Кремена Йорданова, Виолета Коцева
Кремена Йорданова е главен асистент към катедра „Етнология“ към Исторически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Нейните професионални интереси са в сферата на градската култура, масова култура и младежки субкултури, образователна интеграция и интеркултурно образование. В момента преподава дисциплините „Етнопсихология“ и „Етнопедагогика“ в бакалавърската програма на катедра „Етнология“.
Виолета Коцева e доцент в катедра „Етнология“ към Исторически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Нейните трайни научни интереси са в сферата на медицинската антропология, изследване на образователната интеграция на различните малцинствени общности. Съавтор е на няколко помагала и ръководства, свързани с етнопедагогиката, развитие на учителската компетентност и работа с родители и деца в мултикултурна среда.
В центъра на анализа са резултатите от проведените практически извънаудиторни дейности и занятия на студенти от специалност „Етнология и културна антропология“ към Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ с бежанци в периода 2018-2022 г. Практикуването на тези дейности дава основание да се претендира за изграждане на адекватен етнопсихологически модел за работа с бежанци, основан на етноложка методика, която се прилага и изпробва в извънаудиторната работа на студенти-етнолози. Дългосрочността на прилаганите подходи позволява да се наблюдават и отчитат техните рефлексии върху ценности, нагласи и поведенчески модели на студентите.
Още в началото е редно да отбележим, че си даваме сметка за продължителността на един такъв процес. Но тази инициатива е оправдана по ред причини. Студентите от специалност „Етнология и културна антропология“, освен строго етноложките дисциплини, изучават редица исторически предмети и, успоредно с това, имат правото и възможността да придобият педагогическа правоспособност. Това ги превръща в следващото поколение образователни експерти, които ще прокарват идеи, концепции, норми, ще залагат основата за културни реакции у своите ученици. Така те ще бъдат в двойната роля както да възпитават, така и да формират нагласи – като родители и като образователни експерти. Затова те естествено се превърнаха в обект и субект на нашите практически занятия.
Етнологията и културната антропология са сходни науки, които най-общо се занимават с изследване на спецификите на конкретна група, общност или общество, техните културни характеристики и процеси. Така очертан профилът на науката на пръв поглед я приближава до всички останали науки за обществото и културата, попадащи в полето на хуманитарните изследвания, но съществената разлика е методиката, с която тя извлича знание за проучваното общество, група и т. н. Качествените методи на етноложкото изследване, изискващи среща от първо лице и непосредствено общуване между учени и респонденти, дава огромното предимство на етнологията. В редица съчинения се изтъква, че етнологът е както хроникьор на събитията, така и техен анализатор, както наблюдател, така и участник в тях. В ерата на класическата етнография тя се възприема като средство не да изследваш хората, а да научаваш от тях техния начин на живот, визия и да ги разбираш. Това се оформя като есенцията на етнографията – да учиш от хората – езика им, обичаите им, нравите им, представите им, да се научиш да ги разбираш, без да ги съдиш (Malinowski, 2005). Впоследствие етнографското изследване разширява обхвата си, като включва всичко, което може да се преживее, съпреживее, наблюдава и т.н. – визия, звук, дори болка. Акцентира се върху точното и качествено предаване на наблюдението (Bernard, Gravlee, 2015). Последното, разбира се, от гледна точка на чисто научния анализ, има и своите минуси, поради естествено възникващата по-висока степен на емоционална близост между изследовател и изследван. В същото време обаче този минус се превръща в единствения възможен метод за съпреживяване на другостта от първо лице. Именно пребиваването сред изследваната общност е добра предпоставка за изграждане на усещане за съпричастност, разбиране, толерантност. Така неизменно се създава основа за доверие и разбиране между изследовател и респондент. Това е и най-сигурният начин за опознаване на дадена културна среда, ситуация, общество.
През последните години, в резултат на интензивната и целенасочена работа на цяла плеяда учени културата на малцинствените, изолирани и в значителна степен маргинализирани общности, завоюва своето обособено пространство в рамките на етноложките проучвания. Успоредно с това, в резултат на спецификата на етнографските теренни методи, етнолозите остават единствените представители на хуманитарната общност, които познават културните и конфесионални особености на отделните общности и групи в дълбочина.
Интеркултурното образование се основава на дълбоко и детайлно познание на етнокултурните и етноконфесионалните характеристики на отделните общности. То също така отчита промяната и динамиката на идентичността в някои от тях в резултат на социокултурни процеси. В този смисъл не е случаен фактът, че професионалисти, работещи в контактната зона на етнологията и педагогиката, са в основата не просто на инициирането на създаването на Стандарт по гражданско, интеркултурно и здравно образование, но и са едни от основните експерти в подготовката и изработването на наръчници, програмни стратегии, обучителни пакети, методики за работа в интеркултурна образователна среда. Те са и съществена част от екипа, реализирал обучението на 4500 учители от средищни и защитени училища в периода 2013-2014 г. на територията на цялата страна.
Именно тясната връзка между етноложкото познание и същността и съдържанието на интеркултурното образование е базисен аргумент за стремежа на колегията да включи етнологията като изучаем предмет в средното образование. Считаме, че само така ще се дават в ранна възраст ключови познания за различните етноконфесионални общности и групи, които са част от българската нация, част от нейната демографска структура и културен облик.
От своя страна, академичните четения в рамките на ОКС „Бакалавър“ и ОКС „Магистър“ в специалност „Етнология и културна антропология“ имат за цел теоретично да подготвят студентите за работа в съвременната културна ситуация. През последните години изначално беше променен учебният план и съдържанието на лекционните курсове. Последното придаде съвършено различна визия на програмата. Постепенно се въведоха задължителни курсове като „Етнопсихология“, „Етнопедагогика“, „Етнология на етноконфесионалните общности и групи“, „Интеграция и малцинства в ЕС“, „Интеркултурно образование“ и др. Така учебният план следва динамиката не само на средата, но и на промените на ниво национални политики и образователни стратегии.
В тази посока са насочени и практическите занимания на студентите от специалност „Етнология и културна антропология“ в рамките на тяхното обучение. Надграждайки теоретичната подготовка, получена в рамките на аудиторната им заетост, теренните практики, като част от задължителната им програма, имат за цел да сблъскат студентите с различни ситуации и общности, да ги поставят в условия, отдалечаващи се от техните ежедневни ситуации. Целта е у тях да се предизвикат културни реакции, основани на разбиране, приемане и толерантност. Това е процес, който изисква целенасочена работа както от страна на преподаватели, така и от страна на самите студенти, които с всяка следваща година надграждат собствените си знания, умения и компетентности.
Интересът на членовете на катедра „Етнология“ към бежанците на територията на страната беше очакван, тъй като етнолозите реагираме на обществените промени с интерес и фокус към оформящите се нови ситуации. Предварителната подготовка на студентите от специалност „Етнология и културна антропология“ с бежанци започва в задължителните за ОКС „Бакалавър“ лекционни курсове по „Етнопсихология“ и „Етнопедагогика“. Тези дисциплини имат за основа преодоляване на установения в обществото етноцентричен поглед върху културата. Етноцентризмът възприема различните култури през погледа на собствената култура, оценява ги като нещо различно, често пъти незначително или дори заплашително. Чрез лекции, упражнения и различни форми на групови задачи, студентите стигат до заключение, че досегът с другостта е неминуем, но и, че другостта не е задължително опасна.
Като част от програмата на тези дисциплини всяка учебна година се организират срещи с представители на неправителствени организации. Те имат за цел да развият знания, умения и компетенциите на студентите за интеркултурна комуникация в мултиетническа среда; да усвояват различни техники на социално-психологическо общуване в условията на мултиетническа среда; да разпознават процесите на развитие и трансформация на етническа, конфесионална и културна идентичност; да разпознават, прогнозират и диагностицират етнически конфликти и противоречия и т.н. В дългосрочна перспектива тези срещи се фокусират върху преодоляването на стереотипите и предразсъдъците, характерни за българското общество, насаждани и затвърждавани чрез редица медийни публикации и репортажи. Именно срещите с представители на неправителствени организации с фокус на действие с бежанци, поставя началото на този процес в преодоляване на негативните тенденции.
С оглед на изложението сме подбрали няколко примера на такива срещи, проведени през учебната 2021/2022 г. Макар и проведени в онлайн среда, резултатите са достатъчно показателни за ползата от подобни инициативи. За да разкажат за опита си в работа с бежанци и мигранти, бяха поканени представители на Българския съвет за бежанци и мигранти и Върховния комисариат на ООН за бежанците в България. В процеса на развиващите се военни действия в Украйна, беше организирана и среща с Център за бесарабските българи в България, на която студентите научиха повече за организацията на доброволческа работа с украински бежанци в страната. Тези срещи полагат основата на дългия процес по запознаване на студентите с представители на различните общностни, включени в широкото понятие бежанци. Остава обаче основният въпрос как различието може да бъде разбрано, без да сме го срещнали? Именно този въпрос се превърна в основата на нашите извънаудиторни дейности с бежанци. Така постепенно акцентът се измести към извънаудиторните занятия на студенти. Първоначално те започнаха като продължение на дългогодишната традиция на катедра „Етнология“ в организирането на традиционни работилници преди големи празници – великденска, мартенска и коледна.
През 2018 година, по инициатива на преподаватели и студенти от катедра „Етнология“ и заедно със съмишленици от неправителствения сектор, в лицето на „Каритас София”, както и с любезното съдействие на ДАБ при МС, започна нашата съвместна дейност по организирането на традиционни работилници, в които да участват деца и възрастни от Регистрационно-приемателните центрове в София. Първото ателие се проведе в сградата на Ректората, във фоайето на Исторически факултет на втори етаж на Южно крило на СУ и беше работилница за мартеници. Идеята на студентите от специалност „Етнология и културна антропология“ не беше само да покажат практически как се правят мартеници на децата, а също така, в създадената приятелска атмосфера, с усещане за разбиране и приемане, да запознаят новодошлите с обичаите и вярванията, свързани с изработването на мартениците, символиката на цветовете и начините на носене в различните краища на страната. Студентите, с подкрепата на служителите на „Каритас София“ и на преводачите, успяха да накарат младежите да направят паралели със собствените си култури, за да открият заедно сходствата в културите. Общуването от първо лице с различието може да промени приетата наготово обществена нагласа за даден субект. Така, запознали се лично, погледнали през собствените си очи и осмислили сами срещата с другостта, студентите успяват да изградят собствено мнение, което много често е в противовес с установените стереотипи в обществото.
След тази първа среща, ентусиазирани от наученото и досега с чужда култура, студентите от специалност „Етнология и културна антропология“ сами стартираха организирането на следващите годишни работилници. В рамките на две години, преди започването на пандемията от COVID-19, бяха проведени още няколко такива, на които вече бяха поканени освен децата от трите РПЦ в София и студенти от други специалности в Исторически факултет, които да станат съпричастни на събитието. На великденските и коледните работилници децата и студентите заедно изработваха традиционни български сурвачки и се научиха на различни техники на рисуване и боядисване на великденски яйца. Успоредно с практическите дейности, студентите запознаха децата с пролетните и зимните празници в България, както и с обичаите и традициите, свързани с тях. Така, само за две години, работилниците в университета се превърнаха в израз на уважение и толерантност от страна на студентите от СУ, които опознавайки културата на бежанците, започнаха по-лесно да преодоляват страха от различието и да го заместят с разбиране и съпричастност.
По време на мартенската работилница през 2019 г. децата поканиха студенти и преподаватели от специалност „Етнология и културна антропология“ на празненствата, свързани с посрещането и отбелязването на кюрдската Нова година на 21 март 2019 г. За нас това беше поредното доказателство за успеха на съвместните работилници. Видимо децата и студентите бяха започнали да изграждат помежду си приятелски отношения, основани на желанието за опознаване на другия, както в конкретно личен, така и в по-общ културно-социален план. Тази среща беше от изключително значение за студентите. Това беше първият им досег с РПЦ и възможност да наблюдават децата в тяхната принудителна ежедневна среда. Това беше моментът, когато студентите от домакини се превърнаха в гости и размениха ролята си с децата. Моментът, в който те реално видяха къде и как живеят техните нови приятели. Различните роли, които заемаха в този случай децата и студентите, накараха и техните отношения да достигнат до ново ниво. Децата и младежите в РПЦ „Военна рампа“, много по-освободени, бидейки във временния си дом, разказваха за обичайно-обредни практики от кюрдската народна култура, показваха традиционни ястия от родната си кухня, демонстрираха песни и танци, характерни за новогодишния празничен цикъл в афганската култура.
Въпреки пандемията, на 18 април 2022 г. студенти и преподаватели от специалност „Етнология и културна антропология“ и „История и геополитика на Балканите“ към ИФ на Софийския университет отново направиха своята ежегодна великденска работилница с децата от центровете в София. Тази инициатива беше част от дейности по проект „Подкрепа за бъдеще“, реализиран с финансовата подкрепа на Норвежкия финансов механизъм, програма „Вътрешни работи“, съвместно с „Каритас София“ и „Съвета на жените бежанки в България“. Ателиетата бяха четири и този път не се проведоха в сградата на Софийски университет, а в приемателните центрове на ДАБ. Голямото предизвикателство пред студентите бяха три от работилниците, проведени с непридружени малолетни и непълнолетни деца от центровете в кв. Овча купел, кв. Военна рампа и кв. Враждебна. Срещата със съдбата на тези деца, с техния „дом“ в лагерите, с техните нужди, трудности и надежди, бяха най-емоционалната част от работилниците.
Съществена част от процеса на обучение на студентите са организираните в последващите аудиторни часове дебати по въпросите, свързани с бежанците, тяхната съдба, обществено споделените нагласи и личните емоции и преживявания на студентите. Всичко това позволява да се направи анализ на извършените дейности. Част от студентите участваха в различните дейности в продължение на няколко години и имаха възможност да споделят как при тях се променят нагласите и отношението, от една страна, но от друга – как реакциите им се променят след тези извънаудиторни занятия.
В резултат на извършените дейности няколко основни извода се налагат като водещи. На първо място това е осъзнаването на близостта като основополагащо условие за конструиране на знание. Създаването на познание от втора ръка (медии, повтаряне на чужди думи, говорене общо за хора и групи) често е изкривено и погрешно. В конкретния контакт отделният човек добива реални очертания и оценките за него се дават въз основа на поведението му, думите му, реакциите му. В хода на опознаването отделни представители на групите ни стават по-близки, други не толкова, но от тях със сигурност са сваля стигмата на опасни, защото са различни.
На второ място страхът се осъзнава като основен двигател на погрешни реакции и поведенчески модели. В случая след проведените дебати става видно, че страхът е имагинерен, няма конкретна причина и очертания, а се основава на непознаване и автоматично отхвърляне, изтласкване на проблема в периферията.
Като трети основен акцент от проведените дейности се оформя изградената вече представа сред студентите за близост на културите. Тя се явява основен мотив за преодоляване на етноцентричната представа за културата, която често претендира за нейната уникалност.
Промяната на ценности и нагласи е изключително дълъг процес, изискващ понякога смяна на няколко поколения. Резултатите не винаги са в линеен вид, понякога има регрес, но и малкият напредък ни дава увереност, че вървим в правилната посока.
Библиография:
Malinowski, Br. 2005 [1922]. Argonauts of the western Pacific. An Account of the Native Enterprise and Adventure in the Archipelagoes of Melanesian New Guinea. London, Taylor & Francis Group.
Bernard, R., Gravlee, Cl. 2015 [1998]. On Method and Methods in Anthropology. Handbook of Methods in Cultural Anthropology, Rowman and Littlefield, р.3.