Ива Парцалева
Неслучайно именно Египет става люлка на първите женски движения в арабския свят. От началото на XIX в. – най-напред с френската окупация на Наполеон Бонапарт (1798-1801) и най-вече под вещото ръководство на Мухаммад Али (1805-1848), край Нил се поставят основите на модерна държава, която все по-активно се включва в световната икономика и в която започват да текат бурни процеси по секуларизация, технологични иновации, урбанизация.
Известната изследователка Марго Бадран отличава три етапа в ранното развитие на феминисткото движение в Египет. Най-напред, през последната четвърт на XIX в. египетската жена дава израз на зараждащото се у нея феминистко съзнание чрез поеми, разкази и есета, които се публикуват в появилата се женска преса. През втория етап, през първите две десетилетия на XX в., жените, дотогава изолирани в домовете си и подвластни на харемната култура, правят своите първи стъпки в обществото. Марго нарича тяхното участие в благотворителни, интелектуални и образователни инициативи „невидим, всекидневен феминизъм”. Третият етап започва през 20-те години на XX в., когато жените вече открито и решително повеждат организирана борба за своите права и създават първата независима феминистка асоциация: Египетския феминистки съюз.
- Поява на феминистко самосъзнание
Kлючова роля за създаването на феминистко движение изиграва достъпът до образование. Първи шанс да изградят нови умения, жените получават през 1832 г. с oсноваването на държавно училище за медицински сестри. През същото десетилетие врати отварят първите чужди частни мисионерски училища, а първото държавно девическо училище – Сиюфийа – е открито двадесет години по-късно: към края на 70-те години около 400 момичета се обучават в държавни начални училища.
Веднъж получили достъп до образование, жените бързо стават част от зараждащата се модерна журналистика. През 90-те години на XIX в. в Кайро се появяват женски журнали: Хинд Науфал (1860-1920) създава първия подобен вестник „Ал-Фатах” (Младото момиче) през 1892 г., а до края на века в печат влизат още три: „Ал-Фирдаус” (Рай, 1896 г.), „Анис ал-Джалис” (Женска компания, 1898 г.) и „Ал-Аила” (Семейството, 1899 г.). Женската преса е дидактична, с фокус главно над ролята на жената като майка, съпруга и стопанка на дома. Въпреки че съдържанието на тези издания не е радикално, самото им съществуване е. Чрез писането жените колективно излизат отвъд ограниченото домашно пространство, получават шанс да говорят и да бъдат чути.
- Худа Ша‘арауи и Набауийа Муса
Две жени, родени в късния XIX в., създават и дават облика на феминисткото движение в Египет, а и в целия арабския свят: Худа Ша’арауи (1879-1947) и Набауийа Муса (1896-1951).
Худа Ша’арауи е от богато семейство, баща й Мухаммад Султан е председател на египетското народно събрание и управител на Горен Египет, а майка й – наложница от кавказки произход. Худа е омъжена на 13 г. за много по-възрастния си братовчед – Али Паша Ша’арауи, също виден политически деец и член на националистическата либерална партия Уафд. През първото десетилетие на XX в. Худа помага за създаването на благотворителни общества и организира лекции за жени. Тя е активно въвлечена в борбата за независимост между 1919 и 1920 г., а през 1923 г. основава Египетския феминистки съюз, чийто президент остава до смъртта си през 1947 г.
Набауийа Муса е родена в град Загазик, в източната част на делтата на Нил. Баща й Муса Mухаммад е капитан в армията. Набауийа завършва основното училище „Аббас” в Кайро през 1903 г. с по-високи оценки на държавните изпити по арабски език от бъдещия писател Аббас ал-Аккад и бъдещия премиер Махмуд ал-Нукраши. Въпреки протестите на семейството си се записва в програмата за обучение на учители в училище „Ас-Саниййа”, а след това става учител в училището „Аббас”. На следващата година изпраща петиция до Министерството на образованието, за да й бъде разрешено да се яви на матура за средно образование – нещо нечувано за жена до този момент. Успява да се пребори за това си право, а оценката й е сред най-добрите. Въпреки това не е допусната да учи в Египетския университет, но преподава в извънкласни лекции за жени, които се организират там. По-късно лекциите й са публикувани във в. „Ал-Ахрам”. Става първата жена, египтянка, директор на девическо училище – във Файйум. Има дълга кариера като ръководител на държавни училища, а след като е уволнена от Министерството на образованието заради критики на образователните политики, и на свои частни училища. През 1920 г. Муса издава в Александрия книгата „Жената и труда”. В нея тя привежда и националистически, и религиозни аргументи за нуждата от образование на жените и възможности за работа. Става първата египтянка, получила ордена на Нил.
Марго Бадран очертава големи прилики в житейската съдба на Ша’арауи и Муса, въпреки че първата е от висшата, а втората от средната класа. И двете израстват без бащи, които умират рано, с неграмотни майки. И двете имат братя, с чийто житейски път могат да сравнят своя. Те осъзнават, че за разлика от братята си, ще трябва да водят живот, ограничен в дома. Недоволството и разочарованието подтикват тези жени да търсят нови роли за себе си. Муса преследва нови хоризонти в образованието, което държавата предлага. Ша’арауи поема по пътя на обществения живот, създавайки социални услуги и интелектуални асоциации.
Една от вратите към външния свят, която жените използват през първите години на XX в., е създаването на модерни светски хуманитарни асоциации и социални услуги в полза на жени и деца в нужда. Именно феминистките в Египет са тези, които „изтръгват” подкрепата за уязвимите от контрола на религиозните институции, като създават свои алтернативи.
- Феминистките и национализма
В Египет жените националистки изграждат и развиват идеята за „новата жена”, която се изправя срещу колонизатора, а не се обръщат към традицията като към оръжие за културен отпор, както става в Алжир. „Новата жена” заема своя ниша в националистическата реторика на мъжете, които се борят за освобождението на Египет. От самото начало на революцията от 1919 г. до обявяването на независимостта през 1922 г. египетските жени са въвлечени в борбата по всички възможни пътища.
Жените от висшата класа влизат с гръм и трясък в революционните вълнения в Египет на 16 март 1919 г., когато организират първата си публична демонстрация: акт, доскоро немислим в страната. Конкретен повод за бунта им е убийството от колониалните британски власти на млада жена два дни по-рано. Като стъпват по улиците на Кайро, между 150 и 300 жени заклеймяват насилието и настояват за освобождаването на арестуваните по-рано лидери на националистическата, антиколониална партия Уафд, начело със Саaд Заглул.
На 12 януари 1920 г. – като израз на съвместните действия с националистите мъже, жените създават своя политическа организация: Централен женски комитет към националистическата партия Уафд. Худа Ша’арауи става негов президент. Комитетът е нагърбва с важни задачи в годините на битка за независимост: когато мъжете уафдисти са арестувани или изпратени в изгнание, жените поддържат контакт с арестуваните и с британските власти. Те управляват финансите, подкрепят стачки на работници и бойкоти, продават акции в Египетската банка, събират пари, за да финансират борбата. Играят важна роля за разширяването на обществената подкрепа за Уафд, като работят чрез женските мрежи и асоциации. Комитетът създава множество протестни ноти до британските окупационни власти, обръща се към чуждите мисии, египтянките пишат статии за чужди вестници с настояване на прекратяване на колониалната власт и тирания и освобождаване на националистическите лидери на Египет.
Голямото разочарование за жените идва след независимостта: приетата през 1923 г. нова конституция обявява всички египтяни за равни, с равни граждански и политически права и задължения, но новият изборен закон дава право да гласуват и да бъдат избирани в парламента само мъже. Жените националистки, които са се борили да изградят модерна национална култура и са работили неуморно в битката за национална независимост, са посъветвани да се върнат в домовете си и да бъдат примерни майки и съпруги. Така този път полът, а не националността става център на тяхната битка. От противопоставяне на британския колониализъм те пренасочват енергията си към борба с местните патриархални практики.
Въпреки огорчението Худа Ша’аруи и Женският комитет продължават своето участие в политическия живот в следващите месеци. До финален раздор със Заглул се стига заради политиките на правителството спрямо Судан: като не приемат компромисите на управляващите в преговорите с британците, Худа и най-близките й съратнички напускат Комитета.
