Примерът на ОУ „Христо Ботев“ в с. Българин, Хасковска област

Примерът на ОУ „Христо Ботев“ в с. Българин, Хасковска област

Христина Иванова, директор

Текстът е подготвен от г-жа Иванова в рамките на нейно изказване на форум “Заедно пишем новите истории за интеграция”, организиран на 30 ноември 2021 г. от БСБМ, Мулти култи колектив и ВКБООН.

В училището, в което работя, се обучават деца-бежанци от 2017 г. През тази година за първи път се срещнах с Бехназ, Саид и по-малкия им брат Али Реза. Семейството им е от Афганистан, но се е преместило в Иран и те са родени и израснали там. Аз и моите колеги, които трябваше да проведат разговор, се срещнахме с тях за първи път в приемателния център в гр. Харманли. На тази първа среща трябваше да се запознаем с тях и семейството им и след като проведем разговор, да ги насочим към определен клас в нашето училище.

Бях много развълнувана от предстоящия разговор, задавах си много въпроси: как се чувстват децата, как се чувства тяхната майка? Мисля, че ценностите във всяко семейство са еднакви, независимо от етноса – всеки родител обича децата си и иска те да бъдат обичани и щастливи, както и да знае, че това, което им се случва, е добро за тях. И това обединява хората от различните етноси, независимо колко различни са те.

Тази първа среща беше много вълнуваща и за моите колеги, а, предполагам, и за децата. Пред мен стоеше въпросът дали ще успея да накарам майка им да ми се довери и да бъде спокойна. Разказахме им за училището – къде се намира, колко ученици се обучават в него, как ще пътуват  до там. Обяснихме им, че ще бъдат придружени винаги от учител в автобуса и поканихме майката да ни посети на първия учебен ден, както и да идва с тях в следващите няколко дни.

За да бъдат приети добре в училище децата бежанци, много ни помогнаха и родителите на нашите ученици. Ние имахме тяхната подкрепа. Те споделиха с нас, че както приемат нашите деца в другите държави, така и ние трябва да ги приемем.

Първата година беше голямо предизвикателство и за нас, и за тях. Бехназ и Саид знаеха съвсем малко български език и вече бяха ученици в пети клас. За да бъде нашата работа успешна, трябваше да си изработим наша система за работа. Хубавото беше, че те знаеха английски език и това улесняваше ситуацията донякъде. Голяма част от колегите обаче не знаят английски език и непрекъснато търсехме помощта на колегата, преподаваща английски език.

Най-успешни в тази първа година бяха часовете по английски език, следвани от часовете по математика – в РПЦ Харманли те посещаваха самодейно афганистанското училище, организирано от бежанка от Афганистан, г-жа Салеха Наими, която беше учител по математика. Най-трудни им бяха часовете по български език и литература. 

По всички други предмети трябваше да полагат големи усилия и постоянство. И децата го проявяваха. Бяха много упорити и искаха да научат много нови неща, както да напредват с материала, така и за да не задържат напредването на своите съученици.

Тази първа година беше трудна за Бехназ и за Саид и в отношенията им с децата от класа – трябваше им време да се опознаят взаимно. До края на учебната година те създадоха добри приятелства със своите съученици. Те успешно завършиха пети клас. Знаеха български език много добре и успяха да валидират знания за четвърти клас.

През втората година на обучението си – шести клас, те бяха много по-уверени в себе си. Вече нямаха езикова бариера и много бързо усвояваха учебния материал. Включваха се успешно в училищния живот – участваха в тържеството за Коледа, включваха се в инициативите за Великден и в празничната седмица, предшестваща училищния празник. Саид участваше в спортни училищни състезания.

В седми клас те се чувстваха вече много спокойно и уверено. За съжаление през март 2020 г. бяха преустановени присъствените учебни занятия заради пандемията от COVID-19. Започна нашата усилена работа за включване на всички ученици в образователна електронна платформа. През първите две седмици разнасяхме работни листове на учениците. Носихме работни листове и на Бехназ, Саид и по-малкия им брат Али Реза, който беше в четвърти клас. В деня, в който носехме нови работни листове, получавахме обратно попълнените от предния ден. За съжаление ние нямахме достъп до РПЦ Харманли и комуникация с тях през това време беше по телефона. През всичките години на тяхното обучение и най-вече в този труден момент огромна помощ и подкрепа им оказваха служителите на Каритас.

От началото на април 2020 г. започнахме работа през образователната платформа MS Teams, в която бяха включени и те. Имахме тежката задача да подготвим тях и всички останали ученици от 7 клас за НВО по един различен начин. Резултатите не закъсняха: след толкова много общи усилия Бехназ и Саид се представиха много добре на изпитите по български език и литература и математика. В деня на тържественото връчване на свидетелствата им за основно образование присъстваше и тяхната майка. Тя ги подкрепяше през цялото време на обучението им. В този ден аз си припомних нашата първа среща с нея, спомних си колко притеснена и уплашена беше тя, колко притеснена бях и аз. До мен застана една щастлива майка, която ми благодари. Удовлетвореността, която изпитах в този момент, ми показа, че трудът на всички не е бил напразен.

Сега те са ученици в езиковата гимназия “Иван Богоров“, гр. Димитровград и успешно продължават своето образование, благодарение на общите усилия на нас, на тях и на майка им, на служителите на Каритас и на учителите по български език в РПЦ  Харманли.

През всичките години, в които съм директор на училището, съм се опитвала да се поставям на мястото на нашите родители – от различни етноси – български, ромски, турски, и да ги разбирам. Ставайки част от техния етнос, аз ставам част от тях, получавам тяхното доверие и мога да им окажа възможно най-голяма помощ. Надявам се да успея да стана и част от етноса на всички тези деца-бежанци, с които се срещам през годините, да мога да получа тяхното доверие, за да им помогна малко по-лесно да преминат през предизвикателството образование в България.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *