Анна Великова, Деница Димитрова, Жанин Ал-Шаргаби, София Йорданова-Рабачева*
Снимка: Николай Стойков, Мотиф
Въведение
Всяко едно дете има нужда от семейство и иска да се чувства сигурно. Оценката на “най-добрия интерес на детето” в бежанското право задължава административните органи и съда да фокусират вниманието си именно върху специфичните потребности на детето в рамките на процедурата по предоставяне на международна закрила.
Основната дефиниция на понятието “най-добър интерес на детето” (НИД) се съдържа в чл. 3 от Конвенцията на ООН за правата на детето, съгласно която: „Най-добрите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи”. В контекста на бежанското право, това съображение може да бъде разгледано едновременно като право, принцип и процедурна гаранция. Основните институции, които защитават и оценяват НИД при осъществяването на дейността си, са изброени в Закона за закрила на детето. Измежду тях ще се фокусираме върху Държавната агенция за бежанците (ДАБ), органите по закрила на детето (Държавна агенция за закрила на детето, отдели за закрила на детето).
На практика, при оценяването на най-добрия интерес на детето в България се срещат много трудности. Aко няма систематична и продължаваща оценка на най-добрите интереси на детето в рамките на процедурата за предоставяне на международна закрила, това би било в огромна вреда на неговото развитие и приобщаване. От 1 януари до края на август 2021 г. 310 деца под 14 г. и 1444 деца между 14 и 18 г. са подали молби за международна закрила в България по официални данни на ДАБ. Важно е да се отбележи, че без систематична оценка на НИД процедурата на тези деца не може да има необходимото качество, за да се отговори адекватно на нуждите им и да се направи правилна преценка относно предоставянето на международна закрила.
Законодателна основа в националното право
- Положението на децата, търсещи закрила, основно се урежда от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
- Принципът за съобразяване с най-добрия интерес на детето намира самостоятелно отражение в член 6а: “Преценката на най-добрия интерес на детето се извършва в съответствие с разпоредбите на Закона за закрила на детето”.
- Член 25 от ЗУБ урежда правото на представителство на непридружаваното непълнолетно или малолетно дете. Член 25а урежда осигуряването на необходими условия за децата при настаняването им в териториалните поделения на ДАБ.
- Чл. 29, ал. 10 и 11 обхващат детайли относно самото настаняване.
- Чл. 34 урежда правото на получилите международна закрила на събиране със семейството си на територията на Република България.
Най-добрият интерес на детето като термин се разглежда в Закона за закрила на детето. В Допълнителните разпоредби на закона, § 1, т. 5 е дефиниран като преценка на: желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето. Също така чл. 15, ал. 6 на закона обвързва институциите по закрила на детето да издават задължително становища при преценка на най-добрия интерес на детето в рамките на дела.
Българска съдебна практика
В България липсва съдебна практика по въпроси за най-добрия интерес на детето по време на процедура за предоставяне на международна закрила. Позитивно развитие в практиката на българските съдилища е решение по дело №1464/2021 г. на съдебен състав 69 на Административен съд София-град. Развитието на това дело беше обект на наблюдение по време на нашето изследване. Това, което буди интерес при него, е, че съдът се заема да направи оценка на най-добрия интерес на детето в рамките на съдебната фаза на процедурата по предоставяне на международна закрила. По делото, след индивидуална оценка на нуждите на едно дете е установено, че семейната среда на детето се осигурява единствено от майката, детето е изцяло социално адаптирано в България, а евентуалното му връщане в страната по произход би го изложило на преследване. Следва обаче да се отбележи, че решението в това дело е обжалвано от ДАБ и подлежи на преразглеждане. Стъпката на ДАБ да обжалва решение на съда, изцяло основано на задълбочена оценка на НИД, след като самата агенция не е направила собствена оценка на НИД на това дете, би могла да се разгледа като спорна.
Предизвикателства
От важно значение за уязвимите лица е интервюто, което цели установяването на необходимата информация за тях. Трудностите се откриват във връзка с липсата на достатъчна професионална подготовка както на интервюиращите, така и на представителя на непридружените деца.
