Мартина Друмева*
Не е лесно да изоставиш дома си, приятелите си, родното си място и да тръгнеш, нарамил на гръб само най-важното – две-три дрехи, телефон, пари и… надежда. Надежда, че ще стигнеш до страна, в която ще се чувстваш добре, сигурен и щастлив, въпреки че не тя не е твоят дом. Ала в крайна сметка не стените изграждат дома, а хората.
Именно близките са пристанът на мира из това изпълнено с въпросителни и страхове пътуване към сигурността, към чуждото място, което да можеш да наречеш свое след време. Едно е да се скиташ сам сред горите между България и Турция, като се плашиш от всеки звук, дори от птичата песен. Съвсем друго е, когато имаш нечие рамо, на което да положиш глава през деня, притихнал и скрит зад някой храст. Друго е да имаш топлата майчина прегръдка, здравия бащин гръб, сестринската грижа или братската подадена ръка по тези неясни друми. Особено когато си още дете или юноша.
Немалко обаче са случаите на непридружени непълнолетни лица, които, подали молба за закрила и получили статут, искат да се съберат със своите семейства. За съжаление, те често са изправени пред редица трудности и препятствия в тази нелека правна битка, като техният най-добър интерес невинаги бива взет предвид от властите. Особен е и случаят с младежите и девойките, току-що навършили пълнолетие, за които правните разпоредби при молбата за събиране на семейства са далеч по-сурови, тъй като биват третирани като възрастни от мига, в който вече са на 18 години, въпреки европейска съдебна практика в полза на обратното.
По темата няма много изследвания, тъй като в своята същност тя е изцяло правна, така че бихме могли основно да черпим данни и информация от практиката, както и от доклади и интервюта на юристи, работещи в тази ниша на бежанското право. Следващите редове, от своя страна, целят да обобщят основните проблеми на децата и юношите, желаещи да се съберат със семействата си, да обрисуват самия процес и парадоксите, които се появяват понякога по техния път.
Събирането на семейства е правна процедура, очертана в почти идентични рамки в различните страни по света. Според Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) право на молба за събиране със семейството си на територията на България има всеки чужденец, получил бежански или хуманитарен статут. Ключов обаче е факторът кой всъщност се счита за член на едно семейство, а според ЗУБ (§ 1., т. 3, ЗУБ) такъв е:
- съпругът или съпругата. Важно е да се отбележи, че при случай на многоженство, ако една от съпругите вече е на територията на България, не се разрешава събиране с втора или последваща;
- децата, които нямат сключен брак и са под 18-годишна възраст;
- децата, които нямат сключен брак и са навършили 18 години, но не са в състояние да осигуряват сами прехраната и издръжката си заради наличие на сериозни физически или психически увреждания;
- родителите на всеки от съпрузите, ако те не са в състояние да се грижат сами за себе си поради тежки физически или психически увреждания, като това трябва да бъде документално доказано.
Чужденецът, който желае да се събере със семейството си, следва да подаде молба до председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ). Към нея трябва да бъдат приложени документи, удостоверяващи връзката със съответното лице – акт за раждане или брачно свидетелство, но ако чужденецът няма такива, то той прилага нотариално заверена декларация с имената, датата на раждане и местонахождението на лицето. При положителен отговор от страна на ДАБ, тази информация се изпраща до българското посолство в държавата, където се намират членовете на семейството, които следва да отидат до посолството, за да им бъде поставена виза в паспортите. При липса на паспорт, има възможност да бъде издаден т.нар. пасаван – български пътен документ (временен паспорт), за да може да се осъществи достигането до страната.
При отказ от страна на ДАБ за събиране на семейство, който би могъл да е на основание например заплаха за националната сигурност, чужденецът има право да обжалва решението в 14-дневен срок. Производства може да има на две инстанции – в административния съд за съответния район и във Върховния административен съд.
Според ЗУБ председателят на ДАБ разрешава събирането на непридружен непълнолетен чужденец с предоставена международна закрила с родителите му, а когато те са починали или са в неизвестност – с друг пълнолетен член на семейството му или с лице, което отговаря за него по силата на закон или обичай. Ако такъв няма, според последните изменения в ЗУБ (чл. 25) представителят следва да бъде адвокат от Националното бюро за правна помощ. Този представител трябва да се грижи за правните интереси на детето, да го представлява пред административните органи и да предприема действия за осигуряване на правна помощ. Непридружените непълнолетни се настаняват при роднини или близки, в приемно семейство, в специализирана институция или „в други места за настаняване със специални условия за малолетни и непълнолетни“, като под тази точка в чл. 29 от ЗУБ се крият всъщност бежанските центрове, където децата и младежите биват настанени сред непознати възрастни лица, а това далеч не е в „най-добрия интерес на детето“. При навършване на пълнолетие тези лица се настаняват на същите горепосочени места.
В ЗУБ няма специфични разпоредби, касаещи подаването на молба за събиране на семейства от страна на непълнолетни непридружени лица. Ако детето стигне директно до ДАБ, то би следвало молбата да бъде регистрирана без проблем, а след това да му бъде назначен представител или социален работник. Ако преди това бъде настанено в някаква социална услуга като например Център за настаняване от семеен тип, то тогава назначеният там представител би трябвало да съдейства при подаването на молбата.
От друга страна, е възможна и процедура по Дъблинския регламент на Европейския съюз, според който на първо място от точките, осигуряващи защита на висшия интерес на детето, стои именно възможността за събиране на семейства, за реализирането на която държавите членки трябва тясно да си сътрудничат. Когато непридруженият ненавършил пълнолетие подаде молба за закрила в дадена държава членка, тя „възможно най-скоро предприема необходимите действия за идентифициране на членовете на семейството, братята, сестрите или роднините му на територията на държавите членки, като същевременно защитава висшия интерес на детето… за тази цел може да потърси помощ от международни или други имащи отношение организации (например Червения кръст)“ (Регламент (EС) № 604/2013, чл. 6, т. 4). Когато се установи законното пребиваване на такъв роднина в някоя от държавите членки, то тя става компетентна, а ако детето е сключило брак и съпругът/съпругата не се намира законно на територията на държава членка, то отново компетентна е страната, където са родителите или роднините му.
В свой доклад адвокат София Разбойникова (Razboynikova, 2020) обособява непридружените непълнолетни, влезли на територията на България, в три групи – получили бежански или хуманитарен статут, в процедура за предоставяне на международна закрила, както и деца, които не желаят да подадат молба за такава и следователно техните случаи се разглеждат по Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), който има нужда от подобрение що се отнася до висшия интерес на детето. Несъвършенствата са свързани с практиката, ако едно дете е сред група възрастни, без значение дори дали са от една народност и говорят един език, то някой от възрастните да е записан като настойник на детето. По този начин се увеличава рискът от трафик на деца, склоняването им към проституция и насилието срещу тях. Децата, третирани по ЗЧРБ, имат ограничен достъп до здравни и социални услуги и не могат да подадат молба за събиране на семейства особено след като навършат 18-годишна възраст.
Като своеобразна „дупка“ в правната уредба се очертава и доказването на възрастта на дадено лице особено когато наглед е юноша или, в изключително редки случаи, девойка. Тъй като повечето търсещи международна закрила са без документи, нерядка е практиката младеж, например, на 15 години да бъде записан на 18 или 19 и разглеждането на молбата му да бъде по ускореното производство, а член 71, алинея 1 от ЗУБ ясно гласи, че това производство не се прилага по отношение на непридружени непълнолетни чужденци. Всъщност липсата на ясни законови рамки и опростяването на процеса при наличие на пълнолетие често „улесняват“ избора на властите да неглижират реалната възраст на лицето при липса на документи.
Какво обаче се случва с едно дете, когато навърши 18 години и кога всъщност спираме да бъдем деца в рамките на закона? Дори ние, като пълноправни граждани на страната, „спираме да сме част от семейството“ с навършването на тази преломна възраст. Едно четиричленно семейство става тричленно, детските надбавки спират, въпреки че родителите продължават да се грижат за това „голямо дете“ в процеса му на получаване на висше образование. Но какво се случва с мигрантите, отишли в чужда държава, търсейки закрила, на 16 години, останали две години, интегрирали се добре, получаващи образование, създали своя социален кръг, с желание за работа и развитие, когато станат на 18, а още са в процедура? Една от възможностите е, когато тази процедура завърши с негативен отговор, да бъдат върнати в страната им на произход, от която бягат поради риск за живота си.
А какво се случва, когато едно лице е навършило 18 години и иска да се събере със семейството си на територията на страната, предоставила му закрила? Тъй като той вече се третира като възрастен, следва да представи всички нужни документи за доход и жилище, както и уверение за влошено състояние на своите майка и/или баща. Лицето би могло да се събере само с роднини по права линия, а щом не е сключило брак, то това са само родителите.
Резолюция на Съвета на Европа от 1996 г. гласи, че за определянето на възрастта на непридружено дете без документи няма установен правен инструмент или консенсус, което е факт и до ден днешен, и би трябвало въпросът да се разглежда с елемент на съмнение, като се има предвид висшият интерес на детето. Съществуват големи рискове навършилите пълнолетие да започнат нископлатена работа или дори да бъдат експлоатирани заради уязвимостта им и невъзможността да си осигурят покрив, храна и работа сами, като по този начин ще се разруши степента на интеграция, която са достигнали, каквато и да е тя. В тази връзка е нужно да се обособи междинен период от 18 до 25-годишна възраст, в който младите мигранти да бъдат подпомогнати, а един от тези начини е събирането на семейства дори когато е свързано с доброволно връщане в страната на произход. Като цяло Резолюцията препоръчва на страните членки на ЕС да преформулират своята мигрантска политика и да внесат поправки в законодателството, които да облагодетелстват лицата между 18 и 25 години, т.нар. young adults, за да могат те да завършат вече започнатия процес на интеграция, а не да изпаднат от ръба на системата право в пропастта на и без това обгърналата ги несигурност. Положителни промени в тази посока не се наблюдават.
