Доброволческа инициатива в помощ на ученици бежанци

Доброволческа инициатива в помощ на ученици бежанци

Лилия Гаджева

 

Дейността, която избрах за студентска практика, беше в клуб „Домашна работа за деца бежанци, мигранти и търсещи закрила” към Каритас-София.

Случайният подбор на дете ме срещна с едно прекрасно момиче от Мароко – много ученолюбива и изключително креативна. Интересите ѝ са в сферите на природните науки, история, астрономия, литература и изкуство. В свободното си време обича да пише поезия, да рисува и да танцува.

Изучаването на български тя започва преди около година, когато със семейството ѝ пристигат тук.   Най- голямото ѝ притеснение е говоренето, което не е изненада за никой от нас, преминал през изучаването на чужди езици.

Срещите ни бяха един или два пъти седмично в центъра на Young Caritas.

Акцентирахме предимно на българския език, но наред с това  ѝ помагах с домашните работи и уроците. Свободното ѝ владеене   на три езика – арабски, френски и английски, услесни много нашата работа, защото самата тя правеше логически връзки между тях и нашия език.

Две неща ще споделя, които оставиха у мен особени чувства.

  • Учебен материал – поради това, че тя е върната няколко години назад в училище, при всяка една наша среща и занимание аз с изненада откривах, че по-голямата част от учебния материал в училище (с изключение на Български език и литература, История и География) ѝ е напълно познат, просто изпитва затруднения в превода от български. И най- вече в разбирането и изразяването. И всеки път ми казваше колко неприятно се чувства, когато знае нещо, но не успява да го обясни.
  • Училище и учители: В училище разговаря със съучениците си на английски език, а дори и с някои учители, ,,за да се разбираме по- лесно”. Някои от задачите си също получава на английски език.  Съвместните ни срещи ми показаха наистина колко трудно е да бъдеш учител, особено на дете с чужд майчин език, което се нуждае от двойно повече внимание. Затова призовавам всички учители за по-голямо внимание, когато едно дете наистина се нуждае  от него.

Практиката си бих описала като едно голямо предизвикателство и удоволетворение. Предизвикателство, защото изискваше много усилия, за да намеря подходящ подход и интересни методи за предаване на материала, по възмножно най-разбираем за момичето начин. А удоволетворение, защото виждах резулатите от моите усилия и желанието и напредъка от нейна страна.