Теодорина Милушева
Теодорина Милушева е преподавател, главен асистент във Факултет по педагогика на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Основна област на научния ѝ интерес са теоретичните парадигми и приложните полета на социалната работа. Преподава по дисциплините “Основи на социалната работа”, “Методи на социалната работа”, “Социална работа с общност”, “Социална работа със случай”, “Превенция и рехабилитация в клиничната социална работа”, “Теренна практика”.
Наравно с професионалните знания и умения, културната компетентност е много важна част от инструментариума на специалистите, работещи с бежанци и мигранти. Това включва разбиране и сензитивност по отношение на културно обусловените и специфични вярвания, поведения и потребности на групи с различен етнокултурен произход. От друга страна, интеркултурната компетентност предполага генериране на допълнително знаниe за динамиката на интеракцията между различните култури – как интернализираните ценностни и смислови кодове програмират интерпретативните модели на представителите на дадена общност и как при взаимодействието ѝ с външни групи могат да бъдат формирани дълбоки противоречия, които да създадат усещане за непреодолимо различие, конфронтация, враждебност, неразбиране, разделение.
Междукултурното посредничество включва съвкупност от дейности, които имат за цел да намалят негативните последици от езиковите бариери, социалните и културните различия и напрежението между етническите групи и местните професионалисти във връзка с различни аспекти на социалния и обществен живот посредством диалога (Verrept, H.: 2016. p. 5). В рамките на това определение, културната медиация може да включва в различна степен, с различна честота и интензитет, следните задачи:
- Реализиране на езиков превод;
- Улесняване на комуникацията, развитие на отношения на доверие и ефективно сътрудничество между специалистите и бежанците по време на административните процедури и предоставянето на услуги;
- Предоставяне на информация на бежанците относно административните процедури, достъпа до услуги и подкрепящите ресурси, както и оказване на помощ при ориентирането в услугите (придружаване, оформяне на документи и др.);
- Оказване на съдействие при културното посредничество или осигуряването на устен превод, т.е. разясняване на културата на бежанеца на местните професионалисти и обратното;
- Предотвратяване на конфликти и посредничество;
- Осъществяване на принос към информационни събития и проекти с цел повишаване на осведомеността и подобряване на междукултурната комуникация и интеграция;
- Осигуряване на застъпничество при специфични обстоятелства, т.е. действие в качеството на посредник, особено в случаите на нарушаване на правата и накърняване на личното достойнство.
Ефективен модел за реализиране на специфичните цели и задачи на културната медиация е т.нар. Модел на стълбата. Този модел включва йерархично усложняващи се професионални интервенции, започващи с реализирането на лингвистичен превод и финализиращи с най-сложния аспект на функциите и ролята на културния медиатор, а именно – осигуряването на застъпничество за бежанците и мигрантите с нарушени права (Verrept, H., I. Coune: 2016, p. 7-13).
Лингвистичен превод
На първото, най-ниско стъпало на стълбата се намира лингвистичният превод, т.е. преобразуването на съобщение, произнесено на езика източник в еквивалентно съобщение, така че да се постигне целта получателят на съобщението да реагира на него така, сякаш го е чул на оригиналния език.
Разрешаване на недоразумения
Разрешаването на недоразумения означава, че междукултурният посредник сигнализира за възможни недоразумения и се опитва да ги разреши в по-ранен етап.
Културно посредничество
В този контекст културното посредничество може да се определи като “управление на културните различия” по време на оказването на психосоциалната подкрепа. То означава, че междукултурният посредник е нащрек за културните концепции, вярвания и практики, които могат да доведат до неразбиране и/или да затруднят процеса на предоставяне на подкрепа. Това означава, че фокус на работата на междукултурния медиатор е да обясни на бежанеца или мигранта културата на доставчика на услуги, и обратното – да обясни на помагащия специалист в приемащата страна особеностите на културата на търсещия подкрепа. Доставчикът може например да се нуждае от обяснения относно възприемането и значението на болестта на клиента в неговата култура. Клиентът, от друга страна, може да се нуждае от информация за организацията на здравната система в приемащата страна. Заедно с клиента, междукултурният медиатор в такива случаи търси стратегии, които свеждат до минимум отрицателните последици от културните различия. Конкретни примери за културно посредничество се откриват в литературата (ibid, p. 12):
- Жена, произхождаща от култура, в която има силно изразена сексуална сегрегация, и която току-що е родила, не е много разговорлива, когато се информира за кърменето в присъствието на нейния съпруг. Междукултурният медиатор би могъл да обърне внимание на медицинската сестра или лекаря, че даването на подобна информация в присъствието на мъж, дори и това да е съпругът ѝ, води до отдръпване на жената, което да се интерпретира като нежелание за сътрудничество или дезинтересираност. Тогава медицинското лице може да реши да помоли съпруга да напусне стаята по време на консултацията.
Помагане на доставчика и клиента да поемат своите роли
Следваща задача за улесняване на интеракцията между страните е те да се подпомогнат, така че да поемат своите роли. Например, когато пациентът се чувства притеснен в присъствието на медицинското лице и не задава въпроси или не показва, че не разбира нещо, междукултурният медиатор може да го насърчи да задава въпроси и да казва, когато не разбира нещо. Той може да предложи стратегии на пациента да се подготви за консултацията (напр. да донесе лекарствата си на консултацията, да подготви списък на въпросите, които иска да зададе, или на симптомите, за които иска да съобщи, и т.н.). Също, ако клиентът не знае как да се подготви за среща с определен специалист или длъжностно лице, междукултурният медиатор може да му помогне в това отношение, да му даде необходимата му информация, да го подготви какви документи следва да занесе на срещата и най-вече – какво да очаква по време на тази среща.
Застъпничество
На върха на стълбата стои задачата застъпничество. Застъпничеството се определя като “изказване или намеса в интерес на някой друг”. Застъпничеството е “дейност, извършвана за някой друг, която отива по-далеч от улесняването на комуникацията и с която се стреми към добър резултат от психосоциалната подкрепа”. Най-общо това означава, че трета страна (в случая междукултурният медиатор) ще се застъпи за мигранта или бежанеца и евентуално ще напусне своята безпристрастна позиция. И в двете определения посредникът има право да поеме инициативата да задава въпроси или да извършва определени действия, когато счита, че това е необходимо за качеството на оказваната подкрепа и достъпа до услуги. Застъпничеството може да се осъществи в напълно свободен от конфликти контекст, но също така и в контекст, характеризиращ се с враждебност или явен конфликт. Пример в това отношение може да бъде ситуация на пациент, който е третиран неуважително от доставчика на услуги или длъжностното лице и се чувства засегнат в своето достойнство. Междукултурният медиатор ще разгледа тази тема с доставчика или ще информира неговия ръководител. Застъпничеството, особено когато е съчетано с отказ на преводача от неутралната му позиция, крие своите рискове. Посредникът не винаги е в състояние да определи какви са най-добрите интереси на неговия клиент. Една погрешна оценка може да навреди на интересите на клиента (ibid, p. 9-15) .
Специфични области на професионална интервенция на културния медиатор
Най-разпознаваемите професионални роли на културния медиатор в работата с бежанци и мигранти включват интервенциите, насочени към посредничество и които имат за цел създаване на мост между лицата, нуждаещи се от подкрепа, от една страна, и обществените институции и доставчиците на здравни и социални услуги, от друга. Културният медиатор информира, консултира, посредничи в общуването, съдейства за достъпа до услуги и ресурси, разрешава конфликти, овластява, застъпва се за правата на своите клиенти (TIME project, 2016. Module 1, p. 15-16). Основните сфери, в които прилага своите професионални умения, включват здравеопазването, областта на образованието, досега с представителите на изпълнителната власт и правоприлагащите органи, обществените институции. Най-често срещаните проблеми включват затрудненията с достъпа до здравни услуги и комуникацията с лекуващите специалисти, достъпа до образователни услуги и възможността за ефективно адаптиране и приобщаване, справянето с административни процедури и контакта с длъжностни лица, достъпа до пазара на труда, жилищното настаняване, включването в живота на общността и равноправното участие в обществения и културен живот (TIME project, 2016, Module 4, p. 18-29).
В сферата на здравеопазването обичайно културният медиатор познава функционирането на националната и местната здравна система (структура, нива на грижи, въпроси, свързани с осигуряването, социална система, административни процедури, свързани с достъп до здравни грижи), наясно е с основните правила за достъп до здравна помощ за мигранти, притежава компетентности и познава утвърдените правила и особеностите в комуникацията със здравните специалисти, като се има предвид специалната култура и авторитет, свързани с медицинската професия. Също така културният медиатор познава специфични протоколи, прилагани в здравни среди със специални грижи, като например психиатрични клиники и болници, рехабилитационни центрове, здравни заведения за първичен прием и др. Много тясно специализирана област, част от професионалните компетенциите на културния медиатор, що се касае до посредничеството при достъпа до здравни услуги, е свързана с познанието относно някои елементи от медицинската антропология: взаимоотношенията лекар-пациент, социалното и антропологичното измерение на здравето, болестта и свързаното с него лечение в културата на своя клиент.
В сферата на образованието културният медиатор следва да познава образователната система на приемащата страна (нива на образование; видове общообразователни училища и правила за достъп на чужди граждани до образователната система; процедури по признаване на придобито основно, средно и висше образование в чуждестранни учебни заведения; процедури по валидиране на резултати от обучението в страната по произход; възможности за учене през целия живот; интеграция в приемащото общество, напр. езикови курсове), също така да е наясно с ценностите и нагласите по отношение на образованието в приемащата страна в сравнение с тези в страната им на произход, да разбират правилата и особености в общуването с преподавателите, като се има предвид специалната култура и авторитет, свързани с учителската професия, да познават основите на междукултурното общуване и педагогиката. Също така културният медиатор следва да познава и някои по-частни въпроси и проблеми, свързани с образователния процес – например да е наясно с проблемите на тормоза в училище, както и какви са механизмите за превенция и интервенция, да знае кои са структурите, които подкрепят родителите и учениците/студентите (като училища за родители, социални услуги, стипендии и т.н.). Характерни умения на културния медиатор, що се касае до образователната сфера, включват оказването на подкрепа на родителите бежанци в административно и комуникационно отношение по въпросите, свързани с образованието на техните деца, също така включва умението да декодират нагласи, свързани със специфични културни конотации, да общуват ефективно с учителите и администрацията, да разрешават конфликти в образователната среда, включително проблеми, свързани с тормоза.
В сферата на взаимодействието с правоприлагащите органи от културния медиатор се очаква да познава правната терминология, да познава правилата за общуване с полицейски служители, адвокати и съдии, като се имат предвид йерархията и правомощията, които са им възложени, също да познава структурата на съдебната система, да е наясно с процедурите, свързани със срещите на бежанците с полицията и в съдилищата. Уменията и интервенциите включват разбирането и превеждането на съдебни актове, синтезираното и ясно описание на правното положение на бежанците, подпомагането на бежанците и органите при точното попълване на необходимите документи, предотвратяването и разрешаването на конфликти, причинени от културни или езикови различия между бежанците и полицията (TIME project, 2016, Module 6, 9-23).
Що се касае до услугите, предоставяни от държавните институции и достъпа до пазара на труда, културният медиатор следва да познава в детайли държавните служби и услугите, предназначени за бежанците, структурите, компетенциите и взаимозависимостта (процедури за подаване на документи, въпроси, свързани с издаването на разрешителни и т.н.), да познава правните задължения на държавните служители към чуждите граждани, както и институциите, защитаващи правата на гражданите (напр. омбудсмана), да е наясно с трудовото законодателство като цяло и това, което се отнася до различните статути на пребиваване на чужденците (напр. декларация за работа; осигуряване; форми на заетост и задължения на различните страни; процедури за наемане на работа и договори), да познава местните процедури, инструментите и техниките за търсене на работа (TIME project, 2016, Intercultural Mediator Profile and Related Learning Outcomes, p. 20-21).
Библиография:
TIME project, 2016. Self-study Course for Trainers of Intercultural Mediators. Module 1. Special characteristics of the TIME training program for intercultural mediators. http://www.mediation-time.eu (последно посетен на 30.10.2022г.)
TIME project, 2016. Self-study Course for Trainers of Intercultural Mediators.
Module 4. Communication techniques. http://www.mediation-time.eu (последно посетен на 30.10.2022г.)
Module 6. Legal aspects in intercultural mediation for immigrants http://www.mediation-time.eu (последно посетен на 30.10.2022г.)
TIME project, 2015. Intercultural Mediator Profile and Related Learning Outcomes http://www.mediation-time.eu (последно посетен на 30.10.2022г.)
Verrept, H., I. Coune (2016). Guide for intercultural mediation in health care. https://www.health.belgium.be (последно посетен на 30.10.2022г.)