Съветът на жените бежанки в България между проектите и дарителите

Съветът на жените бежанки в България между проектите и дарителите

Светла Пейчева*

Според данни от Българския център за нестопанско право в края на 2020 г. има регистрирани 20 000 юридически лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ) или неправителствени организации (НПО), както са по-познати. Текущата статия има за цел да проучи най-разпространените методи за финансиране в неправителствената сфера и да провери как се прилагат те на практика, като се използва за пример Сдружение „Съвет на жените бежанки в България“ (СЖББ), където прекарах два месеца като стажант. Предвид обвързаността на неправителствения сектор с обществото, създадох две проучвания, които имат за цел да разберат информираността и мнението на обществеността за финансирането на сектора. Първото, фокусирано върху способите за финансиране, включва 12 въпроса от отворен и затворен тип и 58 респонденти. Второто се фокусира върху дарителството и включва въпроси от отворен и затворен тип, зададени на 12 дарителя на СЖББ.

Какво точно представляват тези НПО обаче? 

На първо място, важно е да разграничим типовете нестопански организации, които могат да се учредят, според регламентацията им от българското законодателство. Те биват два вида – сдружения и фондации, като основната разлика между тях е присъствието или отсъствието на членове. Необходимите правни стъпки за придобиване и загубване на статут на ЮЛНЦ са уредени от Закона за юридическ ите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ), който е в сила от 2001 г. Сдруженията имат свои членове, които сформират общо събрание, а фондациите, от друга страна, имат само управителни органи.

На второ място, важно е да сме наясно дали НПО работят в частна или в обществена полза. ЮЛНЦ в частна полза се управляват от управителен съвет, финансират се със средства, предоставени от учредители, членски внос, собствена дейност, вкл. дори и стопанска, ако е обвързана с дейността на организацията, и проекти. Процедурата за учредяването е по-лесна и контролът върху тях е по-малък. ЮЛНЦ в обществена полза са подложени на много по-сериозен обществен контрол, защото също като търговските дружества са задължени да публикуват финансовите си отчети в Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, воден от Агенцията по вписванията. Има множество предимства за регистриране на ЮЛНЦ в обществена полза като данъчни и финансови облекчения, преференция при кандидатстване за финансиране, наем на общински имоти без търг или конкурс и др.

Когато става въпрос за финансиране, НПО имат няколко възможности. Съгласно разпоредбите в ЗЮЛНЦ те имат право да извършват стопанска дейност като например да предоставят услуги срещу заплащане или да участват в обществени поръчки, като е важно тази стопанска дейности да бъде съобразена с дейността им. Печалбата от такава дейност се облага с данъци. За извършване на някои дейности е необходимо НПО да има съответния лиценз. Друг тип форма на финансиране са даренията. Те могат да бъдат от физически и юридически лица и да са придружени от условия съгласно волята на дарителя. Тази форма на финансиране обикновено е трудно предвидима в дългосрочен план. Най-характерната форма на финансиране за този сектор си остава проектната дейност. Този тип финансиране се счита за финансиране с публични или частни средства и може да изисква собствен принос. Финансирането може да бъде с международен, национален или регионален обхват. По-малко съществените методи биха били членският внос, заемните средства или наследство, получено от дадена организация. Важно е да се спомене, че финансирането може да има и институционален характер, като организацията е подкрепена за цялостната си дейност и има свободата да решава как се разходват средствата си. Този тип финансиране обикновено не е възможен с публични средства.

Според едно от проучванията, създадено и извършено от мен в рамките на стажа в СЖББ, респондентите посочват проектното финансиране на първо място като основен източник на приходи. Дарителските кампании заемат второ място, а общинското финансиране, стопанската и търговската дейност съответно – трето, четвърто и пето.

Въпреки множеството възможности за финансиране, според доклад от 2017 г. на Институт Отворено Общество – София, който се основава на анкета, проведена измежду 785 организации, основно в обществена полза, по-голямата част от НПО в България „разполагат с ограничено финансиране на дейността си“.

За да илюстрирам по-добре системата за работа и финансиране на НПО и в частност сдруженията в обществена полза, ще използвам за пример СЖББ, който е официално регистриран като неправителствена организация на 17.03.2003 г. Органите на управление са общо събрание и управителен съвет.

Основните цели на сдружението са „защита на човешките права на членовете на общността; подпомагане социалната интеграция на новопризнатите бежанци в Република България; създаване на по-добра среда за спазване правото на хуманно отношение, гарантиране на равни права независимо от принадлежност към определена раса, социално положение, религия, пол или националност“, а за да ги постигне, сдружението осъществява застъпничество пред институции и организации, осигурява консултации с интеграционна насоченост и организира обучения и срещи с информационен характер. Основните дейности са именно предоставянето на хуманитарна помощ и социалното консултиране.

Между 2017 г. и 2019 г. сдружението е помогнало на 2972 лица, търсещи закрила в България и на 1331 лица с бежански или хуманитарен статут средно всяка година. Тази помощ се извършва чрез няколко услуги като превод, социално консултиране, придружаване, предоставяне на хуманитарна помощ, административни услуги, оценка и насочване към партниращи организации и медицинско-здравен фонд. За да може да предоставя услугите си, СЖББ разполага с екип от 13 души, сред които трима социални работници и четирима културни медиатори, владеещи фарси и арабски. За да поддържа дейността и екипа си, сдружението ползва два типа финансиране – дарителски кампании и проекти, като е важно да уточним, че СЖББ разполагат основно с международно финансиране, а конкретно през 2021 г. – и с национално.

Преди да представя финансирането на СЖББ от проекти, бих искала да уточня какво представляват проектите, кой може да кандидатства по тях и каква е процедурата.

Проучването ми показа, че близо 60% от респонденти не са наясно как точно функционират европейските/националните проекти.

Същата част от запитаните споделя, че няма достатъчно налична информация за разходването на средства, получени в рамките на проектно финансиране, като само девет души заявяват, че разполагат с такава.

НПО имат възможност да кандидатстват за финансиране в рамките на международни, европейски, национални, местно програми, както и за различни фондове спрямо дейността си и изискванията на програмата. Последните задават рамката на проекта и обхващат общите цели, целевите групи, търсените резултати, типа финансиране и дори партньорствата. За да кандидатства, организацията предлага проект, който посочва детайлно дейностите, екипа, бюджета, времевата рамка и др. Предложението бива оценено и ако организацията е одобрена, се пристъпва към подписване на договор. 

Създаването на предложение за проект често е трудоемка задача, отнемаща средно между 2 и 3 месеца в зависимост от изискванията на програмата. За да бъдат успешни, организациите се нуждаят от  професионалист, който е експерт в дейността фондонабиране и писане на проекти, като на пазара съществуват и фирми, които предлагат такъв тип услуги. 

Ако погледнем към СЖББ и тяхното проектно финансиране, ще забележим, че в отчетите им националното финансиране отстъпва пред международното. През 2020 г., например, организацията е получила 446 702,07 лв. от проектно финансиране. Сумарно проектното финансиране на СЖББ в периода 2017-2020 г. възлиза на 1 551 034, 48 лв. Радостина Белчева от СЖББ споделя, че за последните 4-5 години са имали само 5-6 отказани проекта, като според данните от  годишните отчети на организацията до 2020 г. са работили общо по 24 проекта.

Проектите са най-важните за работата на СЖББ. Благодарение на тях, сдружението успява да покрие основните си нужди като осигуряването на заплати на екипа. Интересно е да се спомене, че още през 2017 г. в проучване на Институт Отворено общество – София се споменава, че „Заплащането в мнозинството от неправителствените организации, по оценка на представители на самите организации, е по-ниско от средното за обществения сектор, въпреки че в тях са ангажирани предимно хора с висше образование, които често ползват чужди езици. Въпреки че финансирането чрез проекти е традиционен метод в неправителствения сектор, се оказва, че проблемите, които то поставя, не са никак малко. Проектите регламентират разпределянето на средствата за дейностите, заради което определени сектори от организацията биха могли да останат без финансиране. Същевременно проектите предоставят финансиране в определения период, необходим за изпълнението на дейностите, заложени в тях, от което следва, че след приключване на проект, организацията би могла да остане без финансиране, освен ако следващ проект не бъде одобрен. От това може да заключим, че ако организацията не създава и кандидатства активно по разнообразни проекти, то тя би могла да остане без каквото и да е финансиране в даден период. Макар и традиционен способ, предоставящ многобройни възможности, проектното финансиране трудно би могло да предостави дългосрочна стабилност.

Във връзка с този проблем говорих с Румяна Пашева, културен медиатор в СЖББ от 2019 г. Тя завършва бакалавър „Иранистика“ в Софийски университет през 2020 г. и в момента следва магистратура „Дипломация и международни отношения“ в Нов български университет. Когато я попитах защо е решила да работи в СЖББ и в неправителствения сектор, тя ми отговори: „Не съм се стремяла към точно този сектор, но винаги съм искала да работя с персийски език и една от преподавателките ми в университета ни предложи работа, на мен и на моя приятелка, в СЖББ. Започнахме на 4 часа, а в последствие продължих на 8 часа“.

На въпроса ми дали някога заплатата ѝ е била застрашена или е било възможно да остане без нея, предвид факта, че организацията е силно зависима от проекти, Румяна ми отговори: „Работя по два проекта в момента – по фонд “Убежище, миграция и интеграция” на ЕС и по проект с финансиране на УНИЦЕФ и мога да кажа, че до момента заплатата ми само се е вдигала нагоре. В началото смятах, че парите биха ми стигнали, но с времето осъзнах, че ако я няма майка ми, която ме подкрепя, би ми било много трудно”.

Дарителството, от своя страна, е безвъзмездно предоставяне на финансови средства, вещи или услуги на дадена организация. Както споменах по-рано, за неправителствения сектор дарителството е една от движещите сили. Държавата също се опитва да го стимулира чрез финансови и данъчни облекчения. Някои от тях са:

  • Намаляване на годишния облагаем доход на физически лица с до 5% с дарения, направени в полза на ЮЛНЦ в обществена полза по Закона за данъците върху доходите на физическите лица;
  • ЮЛНЦ в обществена полза са освободени от облагане с данък върху получените и предоставените дарения спрямо Закона за местните данъци и такси.

Въпреки тези стимули на държавно ниво, голяма част от обществото не е сигурна в работата на НПО. Още 2016 г. направеното проучване от Институт Отворено общество –  София посочва, че 25% от анкетираните не могат да преценят дали да се доверяват или не на НПО. Същевременно според извършеното от мен проучване през 2021 г. отговорите са разнопосочни. Около 85% от анкетираните заявяват, че са дарявали в организация.

Същевременно обаче въпросът „Какво мислите за дарителството?“ е посрещнат с доста единодушни реакции, като повечето респонденти споделят, че го подкрепят, но има нужда от прозрачност, по-малко спекулации и злоупотреба. 

На национално ниво проучване на Български дарителски форум (БДФ) показва, че 99 млн. лева са дарени през 2019 г., като фондациите и юридическите лица продължават да бъдат основните дарители, а физическите лица съставят само 12% от всички.

Дарителството се насочва основно към сектора „Образование и наука“, но се наблюдава и нарастване в подкрепа на социалната сфера и гражданското участие. 

Общият брой дарителски кампании на СЖББ в периода 2016-2020 г. е 42, като според годишните отчети на организацията даренията възлизат на 426 589.13  лв. Важно е да се уточни, че Сдружението не удържа административна такса върху даренията си и всички получени средства се разходват за закупуването на различни вещи и продукти, а дарителите посочват конкретно за какво и за кого да се използват средствата.

Сдружението има голям брой корпоративни и индивидуални дарители, към които реших да се обърна в рамките на стажа си, за да разбера, защо даряват и дали проблемът с прозрачността присъства.

На въпроса „Какво ви мотивира да дарявате“ респондентите, общо 12, споделят, че се водят от желанието си да помогнат на хора в нужда. Необходимостта да бъдеш полезен, да направиш добро дело и да намалиш броя на хората в неравностойно положение, допринасят към желанието да се дарява.

Ако погледнем към данните за информираността, може да забележим, че голяма част от запитаните дарители всъщност са получили обратна връзка за дарението си, но считат за добра идея да има по-честа комуникация между тях и СЖББ чрез имейл или чрез социалните медии.

От двете направени анкети може да се заключи, че  дарителството има почва за развитие и растеж в България, но е важно да се подобри комуникацията между неправителствения сектор и физическите лица, за да се задълбочи доверието помежду им.

Финансирането на ЮЛНЦ е сложен процес, изискващ задълбочено проучване и постоянно търсене на възможности. Въпреки че традиционно секторът намира начини да поддържа дейността си, решенията са често временни. Това предразполага към намаляване на дейността, съкращаване на екипа, преразпределяне на ресурсите на организацията. Процесите по намиране на финансиране изискват време и умения, с които много от по-малките организации не разполагат. Същевременно секторът се движи основно от висококвалифицирани кадри, с висше образование и владеещи между два и три езика. Въпреки компетенциите им, заплатите им са по-ниски от средните за обществения сектор в страната. На фона на това все още съществува доза недоверие към дейността на НПО, което допълнително ги затруднява и възпира развитието им, тъй като физическите лица са доста слабо ангажирани с тях. Необходима е по-категорична законова рамка за сектора и особено за дарителските процеси, както и повече информационни кампании за дейностите и финансите им, за да се мотивира по-сериозно участие на гражданското общество в сферата.

 

* Светла Пейчева е втора година студентка във Франция, където изучава арабски и английски език в рамките на една доста всеобхватната специалност – Приложна лингвистика. Освен на образованието, обича да посвещава време и на различни извънкласни дейности като доброволчески и стажантски програми, но и конференции и обучения. В момента освен в сферата на езиците се стреми да се развива и в маркетинга и комуникациите, защото вярва, че диалогът е най-добрият способ да се намери истината за света, в който живеем.  

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *