доц. д-р Албена Накова, Институт по философия и социология – БАН
В края на 2022 г. излезе от печат книгата „Refugees in the Representation of Bulgarian Citizens: Fears, Understanding, Empaty”, издадена от академичното издателство „Проф. Марин Дринов“. Трудът представлява колективна монография на английски език, подготвена в резултат от работата по проект с едноименното заглавие: „Бежанците в представите на българските граждани: страхове, разбиране, съпричастност“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“ при Министерство на образованието и науката на Република България, Договор № ДН 15/3/11.12.2017 г. Автори на главите от монографията са членовете на изследователския екип на проекта – проф. Таня Неделчева, доц. Албена Накова, проф. Мая Келиян, доц. Мила Маева, гл. ас. Йелис Еролова, гл. ас. Камелия Петкова, гл. ас. Мина Христова и докторант Кремена Христова – учени от два института на Българската академия на науките – Институт по философия и социология (водеща институция) и Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей – двете партньорски организации, реализирали проекта.
Колективната монография е посветена на един изключително актуален, не само за България, но и за света, проблем – бежанците и отношението към тях в приемащите общества. Съвременната ситуация в света ясно и категорично показва разширяващите се мащаби на разселващи се по различни причини хора – войни, климатични промени, бедност, болести и др. Политическата нестабилност в света също непрекъснато нараства. Болестите, пропастта между бедните и богатите, климатичните промени, конфликтите между страните и в самите страни ще пораждат все по-големи опасности в идните десетилетия, а пандемията от COVID-19 направи тези проблеми още по-трудно решими. Всички тези фактори водят до нарастване на бежанските потоци, на миграцията, на разселването на големи групи от хора, търсещи място за по-спокоен и уреден живот. И ако пандемията от COVID-19 като че ли изтласка за известно време на заден план проблема с бежанците и го направи по-малко видим, войната в Украйна отново постави този проблем на челно място в обществения дневен ред.
Монографията „Refugees in the Representation of Bulgarian Citizens: Fears, Understanding, Empaty” е написана преди началото на войната в Украйна, поради което отразява основни събития, свързани с развитието на т.нар. бежански проблем в годините след войната в Сирия и преди войната в Украйна. В нея се дискутират въпроси, отнасящи се до пиковете в бежанските вълни след войната в Сирия, различните маршрути на бежанските потоци, законодателството и политиките в България, касаещи бежанците, нагласите на българските граждани към търсещите убежище и международна закрила у нас и др. Представените в монографията текстове очертават една многолика картина на различните аспекти от отношението към бежанците в България. Във включените в монографията текстове авторите предлагат оценки, обяснения и аргументации на протичащите процеси в обществото, свързани с приема и интеграцията на бежанци в България. Очертани са основни специфики и перспективи в развитието на общественото мнение и нагласи към бежанците. В резултат, монографията представя една запечатана актуална снимка на проблема „бежанците“ в България към този момент. Специално следва да се подчертае още веднъж обаче, че става дума за големите бежански вълни след войната в Сирия. Отношението към украинските бежанци в България не е предмет на анализите в този труд.
Колективната монография следва строга структура, насочена към извеждане на основните структурни компоненти на образа на бежанеца, споделян от хората в съвременното българско общество; факторите, които влияят върху формирането на този образ; начините, по които различните образи на бежанеца се конструират, налагат и мобилизират в публичното пространство от различни социални актьори; статусът на различните социални актьори, които демонстрират приемане, разбиране и съпричастност или отхвърляне и страх от бежанците в зависимост от принадлежността си към определена социална група (включително етническа); различните поведенчески стратегии на социалните актьори в зависимост от актуалния образ на бежанеца, който споделят, и ценностите, които отстояват; „чувствителните места“ в културната идентичност на българите, които резонират на съответните представи за бежанците.
Важно достойнство на монографията е, че всички разработки и анализи се основават на данни от специално проведено за целта национално представително емпирично изследване, осъществено през 2020 г., което позволява да бъде очертана актуалната ситуация на отношението на днешните български граждани към бежанците, да бъдат изведени типичните за гражданите на България представи, нагласи и дистанции към бежанците. Емпиричните данни се допълват и обогатяват и с данни от проведени дълбочинни интервюта и фокус групови дискусии, което на свой ред прави възможно задълбочаването на анализите и изводите и достигане до причините, факторите и мотивите за демонстрираните представи, нагласи и дистанции към бежанците.
Централно място в монографията заемат въпросите, свързани с българското законодателство, касаещо бежанците и политиката, която българските правителства след 2011 г. провеждат по отношение на търсещите международна закрила у нас. На тази тема е посветена още първата глава на монографията, написана от Албена Накова и Йелис Еролова.
Въпросите за информираността на българските граждани за бежанците, техните причини да поемат по трудния път на бежанеца и да заживеят живот на бежанец анализира Таня Неделчева във втората глава в монографията.
Следващите две глави от колективната монография, написани от Албена Накова в съавторство с Мила Маева (четвърта глава) разглеждат в детайли представите и нагласите на българските граждани към бежанците.
Петата глава от монографията, подготвена от Мила Маева и Мина Христова, анализира медийния образ на бежанеца и ролята на медиите за конструиране на образа на бежанеца и формиране на отношение и нагласа у българите към бежанците.
Специално внимание е отделено в монографията на религиозните институции и тяхната роля при приема и интеграцията на бежанците в България. Тези въпроси са подробно анализирани от Йелис Еролова и Кремена Христова в шеста глава на монографията.
В следващите две глави от колективната монография Камелия Петкова разглежда ролята на местната власт (общините), а Мая Келиян на неправителствените организации за интеграцията на бежанците в България.
Цялостния процес на интеграция на бежанците в България в различните му аспекти е подложен на анализ от Камелия Петкова и Кремена Христова в девета глава от монографията.
Последната десета глава на колективната монография, написана от Таня Неделчева, дискутира евентуалното бъдеще, пред което са изправени бежанците в Европа, и в частност в България, и възможните перспективи и посоки на развитие на „бежанския“ проблем в бъдеще.
Така представеният кратък и най-общ преглед на съдържанието на монографията цели да покаже, че в нея са засегнати (в една или друга степен) основни и важни въпроси, свързани с отношението и нагласите на българските граждани и българските институции към приема и интеграцията на бежанци в България. И без да претендираме да сме изчерпателни, представяме на вниманието на читателите една действително моментна снимка на този многопластов и сложен процес на формиране на отношение, нагласа и представа за едни хора, които са „други“ и „различни“ от нас, но които също имат право на „нормален“ живот без войни, убийства, глад и страх. Опитали сме се да покажем вариациите на общественото мнение за тях и начините, по които то се формира – от страховете, през разбирането, до съпричастността или от страховете, през неразбирането, до отхвърлянето и неприемането. Вариантите са много, а изборът на отношение, позиция и нагласа зависи от много фактори. Но като че ли, както показват нашите изследвания, най-важният е информираността, знанието за „другия“, познаването и опознаването му. Това прави възможно разбирането и приемането му, независимо от страховете и различията. И ако с тази книга сме успели да допринесем поне малко за това да направим бежанците „по-близки“, „по-познати“ и „по-приемливи“ за нас, независимо от всичките им различия от нас, то ние сме успели да постигнем целта, която сме си поставили, започвайки работа по този проект. А ако с това представяне на книгата съм успяла на предизвикам вашия интерес и желание да я прочетете, то има надежда „опознаването“ и „разбирането“ да се случат.