Съгласно чл. 25 от ЗУБ следва да бъде назначен адвокат от Националното бюро за правна помощ, определен от председателя на Бюрото или от оправомощено от него лице като представител на детето. БХК и ВКБООН предоставят обучения на тези адвокати-представители. От наши интервюта с експерт по закрила установихме, че работата на адвокатите е по-успешна от формалната роля на общинските служители, които бяха назначавани за представители според предишната редакция на закона.
Следва да бъде отбелязано, че с последните изменения в ЗУБ бе премахната възможността за придружаване на малолетния/непълноления от пълнолетно лице, отговарящо за него по силата на закон или обичай. От една страна, това изкуствено ограничава кръга от лица, които имат връзка с това дете и биха могли да защитават интересите му в рамките на процедурата. От друга страна, това е свързано с премахването на дългогодишната вредна практика деца да бъдат “пришити” към възрастен, с който нямат връзка, но пристигат по едно и също време в страната.
Друга трудност е това, че процедурата по предоставяне на статут обвързва потребностите на детето с потребностите на неговия родител или придружител, неглижирайки фактора на индивидуалната необходимост от закрила. Например, при отказ на обща молба за международна закрила децата автоматично се лишават от възможността да получат закрила.
В този смисъл е решението в делото MKAH срещу Швейцария, където се установява, че интересите на детето трябва да се разгледат индивидуално от тези на родителя. Това обаче не винаги означава разкъсване на семейната единица. В същото дело, както и при българската практика като Решение 3522 от 2015 на СГС, преценката на най-добрия интерес на детето води до решение, което предоставя и право на родителите да останат в рамките на държавата и да получат закрила.
Ситуацията с оценката на НИД значително се влошава при непридружените деца. Системата на бежанското право приема, че децата бежанци получават закрила чрез придружаващите ги родители, игнорирайки факта, че хиляди от тях пристигат без родители. Необходимост от представител за подаване на молба за закрила и третирането на непълнолетните според общите критерии ограничава възможностите на последните да се ползват от цялостния каталог на правата си при подаване на молба за международна закрила.
Понеже системата на бежанското право е конструирана за пълнолетните, тя не винаги отчита опасностите, пред които диспропорционално са поставени децата бежанци. Например жертви на престъпления като трафикиране, отвличане с цел продаване, принуждаване лицето да продава наркотични препарати, генитално осакатяване и т.н. са предимно деца. Държавните органи и особено ДАБ все още не разглеждат подробно подобни допълнителни рискови фактори, на които са изложени децата бежанци, както преди да напуснат страната си на произход, така и по пътя, ако не получат своевременна защита.
При определяне на най-добрия интерес на детето в конкретен случай, Комитетът по правата на детето към ООН прави препратка към още индивидуализиращи елементи като пол, степен на зрялост, опитност, принадлежност към малцинствена група, увреждане, социална и културна среда. В този смисъл, при определяне на най-добрия интерес на детето в рамките на процедурата за международна закрила в България на всеки от тези фактори трябва да се обърне специално и индивидуализирано внимание при преценка на най-добрия интерес на детето.
В този контекст е ключова възможността детето да бъде изслушано, когато е приложимо, по удачен за възрастта му начин. Мненията и желанията на детето трябва да стоят в основата на решенията, които се взимат спрямо него.
Изводи и препоръки
- Навременна помощ – Навременната идентификация означава идентификация на децата като такива или по-специално като непридружени деца в разумни времеви граници. Нужно е да се съкрати максимално времето при оценка на молбите им и процедурите да се изпълняват във възможно най-кратки срокове. От друга страна, процедурата трябва да бъде пълноценна и да не бъдат пренебрегвани нейните съществени елементи и процесуални гаранции с цел съкращаването й.
- Професионална подготовка и интердисциплинарен подход – Нивото на подготовка на служителите от системата на ДАБ също е от ключово значение, защото често те са първият контакт, който трябва да създаде среда на доверие. Поради нарастващия брой на непридружените деца, ние препоръчваме да се определят социални работници, които да имат задълбочени познания по бежанско право и детска психология, за да могат да изпълняват максимално ефективно задълженията си, а не докладите, писани от тях, да бъдат формалност.
- Процесите на оценката на най-добрите интереси на детето – УНИЦЕФ препоръчва доколкото е възможно в оценката на най-добрите интереси на детето да участва мултидисциплинарен екип от професионалисти. Практическо ръководство на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (EASO) относно висшия интерес на детето в процедурите за предоставяне на убежище препоръчва никога оценката да не се прави само от един човек, а от екип от специалисти, като да се съставя експертно мнение от юрист и социален работник. Всяко решение относно предоставянето на статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила трябва да се основава на индивидуална оценка. За да бъде гарантирана справедливостта, прозрачността и ефикасността на процеса, трябва да бъдат създадени стандартни оперативни процедури. Те трябва да обединят накъсаната и фрагментарна законова уредба, за да бъде процесът възможно най-ефективен.
- Съобразяване с международните стандарти – Поради тежкото положение и вероятното насилие, което са преживели децата, е изключително важно представителите на ДАБ да работят с тях по начин, съобразен с всички последни препоръки, дадени от международните и неправителствените организации като УНИЦЕФ, ВКБООН и др. Процедурите трябва да са адаптирани така, че да се получи най-пълна и достоверна информация за детето – неговата възраст, страна на произход, придружаващите го лица и т.н. Информационните материали, които се предоставят, трябва да бъдат така разработени, че да отговарят на нуждите на децата спрямо техните език, възраст, религия, национални особености. Лицата, интервюиращи или работещи с децата, трябва да са способни да създадат контакт и среда на доверие, в която непълнолетният да се чувства защитен и свободен да разкаже историята си, да сподели спомени, насилие, което е претърпял, или да потърси помощ. Ключов момент е достъпното разясняване на правата и възможностите, които могат да бъдат предоставени на детето.
- Подкрепа и професионални изисквания за законния представител – Ролята на представителите е от ключово значение, защото тяхната професионална помощ може разкрие уязвимост или да предотврати детето да стане жертва на насилие или експлоатация. Представителите, заедно с държавните органи, трябва да проявяват бдителност по отношение на всички потенциални рискове пред детето.
- Подкрепа от гражданското общество и организации – Нашата препоръка е да се привлекат и местните диаспори, клубове, обучителни и професионални организации, религиозни общности и други, за да се създаде усещане за подкрепа при интегрирането на тези деца.
Оценката на най-добрите интереси на едно дете трябва да бъде продължаващ процес, осъществяван с интердисциплинарен подход, да включва всички отговорни институции (ДАБ, ОЗД, представител и/или адвокат, социални работници, психолози) и да включва зачитане правото на детето свободно да изразява своите възгледи и на тези възгледи да се придава необходимото значение по всички въпроси, отнасящи се до детето.
Пълната версия на статията може да намерите на: http://www.farbg.eu/index.php/bg/publications/actionr-nai-dobyr-interes-na-deteto
*Анна Великова е студент в специалност Международни отношения в Софийски университет “Св. Климент Охридски”. През ученическите си години взима участие в различни извънкласни дейности, а по-късно и в студентски организации и кръжоци. В момента е част от кръжока по Международно публично право към Софийския университет и Студентския дипломатически клуб. През лятото на 2020 г. завършва онлайн академия по Международно публично право (CILEO). Участник е и в проектите “Defend” и “Action Research” на фондация ФАР.
Деница Димитрова е медиатор и юрист. В момента е юрисконсулт при Адвокатско дружество “Величков, Желязков и партньори”. Участвала е в проект “Action Research” на фондация ФАР.
Жанин Ал-Шаргаби е студент по право в 3-ти курс в Софийски университет “Св. Климент Охридски”. Жанин се занимава активно със състезателни дебати и състезания за симулационни съдебни процеси. Има интерес по теми като: права на човека, право и технологии, европейско право. Участвала е в проект “Action Research” на фондация ФАР.
София Йорданова-Рабачева е юрист и филолог. В момента е регулаторен мениджър в “Данон Сердика” АД. Участвала е в проект “Action Research” на фондация ФАР.