- Организирано феминистко движение
На 16 март 1923 г., точно четири години след първата си публична демонстрация, Худа Ша’арауи, Набауийа Муса и още девет жени създават Египетски феминистки съюз, първата независима феминистка асоциация. Домът на Худа, където е основан ЕФС, ще продължи да бъде място за срещи до 1932 г., когато съюзът централизира дейността си и отваря голям комплекс, наричан от гражданите на Кайро „Домът на жената”. Неговото основаване е отпразнувано с двудневно тържество, на което пее и младата тогава Умм Кулсум. Новата сграда разполага с административни офиси, конферентни зали, библиотека, здравен център за бедни жени и деца.
Със създаването на ЕФС жените поставят началото на независима организирана феминистка борба. Марго Бадран отбелязва три важни стъпки, които те правят в началото на своето ново движение: 1) феминистките лидери свалят хиджабите си като политически акт, който символизира края на ограничението и невидимостта и появата в публичното пространство; 2) жените за пръв път започват да използват термина „нисаййя”, за да обозначат именно феминизма, а не просто женското; 3) жените създават структура на своето движение: администрация, преса, както и връзка с международното феминистко движение.
Феминисткото движение е национално, светско движение на египетските жени, мюсюлманки и християнки. То е светско, доколкото не е основано върху религиозен дискурс, но въпреки това се ситуира в рамките на допустимото от религията. Феминистките възприемат идеите за ислямски модернизъм, за да дадат легитимност на своите искания.
През 1925 г., две години след създаването си, ЕФС основава своя месечен журнал L’Egyptienne („Египтянката) на френски език. Дванадесет години по-късно ЕФС ще започне да издава и вестника „Ал-Мисрийа” („Египтянката”), вече на арабски език. На първата страница на това издание пише: „Взаимствайте половината си религия от Аиша”, за да даде знак за съвместимостта между исляма и феминизма.
Най-пълният документ, който е показателен за програмата на феминистките, е създаден още през 1923 г., съвместно от ЕФС и Женския комитет на партия Уафд. Той е подготвен и разпространен по повод откриването на парламента, на което жените не са поканени. На всички парламентаристи са изпратени т.нар. Искания на египетските жени (Les revendications des dames égyptiennes).
Феминистките извеждат 32 искания, разделени в три групи: политически, социални и свързани с правата на жените. В последната група влизат равенство в образованието – достъп до университетите, създаването на средни училища за момичета в по-големите градове, смяна на мъжете учители с жени. Иска се право да гласуват и да бъдат избирани, като за гласоподавателките предлагат образователен ценз, наред с условие за притежание на земя. Искат промяна на кодекса за личния статус и по-специално законите, засягащи полигамията и развода. В течение на следващите десетилетия жените ще добавят и други искания към първоначалния списък, а езикът им ще става все по-настоятелен.
- Основни искания на феминистките
Политически права: След като са изключени от участие в първите избори, жените правят свои алтернативни. Те дават най-много гласове за Либералната конституционна партия (70), докато доскоршните им партньори от Уафд получават едва 12. ЕФС съобщава резултатите в “L’Egyptienne” и така дава израз на разочарованието си от излъганите обещания.
В началото на 30-те години, с идването на власт на авторитарното и реакционно правителство на Исмаил Сидки, жените получават нов шанс да демонстрират своите политически умения и да се включват – както по време на освободителната революция – в борбата за демокрация и върховенство на закона. След като Сидки разпуска парламента и обезсилва конституцията, ЕФС обединява сили със своите съграждани – мъже, в най-големия политически бунт от 1919 г.
От самото начало усилията в тази посока имат и международен аспект в контекста на общата борба на Международния алианс на жените за политически права. Лидерките на тази организация, от която ЕФС е част от самото си създаване: президенткара Марджъри Корбет Ашби и двете вицепрезидентки Жермен Малтер-Сулие и Роса Манус пристигат в Кайро през 1935 г., за да окажат подкрепа на египетските си съратнички.
През 1935 г. – в рамките на пътуването си за конгреса в Истанбул на Международния алианс на жените, Худа Ша’арауи се среща с президента на Турската република – Мустафа Кемал. Година по-рано Турция е станала първата държава в Близкия изток и първата мюсюлманска държава, дала право на жените да гласуват и да бъдат избирани. Когато през 1944 г. Кайро е домакин на първата среща на Арабския феминистки конгрес, първата от приетите 51 резолюции е свързана с настояване за право жените да участват в изборите и да бъдат избирани. Това право обаче ще бъде дадено от режима на Гамал Абдел Насър едва през 1956 г., тридесет и четири години след независимостта.
Нова роля на жената в семейството: Египетските феминистки стъпват на ислямския модернизъм по отношение на семейните отношения, като не подлагат на съмнение допълващите се роли на мъжа и жената у дома и не излизат извън нормите на шариата. Тяхна мишена е не ислямът, а патриархалната култура.
ЕФС атакува Закона за личния статут с две конкретни искания: въвеждане на минимална възраст за брак за момичетата (16 г.), с което да се даде възможност те да се образоват, и удължаване на законното попечителство на майката над нейните деца (до брак на момичетата и пубертет на момчетата). И двете кампании се увенчават с успех, съответно през 1923 и 1929 г. Три други искания засягат регулация на възможността мъжът да иска развод (настоява се това да става само по сериозни причини и в присъствието на кадия), ограничение на полигамията (само когато жената е стерилна или страда от неизлечима болест) и отмяна на институцията бейт ал-та‘ах, буквално, къща на подчинението, с която мъж може да задължи със съдебна заповед жена, напуснала къщата си без неговото позволение, да се върне. Въпреки петициите, дискусиите и пламенните статии в пресата нито едно от тези искания не е уважено.
Образование: Една от ключовите цели на египетското феминистко движение е достъп до образование на всички жени във всички етапи и всички професионални направления. Първата голяма битка за ЕФС е отварянето на държавни средни училища за момичета, каквито през колониалния период не съществуват. Първото такова училище – „Шубра” – е основано през 1925 г., тридесет и седем години след първото държавно средно училище за момчета. Постепенно още средни училища отварят врати в Кайро и в други по-големи градове. Момичетата се представят отлично в образованието, а доклад от 1930 г. сочи, че имат по-добри резултати от момчетата.
От средата на 30-те години, в контекста на нарастващото влияние на ислямизма, в египетското общество се води дебат дали учебните дисциплини за момичетата не трябва да са различни и да включват умения, полезни за ролята им в дома. Набауиййа Муса – лицето на феминистката битка за образование – обаче настоява за идентична програма с момчетата и допълнителни курсове, свързани с домакинството.
Наред с битката за средно образование, ЕФС организира кампания за достъп на жените и до висше. През 1925 г. частният дотогава Египетски университет отваря врати като държавен под името Фуад I и въпреки че хартата му го обявява за достъпен за всички египтяни, жените нямат право да учат там. Ректорът Ахмад Луфти ал-Саййид дискретно разрешава на четири жени да се запишат във факултета по изкуства (арабска литература и философия) през 1929 г. На следващата година жени влизат и в други факултети, а успехите им се отразяват на страниците на феминистката преса. Битката за достъп до университета се води през следващите години специалност по специалност. През 30-те години жени постепенно влизат във факултетите по търговия, земеделие, инженерство, медицина. До 1940 г. броят на жените в университети достига 450.
Право на работа: През 30-те години правото на платена работа става основен елемент от феминистката кампания. В застъпничеството си феминистките отговарят на основите обвинения на обществото: че работещите жени пренебрегнат техните семейни роли, особено тази на добра майка и че работата ги отвежда в публичното пространство и в контакт с мъже, застрашавайки техния морал и чест. Според консервативните гласове това представлява нарушение на повелите на исляма и е западно влияние.
Въпреки съпротивата жените от средната класа постепенно стъпват на образованието си и навлизат в нови професии. Някои започват да работят в текстилни фабрики. ЕФС организира професионални обучения по бродерии, шиене, тъкане на килими. Постепенно египтянките се включват и търговията. Единици стават медицински сестри и юристи. „Нашите млади жени днес не искат да разчитат първо на баща си и след това на съпруга им за препитание. Съзнавайки своята индивидуалност, те искат да печелят уважение и да поемат отговорност. За разлика от по-възрастните, те не смятат работата за социален позор, а по-скоро за средство за лично освобождение”, отчита Саиза Набарауи.
През 1933 г. парламентът приема Закон за труда, който регламентира правото на заетост на жените, като ограничава достъпа им до някои сектори. Засягат се условията на труд. Жените не трябва да работят повече от девет часа на ден, както и повече от пет часа без почивка. Отпуската по майчинство се допуска месец преди раждането и 15 дни след него, като на работодателите се забранява уволнение на жените в този период.