Н. Л. Нарасимха Рао, представител на ВКБООН в България: Глобаната солидарност е в основата на закрилата на бежанците

Н. Л. Нарасимха Рао, представител на ВКБООН в България: Глобаната солидарност е в основата на закрилата на бежанците

Интервюто води и преведе Ваня Иванова, ИЕФЕМ – БАН

Г-н Рао, благодарим за възможността да осъществим така чаканото интервю с Вас за академичния бюлетин. Бихте ли първо се представили с няколко думи и казали какви бяха първите Ви впечатления, като започнахте работа в България.

Благодаря Ви много за това интервю. За нас е важно да общуваме добре с академичните среди, медиите, мозъчните тръстове, интелектуалците, важно е да имаме тази връзка, да поддържаме дискусия за това кои са правилните политики спрямо бежанците, така че съм Ви много благодарен, че поехте тази инициатива и дойдохте да разговаряте с мен днес.

Започнах да работя за ВКБООН преди около 28 години, веднага след университета, първата ми работа беше във ВКБООН. Работил съм в почти 10 държави и съм щастлив, че сега съм в България. Запознат съм с работата в Азия, Африка и Европа; преди да дойда тук, бях в Косово за около 4 години, като се грижихме за положението на разселените хора от войната между Косово и Сърбия през 1999 г. Така че се радвах да се върна в регион, който познавам. В една съвсем нова страна трябва да се учиш от нулата, в този смисъл имах известна представа за Западните Балкани и малко за България, всъщност идвах на лично пътуване тук, преди да започна работа. Впечатлението беше, разбира се, красивата природа, бях толкова изненадан да видя зеленината във вашия град, особено в София, зелените гори, които в много страни изчезват. По отношение на бежанците, ВКБООН работи от много дълго време в България, от 1993 г. насам, в тясно сътрудничество с различни държавни институции, неправителствени организации и други партньори за изграждането на системата на убежище в страната. През 2014-2015 г. пристигналите бежанци от Близкия изток и Азия допринесоха със създаването на опит как страната да се справя с такъв вид кризи, така през годините България e изградила правна рамка, институционален капацитет, както и практически опит как да се справя с внезапното пристигане на голям брой хора. Така че, по мое лично мнение, правителствата трупат опит в изпълняване на международните и националните си ангажименти по отношение на закрилата на бежанците. Има някои въпроси, които продължавам да поставям на съответните органи, но като цяло беше много положително да видя как се справя България: 1) като член на ЕС; 2) като външна граница на ЕС и граничеща с държави като Турция, която е приютила голям брой бежанци на своята територия; и 3) като икономика, която не е толкова силна, колкото другите държави в ЕС. Така че с всички тези трудности страната се справя много добре, това бяха първите ми впечатления.

Какви приоритети си поставихте на базата на тези първи наблюдения, които очертахте? Периодът съвпадна с началото на пандемията от COVID-19 и това вече го направи допълнително предизвикателен?

COVID-19 засегна всички нас и това беше труден период, броят на търсещите закрила първоначално намаля, но от средата на 2020 г. се увеличи отново. Всички хора, които бяха задържани в центровете на МВР, първо бяха поставени под карантина за 14 дни, така че бяха необходими от две до четири седмици преди да започне процесът на предоставяне на международна закрила, така че това беше наше притеснение. Второто предизвикателство, което имахме, беше търсещите закрила да се ваксинират, защото хората имаха опасения. Имаше гореща телефонна линия, на която хората да се обаждат и да изясняват въпроси, свързани с пандемията, координирана от Българския Червен кръст. Те се интересуваха с какво помага държавата, какво е налично и какво не е налично, а правителството предостави възможност за ваксинация, така че който искаше, беше ваксиниран. Излязохме от тази криза и се надяваме, че няма да се върнем в нея отново.

Бихте ли ни дали няколко примера за широкия спектър от дейности и работа, с които сте се сблъсквали в други страни и контексти от Вашата работа?

Много е интересно самото излагане на широк спектър от различни контексти, работил съм в градски условия на изток, но в различна среда, както и в условия на масово разселване, като например в Южен Судан, а също и в условия на вътрешно разселване, като например в Северозападна Сирия, имал съм възможност да се запозная с различни видове системи. Когато говорим за градски ситуации, каквато е ситуацията и в България, където се предоставя статут на базата на индивидуални молби и процес на тяхното разглеждане, всеки има право да потърси международна закрила, основанията, за която трябва да се изяснят, като се проучи личната история на преследване на лицето. Това се случва в много други държави, преди сирийската криза Турция имаше подобна система, Индия също, а много държави в Европа също имат такива системи. Разликата между България и други страни е в това дали ВКБООН играе много активна роля в предоставянето на закрила и в защитата на статута на тези хора. Тъй като някои правителства се провалят в поемането на активна роля, те молят ВКБООН да я поеме. Когато става въпрос за Европа, особено за държавите-членки на ЕС, ситуацията е по-различна. Правителствата защитават и подпомагат бежанците и основната отговорност е на държавите, така че тук правителствата поемат водещата роля, а нашата е да ги подкрепяме да изпълняват задълженията си. Това, което правим, е да проверим дали законодателството отговаря на стандартите и ако има пропуски, да им обърнем внимание, да видим дали има достатъчно институции, които работят в областта, дали институциите имат съответния мандат и капацитет, и ако капацитетът е проблем, да използваме опита на други държави и да кажем, че трябва да се направи това и това, за да се отговори на стандартите. Така че това е фокусът в България, наричаме този вид операции застъпнически. Ако има някакви пропуски, които виждаме, се опитваме да се застъпим, казвайки на правителството: моля, посрещнете тези пропуски, обърнете им внимание. И така, основната разлика е, че в други операции, особено в развиващите се, бедните страни, ВКБООН поема водещата роля, за да помогне на правителствата в много области, докато в Европа, както и в България правителството има водеща роля, а ние играем поддържаща роля, в определени области.

Миналата година имаше годишнина от подписването на Женевската конвенция, бихте ли разказали малко повече за това как тя се развива през годините? Сърцевината й е стабилна, но дали са необходими промени? И как тя е свързана с Глобалния договор за бежанците?  И как той реално влияе на ситуациите на местно ниво?

Това е много добър въпрос, който обхваща целия исторически контекст на настоящата ситуация. Както ви е известно, Конвенцията беше приета в контекста на периода след Втората световна война.  Международната общност се обединява в искането си да има агенция, която да бъде упълномощена да се занимава с проблемите на бежанците от онова време. Създаването на ВКБООН има за цел да гарантира изпълнението на Конвенцията и е направено с разбирането за временен проблем, но 70 години по-късно все още ВКБООН съществува. Сега има близо 90 милиона бежанци в света, това е мащабът на проблема. Конвенцията, както правилно споменахте, все още е валидна, дори и да е направена преди 70 години, например принципът на забрана за връщане е станал част от международното обичайно право, дори и държавата да не е подписала Конвенцията, този принцип все още е приложим за всяка държава по света. Въпреки Конвенцията съществуват някои проблеми. Ако разглеждаме ситуацията с бежанците по света, има конфликти, четох 22 активни конфликта, а с Украйна – вече 23 активни конфликта по света и тези конфликти водят до разселване на хора както във вътрешността на страната, така и извън границите. Около 70% от тях се намират в съседни държави, като самите те често имат конфликти и проблеми с правата на човека, повечето са развиващи се, бедни държави, така че за тези приемащи държави е голямо предизвикателство да се справят с голям брой хора. В този контекст международната общност, водена от ВКБООН, обсъди на Общото събрание през 2019 г. и предложи Глобалния договор за бежанците. Това не е нова конвенция или изменение на Конвенцията, а демонстриране на ангажимента на страните за предоставяне на закрила и помощ на хората, разселени по света и един от важните принципи, които Глобалният договор за бежанците предложи, е международната солидарност. Решаването на проблема с бежанците не е проблем на една, две държави или само на съседните, а глобален проблем. Всички държави трябва да се обединят и да помогнат на бежанците, така че глобалната солидарност е в основата. Ангажирането на приемащите страни, където хората са разселени, също е важно, бежанците са в трудни ситуации, но също така и приемащите общности, хората, живеещи в това село, живеещи в градовете, са непосредствените хора, които също са засегнати. Така че ситуацията трябва да се разглежда като цяло. Не можем да я разглеждаме само като хуманитарна и да се опитваме да предоставяме само хуманитарна подкрепа, има тесни връзки между хуманитарните въпроси и въпросите на развитието, така че привличането на различни актьори, свързани с развитието, и наличието на дългосрочна визия е важен аспект на Глобалния договор за бежанците. Ангажирането на местните власти е много важно. Третото нещо са глобалните легални пътища. Преди, когато ставаше въпрос за решения, ние имахме три традиционни посоки – доброволното репатриране беше едно от най-предпочитаните решения за разселените хора, когато те искаха да се върнат в страната си; второто решение, ако първото не е възможно, беше да им се помогне да се интегрират в приемащата страна, където и да се намират, но там имаше предизвикателства в някои страни, които имат проблеми с интегрирането на голям брой хора, а третото решение, за много малък брой бежанци, беше презаселването в трета страна. Това, което видяхме през 2014-2015 г., е, че хората започнаха да търсят други варианти и да продължават пътя си. Например, ако са били в Турция, те решават да отидат в друга страна, за да имат по-добър живот, защото не са получавали нужната закрила в страната, в която се намират. Или защото там няма икономически и социални възможности за тях, за да използват уменията и знанията си, няма възможности на пазара на труда. Така, като част от Глобалния договор, възникна идеята, че трябва да се създадат легални пътища и на хората да се предоставят законни възможности да се преместят в други страни. Пример е събирането на семействата, което е традиционно, но също хората трябва да имат възможности да се преместят по други причини, свързани с образованието и труда. Посланието за солидарност от Глобалния договор за бежанците, прието през 2019 г., се случва сега. С войната в Украйна, хората започнаха да бягат от страната и когато влязат в държавите-членки на ЕС, правителствата ги посрещат с отворени сърца, проявяват състрадание, хуманитарен ангажимент и отговорност. ЕС каза, че това е колективна отговорност и солидарност, че всички трябва да работим заедно, и активира Директива за временна закрила и сега на украинците се разрешава да се движат в рамките на ЕС в продължение на 90 дни, тъй като това е безвизов режим. Това е вид солидарност и подкрепа, предвидена като част от Глобалния договор за бежанците, и това се случва и е много добър пример за останалата част от света, че винаги, когато има криза, трябва да има солидарност между страните. Това е голяма промяна, която Глобалният договор за бежанците донесе.

А какво да кажем за уроците, извлечени от войната в Сирия и бежанците, които пристигнаха в Европа през 2015-2016 г.? И сега има много бежанци от този регион, които са наистина натъжени от факта, че не е имало такава реакция, когато те са били в нужда? И се водят много дискусии за двойните стандарти? Какво е Вашето мнение по тези въпроси?

Съпричастността, реакцията и солидарността, демонстрирани от ЕС и Европа като цяло, показаха как тези правителства могат да отварят границите по гостоприемен начин, развивайки рамката за защита и подпомагане на бежанците. Наясно сме с факта, че преди да се случи украинската криза, някои държави водят политика, която не е много гостоприемна към бежанците, а в политическия контекст има националистически, ксенофобски разкази. Но зачитането на правата на човека и правата на бежанците не е избор, а морално и правно задължение на тези държави. Това, което настоящата криза извежда на преден план, е, че бежанците не могат да бъдат дискриминирани въз основа на националност, цвят на кожата, раса, религия или начин, по който влизат в страната.

Предоставянето на достъп до територията и до процедурите за закрила е основна отговорност, и тази отговорност следва да се изпълнява, без да се гледа дали хората идват от Сирия, Афганистан или други страни, така че именно за това се застъпваме. Не трябва да третираме търсещите закрила въз основа на тяхната самоличност или начина, по който влизат – законно или незаконно, тъй като хората бягат, без да мислят за документи, те се опитват да спасят живота си, събират някакви неща и бягат. Разбира се, държавите имат суверенни права да охраняват границите си и сигурността е въпрос от първостепенно значение за тях, в това няма съмнение, но трябва да има система, която да балансира между тези две неща –  загрижеността за сигурността и задълженията по отношение на правата на човека. Това е системата, която ние насърчаваме и се надяваме, че сложната ситуация с бежанците от Украйна ще послужи като много добър пример за останалата част.

Във връзка с профила на бежанците от Украйна –  майки с деца, в сравнение с профила на други групи бежанци, които търсят закрила в България и реакциите на българското общество, към първите с повече разбиране спрямо вторите, как бихте обяснили това? И не е ли нужно повече комуникация, за да има по-добро разбиране към всички, които търсят закрила в България?

Да, има опасения по отношение на бежанците и много дезинформация, няма добро разбиране кои са тези хора, защо идват, какво им се дава. Например, когато направихме проучване, някои хора отговарят, че това са фундаменталисти, вероятно лоши хора и те ще дойдат и ще навредят на обществото, кой иска такива хора. Такъв е образът, който се изгражда за бежанците. Комуникацията е много важна. Заради един бежанец, който прави нещо лошо, не може да се твърди, че всички са такива. Бежанците се нуждаят от подкрепа от международната общност, от вас и от мен, и от други държави. Вторият въпрос е, че също сме чували,  че се дават много пари за бежанците, но това не е вярно. Ако отидете и видите например сегашните условия в регистрационния център в Харманли, те са много лоши, ние сме казвали на правителството да подобри условията, но за тях също е въпрос на средства. ЕС дава пари, за да се подобрят условията на прием: това не означава, че бежанците ще бъдат третирани по-добре от гражданите на дадената страна. Също така не им се дават помощи, това не се случва, може да се види и като причина, поради която много от търсещите международна закрила, след като дойдат в България, дори след като получат статут на бежанци, все още предпочитат да продължат пътуването си към други страни, по-богати страни, където имат повече възможности за работа. Така че комуникацията е много важна, за да може да се промени образът на бежанците и да играят положителна, конструктивна роля за икономиката, обществото като цяло.

Искахме да направим проучване в Харманли как е изглеждала икономическата ситуация в Харманли преди т.нар. криза с бежанците и след нея, как се е променила икономиката, станала ли е много по-жизнена в общината, има ли повече хора, повече продукти, има ли производство, повече ли неща се случват. Много млади образовани хора от България напускат и това води до липса на работна ръка на пазара на труда. Тези липси има нужда да бъдат попълнени. Аз обсъдих този въпрос с правителството на България. Може би искате хора със сходен културен произход и виждате по-скоро украинците като част от демографската политика. Моят аргумент беше, че сред украинците има такива като вас, добре образовани, с висок стандарт на живот и може да искат да се преместят в Германия, ако заплатата е по-добра за същата работа. Може да се окаже трудно да задържите това население в България, може би интеграцията би била по-лесна, но да ги задържите, ще бъде предизвикателство. Важно е внимание да се обърне на бежанците, които вече са на територията на България и да им се предоставят необходимите услуги, така че те да станат част от работната сила на страната и да допринесат за икономиката на България. Така че, комуникацията трябва да представи положителните фактори на грижата за бежанците в една страна и как това ще помогне на икономиката. И ако това послание стигне до хората, негативното възприятие ще се промени.

Направихме проучвания и в тях ясно се споменава, че когато хората бягат от война, в обществото преобладава мнението, че трябва да им се помогне. Дали част от бежанците застрашават сигурността на страната, е работа на държавата, затова има процедура по предоставяне на статут и това е важно да се комуникира с обществеността.  Бежанците могат да бъдат полезни за обществото, когато процедурите се управляват правилно и бежанците са подкрепяни правилно.

Четем и чуваме истории, че на българо-турската граница има случаи на нечовешко поведение спрямо търсещите закрила, за които съобщават и правозащитни организации? До каква степен ВКБООН може да повлияе в такива ситуации?

Ситуацията в България е такава, че за Граничната полиция е предизвикателство да се справя с пристигането на много хора, като външната граница на ЕС, където България е отговорна и за останалата част от Европа. Тази външна граница е с държава, в която се намира най-големият брой бежанци в света, досега, до украинската криза, сега Полша приема подобен брой. Има опасения, че ако се води политика на отворени граници, може да дойдат голям брой хора и това да бъде предизвикателство за държавните институции да се справят с тях, но също така и в икономическо и културно отношение. Не го виждам като умишлен проблем, а като проблем на управлението. Това, което се опитват да направят, е да не ги насърчават да влизат. Когато търсещите закрила влизат и с тях се отнасят нечовешки, плашат ги с кучета, стрелят във въздуха и т.н., това ги плаши, изглежда, че тези неща се случват от време на време, не оправдавам това, но това, което правят, е да покажат, че не сте добре дошли тук, опитват се да филтрират. Така че моята позиция е, че предвид задълженията спрямо Конвенцията, на хората трябва да се осигури достъп до територията и до процедурата. На граничните контролно-пропускателни пунктове трябва да има система за проверка на хората, поне предварителна проверка, тези, които имат основания за международна закрила да влязат в процедура. До момента няма консенсус в ЕС как да се управляват външните граници по отношение на работата с търсещите закрила, има нещо като солидарност, но тя не работи ефективно, опитът в Гърция и Италия не е положителен. Необходими са подходящи системни процедури, които да гарантират, че хората имат достъп до територията и процедура, надяваме се това да се промени в бъдеще.

 

Какво ще кажете за пунктовете за регистрация на река Дунав, за системата, създадена там за украинските бежанци сега? Ако тя работи, може да бъде пренесена и на другите граници и това да се разглежда като добра практика, за да се започне процедурата на ранен етап и в същото време да се намали натискът както върху идващите хора, така и върху граничната полиция и администрацията по места?

Това, което се случва в момента, е добър пример в контекста на бежанците, защото правителството реагира много положително, така че ние се надяваме и ще продължим да работим с властите, за да въведем тази система в останалата част от системата за предоставяне на закрила, без значение откъде идват хората, стига да твърдят, че се нуждаят от международна закрила, независимо каква форма е тя – временна или дългосрочна закрила. Достъпът до процедурата трябва да бъде осигурен, както е направено със ситуацията с бежанците от Украйна. Това е нашият застъпнически подход към правителството и аз очаквам, че те ще въведат промените. Ние сме се застъпвали за това развитие и в миналото, но сега става още по-важно те да дадат добър пример. Неотдавна нашият Ситуационният координатор за региона на ВКБООН, който е със седалище в Женева, посети България. Тя повдигна този въпрос за ускоряване на процеса на регистрация. Сега процедурата отнема време, броят на хората, които идват от Сирия, Афганистан и други страни, се увеличава от 2020 г. насам, а ресурсите са пренасочени към украинската криза. Тя спомена на председателя на Държавната агенция за бежанците, че не трябва да пренебрегваме другите търсещи международна закрила и да подобрим цялата система. Готови сме да подкрепим правителството за създаването на такива системи, да повдигнем тези въпроси и да продължим да ги обсъждаме.

Споменахте Държавната агенция за бежанците. Защо тя не реагира толкова дълго време след началото на войната в Украйна? Кой трябва да координира действията в новата бежанска ситуация?

България е натрупала доста голям опит от 1993 г., когато се въвежда законодателството, и от пристигането на бежанците в Европа от 2014 г. насам, има опит в държавните институции, включително ДАБ, и всички те имат умения и знаят как да се справят с такива ситуации. Това е предимство за сегашното правителство, да види какъв капацитет има в държавата и как да го използва. Много сме щастливи, че подобно на други страни членки на ЕС, България отвори вратите си за посрещане на украинските бежанци и всъщност България даде няколко добри примера. Първо, тя е една от малкото страни, които започнаха да прилагат Директива за временна закрила. Второ, още в началните етапи на кризата, през първата седмица след 24 февруари, те решиха, че няма значение дали хората имат документи, или не, ще ги пуснат да влязат в страната. Третият добър пример е, че започнаха да издават веднага документи за временна закрила. Това са добрите практики, въпреки че координацията започна малко хаотично, но те се организираха до известна степен и въведоха системи, които работят добре, и ние сме много впечатлени, че точно в този момент започнаха процедурата по регистрация за временна закрила и вече са направили до 40 000 души, има шестдесет регистрационни центъра, 28 места, и са обучили 600 служители, което е много добър и впечатляващ начин да се реагира на ситуацията.

Така че всичко това са добри практики, но правителството не бива да пренебрегва капацитета на някои институции като ДАБ, Гранична полиция или дирекция „Миграция“, и съм сигурен, че те използват този капацитет и обучават новите служители на МВР за регистрационни дейности. Ангажирането на тези институции в началото и въвеждането на подходящ механизъм за координация би било идеално, но при всяка криза това се случва, хаосът е норма. Важното е, че когато се срещнах с госпожа Константинова, тя каза „имаме добра воля да помогнем на тези хора“, това е първата стъпка – желанието да се помогне на хората, второто е да се организира процесът, което те правят и всичко си идва на мястото. Определено бихме искали по-добра координация, особено между гражданското общество, агенциите на ООН, трябва да работим заедно, в момента правителството прави всичко, което трябва. Както казах, отговорът за бежанците не е отговор на една държава и на една институция, всички трябва да участват, това е колективна солидарна работа, така че би било добре правителството да ангажира гражданското общество и агенциите на ООН. Не казвам, че те не го правят, но систематично, като се състави карта кой какво прави, къде има дублиране, за да се използват максимално полезно ресурсите, това е много важно. Всеки дава пари в брой, всеки осигурява настаняване. Бежанците във всяка кризисна ситуация стават много наивни, защото търсят помощ от всеки и навсякъде, те се доверяват и тогава в тези ситуации има безскрупулни хора, има лоши хора, които се възползват от уязвимостта, и това важи особено за децата и жените, особено за младите самотни жени. Има риск от сексуална експлоатация и злоупотреба и ние искаме те да са наясно, и има нужда от много кампании и правителството активно да работи в тази посока. Трафикът на хора е изключително опасен и трафикантите могат да използват ситуацията: ще те заведа в Германия, където ще имаш по-добра работа, повече пари, а когато пристигнеш там, ще ми върнеш парите: хората са уязвими и приемат всичко. Трябва всички да работят такива ситуации да бъдат предотвратени. И също така има възможност за насилие, основано на пола, в контекста на конфликта, хората са стресирани, дори родителите могат да бият децата си, те самите са стресирани, не знаят какво ще се случи утре, в собствената им страна. Трябва да сме наясно, трябва да подкрепяме системата, да предотвратяваме, да реагираме на ситуацията. И третата област, която много ни тревожи, са непридружените непълнолетни деца, правителството е създало условия за тези деца, но осигуряването на необходимите грижи и подкрепа е много важно. Знам, че Държавната агенция за закрила на детето в България се опитва да си върши работата, но трябва да положим повече усилия, да обърнем повече внимание на този сериозен проблем и да сме сигурни, че тези деца получават грижи, приемна грижа и подкрепа от общността, а не са оставени сами да се борят за себе си. Провеждаме много обучения за повишаване на осведомеността, работим в много тясно сътрудничество с криминалната полиция за непълнолетни и с други полицейски системи, проведохме обучения с националната комисия за борба с трафика на хора, така че се обединихме и работим за повишаване на осведомеността, за да действаме незабавно. И това са сериозни проблеми, не е само да връчиш хигиенен комплект, да осигуриш настаняване и да вземеш тези 40 лева, и това е нормално, отговорността не свършва дотук.

Половината от тези хора се придвижват напред заради роднини, приятели, смятате ли, че това е част от възможността за свободно пътуване в ЕС в рамките на 90 дни, възможно ли е изобщо да се предвиди колко постоянна ще бъде цялата ситуация, за да се планира съответно процесът на интеграция?

Ситуацията е много трудна. Опитваме се да направим бърза оценка на нуждите, да разберем намеренията на хората, имаме специалисти на терен, които се опитват да съберат тази информация, но тя не може да е стопроцентово вярна. Хората правят своя избор в зависимост от ситуацията, за щастие ЕС има свободен безвизов режим за украинците, те могат да пътуват и да останат 90 дни като туристи, а с Директивата за временна закрила това става много по-лесно. Това, което разбирам, е, че ЕС сега работи по централизирана система за регистрация, базирана на информационни технологии. Процентът на хората, които остават в България от началото до сега, е около 47, той остава стабилен, половината от хората остават, половината от хората заминават, но това може да се промени. Първата вълна от хора, които започнаха да заминават, са тези, които имат ресурси и възможности да заминат, и то най-вече собствен транспорт. Втората вълна, която очакваме, са хората, които остават. 30 милиона са хората, които са блокирани в зоните на конфликт, и ако има безопасен път за тези хора да напуснат, това са също хора, които могат да бъдат много по-зависими от приемащата страна и международните общности, за да им помогнат по много начини. Те може да нямат коли, може да нямат пари, за да оцелеят сами, може да нямат имоти в някои от тези страни, така че втората вълна, ако се случи, е много по-зависима и също така тази вълна са хора, които ще дойдат, може да нямат роднини или познати, основният им интерес е да бъдат на сигурно място. Някои от тези хора може да не се смятат за сигурни в Молдова, Румъния, те може би възнамеряват да дойдат в България. България също има голяма диаспора в Украйна, между 130 000 и 200 000 души, които може да дойдат. Одеса ще играе много ключова роля. Ако градът бъде нападнат и хората могат да напуснат, мнозина ще предпочетат да дойдат в България, така че тази втора вълна, ако се случи, е по-зависима от подкрепата на правителството и те може би няма да имат намерение да пътуват другаде. Причината също някои от тези хора да останат по-близо е, че се надяват ситуацията да се подобри и могат да се върнат веднага. Ако отидат на по-далечни места като Италия, Германия, може би връзката им с родината няма да е лесна, така че някои от тези хора остават, защото искат да запазят това усещане, но също така може и да нямат средства да пътуват по-нататък. Да останат тук и да видят какво ще се случи в Украйна, така че това население само ще расте, както споменах 47% сега, това може да се увеличи доста. Когато говорих с правителството, не искам да звуча тревожно, но правителството каза, че украинското население, което търси закрила в България може да се увеличи до половин милион.

А доколко България използва средствата, предоставени от ЕС за бежанци? Как може да се промени това в настоящата ситуация?

Част от средставата за интеграция по европейските фондове не се харчат, тъй като няма система за интеграция. Моята позиция е, че докато не се създаде подкрепяща среда за тези хора, за да се интегрират успешно, хората няма да остават. Те виждат добре, че България е бедна страна, по-разумно да отидат в Германия, там има по-добра система, предназначена да ми помогне. Но ако кажеш на човека, Германия е по-богата от България, но ние също имаме система, която да ти помогне, ако искаш да останеш. Имаме също добри примери, на бежанци, които след известно време в Германия, Холандия, разбират, че България е много по-топла и гостоприемна страна и животът в България е по-добър и се връщат, намират си работа и живеят щастливо в България. Така че въпросът е да им кажем, че вие можете да имате светло бъдеще и в България и да участвате в развитието на икономиката на България. И създаването на тези условия е важно, затова им казвам, че трябва да използват тези фондове пълноценно, ефективно. Това е ситуация, в която могат да печелят всички – помагате на хората да бъдат щастливи тук и помагате на собствената си икономика. Важно е парите, които се дават от ЕС, да се използват за тези цели. И се надявам, че тази вододелната линия, както казах, украинската криза, може би ще даде възможност да се смени нагласата и фондовете да се използват по предназначение.

Нека да завършим с няколко думи за всички хора в Украйна, които не могат да напуснат страната. Какво прави ВКБООН за тях?

ООН като цяло има план как да реагира на подобни хуманитарни кризи, един от начините е така нареченият План за реакция на бежанците при който правим цялостна бърза оценка на нуждите въз основа на сценариите и отправяме призив към международната общност за ситуацията и от какво се нуждаем. В момента има 13 милиона души, блокирани в зоните на конфликт, и те отчаяно се нуждаят от хуманитарна помощ, ситуацията е толкова лоша, че ако продължи, това ще бъде хуманитарна катастрофа. В допълнение към това имаме повече от 7 милиона вътрешно разселени лица в рамките на Украйна, това население също се нуждае от подкрепа. Напусналите украинските граници вече са около 4 милиона, а ако конфликтът продължи, броят им може да се удвои. Това население също се нуждае от хуманитарна помощ и ние отправихме призив преди известно време, а следващият призив ще бъде отправен на 24 април, и ние ще представим тези нужди на международната общност. Ние присъстваме много силно в Украйна, опитвайки се да предоставим колкото е възможно повече хуманитарна спешна животоспасяваща помощ на хората, и правим същото в съседните и други страни.

Г-н Нарасимха Рао, много Ви благодаря и от името на читателите на академичния бюлетин за това изчерпателно, информативно и задълбочено интервю.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *