адв. Десислава Тодорова, Център за правна помощ „Глас в България”
Защо в случаите на жени процедурата за закрила изисква един по-комплексен подход? Защо бежанската история на една жена налага по-комплексна оценка?
Защото жените могат да бъдат изложени на комплексни, разнородни, специфични за пола рискове. Когато говорим за военен конфликт, жените могат да бъдат не само преки жертви на конфликта, но те са и основните потърпевши от съпътстващите щети и насилие под формата на сексуално насилие, отвличания, изтезания. Когато говорим за хуманитарни кризи, проучванията показват, че жените са в пъти по-засегнати от мизерията и нищета, особено когато изначално са били ограничени в достъпа до образование или в правото да работят. Международните доклади показват, че повече от половината от вътрешно разселените лица са жени. Когато говорим за политически и обществени модели, жените са основните адресати на дискриминационни практики. Казват, че един от основните рефлекси на тоталитарните режими е именно да се заемат с ограничаването правата на жените. Когато говорим за социални традиционни и културни възприятия, жените са основни потърпевши на наложените в едно общество морални догми. Жените са изложени на посегателства, специфични за пола, като принудителни бракове или домашно насилие. Състоянието на правата на жените е лакмус за състоянието на свободата.
Последните събития в Афганистан демонстрираха колко крехки са свободата и равноправието на жените. Връщането на талибаните на власт създаде за пореден път несигурност за бъдещето на афганистанските жени. По време на режима на талибаните в края на 90-те жените бяха подложени на бичувания, екзекуции, принудителни бракове. С завземането на властта от талибаните, хиляди напуснаха страната. Сред тях са афганистанските женски отбори по футбол и роботика, които взеха един от евакуиращите полети от Кабул. Хиляди афганистански жени обаче остават без евакуиращи полети в очакване дали свободата им ще бъде поредната разменна монета в една комплексна политическа обстановка.
Спецификата на рисковете спрямо жени често не може да бъде обхваната от каталога на стандартните въпроси, които се задават в интервютата за международна закрила. Например, въпросите “Членували ли сте в политическа партия или организация” или “Влизалите сте в взаимоотношения с полицията или армията във вашата страна”, не могат да обхванат случаите, когато една жена е жертва на домашно насилие, принудителен брак, сексуално насилие. Тези въпроси не могат да отчетат факта, че в някои страни жените са изключени от политическия и обществен живот, т.е. в множество случаи жените не могат да изложат политически причини или политическо преследване за напускането на страната си.
Стандартните въпроси при провеждане на интервю за закрила често не могат да регистрират и специфични рискове, на които една жена може да бъде изложена при напускане на страната си. Търсейки изход от ситуацията си, жените са особено уязвими към трафик на хора, насилие, тормоз от страна на трафикантите, към трудова експлоатация.
Предизвикателство е процесът на оценка на бежанската история на една жена, търсеща международна закрила, особено когато тя не отговаря на стандартния профил, т.е. не идва от страна с признат военен конфликт, не е политически дисидент, активист. И въпреки това тази жена може да е преживяла насилие, тормоз, дискриминация, да е била принудена да живее затворено, изолирано от обществения живот в страната си.
Под въпрос е доколко процедурата за закрила в широко прилагания ѝ вариант може да отчете и тези аспекти като потенциални причини за предоставяне на закрила. Пример за това са случаите на домашно насилие, принудителни бракове. Често с известен автоматизъм те се категоризират като битов, личен проблем, а не като проблем от бежански характер. Домашното насилие не е битов и личен проблем. То може да бъде основание за предоставяне на статут, когато ситуацията на жената е разгледана и оценена в контекста на състоянието на правата на жените в страната на произход. В такъв случай следва да се зададат и обсъдят въпросите дали жена, преживяла домашно насилие, може да съзира властите, как властите третират този проблем, дали могат да ѝ окажат ефективна защита. Дали една жена може по закон и на практика да поиска едностранно развод, при какви условия, какви биха били последиците за нея, може ли например да получи родителските права. Съществуват ли традиционни практики и общество-културни бариери за една жена да се противопостави на домашно насилие. Например в някои страни все още се практикуват традиционни форми на правосъдие, предвиждащо тежки наказания за жени, напуснали семействата си. Съществуват места, където жените са особено потърпевши от наложени морални догми, санкциониращи жени за изневяра или непристойно поведение. Ето защо, когато става въпрос за специфични посегателства спрямо жени, се налага един обстоен, задълбочен, комплексен анализ със специален фокус върху ситуацията на жените в дадена страна.
Друго предизвикателство е процесът на идентификация на уязвимостта на жена, преживяла насилие. Сексуалното насилие и тормоз е нещо, което много трудно се споделя от самите жени заради чувствителността, интимността на темата и често заради това, че жената идва от една социално-културна среда, където темата за сексуално насилие е тема табу. В подобни случаи Наръчника на Върховния комисариат на ООН за бежанците на (ВКБООН) относно предоставяне на международна закрила при преследване на базата полова дискриминация (Наръчника на ВКБООН) посочва необходимостта от провеждането на няколко интервюта при специални условия, отчитайки уязвимата ситуация на кандидата и високия емоционален праг, пред който той е изправен, за да успее да изложи историята си. С това се има предвид, че дори начинът и условията на провеждането на процедурата за закрила следва да бъдат адаптирани към случаите, когато за търсещия закрила е особено сложно да сподели опита си и това е особено релевантно при жени, жертва на насилие.
Специфични актове на насилие срещу жени често остават извън полезрението на административните органи. Пример за това е гениталното осакатяване. В тези случаи отново се прилага автоматизъм и причини, свързани с генитално осакатяване на жени, биват отхвърлени под предлог, че представляват битов проблем или са се случили отдавана във времето, с което се считат за „преклудирали“. Същевременно обаче, според константната практика на Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) гениталното обрязване на жените е акт на насилие, нарушаващ чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека. Гениталното осакатяване на жени, припознато безспорно като акт на насилие и полова дискриминация, се квалифицира като основание за предоставяне на бежански статут по смисъла на Конвенцията за статута на бежанците.
С немалко предизвикателства се сблъскват и жени, търсещи закрила заедно с децата си. В практиката се срещат все повече случаи на жени, напуснали страната си с децата си, или на жени, които впоследствие създават семейства в приемащата страна. Много от тях отглеждат децата си сами. В подобни случаи се наблюдава известен формализъм при оценката на бежанската ситуация. Въпреки че децата са самостоятелна страна в производството за закрила, често за тях липсва самостоятелна преценка на бежанската им и хуманитарна ситуация, съобразена с принципа за висшия интерес на детето. Липсва и самостоятелен анализ на въпросите какво би се случило с тях, ако бъдат върнати в страната на произход на майката. Докладите, които се изготвят от отделите „Закрила на детето“ обикновено се изчерпват с това какви грижи майката полага за децата и дали са адекватни условията за живеене, без да се вземе отношение към бежанската ситуация. За бежанските въпроси отделите „Закрила на детето“ посочват като компетентни Държавната агенция за бежанците (ДАБ), а ДАБ прехвърлят компетентността обратно към отделите „Закрила на детето“. По този начин се получава вакуум в оценката на бежанската ситуация на жени, търсещи закрила заедно с децата си.
Като цяло са необходими визия и работа в посока подобряване качеството на процедурата в случаите на жени, търсещи международна закрила. Само по този начин административното производство може адекватно да откликне на нарастващата тенденция на жени, които принудително напускат страните си и заявяват свои собствени причини за това, свързани с тежки нарушения на техните основни права.