Настоящата ситуация в Либия и миграцията към Европейския съюз

Настоящата ситуация в Либия и миграцията към Европейския съюз

 Васко Шелявски* 

Настоящата ситуация в Либия се характеризира с политическа и военна фрагментация, военни действия между конкуриращи се групировки, разпространение на въоръжени групи и беззаконие, както и влошаване на правата на човека. От 2014 г. насам въоръженият конфликт между съперничещи си въоръжени групи доведе до голям брой цивилни жертви, стотици хиляди изселени хора, както и унищожена инфраструктура на страната (Human Rights Pulse, 2021). Несигурността и липсата на правителство са позволили да процъфтяват незаконни дейности като трафик на хора, отвличания срещу откуп и други престъпления, които допълнително подхранват нестабилността в страната. 

В тези условия желанието и нуждата от емиграция в стабилна и безопасна държава е напълно разбираемо. Въпреки това Европейският съюз (ЕС) прави всичко възможно граждани на Либия да не успеят да достигнат европейските брегове, като се стига до игнориране на международните закони и потъпкване на човешките права (Amnesty International, 2020a).

Конфликтът в Либия

От падането на Муамар Кадафи през 2011 г. Либия е затънала в политическа нестабилност и граждански конфликт. Смъртта на Кадафи остави вакуум във властта, при което различни племенни режими, терористични групировки и политически групи в Либия се съревновават да получат контрол над страната, като продължават да го правят и днес. Либийският клон на Ислямска държава и до днес продължава да извършва тежки терористични актове, в които стотици хора загиват или са тежко ранени. От 2014 г. насам главният конфликт е между две групи: Правителството на националното съгласие (ПНС), признато от ООН, и Либийската национална армия (ЛНА), водена от Халифа Хафтар, бивш генерал от армията – с подкрепата на ООН. Конфликтът, възникнал между тези две политически сили, оказва значително влияние върху цивилното население на Либия.

На 23 октомври 2019 г. представители на ПНС и ЛНА подписаха в Женева постоянен режим за прекратяване на огъня в цялата страна с посредничеството на ООН. Въоръженият конфликт в Триполи и околността, започнал на 4 април 2019 г., завърши на 4 юни, когато свързани с ПНС въоръжени групи и техните чуждестранни съюзници – главно Турция, изтласкаха ЛНА към централния град Сирт и към Джуфра на юг. Конфликтът доведе до поне 1043 цивилни жертви към юли и над 220 000 вътрешно разселени лица, според ООН (Human rights watch, 2020a).

Основните поддръжници на генерал Хафтар – Обединените арабски емирства (ОАЕ), Йордания, Египет и Русия – осигуриха безпилотни летателни апарати, бойни самолети и чуждестранни бойци от Судан и Сирия. Частни военни компании, включително свързаната с Кремъл група “Вагнер”, също оказаха подкрепа. ПНС, Турция и Катар подписват тристранно споразумение, в което Турция и Катар се ангажират да изпращат военни съветници и да обучават либийски кадети.

Вътрешните и външните страни по конфликта до голяма степен игнорираха оръжейното ембарго, разпоредено от Съвета за сигурност на ООН през 2011 г., което е подновявано многократно. В доклад на експертната група за Либия на Съвета за сигурност (UNSC, 2019), който е публикуван в пресата през септември 2019 г., се посочва, че Турция и Обединените арабски емирства „са били в многократно неспазване“ на ембаргото. От 2011 г. насам никой субект не е държан отговорен за нарушаване на ембаргото на оръжия в Либия.

Към октомври 2020 г.  Международната организация за миграция (МОМ) изчислява, че в Либия има 392 241 вътрешно разселени лица, включително 229 295 души, разселени от началото на конфликта през април 2019 г. в Триполи и околните райони (IOM, 2021)

Миграция към ЕС

Последнaта фаза от пътя към Европа е прекосяването на Средиземно море от либийското крайбрежие до Южна Италия и Малта. Подготовката за пътуването започва чрез установяване на контакт с либийски каналджия. След като се установи контактът, пътуващият се придвижва до отправната точка, която се намира някъде по либийското крайбрежие. На мнозина се казва, че ще стигнат до Италия за броени часове. Реално  пътуването до италианския остров Лампедуза, най-близката европейска територия до северноафриканското крайбрежие, отнема най-малко 40 часа на малки лодки, които се придвижват с 9 км/ч.

По време на стажа си имах късмета да се запозная с момче от Либия, което е изминало този път. Той ми обясни, че обикновено в този етап на каналджията се дава пълната сума за пътуването. След размяната на пари пътуващият се транспортира до някакъв тип квартира, често просто голяма стая, обикновено разположена във ферма близо до точката на тръгване. Много хора са натъпкани в една стая и не им е позволено да напускат. Там те чакат да приключи подготовката за пътуване, като този период може да варира между един ден и няколко месеца. Доста често самите каналджии не притежават лодка, а по-скоро я купуват едва когато знаят, че ще им е необходима. Идеалният период за пътуване е между март и юли или от септември до октомври, когато условията в морето са по-благоприятни. В действителност най-важното условие изглежда е осигуряването на достатъчен брой пътници. Често каналджиите са готови да правят компромиси със състоянието на лодката, както и с метеорологичните условия. Лодките се различават значително по размер и готовност да плават в открито море. Обикновено се използват малки надуваеми лодки, както и стари дървени риболовни лодки с различни размери. Независимо от типа, идеята е да се вмъкнат колкото се може повече хора във всяка лодка. Доста от тях не стигат много далеч и/или просто се носят в морето, като повредите в двигателя и преждевременното свършване на горивото са често срещани проблеми. Лодката обикновено се намира в окаяно състояние и изисква поправка, преди да стане годна за пътуване. Следователно възникналите технически проблеми не са изненадващи.

Изниква и проблемът с управлението на лодката. „Капитанът“ на лодката не е нито каналджия, нито професионалист, а по-скоро един от пътниците, който поема отговорността. В много случаи това може да е първият път, в който „капитанът” се качва на лодка. В много от случаите  „капитанът“ или не плаща за пътуването, или се ползва с „отстъпка”. Той получава компас и му се дава обща посока, която трябва да следва. В резултат на това много лодки не стигат далеч.

Като се имат предвид споменатите условия, в които се осъществява пътуването от Либия до Европа, прикачената по-долу статистика не е изненадваща. Тя показва броя на загиналите бежанци и мигранти според маршрута, по който са поели. Най-високата бройка държи именно Либийският или Централно-средиземноморският маршрут (светло синьо), като след него са Западно-средиземнорският (жълто) и Източно-средиземноморският маршрут (тъмно синьо).

Ролята на ЕС

В продължение на около двадесет години Европейският съюз и неговите държави-членки, по-специално Италия, водят политика, насочена към спирането на бежанско-мигрантския поток към европейските брегове. От 2016 г. ЕС си сътрудничи с Либия, за да се гарантира, че бежанците и мигрантите ще бъдат хванати в морето от подкрепените от ЕС либийски власти и ще бъдат свалени (върнати обратно) в Либия. Това сътрудничество е ясен опит за заобикаляне на правните задължения, забраняващи на която и да е държава да връща хората в държава, където те са изложени на риск или има сериозни нарушения на правата на човека, какъвто често е случаят с чужденците, върнати в Либия.

Държавите и институциите на ЕС са подсигурили либийската брегова охрана и Генералната администрация за крайбрежна сигурност (ГАКС) с поне 16 моторни лодки и с обучение на най-малко 477 служители през 2017 г. и 2018 г. (Gazzetta Ufficiale della Repubblica Italiana, 2018).

Заедно с това Италия и други държави от ЕС до голяма степен са изтеглили морските си сили от централната част на Средиземно море, за да се намали вероятността да се сблъскат с бежански и мигрантски лодки, бедстващи в морето, което би ги принудило съгласно международното право не само да ги спасят, но и да ги оставят на безопасно място, като обикновено това безопасно място е в Европа.

Европейската подкрепа засили възможността на либийския граничен контрол да патрулира централната част на Средиземно море и по този начин да залавя бежанци и мигранти, опитващи се да преминат по море към Европа. Веднъж прихванати, тези хора биват върнати обратно в Либия. Между 1 януари и 14 септември 2020 г. ГАКС са заловили най-малко 8 435 мигранти и бежанци, които са върнати в Либия и са задържани от властите (Amnesty International, 2020b). 

Спасителна зона 

Според Международната конвенция на ООН по морско право, подписана през 1982 г., всички държави по бреговете на Европейския съюз имат зона от 12 морски мили (22 километра) около бреговете си, съгласно която се прилага собственото им право. Към тях принадлежат рибните запаси и минералните ресурси в тези зони. Освен това има още зона от 12 морски мили, наречена „съседна зона“, където държавите могат да продължат да прилагат законите в четири области: митници, данъчно облагане, имиграция и замърсяване.

Въпреки че задължението за спасяване на бедстващи хора е основно правило на международното право, законодателството на дадена държава понякога може да ѝ противоречи. Италия например въвежда забрана, която отказва приемането на частни спасителни кораби в италианските пристанища – въпреки че тези кораби изпълняват спасителни мисии.

До 2015 г. спасителните мисии се извършват в и около италианските води от италианската брегова охрана по операция, наречена „Mare Nostrum“. Средиземно море е разделено на специфични зони за търсене и спасяване, като Италия и Малта са отговорни за големи части от централното Средиземноморие.

През юни 2018 г. заявлението на Либия за собствена спасителна зона (изобразена по-долу), подкрепено от новото италианско правителство, беше предоставено от Международната морска организация (IMO). Тази нова зона законно позволява на италианската брегова охрана да препраща либийските власти към всеки кораб, който не е директно в италианската спасителна зона.

 

Кораб, спасяващ бедстващите в морето в определена зона, трябва първо да се обърне към компетентните органи, които контролират тази зона. След това те трябва да се отправят към най-близкото безопасно пристанище в тази зона.

Според закона в либийската зона най-близкото безопасно пристанище ще бъде Триполи в Либия, но много международни организации и частни спасителни организации като Sea-Watch твърдят, че правата на спасените мигранти няма да бъдат гарантирани в Либия. Затова те се насочват към италианските води и „безопасните пристанища“ на Лампедуза и Сицилия (Human Rights Watch, 2020b). Проблемът е, че международното морско право не може да принуди крайбрежните държави да отворят своите пристанища, защото те сами решават кои кораби да пуснат в пристанищата си и кои не. И така мигрантите, които са успели да се спасят, остават в една безкрайна чакалня, докато се реши кой закон надделява.

Ситуацията се усложнява още повече през изминалата година, когато италианското правителство издава официален указ на 7 април 2020 г., в който обявява, че пристанищата ѝ не са безопасни „по време на националната извънредна ситуация в областта на общественото здраве“. На 6 април германското вътрешно министерство информира всички германски спасителни организации, че Италия и Малта са посочили на германското правителство, че няма да разрешат достъпа до техните пристанища и призовава групите да спрат спасителните операции.

Заключение

Либия остава опасна страна за бежанци и мигранти, където техният живот, свобода и физическа сигурност са изложени на риск. Уязвимостта на бежанците и мигрантите се усложнява от продължаващия конфликт, разпадането на върховенството на закона и неспособността и нежеланието на властите да се справят с дългогодишните модели на злоупотреба срещу чужди граждани. Предвид ужасите, претърпени от мигрантите и бежанците в Либия, спасените или хванати в централното Средиземноморие, те не трябва да бъдат връщани в Либия, а вместо това да бъдат оставяни на безопасно място.

ЕС трябва да отвори безопасни и законни пътища към Европа, по-специално като предложи значителен брой места за презаселване и алтернативни пътища за закрила на хилядите хора, нуждаещи се от защита, които са блокирани в Либия, както и преглед на миграционните политики с оглед улесняване на редовните пътища за потенциални мигранти.

Съюзът също така трябва да гарантира, че достатъчен брой плавателни съдове, чиято основна цел е търсене и спасяване, са разположени по маршрутите, поети от лодки, превозващи бежанци и мигранти, включително в близост до териториалните води на Либия, докато отпътуванията на бежанци и мигранти от либийските брегове продължават.

Библиография

Amnesty International (2020a). Libya: Between Life and Death. Refugees and Migrants Trapped in Libya’s Cycle of Abuse. 2020, London. Достъпно на: https://www.amnesty.org/en/latest/news/2020/09/libya-new-evidence-shows-refugees-and-migrants-trapped-in-horrific-cycle-of-abuses/

Amnesty International (2020b). Libya: Retaliatory attacks against civilians must be halted and investigated. Достъпно на: https://www.amnesty.org/en/latest/news/2020/06/libya-retaliatory-attacks-against-civilians-must-be-halted-and-investigated/.

Human Rights Pulse (2021). Political Instability, Incessant Conflict, And The Deplorable Treatment Of Refugees In Libya. Достъпно на: https://www.humanrightspulse.com/mastercontentblog/political-instability-incessant-conflict-and-the-deplorable-treatment-of-refugees-in-libya 

Human rights watch (2020a). EU/Italy: Port Closures Cut Migrant and Refugee Lifeline, Достъпно на: https://www.hrw.org/news/2020/04/09/eu/italy-port-closures-cut-migrant-and-refugee-lifeline.

Human rights watch (2020b). Libya – events of 2020. HRW, Достъпно на: https://www.hrw.org/world-report/2021/country-chapters/libya 

Statewatch (2019). Libya: state of play and next steps for EU assistance. Достъпно на: https://www.statewatch.org/media/documents/news/2019/sep/eu-council-libya-11538-19.pdf 

Statewatch (2020). Mediterranean: As the fiction of a Libyan search and rescue zone begins to crumble, EU states use the coronavirus pandemic to declare themselves unsafe. Достъпно на: https://www.statewatch.org/analyses/2020/mediterranean-as-the-fiction-of-a-libyan-search-and-rescue-zone-begins-to-crumble-eu-states-use-the-coronavirus-pandemic-to-declare-themselves-unsafe/.

UNHCR (2021a). UNHCR Libya Factsheet. Достъпно на: https://data2.unhcr.org/en/documents/details/86390 

UNHCR (2021b). UNHCR Update Libya (23 April 2021). Достъпно на: https://reliefweb.int/report/libya/unhcr-update-libya-23-april-2021-enar

United Nations Security Council (2020). Islamic State in Iraq and the Levant – Libya. Достъпно  на: https://www.un.org/securitycouncil/content/islamic-state-iraq-and-levant-libya

United Nations Support Mission in Libya (2018). Достъпно на: https://www.refworld.org/docid/5b8d31bc4.html 

* Казвам се Васко и съм студент в четвърти курс в НБУ. Следвам арабистика, което включва изучаването на езика, културата, историята и религията на арабските народи. Може би това е причината да изпитвам особено съчувствие към хората от тази част на света, които са принудени да загърбят дома и живота си, и да отидат на едно напълно чуждо за тях място. За това изключително много се зарадвах на възможността да стажувам в Каритас София, благодарение на които успях да се запозная с доста от тези хора и да участвам в нормализирането на техния живот.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *