Разговорът с Елина Желева проведе Ваня Иванова, ИЕФЕМ-БАН
Макс Гурвиц е управляващ директор на един от инвестиционните фондове за стартиращи компании в България – Витоша Венчър Партнърс, член на БЕСКО, Асоциацията за български стартъпи. Още в деня на обявяване на войната, Добромир Иванов от БЕСКО се обажда на Макс като човек, който познава много хора в Украйна, за съдействие в търсене на начини за евакуация на украинци, работещи в български IT компании, за което ще получат и подкрепа от правителството. Макс споделя с Елина Желева, неговата партньорка в живота, а тя предлага да направят форма, в която хората да се записват. Той я създава и я пускат с пост в LinkedIn. Постът е споделен около 30 хил. пъти в рамките на 12 часа и събира 3 милиона гледания. Елина разказва: „Ние просто не очаквахме такова нещо. И хора от Украйна започнаха да се записват вътре и да искат евакуация.“
Вниманието е привлечено не само на украинци, но и на хора от България, които започват да звънят и да питат как да помогнат. Като един отличен организатор Елина разбира, че трябва да се направи нова форма и за тях. Така е създадена втора форма, в която започват да се записват всички хора, които искат да окажат съдействие, някои искат да дарят пари, други предлагат настаняване, транспорт, време. Така се стига до друга неочаквана бройка – 3 хил. регистрирани доброволци, „което не сме го очаквали, ние мислехме, добре, наши приятели, 50-60 някой друг да се закачи, когото не познаваме, 50 – 60 души да се съберем, ще се организираме някак, ще направим работни групи – транспорт, храна, посрещане. Събрахме 3 хиляди човека и стана весело“. Почти на случаен принцип от групата доброволци е сформиран екип, който да представлява ядрото на доброволците, това са и хората, които са представени на сайта. Към тях след време се присъединяват още двама-трима за нуждите на най-новите дейности.
Елина обяснява: „И с този екип създадохме два основни процеса, единият беше по евакуацията, т.е. как да се насочват хората от Украйна, да им се дава адекватна информация, към съответните транспорти, гранични пунктове. И другото е да се подготвим, като дойдат хора в България, да има къде да ги настаняваме.“ И започват организацията на доброволческата база данни, като обединяват всички, които могат да осигурят транспорт, всички, които могат да осигурят настаняване, екселски таблици, за да може лесно да се търси, да се отбелязва, когато някой отива да транспортира. Създава се един мини кол център, който, от едната страна гледа заявките от украинци, а от друга – предлаганото от доброволци.
В същото време започват разговор с група IT специалисти, които искат да направят платформа, в която украинците, като в one-stop shop, да могат да влязат и да търсят информация за настаняване, транспорт, каквото им трябва. Така два екипа започват да работят паралелно, единият разработва платформата, а другият работи по евакуация, настаняване, като в един момент 30 доброволци работят заедно в един кол център A Data Pro, който им предоставя място. Скоро, IT екипът започва да обсъжда с Оперативната координационна група в МС да се използва тяхната платформа като част от създадената по-късно официална платформа – www.ukraine.gov.bg: „Имаше голяма приемственост от страна на правителството, но и проактивност от наша страна, защото ние през цялото време знаехме, че това, което правим, ще го правим, докато се налага, но трябва да стане част от официалния канал. Ние виждахме във времето как започват да се появяват фейсбук групи за настаняване, в един момент може би на втората седмица се появи и друга платформа, НПО-тата започнаха да вършат същото. А за бежанците това е объркващо, защото те не знаят на кого да вярват и към коя платформа да се обърнат. В началото, когато е криза, е нормално дори да има и десет канала, но ние знаехме, че в един момент всички е добре да се влеем в един. Хубаво е, че правителството прие да го интегрира, не само IT решението, но и всичко, което бяхме създали като процеси в кол центъра, защото ние си бяхме разработили цяла система, скриптове, процес на онбординг на хора, които идват в кол центъра да работят, така че имаше няколко фактора, за да се наредят нещата“.
Част от доброволците работят онлайн, защото документите, които им трябват, са в облак, трябват им само телефон, имейл и достъп до компютър, друга част са физически в кол центъра в офиса на A Data Pro. Някои доброволци въобще не живеят в София, други имат възможност да отделят 2-3 часа на ден. Елина разказва: „Никога не сме имали изискване да са на място, но много от тях избраха да са физически заедно, което понякога помага, не само за организацията, но и чисто емоционално да имаш хора около себе си, защото да работиш в кол център в тази ситуация, е много, много тежко. Tи спасяваш хора, работиш с човешки съдби, натоварването е изключително голямо, и там имаше хора, които за два дни просто прегарят.“
Как се преодолява това напрежение и какво ги води напред, какви умения са нужни в такава ситуация, Елина обяснява за тях с Макс по следния начин: „Ние сме предприемачи по душа, по призвание. Аз от седем години управлявам собствена компания, да решаваш проблеми на ежедневна база, е нещо, което, когато имаш собствен бизнес, се научаваш. Много често не виждаш много добре как ще се развият нещата, не знаеш дали ще имаш успех, ти просто се надяваш да сполучиш, но ги гледаш нещата ден за ден, просто се опитваш в дадения ден да решиш проблема, който е най-адекватен и имаш някаква такава много далечна визия, че помагаш на някаква група хора. Има ги организаторските способности. Има доза късмет в цялото нещо, случихме и на много добър основен екип, въпреки че случайно събрахме тези хора, те също имат много силни организаторски способности. Имаме добра мрежа, това също помага, защото някой път, ако нещо не ти стига, обаждаш се и има кой да ти помогне“.
Много интересна е личната история и мотивация и на двамата главни герои в тази история, която те започват сами да осъзнават и обсъждат помежду си, когато журналисти ги питат какво ги е накарало да направят всичко това: „При Макс нещата са много интересни, защото той не е от България, той е, както сам казва, ‚българин по избор”. От 10 години живее тук и е избрал това място, но след България, мястото, където е прекарал най-много време и професионално е бил ангажиран, през последните няколко години, е Украйна – страшно много конференции, стартъп събития, обучения, инвестиции, 43 пъти е ходил в Украйна през последните години, миналата година правиха обиколка, като роудшоу с негови колеги из цялата Украйна и се срещаха със стартъпи във всичките градове, някои от които сега са разрушени. Той е свързан с Украйна по този професионален начин. Аз съм била в Украйна два или три пъти, не помня, заедно с Макс сме били на професионални събития, срещи с предприемачи. Но аз идвам от семейство на бежанци, моята прабаба точно преди 100 години, тя е била на 12, със сестра й, която е била на 17 и майка им, доста подобна история като на всичките украински жени с децата си, които идват сега и се чудят накъде да поемат. Прабаба ми идва от Гърция по едно споразумение след войните за обмен на етнически групи, имаме ги документите вкъщи, плюс това аз прабаба ми си я спомням. Аз съм израснала с това какво значи да построиш нов живот, да поставиш ново начало на изцяло ново място и то сама жена с две деца“.
Впечатляваща и силно въздействаща е тази работеща формула – предприемачески и организационни умения, силен основен екип, добра мрежа с разнообразие от умения и опит, лична и професионална връзка с историята на хората и страната в нужда. Но какво прави екипът, след като се случва предаването на щафетата на официалната държавна платформа. Екипът с Елина и Макс остават активни седмица след това, за да са сигурни, че всичките започнати от тях случаи са доведени до решение. След това решават да стартират дарителска кампания, голяма част от хората, които се регистрират на платформата за доброволци, реално са казали, че биха искали да дарят пари: „И стартирахме дарителска кампания, всъщност това е едно от нещата, които правим в момента, много активно работим по него, голямата ни цел е 1 млн. лева, но работим на микро цели, първата беше 250 хил., която събрахме, сега работим по втората цел, която е 500 хил. лева. Работим с Фондация BCause, която е нашият партньор по дарителството, мениджър на цялата кампания. Създават и има малък изследователски екип с помощта на Фондация „Америка за България“. Финансирахме двама човека, които да правят изследване какви са най-належащите нужди, непокрити от други неправителствени организации или от държавата, или от други инициативи, неформални, граждански, за да можем да инвестираме именно там“.
Изследването им показва, че най-голямата и незадоволена нужда е детската грижа, детски занимални, детски центрове, за децата, които реално стоят в апартаменти и хотелски стаи, заедно с родителите си, изложени на непрестанните разговори и тревоги за войната, едновременно с това се намират в напълно нова за тях среда и нямат къде да отидат. Така на 6 април стартира конкурсът НОВО НАЧАЛО с обявяването на отворена покана за набиране на проектни предложения с фокус детска грижа и образователни дейности за деца от Украйна. Екипът в същото време работи и по разработването на български прототип на такъв център за деца. „Една IT компания ще ни предостави безплатно цял етаж, с част от средствата ще можем да наемем украински учители, които да занимават децата, най-вероятно ще направим кът за майки, оборудван с компютри, ако им се наложи да отидат на видео интервю и т.н., защото целта е, от една страна, да помогнем на децата и да ги извадим от това ежедневие, което не трябва да е ежедневието на никое дете, но, от друга страна, да освободим малко време и ресурс на майките, защото те са основно майки, да се погрижат за себе си, да започнат да си търсят работа, да помислят за следващите стъпки“.
Доброволческата общност продължава да се развива и да работи активно в платформа Discord. Доброволците в нея се самооргнизират, има различни канали, където общуват и случват различни акции. Относно мащаба и размаха на доброволческата съпричастност Елина споделя „нямаше кътче в България, където да не можеше да настаним. Самите бежанци избират големите градове Варна основно, София като втора локация“.
Импулсът, който започват Елина Желева и Макс Гуртвиц, грее с яркостта и мащаба си, а това, което остава да топли след такава среща, са и финалните думи на Елина: „За България положителното е, че се изграждат някакви процеси, които не ги е имало, които се надяваме да останат както на държавно ниво, така и в гражданското общество“.
Повече за дейността може да се намери на следните линкове: