоящите условия осигуряването на точнa и надеждна информация за размерите на тази вълна се явява в известна степен предизвикателство. По данни на ООН[2] към 9-ти май общият брой на украинските бежанци в Европа превишава 8,2 млн. души. Те представляват малко под 20% от населението на Украйна (около 44 млн. души според Световната банка[3] към края на 2021 г.).
По данни на Съвета на Европа[4] към март 2023 г. близо 4 млн. украински граждани са получили временна закрила в ЕС. От своя страна, техният брой представлява малко под 1% от населението на ЕС – 446,7 млн. според Евростат[5]. Броят на бежанците, получили временна закрила в България, е съществен. Те превишават 150 хил. души, като представляват 3,8% от всички. Това нарежда страната ни на пето място в ЕС. Съизмерени с населението на България, бежанците, получили временна закрила, се явяват около 2,2%. По този показател отново се намираме на пето място. Подробни данни са представени в Табл. 1.
Табл. 1. Брой (хил. д.) и дял на бежанците, получили временна закрила в ЕС
| Държава | Бежанци, получили закрила | Дял от всички бежанци | Население на държавата | Бежанци спрямо население |
| Чехия | 447,8 | 11,2% | 10 516,7 | 4,3% |
| Естония | 39,81 | 1,0% | 1 331,8 | 3,0% |
| Полша | 993,8 | 24,8% | 37 654,2 | 2,6% |
| Литва | 667,0 | 1,7% | 2 806,0 | 2,4% |
| България | 151,6 | 3,8% | 6 838,9 | 2,2% |
| Латвия | 36,7 | 0,9% | 1 875,8 | 2,0% |
| Словакия | 98,0 | 2,4% | 5 434,7 | 1,8% |
| Кипър | 14,6 | 0,4% | 904,7 | 1,6% |
| Ирландия | 76,2 | 1,9% | 5 060,0 | 1,5% |
| Германия | 1 034,6 | 25,8% | 83 237,1 | 1,2% |
| Австрия | 88,7 | 2,2% | 8 979,0 | 1,0% |
| Финландия | 48,9 | 1,2% | 5 548,2 | 0,9% |
| Люксембург | 4,7 | 0,1% | 645,4 | 0,7% |
| Нидерландия | 112,7 | 2,8% | 17 590,7 | 0,6% |
| Румъния | 117,4 | 2,9% | 19 042,5 | 0,6% |
| Дания | 33,9 | 0,8% | 5 873,4 | 0,6% |
| Португалия | 57,9 | 1,4% | 10 352,0 | 0,6% |
| Белгия | 63,6 | 1,6% | 11 617,6 | 0,5% |
| Хърватия | 19,9 | 0,5% | 3 862,3 | 0,5% |
| Швеция | 48,4 | 1,2% | 10 452,3 | 0,5% |
| Словения | 8,0 | 0,2% | 2 107,2 | 0,4% |
| Испания | 169,0 | 4,2% | 47 432,9 | 0,4% |
| Малта | 1,6 | 0,0% | 521,0 | 0,3% |
| Унгария | 30,0 | 0,7% | 9 689,0 | 0,3% |
| Италия | 148,0 | 3,7% | 59 030,1 | 0,3% |
| Гърция | 22,3 | 0,6% | 10 459,8 | 0,2% |
| Франция | 69,9 | 1,7% | 67 871,9 | 0,1% |
| Общо | 4004,9 | 100,0% | 446 735,3 | 0,9% |
Източник: таблица на автора по данни на Съвета на Европа и Евростат
Европейският съюз проявява солидарност с Украйна чрез редица политики и целенасочени мерки. Към момента не може да се прогнозира продължителността на военните действия. Същевременно мащабът на дела на бежанците от населението на Украйна е изключително значителен. Спрямо населението на ЕС той също има висока стойност.
Представените по-горе тенденции ясно аргументират значимостта на бежанската криза както за Европейския съюз, така и за България. От такава гледна точка следва да се анализират необходимостта и потенциалът за интегрирането на украинските граждани в различни политики, утвърдени в ЕС. Тази интеграция се осъществява както благодарение на усилията на публичните власти, така и на различни неправителствени организации. При последните се изисква активност не само от страна на тези, които основно и традиционно са ангажирани с бежански и хуманитарни въпроси, но и на всички останали – в сферата на образованието, здравеопазването, социалното равенство и т.н.
В допълнение, на 23-ти юни 2022 г. Украйна получи статут на държава кандидат за член в ЕС. Това е още един аргумент за сближаване на политиките в нея с общоевропейските. Настоящото изследване е съсредоточено върху едно конкретно направление в сферата на образованието, което е изключително актуално в последните години – повишаването на финансовата грамотност. Освен представения по-горе количествен анализ, са приложени анализ на съдържание (контент) и на случай.
Но с какво точно финансовата грамотност има съществено отражение върху предизвикателствата, обусловени от бежанската криза? Могат да се разгледат две основни направления. От една страна, повишаването на финансовата грамотност в обществото е свързано с осъзнаване на необходимостта от проявяване на солидарност към тези, които се нуждаят от подкрепа. Всъщност, една от основните му цели е свързана тъкмо със социалното включване. Това означава, че по-високата финансова грамотност предполага по-добро разбиране на проблемите на украинските граждани и повишаване на съпричастността към тях.
От друга страна, повишаването на финансовата грамотност на самите бежанци се проявява като средство, което способства за тяхното лично благосъстояние и съответно – за постигането на благоденствие. Тези знания и умения, които се утвърждават като ключови в Европа, са необходими за успешното интегриране на украинските граждани – както при екстремните обстоятелства в текущия момент, така и след приключването на военния конфликт в контекста на потенциалното присъединяване на Украйна към Европейския съюз.
Друг важен елемент, който е косвено свързан с измеренията на бежанската криза, се отнася до превенцията на измами. Повишаването на финансовата грамотност е свързано с правата и задълженията на индивидите – като потребители (вкл. на финансови продукти и услуги), а също и като служители. За целта е необходимо познаване на нормативната рамка, която в много отношения е хармонизирана в рамките на различните държави от ЕС. Това обаче не се отнася за Украйна, която все още не е член.
Следващият важен въпрос е свързан с това какво точно попада в обхвата на финансовата грамотност, какви знания и умения са необходими. Като световен лидер в утвърждаването и оценката на различни публични политики, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) има водещо значение и за поставянето на финансовата грамотност като ключов приоритет. Според вижданията на ОИСР финансовата грамотност представлява „знания и разбиране на финансовите понятия и рискове, както и уменията, мотивацията и увереността да се прилагат тези знания и разбиране, за да се вземат ефективни решения в редица финансови контексти, да се подобри финансовото благосъстояние на хората и обществото и да се дава възможност за участие в икономическия живот“ (OECD, 2013). В България финансовата грамотност се разглежда най-вече в контекста на широкото разбиране за предприемачеството (Lackéus, 2015). Като ключова компетентност предприемчивостта „се отнася до способността на индивида да превръща идеите в действие“ (Recommendation 2006/962/EC). В този контекст тя включва „креативност, иновации и поемане на риск, както и способността за планиране и управление на проекти за постигане на целите“. От своя страна, „това подкрепя хората не само в ежедневието им у дома и в обществото, но и на работното място“ (Recommendation 2006/962/EC).
Връзката между предприемчивостта и финансовата грамотност е двустранна. От една страна, поемането на различни инициативи и реализирането на свързаните с тях цели изисква идентифициране на подходящи източници на ресурси и тяхното последващо управление. Ръководенето на финансите, от своя страна, предполага проактивност, склонност към риск, аргументиран избор между алтернативи при оценка на техните позитиви и негативи.
В Украйна тематиката, свързана с финансовата грамотност, също е значима и актуална преди войната. Националната банка на Украйна реализира проект за трансформация на финансовия сектор съвместно с Агенцията за международно развитие на САЩ (USAID). В него е осъществено изследване на финансовата грамотност, включване и благоденствие през 2021 г. (USAID, 2021). Отново се прилага методологията на ОИСР и Международната мрежа за финансово образование – ММФО (International network on financial education – INFE) към нея. По данни от проучването нивото на финансовата грамотност в Украйна е близко до това на България и Хърватия и дори по-високо, съпоставено с Румъния или Италия. Тези обстоятелства предоставят една изключително добра база за имплементиране на актуалните европейски тенденции на публичните политики в това направление.
Публичните политики в областта на финансовата грамотност не са ново явление. През последните години се постига съществен прогрес с редица значими събития – както в национален план за България, така и е в европейски. В началото на 2021 г. у нас се утвърди Национална стратегия за финансова грамотност на Република България с план за действие към нея. През януари 2022 г. Европейската комисия публикува Рамка за финансовата компетентност на възрастните в Европейския съюз (Financial competence framework for adults in the European Union). Тя е разработена съвместно с ОИСР и ММФО (European Union/OECD, 2022). Може да се очаква имплементирането ѝ да даде тласък на усилията за повишаване на финансовата грамотност в Европа. Именно в този контекст следва добрата база, която се наблюдава при украинските граждани (USAID, 2021), да бъде оползотворена своевременно за надграждане на техните знания и умения съобразно утвърдената Рамка.
Европейската рамка включва широк кръг от очаквани резултати. Вертикалната им структура е организирана въз основа на различните когнитивни равнища: осведоменост, знания и разбиране; умения и поведение; увереност, мотивация и отношение. Хоризонталната структура се отнася до тематичните области. Те са общо четири и включват: пари и трансакции; планиране и управление на финансите; риск и доходност; финансова среда. Постигането на резултатите във всяка от тези области допринася както за цялостното финансово благосъстояние на всеки индивид в общ план, така и за по-лесното и успешно интегриране на украинските граждани в по-тесен аспект. Същевременно някои резултати (особено в тематичната област финансова среда) поставят акцент върху аспекти, свързани със солидарността. Сред тях попадат например:
•Разбира как икономически фактори като рецесия или висока инфлация, както и други фактори (например свързани с климата, околната среда или пандемични болести) могат да засегнат личния финансов статус, включително благосъстоянието.
•Разбира, че икономическите решения на индивида имат последици за устойчивостта на икономиката, общностите и обществата като цяло.
•Наясно е, че семейството, общността и социокултурните ценности и традиции могат да повлияят върху начина, по който хората управляват своите пари.
•Осведомен е за подкрепа от страна на държавата за индивиди или домакинства във финансово затруднения и за условията, при която тя може да бъде получена и др.
Тези и други резултати пряко или косвено допринасят за изграждането на по-отговорна и солидарна обществена позиция. Тя е свързана със съпричастност и социална отговорност към индивидите, които имат нужда от подкрепа. Адаптирана версия на Рамката за финансовата компетентност на възрастните в Европейския съюз е утвърдена и в България в началото на 2023 г. от Министерския съвет.
Продължават и усилията на неправителствения сектор в посока изследване и утвърждаване на финансовата грамотност. У нас през 2021 г. по инициатива на УНИЦЕФ се проведе картографиране на инициативите в България за развитие на уменията на подрастващите чрез социални иновации, предприемачество и финансова грамотност (Делинешева & Йоловски, 2021). Това изследване надгради и допълни вече разработената през 2016 г. Бяла книга за финансовата грамотност в България (Вартоник, Христов, & Панайотова, 2016) на Фондация „Инициатива за финансова грамотност“. В двете разработки се съдържа значителна, макар и неизчерпателна, информация за различни дейности в областта на финансовата грамотност. Някои от тях предоставят възможност за включване на украински граждани. Провеждането на други вече е преустановено, но те представляват добри практики, които могат да бъдат доразработени и адаптирани, така че да бъдат приложени отново – най-вече с фокус върху преодоляване на предизвикателствата, последвали от бежанската криза.
От страна на неправителствените организации вече са реализирани редица инициативи на национално ниво в различните държави от ЕС, а също и чрез международни партньорства, които засягат темата за финансовата грамотност и войната в Украйна. Настоящото изследване разглежда една от тях като добра практика чрез метода на анализа на случай (Харалампиев & Марчев, 2017). През октомври 2022 г. паневропейската неправителствена организация THE CIVICS провежда в Брюксел инкубационен семинар, посветен на икономическата и финансовата грамотност. Темата му поставя въпроса “Как можем с инструментите на гражданското образование да се справим с икономическите и финансови измерения, сътресенията и последиците от войната в Украйна?“, като фокус е целевата група от 15-18-годишни тийнейджъри[6]. Организацията е идентифицирала финансовата грамотност като едно от направленията за преодоляване на предизвикателствата от конфликта.
Приложеният от THE CIVICS подход има няколко силни позитивни страни, които могат да бъдат разгледани като добри практики. На първо място, на утвърдена вече методология за провеждане на инкубационни семинари се придава нова цел, пряко насочена към преодоляване на последиците от войната. Гъвкавостта, свързана с адаптиране към водещите предизвикателства в настоящите условия, може да бъде приложена по аналогичен начин и от други организации. Те могат да анализират при кои от настоящите им модели е възможно разширяване на фокуса и включване на украинските бежанци.
Второ, инициативата по своята собствена същност е насочена към генерирането на идеи за решаване на поставения проблем. Впоследствие те получават финансиране, чрез което да бъдат реализирани. Така се създават условия за възникване на множество други инициативи, свързани с войната в Украйна.
На последно място, THE CIVCS е паневропейска и събитието има международен характер, което разширява полето на потенциална приложимост на резултатите. Привлечени са експерти с широк опит, които споделят различни гледни точки и допринасят за изграждане на по-пълна картина относно измеренията на предизвикателствата, свързани с войната.
Повишаването на финансовата грамотност е едно от направленията, чрез които е възможно по-ефективно постигане на интеграция на украинските бежанци. От една страна, развитието на техните собствени знания и умения допринася в тази посока. От друга страна, проявяването на солидарност спрямо тях също подпомага процеса. Публичните политики в областта на финансовата грамотност в Европа намират централизирано изражение в разработената Рамка за финансовата компетентност на възрастните в Европейския съюз. Очакванията към нея са да обедини и канализира усилията на институциите и организациите, насочвайки ги към конкретни цели, формулирани като резултати. Реализирането на тази визия означава съществен тласък в повишаването на финансовата грамотност в Европа. По тази причина, въпреки съпоставимото ниво на финансова грамотност в България и Украйна към настоящия момент, тези тенденции се проявяват като още един важен аспект, който има стратегическо значение за развитие на публичните политики след приключване на военния конфликт.
Библиография:
Вартоник, Р., Христов, Л., & Панайотова, Т. (2016). Бяла книга на финансовата грамотност в България. София: Инициатива за финансова грамотност. Извлечено от http://www.financialiteracy.eu/
Делинешева, М., & Йоловски, Д. (2021). Доклад от картографиране на инициативите в България за развитие на уменията на подрастващите чрез социани иновации/ предприемачество и финансова грамотност. УНИЦЕФ България.
Харалампиев, К., & Марчев, А. (2017). Емпирични методи за събиране (и анализиране) на данни. София: Институт за развитие на публичната среда.
European Parliament and the Council of the European Union. (2006, December 30). Recommendation of the European Parliament and of the Council of 18 December 2006 on key competences for lifelong learning. Official Journal of the European Union L 394/13.
European Union/OECD. (2022). Financial competence framework for adults in the European Union”.
Lackéus, M. (2015). Entrepreneurship in education: what, why, when, how. OECD.
OECD. (2013). PISA 2012 Assessment and Analytical Framework: Mathematics, Reading, Science, Problem Solving and Financial Literacy. Paris: OECD Publishing. doi:http://dx.doi.org/10.1787/9789264190511-en
USAID. (2021). Financial literacy, financial inclusion and financial well-being in Ukraine in 2021.
[1]В настоящото изследване бежанци се използва като обобщаващо понятие на лица, търсещи международна закрила; бежанци; лица с хуманитарен статут и лица с временна закрила.
[2]https://data2.unhcr.org/en/situations/ukraine, последно посетен на 15.05.2023 г.
[3]The World Bank | Data https://data.worldbank.org/indicator/SP.POP.TOTL?locations=UA, последно посетен на 15.05.2023 г.
[4]https://www.consilium.europa.eu/en/infographics/ukraine-refugees-eu/, последно посетен на 15.05.2023 г.
[5]https://ec.europa.eu/eurostat/databrowser/view/TPS00001/settings_1/table?lang=en, последно посетен на 15.05.2023 г.
[6] https://thecivics.eu/projects/incubator-workshop-financial-literacy/, последно посетен на 15.05.2023 г.