Украинската криза в България

Украинската криза в България

Текст: Ива Парцалева, ВКБООН

Снимка: Николай Стойков, Мотиф медия

Ако в началото на 2022 г. някой беше казал, че само за няколко седмици в България спасение от война ще потърсят над 100 000 души и че това ще са граждани на европейска държава, едва ли щеше да има кой да повярва. Уви, Старият континент се оказа арена на военни действия, а институтът на убежището, последователно развиван на световно и регионално ниво през последните седем десетилетия, отново беше призован да осигури шанс за безопасен и достоен живот на избягалите от насилието хора.

Конфликтът в Украйна предизвика вълна от принудително разселване, непозната в Европа от Втората световна война. От 24 февруари до средата на май страната е напусната от 6 млн. души, главно жени и деца, а още 7,5 млн. са вътрешно разселени. Съседните на Украйна държави са изправени пред предизвикателство с огромни мащаби: Полша вече е приела над 3 млн. души, в Румъния числото скоро ще достигне милион, а в Унгария и малка Молдова влезлите бежанци са около 500 хил.

България – въпреки че не дели обща граница с Украйна, също е сред държавите, които са дали подслон на хиляди бежанци. Само през първата седмица на конфликта броят на хората, влезли на българска територия, надхвърля 25 000. Това е повече отколкото България приема за година по време на сирийската криза – през 2015 и 2016 г., когато молбите за международна закрила са по около 20 хиляди[1]. Към 10 май 2022 г. на българска територия по данни на Гранична полиция са влезели 248 085 души от Украйна, от които 104 067 са останали в страната или 41,95%. Рекордът по брой влезли лица за ден е поставен на 8 март и достига 7200 души, а обичайно граничните власти регистрират между 2000 и 3000 нови лица всеки ден.

Това сериозно предизвикателство наложи създаването на Оперативна координационна група (ОКГ) към Министерски съвет със заповед на премиера Кирил Петков от 4 март. За неин ръководител беше определен полковник Валери Рачев, който в края на април беше заменен от новия председател на Държавната агенция за бежанците Мариана Тошева. Към щаба бяха създадени шест работни групи: граничен контрол, влизане в страната и производство за международна или временна закрила; транспорт; настаняване; социални въпроси; заетост; публична информация и връзки с обществеността. Работата на щаба се извършва под контрола и в сътрудничество с екипа на вицепремиера по ефективно управление Калина Константинова.

Наред с тези работни групи се създаде и механизъм за координация с неправителствения сектор чрез специална група под Съвета за развитие на гражданското общество[1]. В нея участие вземат над 30 неправителствени организации, които предоставят услуги на бежанците от Украйна. Те имат възможност да обсъждат проблеми, идентифицирани на терен, както и възможни решения всеки петък в директни срещи с вицепремиера и нейните съветници. В резултат от обсъжданията се създадоха и координирани от международни и неправителствени организации подгрупи – за деца (ВКБООН, УНИЦЕФ и НМД); за образование (ВКБООН и УНИЦЕФ); противодействие на трафик. Неправителственият сектор беше активно въвлечен и в разработването на предстоящи законодателни промени, главно в Закона за убежището и бежанците – а чрез него и в други нормативни актове, които да гарантират достъпа до права на получилите временна закрила лица. Така украинската криза се превърна във възможност за сътрудничество на институции и гражданско общество, каквото секторът досега не познаваше.

Временна закрила

На 4 март 2022 г. Европейският съюз въведе в действие за първи път в историята си създадената в контекста на войните в Западните Балкани Директива за временна закрила за бежанците от Украйна. От своя страна, на 10 март българското правителство прие Решение 144, което с влизането си в сила четири дни по-късно задейства временната закрила и в нашата страна. Това постави престоя на украинските бежанци в България в различна правна рамка от останалите.

Най-общо, разликите между временната закрила и традиционно прилаганата международна закрила са три:

Временната закрила изключва необходимостта от индивидуална преценка на личната история на всеки бежанец и по този начин, от една страна, ускорява достъпа на хората до права и услуги, а от друга, облекчава работата на отговорните институции;

Временната закрила се предоставя за определен период, на този етап за срок от една година с възможност за удължаване до три, докато международната няма времево ограничение;

Правата, които хората с временна закрила – поне при създаването на Директивата, са по-ограничени в сравнение с тези на получилите международна. Българските власти заявиха намерение и прилагат на практика мерки, които да изравнят правата на двете групи.

Едно от първите големи предизвикателства, с което ОКГ трябваше да се справи, е масовата регистрация за временна закрила. На нея право имат както граждани на Украйна, така и лица, получили международна закрила в Украйна, и граждани на трети страни, пребивавали легално в Украйна, които не могат да се завърнат в страните си на произход. Създаден беше специална Автоматизирана информационна система (АИС) ,,Временна закрила”, чрез която да се осъществява регистрация, а от 15 март започва разкриването на места за регистрация. Те се осъществява от служители на МВР. Първоначалните опашки пред пунктовете намаляха с откриването на над 120 такива в цялата страна, за да може България да се похвали с един от най-високите проценти на регистрация в целия ЕС: 99 688 от 104 067, или 95,79%. Тази крачка е важна основа за идентифицирането на всички лица в нужда, планиране на политиките и осигуряване на адекватни мерки за подкрепа.

В същото време, въвеждането на статута на временна закрила предизвика спорове между юристите за това дали украинските граждани имат или не право да да кандидатстват и получат международна закрила. След като само до края на март бяха регистрирани 1200 молби на украински граждани за международна закрила, на 8 април 2022 г. председателят на ДАБ издаде заповед, с която се нарежда незабавно преустановяване на регистрирането и образуването на производства за международна закрила на разселени лица от Украйна,  а вече образуваните такива се прекратяват. Фондация за достъп до права ФАР обжалва тази заповед, като предстои Административен съд София-град да разгледа делото.

Настаняване

Украинската криза предизвика огромна вълна от съпричастност сред българските граждани, които първи оказаха подкрепа на идващите бежанци, като отвориха домовете си за тях. За часове изникнаха няколко фейсбук групи и онлайн платформи, чрез които първите семейства намериха подслон. Най-голямата такава структура беше изградена от BG4UA, група предприемачи и представители на стартъпи. Само за първите няколкото седмици на съществуване на тяхната платформа регистрация си правят 3150 души, като техни доброволци успяват да намерят частно жилище на близо 850 украински семейства.

Мащабът на кризата обаче не позволи посрещането й само чрез активната гражданска позиция и солидарност на обществото и още на 10 март, наред с решението за предоставяне на временна закрила, МС гласува и финансиране за настаняване на хората и изхранване на бежанците в обекти, регистрирани в Националния туристически регистър. По-късно тази заповед беше променена, за да се създаде регистър, в който наред с хотелите да бъдат включени и почивни станции на общините и на държавните институции. Всички те получават по 40 лв. на ден за всяко настанено лице, като за тази сума са длъжни да осигурят три хранения. До 15 април всички украински бежанци можеха да се ползват от тази подкрепа, а след това – само онези, регистрирани за временна закрила.

Мярката, която се прилага за първи път в България по отношение на бежанци изобщо, приключва на 31 май. Към 9 май 59 914 лица се възползват от настаняване по програмата в 1138 хотела и учреждения в цялата страна.

ОКГ в Министерски съвет упорито търси възможност за настаняване на хората в почивни бази на национални и местни власти след 31 май, като по думите на Мариана Тошева към 5 май идентифицирани са 33 000 места. Тя обаче направи уговорка, че някои от тези свободни места са в бази, които изискват ремонтни дейности. В същото време се планират и допълнителни мерки за настаняване чрез включване на лицата в пазара на труда и финансова подкрепа за наем.

Към момента на писане на статията въпросът къде ще отидат всички настанени лица след приключването на програмата, стои с пълна сила. Липсата на яснота и очакваното преместване на хората създава сериозни предизвикателства пред самите бежанци и организациите, които работят с тях. Всички интеграционни мерки като заетост, образование, обучение по български език, наред със здравеопазване и социално подпомагане са обвързани с местоживеенето на хората.

Предизвикателство – както и до момента, е настаняването на хора в курорти, където няма добре изградена образователна и социална инфраструктура, a възможностите за работа са ограничени до туристическия сектор. Щабът в МС ще даде приоритет на настаняването след 31 май на уязвими лица, а усилията са насочени към изпращането на хората на места, където интеграционната мрежа е по-плътна.

Заетост

С получаване на временна закрила украинските бежанци имат пълен достъп до пазара на труда без никакви допълнителни изисквания, по реда на българските граждани.

Българският бизнес проявява голяма активност и желание за наемане на бежанците от Украйна от първия ден, тъй като традиционно страда от липса на кадри. Още в самото начало от работодателските организации обявиха, че родният пазар на труда може да осигури 200 000 работни места[2], по-късно министърът на иновациите растежа Даниел Лорер посочи числото 150 000[3].

По данни на Агенцията по заетостта 1543 работодатели са потърсили услуги за наемане на украински бежанци между 24 февруари и 9 май, като са внесени 2185 заявки за 8211 свободни работни места. АЗ е събрала информация и за нагласите на работодателите чрез онлайн формуляр, попълнен от 315 фирми. Най-много потребности са заявени в областта на индустриалните дейности, производството и преработвателната промишленост, електротехниката, електрониката и автоматиката, химичните технологии, хранителните технологии, туризма и търговията.

Агенцията консултира активно и самите бежанци от Украйна. По данни към 5 май 2022 г. нейни мобилни екипи са посетили 866 локации и са консултирали 10 234 лица, а други 2351 са попълни специално създаден от АЗ онлайн формуляр. Чрез тези канали е установено, че 69% от лицата заявяват готовност да започнат работа веднага, а 18% в рамките на един до шест месеца. Образователният ценз на украинците е значително по-висок в сравнение с този на бежанците от Близкия изток и Централна Азия, което позволява по-разнообразни възможности за включване в заетост: 65% от хората докладват, че имат висше образование, 32% – средно.

Прави впечатление – а това се споделя и от организациите на терен, че предпочитанието на хората е за временна и сезонна заетост, като по данни на АЗ 24% от консултираните лица са посочили като предпочитание администратор в хотелиерството, 22% – камериери, 18% – работник в заведение за хранене и т.н. Разбира се, това се обяснява с неясните дългосрочни планове на хората. В същото време обаче, има заявки за работа и в редица регулирани професии – тези на педагози, инженери, юристи и лекари. Там обаче процедурите за признаване на дипломи и квалификации са сложни и изискват дълго време[4].

Американското посолство в София, заедно с фондация ,,Америка за България” и Американската търговска камара първи започнаха с организацията на кариерни форуми, на които да се даде възможност за директна среща между украинци и бизнес. Няколко такива форума бяха организирани във филмово студио ,,Ню Бояна”, както и в Двореца на културата и спорта във Варна. Агенция по заетостта също организира подобен целенасочен форум на 11 май в София, а украинските граждани се насърчени да се включват и в редица традиционни трудови борси на АЗ. На 19 май 2022 г. ВКБООН, в сътрудничество с осем неправителствени организации, организира и най-големия подобен форум досега в Интер Ескпо Център в София.

По данни на НАП в периода 24 феруари – 7 април трудови договори са подписали 2482 лица.

Въпреки цялата активност предизвикателства не липсват, като сред тях освен колебанията и неясните планове на хората, са липсата на умения по български език, невъзможността да бъде осигурена грижа за децата, тяхното местожителство в курорти и др. Затруднения съществуват и при регистрацията на трудовите договори в НАП, която заради софтуерни проблеми през първите седмици трябваше да се прави на място.

Украинската криза отприщи и голяма активност сред частния сектор с развити политики за корпоративна социална отговорност. Много фирми предоставиха щедри дарения, основно на организациите, които работят на терен. Най-големият център в София – „Отворени врати”, управляван от фондация „За доброто”, се помещава в сградата на софтуерния университет Soft Uni, които предоставиха безвъзмездно офиса си за месеци наред. Сред стотиците доброволци в центъра има и служители на различни фирми, които им позволяват да помагат на място в работно време и по този начин подкрепят работата на терен. Технологичният бизнес се оказа активен и в усилията си да помогне за евакуацията на цели компании от Украйна в България. Във Варна ICT Cluster, сдружение на местните IT фирми, подкрепи създаването на информационно бюро за бежанците.

Образование

Министерство на образованието и науката, което от 2017 г. е създало и прилага нормативна рамка за работа с деца бежанци, още през първите дни след 24 февруари публикува процедури и заявления за записване на украинските деца в държавните и общинските училища. Определени бяха отговорни служители във всяко регионално управление на образованието, създаден беше информационен материал с процедурата за записване. МОН и ВКБООН организираха на 30-31 март и среща на всички 28 РУО в страната, на която бяха обсъдени оперативни въпроси по включването на децата.

Министър Николай Денков обяви, че образователната система има ресурс да приеме 20 000 деца от Украйна[5]. Това обаче на този етап изглежда малко вероятно, тъй като включването им на практика е минимално.

Основната причина за това е продължаващото онлайн обучение, което украинската образователна система успява да организира. Украинската държава взе решение всички деца да завършат учебната 2021/2022 година служебно, за което да получат необходимите свидетелства. Така огромната част от учениците предпочитат да продължат обучението си онлайн, не само заради надеждата да се приберат скоро у дома, но и поради късния етап на учебната година, който трудно ще позволи на новозаписаните деца у нас да завършат успешно на български език.

По данни на МОН от края на април едва около 900 заявления за записване в детски градини и училища са подадени в РУО, като само 200 деца са реално записани и посещават занятия.

Затруднения в този процес се появиха и заради допълнителните изисквания, наложени от Министерство на здравеопазването поради разликата във ваксинационните календари на двете държави. За записване в училище децата е необходимо да представят резултат от специална фекална проба (получаването на резултатите отнема две седмици), а за детска градина е необходимо представяне на ваксинационен паспорт с всички изискуеми ваксини. Тъй като мнозина от родителите не разполагат с такива и не са склонни да реимунизират децата си, това се оказа сериозна пречка.

Достъпът до детски градини е възпрепятстван и от липсата на места в големите градове, както и въобще на подобни услуги в курортите, където се намират мнозинството бежанци. Затова и основен приоритет на ОКС е да се обособят алтернативни детски центрове, като за целта се идентифицират пространства и служители, включително от украинската общност. Острата необходимост от такава грижа, която е важно условие за независимостта на възрастните и включването им в заетост, пък отключи и по-общия разговор за липсата на регулация на родителските кооперативи и алтернативните форми за детска грижа в България.

Приоритет пред образователните институции на този етап трябва да е изграждането на план за действие през летните месеци, който да включва образователни мерки за децата, които вече са записани – като допълнително обучение по български език и подкрепа по отделни предмети, и информационна кампания и проактивна политика за записване на останалите. Без подобен подход рискуваме идния септември да се окажем с огромен брой нови ученици, които не владеят български език или с хиляди деца, които учат дистанционно в Украйна, без никаква връзка с нашата система.

Обучение по български език

Украинската криза повдигна отново въпроса за отговорната институция за обучението на български език като чужд за възрастни. На практика, такава в страната няма, като нито МОН, нито Министерството на труда и социалната политика припознават този ангажимент, поради което досега бежанците разчитаха изцяло на неправителствения сектор за тази интеграционна мярка.

НПО-тата в лицето основно на БЧК и Каритас София увеличиха броя на курсовете си, като благодарение на финансиране от ВКБООН, БЧК ще има възможност да организира езиково обучение и извън София. Каритас София от своя страна започна и първите си курсове по български език за деца. Наред с тези традиционни актьори, към които трябва да се причисли и Международната организация по миграция, по време на украинската криза изникнаха серия доброволчески инициативи.

Създадени бяха онлайн платформи, в рамките на които доброволци обучават бежанци, а по места регионални библиотеки, читалища, центрове за подкрепа на личностното развитие, детски центрове и дори областни администрации организираха безплатни курсове по български. На някои места напълно безплатно с преподаването в тях се заеха университетски преподаватели, какъвто е случаят в Благоевград и Югозападния университет „Неофит Рилски”.

Здравеопазване

Здравеопазването без съмнение е една от най-сложните сфери, тъй като според действащото законодателство (чл. 39 от Закона за убежището и бежанците) към датата на решението на МС за предоставяне на временна закрила, получилите я имат право само на спешна медицинска помощ. Медицинска грижа по реда на българските граждани се полага само на уязвимите лица, които според ЗУБ са деца до 18 г., бременните жени, самотните родители с ненавършили пълнолетие деца, възрастните хора и хората с увреждания, тежки здравословни проблеми, психични разстройства, жертви на трафик или понесли изтезание, изнасилване или други тежки форми на насилие. Предизвикателство се оказа оценката кой е уязвим, която трудно би могла да бъде направена от полицейските служители, осъществяващи регистрацията за временна закрила. Затова бяха взети мерки за промяна на Закона за здравното осигуряване и за приемане на Постановление на МС, с което здравноосигурителните вноски стават за сметка на държавата: за лицата до 18 г. и над 63 г. за жените и 65 г. – за мъжете това ще е валидно за целия срок на временната закрила, а за лицата между 18 г. и 63 г. за жените и 65 г. за мъжете – за срок 90 дни от дата на предоставянето на временната закрила.

Още преди тези изменения държавни и общински болници, ДКЦ-та и общопрактикуващи лекари и специалисти започнаха предоставяне на безплатни прегледи и грижа на украинските граждани в нужда.

Наред с всички тези мерки беше дадена възможност и за социално подпомагане и еднократна помощ от 375 лв. на домакинство.

Така въпреки огромния мащаб на кризата и въпреки годините липсваща национална политика и система за интеграция на бежанците, правителството се старае да действа бързо и ефективно в търсенето на решения. Сътрудничеството с неправителствения сектор и въвличането на много заинтересовани страни отговаря на подходите, утвърдени в международен мащаб и в Глобалния договор за бежанците. Това дава основания за надежда, че ще бъдат изградени механизми, които да се използват и в бъдеще и че кризата ще бъде и използвана и като възможност за развиване на капацитета на институциите за работа с бежанци. ВКБООН работи тясно с българското правителство и ОКС, като в България от края на април е и Координатор на извънредната ситуация, г-н Такеши Морияма, който съдейства за създаването на планове за действие на национално ниво и координира помощта, оказвана от агенциите на ООН в страната. ВКБООН ще подкрепи бежанците чрез своите партньори от неправителствения сектор с дейности за 900 000 долара.

[1] СРГО е конституиран съгласно чл. 4, ал. 3 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел, като неговият състав от 14 НПО, избрани след национално гласуване, е утвърден с решение на МС от 16 февруари 2022 г.

[2] https://www.bta.bg/bg/news/economy/227889

[3] https://frognews.bg/novini/daniel-lorer-nad-150-000-zaiavkite-rabotni-mesta-bejantsite-ukraina.html

[4] Обсъждат се възможностите за улеснено признаване на дипломи за гражданите на Украйна. В този дух е и специална препоръка на Европейската комисия от 8 април 2022 г. За признаване на квалификации на лицата, избягали от руската инвазия в Украйна, достъпна тук.

[5] https://bntnews.bg/news/obrazovatelnata-ni-sistema-mozhe-da-poeme-do-20-000-deca-bezhanci-ot-ukraina-1188461news.html

 

 

 

[1] По данни на ДАБ за 2015 г. молбите са 20 391, а за 2016 г. – 19 418.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.