Езикът и хората – изучаването на български език по време на пандемията от COVID-19

Езикът и хората – изучаването на български език по време на пандемията от COVID-19

Мустафа Шакуш*

Социализацията на децата е едно от най-важните средства за тяхното развитие и интеграция в обществото, но за да може тя да се случва пълноценно, е нужно да има общ език. Преди пандемията това е било възможно чрез курсовете по български език, организирани от Български Червен кръст (БЧК), в които са участвали многобройни бежански семейства, получили шанс да се обучават в подходяща за тях среда. БЧК организира и летни училища, лагери и разходки за децата заедно с други техни връстници от цяла България, за да имат възможност да се социализират и интегрират по-лесно чрез забавления и приятелства. За съжаление тези инициативи са сред възможностите, от които бяха лишени децата бежанци в България, заради мерките и ограниченията, свързани с пандемията от COVID-19. През изминалата година и половина подобно на всички други форми на обучение, така и езиковите курсове на БЧК се провеждаха онлайн, което от своя страна не може да предложи същото ниво на ефективно обучение, както в реална класна стая: учителите не са пряко достъпни за много от обучаващите, липсва контакт между учениците и няма същата възможност за практикуване на научения материал.

„Трудно е да се учи език във виртуална среда“, споделя една майка на три деца, с които заедно се опитват да овладеят езика. Признава и че не е лесно за нея да се фокусира над обучението си, докато трябва да е домакиня и да се грижи за децата си по време на уроците. Казва, че малките нямат мотивация и интерес да учат, защото не са стимулирани по същия начин, както в класните стаи, където могат да общуват с другите деца и може да им се обърне нужното внимание. 

Учителите по български език в БЧК споделят същите убеждения като повечето родители, но се страхуват да се върнат към обичайния начин на обучение заради опасения за здравето си и това на семействата си. Но това не ги спира да се опитват да се завърнат към присъствената форма на обучение, макар и това да се случва постепенно и със строги ограничения, с едно от условията да не се събират повече от едно до две семейства по време на урок. Това е доста далеч от формите на обучение, които са се предлагали в миналото от институции като БЧК, които в минали години организират различни форми и стимули за изучаване на език – летни училища, екскурзии, а за родителите – възможност за получаване на сертификат, който да им помогне по-лесно да кандидатстват за българско гражданство, когато дойде време за това. Надеждата е, че някой ден тези форми на обучение ще са отново неограничени и възможни.

За щастие мерките, свързани с пандемията, все повече намаляват, което дава надежда на това семейство и много други като тях да се завърнат към класните стаи, където могат да научат езика на държавата, която ги е приела с отворени обятия, и която те искат да приемат за новия си дом. 

* Казвам се Мустафа Шакуш, от сирийски и български произход, студент по политически науки в Нов български университет (НБУ). Главните ми интереси са в дипломацията и международните отношения. Също така войната в Сирия ме засяга пряко и в миналото съм бил ангажиран с протести и движения, свързани с войната. Тези фактори ме мотивираха да започна стаж в Български Червен кръст през март 2021 г.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *