Тодор Илиев, Център за правна помощ „Глас в България“*
Установяването на пълен контрол върху цялата територия на Ислямско емирство Афганистан от страна на ислямистко-фундаменталисткото движение на талибаните след оттеглянето на силите на САЩ и НАТО от страната фокусира вниманието на световната общност върху случващото се в страната, раздирана от десетилетия от вътрешен въоръжен конфликт. Тези събития доведоха Афганистан до ситуация на военно положение, хаос, тежки посегателства срещу основните човешки права на цивилното население, както и невиждана по размерите си хуманитарна криза. Редица държави (сред които и България) предприеха действия по евакуиране на хора, които са работили за техни представители в Афганистан. До 31.08.2021 г., когато тези действия бяха възможни и летището в гр. Кабул все още не беше под контрола на талибаните, хиляди граждани напуснаха страната, като световните медии отразяваха стълпотворенията от хора, опитващи се да избягат, препълнените самолети, безредиците и инцидентите, съпътстващи масовите евакуации. Република България се ангажира да изведе и приеме на наша територия 60 човека – предимно лица, работили за българското дипломатическо представителство или тези на ЕС в Кабул и членове на техните семейства. Държавата обаче не излезе с ясна позиция какво следва да се предприеме спрямо онези граждани на Афганистан, които са влезли на територията на страната преди събитията, посочени по-горе с цел да търсят закрила у нас. Те всъщност са сред най-многобройната група лица, подали молби за защита в Европейския съюз и България[1] и преди завземането на страната им от талибаните. Същевременно афганистанските граждани са подложени на дискриминационно третиране, като процентът на позитивни решения по молби на търсещите закрила от Афганистан е под 10% на годишна база. Макар официалното становище на ДАБ да е, че всички молби за закрила се разглеждат на индивидуален принцип и не е налице презумтивност, тези, подавани от афганистанци, се разглеждат по реда на т.нар. ускорена процедура, уредена в Раздел II от Глава Шеста на Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Установяването на новата власт в Афганистан „завари“ част от тези лица в България. Някои от тях са трайно установени, макар и без документи, други са с приключили бежански процедури и настанени в Специалните домове за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ)[2]. За всички тези лица, с оглед на новите обстоятелства в Афганистан, които са от съществено значение, възникна възможността да подадат последваща молба за международна закрила съгласно чл. 13, ал. 2 от ЗУБ.
След събитията от август 2021 г. с правния екип на Центъра за правна помощ „Глас в България“ започнаха да се свързват афганистанци (включително и задържани в СДВНЧ) с молба да им бъде оказано съдействие за подаване на последваща молба за закрила до ДАБ. В последващите молби за закрила лицата се позоваваха едновременно на нови обстоятелства от съществено значение за личното им положение и държавата им на произход, но имаше и молби, основани само на променената обстановка в Афганистан, като ново обстоятелство, обосноваващо допустимост.
Съгласно чл. 76б, ал. 1 от ЗУБ интервюиращият орган на ДАБ взема решение по допустимостта на една последваща молба за защита единствено въз основа на писмени доказателства, представени от чужденеца, без да се провежда лично интервю. Ето защо към подадените от афганистанските граждани, със съдействие на ЦПП “Глас в България”, молби, лицата прилагаха Позицията на ВКБООН от август 2021 г. относно връщането в Афганистан, която беше основният наличен към онзи момент документ, преведен на български език, който установява по безспорен начин наличието на промяна в обстановката в Афганистан. С оглед съществената и общоизвестна промяна на положението в Афганистан се очакваше последващите молби, подадени от афганистанските граждани, да бъдат допускани и разглеждани в рамките на нови производства по закрила. Вместо това обаче ДАБ изненадващо наложи точно обратната тенденция като не допускаше, с малки изключения, последващите молби от афганистанци до производство за предоставяне на международна закрила.
Аргументи, с които ДАБ мотивира отказите да допусне молбите за провеждане на последваща процедура, са в голямата си част бланкетни, като едни и същи изрази се цитират във всяко решение. Най-често това е, че спрямо лицето вече има една приключила с окончателен отказ (потвърден от съда) процедура и подаването на втора молба представлява „злоупотреба“ с бежанското право; че производството по разглеждане на последваща молба не е самоцел, нито пък средство за незачитане на предходни съдебни решения, установяващи, че съответният чужденец не е лице, на което следва да бъде предоставена международна закрила; че приложените доказателства, съпътстващи молбата, не са представени в оригинал и т.н. По отношение наличието на промяна в обстановката в страната най-често се изтъква, че съответният молител не е заявил конкретно да е имал проблеми с талибаните в рамките на предходната процедура, поради което се смята, че новото положение не го засяга в никаква степен. Представената Позиция на ВКБООН от август 2021 г. относно връщането в Афганистан не се взема предвид с мотива, че такива документи не обосновават допустимост на последваща молба.
Всички подобни решения на лица, ползващи правната помощ на ЦПП „Глас в България“, бяха обжалвани пред Административния съд София-град (АССГ), който в съответствие със ЗУБ, правото на Европейския съюз и международните актове, по които България е страна, стигна до изводи, различни от тези на ДАБ. В решенията си съставите от I-во отделение на АССГ прецениха (с едно изключение), че обстановката в Афганистан е ново обстоятелство, което самостоятелно обосновава допустимост на подадена от гражданин на тази страна последваща молба за закрила. Разбира се съдът разглежда и останалите доводи за допустимост на молбата, с оглед спецификата на конкретния случай.
Прегледът на съдебната практика относно актуалната обстановка в Афганистан, като ново обстоятелство, обосноваващо допустимост на подадената последваща молба за защита, установява, че различните състави на съда правят сходни изводи като посочват, че: „Общоизвестна е информацията, че ситуацията в Афганистан в момента е неспокойна, непрекъснато се променя и към настоящия момент тя не е такава, каквато органът е преценявал по справката от м.08. на 2020 г., особено след изтеглянето на военните сили на САЩ и вземането на властта в страната от талибаните през август 2021 г.”[3]. След анализ на информацията за положението в Афганистан съдът приема, че „Позоваването от молителя на опасната обстановка в Афганистан и актуалните данни за ситуацията там обуславят отмяна на недопускането на последната му последваща молба до производство за закрила и връщане на преписката на интервюиращия орган в ДАБ за образуване на съответното производство по молбата, при преценка ситуацията в Афганистан и опасностите за молителя при евентуално връщане там“[4].
В друго решение АССГ разгледа доколко справката на ДАБ е пълна и актуална и посочва, че „Интервюиращ орган при ДАБ към МС не е обсъдил приложените писмени доказателства от страна на търсещия закрила и не е отчел факта, че с тази последваща молба се навеждат нови факти от съществено значение за личното положение на молителя … и съответно могат да се определят като нови факти – в Афганистан продължава да е опасно за хората … ситуацията в А. в момента е неспокойна, непрекъснато се променя и към настоящия момент [20.12.2021 г.] тя не е такава, каквато органът е преценявал по Справката от 01.09.2021 година / като тази Справка е само за това дали талибаните изпращат заплашителни писма/, същата не отразява актуалната обстановка в Афганистан, особено след изтеглянето на военните сили на САЩ и вземането на властта в страната от талибаните през август 2021г.“[5].
Освен това, за разлика от ДАБ, АССГ разглежда Позицията на ВКБООН и подчертава промяната в положението в Афганистан като самостоятелно основание за получаване на закрила: „На първо място Позицията на ВКБООН относно връщането в Афганистан от м. 08.2021 г. съдържа данни и изводи за съществена промяна в обществено-политическата ситуация в Афганистан, която е самостоятелно основание за претендиране на международна закрила. В т. 5 от документа изрично е посочено, че при лица, чиито молби са били отхвърлени преди последните събития, настоящото положение в Афганистан може да доведе до промяна в обстоятелствата, което следва да се вземе предвид, ако се подаде нова молба за международна закрила. В случая е подадена нова молба за международна закрила и следва промяната в положението в Афганистан да бъде разгледана като самостоятелно основание за получаване на закрила само поради рисковете за заявителя от общата ситуация на несигурност в страната по произход. Представените в хода на съдебното производство извлечения от публикации в електронни медии също съдържат данни за променената ситуация в държавата по произход и риск при връщане от Европа на чужденци с отказано право на закрила“[6].
В друго решение АССГ отменя решението на ДАБ и посочва, че административният орган следва да разгледа молбата по общия ред, като обсъди променената обстановка в Афганистан: „Позоваването от молителя на опасната обстановка в Афганистан и актуалните данни за ситуацията там, което не е обсъдено от административния орган, прави решението незаконосъобразно, неотговарящо на условията за редовно действие на административните актове, което предпоставя отмяната му и връщане на личното дело за разглеждане на молбата в производство по общия ред, като при новото разглеждане административният орган следва да обсъди променената обстановка в страната на произход на оспорващия и неговото положение в тази обстановка“[7].
Прави впечатление, че, въпреки че в самите справки, представяни от ДАБ в съдебните производства, се съдържат данни за съществено влошаване на ситуацията в Афганистан, административният орган не допуска последващата молба за закрила. Мнението на интервюиращия орган, че не следва да вземат предвид настъпилите през 2021 г. съществени обществено-политически промени в Афганистан, според АССГ е неправилно и на практика препятства достъпа до закрила на афганистански граждани. АССГ не само е разгледал като необосновани мотивите на ДАБ, че променената ситуацията в Афганистан не е ново обстоятелство, но освен това посочва, че административният орган е следвало служебно да събере доказателства за актуалната ситуация в Афганистан[8].
Почти цялата практика на АССГ за периода от август 2021 г. до февруари 2022 г. се придържа към разбирането, че това е самостоятелно основание за получаване на закрила, че ситуацията в Афганистан е влошена и динамична, и че административният орган следва служебно да събира доказателства за нейното развитие и да разглежда молбите по общия ред, като обсъжда променената обстановка в страната. Вярваме, че категоричната позиция на българския съд ще има позитивно влияние и върху административната практика спрямо разглеждането по същество на молбите за закрила на афганистански граждани в момент, в който връщането в Афганистан е на практика невъзможно и няма наличие на данни ситуацията в страната да се подобрява. Проследяване на отражението на ситуацията в Афганистан върху бежанската административна и съдебна практика от август 2021 г. насам е от една страна поредна червена светлина за качеството на бежанската процедура в своя административен стадий, и от друга – искра надежда, че ефективният съдебен контрол е важен инструмент за подобряване на това качество.
[1]По данни на Asylum Information Database/Информационната База-данни по Убежището (AIDA/АИДА) https://asylumineurope.org/reports/country/bulgaria/
[2] СДВНЧ са специално обособени центрове от затворен тип, част от структурата на Дирекция „Миграция“ към МВР, в която при определени условия могат да бъдат настанени лица, по отношение на когото са образувани процедури за връщане, само за да се подготви връщането и/или да се извърши процеса на извеждане.
[3]Решение № 5370/13.09.2021 г. по адм. дело № 2200/2021 г. на АССГ, 6 състав
[4]Пак там
[5]Решение № 7706/20.12.2021 г. по адм. дело 11181/2021 г. на АССГ, 9 състав
[6]Решение № 7871/23.12.2021 г. по адм. дело 10081/2021 г. на АССГ, 43 състав
[7] Решение № 7882/27.12.2021 г. по адм. дело № 10120/2021 г. на АССГ, 42 състав, вж също решение № 376/24.01.2022 г. по адм. дело № 11069/2021 г. на АССГ, 12 състав
[8] Решение № 855/15.02.2022 г. по адм. дело № 11068/2021 г. на АССГ, 3 състав. Виж също Решение № 409/25.01.2022 г. по адм. дело № 12171/2021 г. на АССГ, 21 състав, Решение № 7176/01.12.2021 г. по адм. дело № 7176/2021 г. на АССГ, 12 състав и др.
*Адвокат Тодор Илиев работи в сферата на защитата на човешки права от момента на дипломирането си като юрист през 2013 г. От 2015 г. той е член на Софийска адвокатска колегия и преимуществено се фокусира в сферата на бежанското и миграционно право. От 2018 г. е част от адвокатския екип на Център за правна помощ „Глас в България“, като от юли 2021 г. е и член на Управителния съвет на фондацията. Преминал е множество обучения и семинари, свързани с бежанското и миграционното право в страната и чужбина, и има богат теоретичен и практически опит в материята.