Екатерина Томова
Екатерина Томова е асистент в СУ „Св. Климент Охридски“, Факултет по педагогика, катедра „Теория на възпитанието“. Води семинарни занятия по дисциплините „Интеркултурно възпитание“, „Европейски интеркултурен диалог чрез образование“, „Теория на възпитанието“ и др. Ас. Томова извършва проучвания, свързани с формиране и развитие на личностна, социална и интеркултурна компетентност, с процесите на нравствено и интеркултурно възпитание.
Въведение
В съвременната действителност протичат множество взаимосвързани процеси в социокултурен, геополитически, икономически план. Всички те, със своите специфични особености и характеристики, причини и следствия, водят до наличие на нови проблеми и предизвикателства, както и до появата на нови перспективи и възможности на глобално, европейско и национално равнище. Такива са и процесите, в резултат на които „съвременният свят се оформя като свят на утвърждаващата се мултикултурност“, съответно „мултикултурността в различните ѝ проявления – мултиезикова, мултиетническа, мултирелигиозна, става все по-иманентна характеристика на човешкото общество“ (Чавдарова-Костова 2010: 4).
Теоретичен анализ
В този контекст, един от актуалните въпроси в съвремието е свързан с приемането, разбирането, осигуряването на закрила и помощ, интеграцията и социалното включване на бежанците – в Европейския съюз, и в частност, в България. В историко-политически план, бежанските „вълни“ не са новост, видно и от посоченото в чл. 14 от Всеобща декларация за правата на човека (1948), постановяващ правото на всеки човек да потърси убежище в друга страна. Същевременно е факт повишаването на броя на принудително разселените хора в последните години, особено силно изразено през 2015 г. и 2022 г. През 2015 г., в резултат от възникналата криза в Близкия изток, броят на лицата, потърсили закрила в Р. България, е 20 391 (Кръстев, Кръстева 2016). През 2022 г., поради военните действия в Украйна, по данни към 06.2022 г., в България влизат 450 131 украинци, като на територията на страната остават 87 245, 39 143 от които са деца. Регистрираните за временна закрила са 121 480 (ВКБООН, БСБМ 2022).
Съществена част от усилията в посока предоставяне на закрила на бежанците и успешната им интеграция (съответно обуславяща и конструктивния диалог в интеркултурна среда) следва да са фокусирани върху образователния сектор. Образованието се явява предпоставка за формиране и развитие на интеркултурна чувствителност и интеркултурна компетентност, за усвояване на знания, изграждане на значими ценности, възгледи и убеждения в рамките на едно глобализирано общество. „Образованието са явява едно от основните средства, с което се разполага, за да се решават, макар и доста трудно, проблемите (в процеса на интеграция – б.а.), /…/ аргументът „образование“ предполага сериозни образователни ресурси, което по същество визира не само политически решения, но и конкретни юридически, икономически и социокултурни такива“ (Кръстев, Кръстева 2016: 70).
С оглед несъмнената важност на закрилата, интеграцията и социалното включване на бежанците, безспорно ключово е изграждането „на капацитет сред академичната общност от преподаватели и изследователи по проблеми на принудителната миграция/принудителното разселване“ (Иванова 2020: 25). Откроява се и значимостта на подготовката на студентите – бъдещи педагогически специалисти, тъй като „ефективността и качеството на всяка една практическа дейност, професионална или доброволческа, базирана върху работата с хора – деца и възрастни, е в пряка зависимост от подготвеността за осъществяването ѝ“ (Чавдарова-Костова 2020: 22).
Методология
Изхождайки от гледна точка важността на професионалната подготовка на бъдещите педагогически специалисти за работа в сферата на интеграцията на бежанци, в СУ „Св. Климент Охридски“ е извършено проучване със студенти във втори, четвърти и пети курс на обучение – общо 31 души.
На студентите е възложено задание, в рамките на което те следва да разработят и представят концепция за повишаване информираността за принудително разселените хора и формиране на толерантност към тях. Студентите от специалност “Педагогика” трябва да структурират курс (семинар/уебинар…), насочен към деца, а тези от специалност “Неформално образование”, ориентиран или към деца, или към възрастни.
Целта на проучването е да се установи готовността на студентите за организиране и провеждане на занятия, свързани с повишаване информираността за бежанците и формиране на толерантност и солидарност към тях. Конкретната задача е констатиране адекватността и практическата приложимост на разработените занятия; анализиране потенциалната резултативност и ползотворност на предложените методи/дейности в разработките; определяне степента на готовност на студентите за организиране и провеждане на занятия с такава насоченост. Проучването използва следните изследователски методи: теоретичен анализ и биполярно скалиране. Изложените в разработките идеи са интерпретирани и анализирани посредством три-степенна скала и следните критерии: 1) адекватност на избраната форма; 2) адекватност на целите и задачите; 3) потенциална приложимост на методите/дейностите в практиката; 4) потенциал за повишаване информираността за бежанците; 5) потенциал за способстване формирането на толерантност и солидарност.
Резултати
Съдържанието на текстовете е анализирано на базата на петте критерия, чрез които се цели по-ясно и определяне адекватността, приложимостта и потенциалната резултативност на предложените от студентите занятия. Таблица 1 отразява обработените данни:
| Степен | Ниска степен | Средна степен | Висока степен |
| Критерии | |||
| Критерий 1Адекватност на избраната форма | 31 | ||
| Критерий 2Адекватност на целите и задачите | 2 | 4 | 25 |
| Критерий 3Потенциална приложимост на методите/дейностите | 3 | 8 | 20 |
| Критерий 4Потенциал за повишаване информираността за бежанците | 3 | 6 | 22 |
| Критерий 5Потенциал за способстване формирането на толерантност и солидарност | 5 | 9 | 17 |
Таблица 1. Резултати по зададените критерии. Всеки от 31те участвали студенти участва с по-една точка на критерий.
Критерий 1: Адекватност на избраната форма
По този критерий се наблюдават положителни резултати – всяко от изследваните лица избира да организира и проведе планираното занятие по начин, релевантен на темата, съдържанието, замисъла му. Четири от изброените от студентите варианти комбинират теоретично изложение с практически дейности, а останалите два са основно с практико-приложен характер. Две от възможностите са планирани специфично за деца (в 12 разработки), една – за възрастни (9 разработки), а от останалите три – за деца (в 4 разработки) и за възрастни (6 разработки).
Фактът, че всички текстове са маркирани с висока степен по първите два критерия, подчертава наличието на базови компетентности у студентите за планиране и конструиране на занятия, чиято тематична насоченост е свързана с проблематиката. Данните свидетелстват за студентските умения за подбор на подходящи варианти за реализиране на занятията, както и за тяхната собствена информираност по въпросите за принудително разселените хора. Изводът е свързан с идеята, че запознатостта с даден проблем е отчасти предпоставка и за адекватно решение по отношение начина на представяне на информацията.
Критерий 2: Адекватност на целите и задачите
При втория критерий се очертава разлика в резултатите, в сравнение с първия. Тук личи разпределението на разработките спрямо трите степени на скалата, като два от текстовете са маркирани с ниска степен. Във въпросните разработки целите и задачите не са ясно откроени и не са формулирани по начин, доказващ подготвеността на студентите във висока степен.
Други четири текста са оценени в средна степен. При тях се наблюдават изведени цели и задачи, но те не са конкретно заявени, а са структурирани твърде общо и многообхватно. Въпреки наличието на тези резултати, преобладаващият брой изследвани лица представят цели и задачи, които са адекватни на поставената тема и съобразени с възрастовата група и специфичната съдържателна и концептуална насоченост на разработките (25-ма души). При тези текстове е видно, че заложените задачи съвпадат с идейния замисъл на разработката и биха спомогнали реализирането на формулираната цел, която, от своя страна, корелира с поставената задача за повишаване информираността за получилите закрила хора.
Критерий 3: Потенциална приложимост на методите/дейностите в практиката
Регистрирано е голямо разнообразие на дейностите/методите, които студентите считат за подходящи в контекста на отделните занятия. Всички идеи представляват интерес и съдържат определени възпитателни възможности и потенциал за повишаване на информираността у деца и/или възрастни, но не всички са достатъчно подходящи за осъществяване в реалната практика. Три от предложенията на студентите са отбелязани като приложими в ниска степен, като две от тях са оценени така, тъй като не са структурирани и представени достатъчно пълно и конкретно, а третото представлява идея за семинар, предназначен и за възрастни, и за деца (съобразяването с възрастовата група е от ключово значение и подобен семинар не би бил достатъчно полезен нито за децата, нито за възрастните, тъй като всяка група има своите специфични особености в контекста на начин на учене и др., също по отношение възпитателните елементи при групата на децата).
Осем от заложените в разработките методи/дейности са маркирани като приложими в средна степен. Сред тях са: посещение на бежански център (2-ма души); съвместни дейности с бежанци (4-ма души); писане и доставяне на писмо до бежанец; заснемане на филм. Всъщност, тези идеи се явяват адекватни и релевантни на заложените цели и задачи, съдържат потенциал и за повишаване на информираността, и за формиране на толерантност и солидарност у децата (планираните дейности са за детска възрастова група), но интегрирането им в практически план изисква допълнителна организация. Особено, ако дейностите са замислени за осъществяване в час на класа, следва да се работи допълнително по по-точно описание на начина на провеждане – защото за толкова кратко време не винаги е възможно посещението на бежански център, заснемането на филм, доставянето на писмо. Тоест, дейностите са подходящи, но е редно сериозно обмисляне и на конструктивен вариант за най-пълноценната им реализация.
Двадесет души включват в текстовете методи и дейности, които са практически приложими във висока степен. Броят на маркираните с тази степен разработки е индикация за наличните у преобладаващата част от студентите умения за планиране и структуриране на методи и дейности, които отговарят на заложените цели и задачи и предоставят възможности за представяне на информация по достъпен начин, за формиране на нагласи, ценности, отношения, модели на поведение, и които същевременно са осъществими в педагогическата практика.
Критерий 4: Потенциал за повишаване информираността за бежанците
Съобразно този критерий, три от разработките са отбелязани в графата „ниска степен“, а шест – в „средна степен“. В тези текстове не личи задълбочен подход специфично към планиране на занятие, ориентирано към повишаване информираността за бежанците (ниска степен), не са изведени обосновки, които да прецизират по какъв начин даден метод би съдействал в тази насока (средна степен).
В същото време, данните тук недвусмислено показват, че по-големият дял от изследваните лица (22-ма души) успяват да проектират занятия, които имат потенциала, чрез определени методи и дейности, да повишат информираността относно принудително разселените хора у деца и/или възрастни. Според студентите, от голяма важност е „чрез информираността, комуникацията и създаването на спокойна и отворена среда, участниците сами да достигнат до изводите за необходимостта на толерантността“ (Н.Х.), като „информираността е първата стъпка към разбирането и приемането на различния, на носещия чужда култура и към развиването на толерантност към него“ (Н.Т.).
Ключово е и посланието, подчертаващо, че „бежанците, не са престъпници“, те „са хора, избрали да започнат своя живот на ново място, далеч от атентати или раздори в тяхната родна страна“, следва „с общи усилия да помогнем и да работим с тези хора, за това да им помогнем за началото на един нов живот“ (Й. К.). Тази подкрепа е от значение, защото „те са минали през голям ужас и тук намират спасение“ (М.П.), „трябва да ги разберем и подкрепим“, „не трябва да подхождаме с неуважение или с презрение“ (М.М.).
Критерий 5: Потенциал за способстване формирането на толерантност и солидарност
Тук, в сравнение с резултатите по другите критерии, най-много от разработките са разпределени в графите „ниска степен“ (5 текста) и „средна степен“ (9 текста), а най-малко – във „висока степен“ (17 текста). Общо 14 души (текстовете на част от които попадат в графа „висока степен“ по предходни критерии), не съумяват да разпишат подробно, точно и прецизно своите идеи относно начини за формиране на толерантност и солидарност към бежанци.
Седемнадесет от студентите разпознават и записват подходящи и ползотворни възможности по отношение формирането на толерантност и солидарност у деца и/или възрастни и проектират цялостно занятията си с такава насоченост. Изследваните лица открояват тезата, че „различията не трябва да са повод за нетолерантност и дискриминация, чрез другия, различния имаме възможността да учим, да обогатяваме себе си, докосвайки се до различните разбирания и култура“ (Н.Х.), също „комуникацията между двете групи е ключов момент за изглаждането на различията и разбирането на отсрещната страна“ (М.М.).
Изводи
Цялостният анализ на резултатите позволява формулирането на следните изводи:
- У преобладаващия брой студенти се наблюдава базово равнище на знания по темата за бежанците, отразяващо се положително върху уменията им за структуриране на занятия с насоченост повишаване на информираността и способстване формирането на толерантност;
- Регистрирани са и положителните нагласи и толерантно отношение на самите студенти към принудително разселените хора, което се явява предпоставка за развитие на уменията им за формиране на подобни възгледи, убеждения и ценности и у деца и подрастващи;
- Подобни задания са ползотворни в аспект работа по професионалната подготовка на студентите в сферата на интеркултурната комуникация, интеркултурното възпитание и образование, тъй като предоставят възможност за саморефлексия от страна на студентите, за по-осъзнато вникване в темата и осмисляне на предизвикателствата, развитие на уменията за критично мислене, решаване на проблеми и вземане на решения.
- Нужно е допълнително повишаване равнището на развитие на компетентности у студентите, за да могат да съдействат успешно за интегриране на деца бежанци в училище и за включването им в обществото.
Заключение
Разнообразните идеи и предложения на студентите насочват вниманието към факта, че съществуват редица възможности, чрез които информираността за бежанците би могла да се повиши и посредством които би могло да се формира толерантност и солидарност у деца и подрастващи (а и възрастни). Включването на подобни активности в процеса на възпитание е от особено значение с оглед наличния потенциал за формиране и развитие на възгледи, нагласи, убеждения, ценности, модели на поведение.
С голяма важност се откроява и въпросът за университетската подготовка на студентите – бъдещи педагогически специалисти, които следва да умеят да работят с деца бежанци, да ги приобщават към учебния процес, да изграждат среда, характеризираща се с толерантност, взаимопомощ и хармонична комуникация. Това налага необходимостта от развитие и обогатяване обучението на студентите, с цел повишаване готовността им да се справят с предизвикателствата на съвременната педагогическа практика, да отговорят на актуалните потребности – и на децата, и на обществото в цялост.
Библиография:
ВКБООН, Български съвет за бежанци и мигранти (2022) Интеграция на бежанци в България. Възможности за развитие. Бр. 10. – https://bcrm-bg.org/wp-content/uploads/2022/07/June_newsletter-1-F-Printable.pdf, 24.09.2022 г.
Иванова, В. (2020) Сътрудничество с академичната общност за изграждане на подкрепяща среда за закрила и интеграция на бежанците. В: Сборник материали за национален форум „Закрила и интеграция на бежанци в контекста на Covid-19“, 23-32. – https://bcrm-bg.org/wp-content/uploads/2020/11/18-11-2020_National_forum_issue.pdf, 28.09.2022 г.
Кръстев, В., Н. Кръстева (2016) Интеграция на лицата с бежански или хуманитарен статут в България чрез образование. Във: Влияние на миграционните процеси върху геополитиката, икономиката и публичната сфера, бр. 3, 67-79. Благоевград: ЮЗУ „Неофит Рилски“.
ООН (1948) Всеобща декларация за правата на човека. – https://www.ohchr.org/sites/default/files/UDHR/Documents/UDHR_Translations/blg.pd, 22.09.2022 г.
Чавдарова-Костова, С. (2010) Съвременни предизвикателства пред интеркултурното възпитание. София: Образование.
Чавдарова-Костова, С. (2020) Специфики на университетската подготовка в областта на педагогическата и социалната работа с бежанци. – Бежанците: днес и утре. Академичен бюлетин, бр. 5, 22-25. – https://ec.europa.eu/migrant-integration/sites/default/files/2021-01/5AB_prinable.pdf, 28.09.2022 г.