Като възлово събитие в процедурата за събиране на семейства при непълнолетни непридружени лица би могъл да бъде моментът, в който е подадена молбата. Показателно е делото C-550/16 „А S срещу Staatssecretaris van Veiligheid en Justitie“, в което става въпрос за влизането в Нидерландия на непълнолетна еритрейка, която подава молба за закрила, по време на процедурата навършва пълнолетие и след няколко месеца подава молба за събиране със своите родители. Съдът отхвърля молбата, тъй като тя вече е навършила 18 години, когато я подава, но от защитната страна на момичето от Еритрея се позовават на член 2, буква е) от Директива 2003/86/ЕО, според която „непридружено малолетно или непълнолетно лице означава всеки гражданин на трета страна или лице без гражданство на възраст под 18 години, влизащи на територията на държава-членка, непридружени от възрастен, който да отговаря по закон или съгласно обичая за времето, през което грижата за тях не е поета от такова лице или всяко малолетно или непълнолетно лице, което е оставено само след влизането си на територията на държава-членка“, т.е. законът би могъл и трябва да се тълкува в интерес на детето и да се има предвид датата на влизане на територията на държавата, а не датата на молбата.
За съжаление, по тези деликатни въпроси няма установена практика или ясно очертани правни норми, по които да се действа. Бъдещето на децата и събирането с техните семейства, което е изначално тяхно право и нужда, е оставено на добрата воля на държавните институции и неправителствените организации, които успяват да идентифицират случаите и да реагират своевременно. Важно е нивото на информираност и на бежанците, и на администрацията да е високо, за да може висшият интерес на детето да бъде защитен. По данни на ДАБ за изминалата 2020 г. най-много непридружени непълнолетни деца са тези на възраст 16-17 г. – 439 от общо 799. В сценарий, в който те получат статут бързо (което само по себе си е малко вероятно, особено за по-голямата част от тях, които са от Афганистан) и искат да се съберат със семействата си, то молбата трябва да бъде подадена своевременно. Непълнолетните непридружени лица, чиято истинска възраст всъщност е взета предвид – или имат документ, или просто са попаднали на съвестен интервюиращ, могат да се лутат в лабиринта на администрацията без изход и вместо да намерят сигурност и по-добър живот. Трябва организираност и сериозна работа, насочена в тази посока, не само от неправителствените организации, но и от държавните органи, за да може България ефективно да помогне на тези така уязвими деца.
Библиография
Закон за чужденците в Република България. Посл. изм. и доп. ДВ. бр.89 от 16 Октомври 2020 г.
Закон за убежището и бежанците. Посл. изм. и доп. ДВ. бр.21 от 12 Март 2021 г.
Регламент (ЕС) № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство. Достъпно на: https://eur-lex.europa.eu/eli/reg/2013/604/oj
Статистически данни за непридружените непълнолетни лица, потърсили закрила през 2020 г. Достъпно на: https://www.aref.government.bg/bg/node/238
- and S. v. Staatssecretaris van Veiligheid en Justitie, C 550/16, ECLI:EU:C:2018:248 , European Union: Court of Justice of the European Union, 12 April 2018. https://www.refworld.org/cases,ECJ,5bbb871f4.html
Council Directive 2003/86/EC of 22 September 2003 on the right to family reunification. Достъпно на: http://data.europa.eu/eli/dir/2003/86/oj
Razboynikova, Sofiya (2019). The right to family reunification in the Bulgarian order. Достъпно на: https://lawyers4rights.eu/wp-content/uploads/2020/06/The-Right-to-Family-Reunification_Bulgaria.pdf
Resolution 1996 (2014), Migrant children: what rights at 18? Достъпно на: https://pace.coe.int/en/files/20926/html
* Мартина Друмева е студент в четвърти курс, специалност Арабистика в СУ. Интересът ѝ в областта на принудителната миграция се заражда още в началото на висшето ѝ образование, а през последните два месеца имаше щастието да бъде част от ЦПП – Глас в България, където се срещна с невероятни професионалисти и чистосърдечни хора и успя да приложи на практика придобитите в университета знания за езика, културата и историята на Близкия изток. Сред една от най-основните теми, касаещи бежанците по света, а и в частност арабите, е именно тази за събирането на семейства, на която е посветен и следващият текст.