Проучване на Бежански консултативен съвет
Достъпът до вярна и актуална информация е сред стълбовете на работещия режим за закрила и интеграция на бежанци. Коректните, детайлни и поднесени по подходящ начин факти и насоки позволяват на всеки човек, принуден да търси закрила в чужда държава, да вземе информирани решения, които често могат да имат решаващи последствия за дълъг период от живота му. За бежанците в България достъпът до информация е, от една страна, ключов от самото им влизане на територията на страната – за да могат да подадат молба за международна закрила, или на следващ етап – за да разберат правата и задълженията си по време на производството и след неговия край. От друга страна, липсата на автентични и достоверни източници на информация оставя вакуум, в който място си проправят ред слухове, митове и заблуждения, често плод на неразбиране или дори на злонамерено подвеждане от трети лица (като каналджии). В същото време, липсата на данни и коректно отразяване на бежанската тематика сред българското общество аналогично води до заблуди и подхранва предразсъдъци, като така допълнително затруднява успешния път към адаптация и интеграция на бежанците в новите за тях реалности.
Като стъпва на разбирането за важността на информацията, Бежанският консултативен съвет (БКС) разработва проект, свързан с нейното правилно поднасяне, и през септември 2020 г. печели финансиране от ВКБООН за осъществяването му. Целта на инициативата е чрез проучване да се идентифицират механизмите за информиране и основни митове, битуващи сред бежанците в България. Огледално изследване по повод бежанската тематика сред българското общество също е направено. Основният резултат от проекта е създаването от БКС на кампания за развенчаване на грешни информации сред двете групи (бежанци и българи). Това се осъществява както чрез срещи и дискусии между членовете на Съвета и други търсещи или получили закрила лица, така и чрез специална онлайн платформа на четири езика (български, английски, арабски и фарси), на която неточните информации намират своя коректна алтернатива. Нейното стартиране онлайн след дълга и усилена работа се състоя през април 2021 г. Настоящата статия представя основните резултати от първоначалното проучване по проекта, целящо идентификация на пътищата за получаване на информация и популярните митове сред и за бежанците.
Методологията на изследването стъпва на анализ на съществуващи материали (като Проучване на ВКБООН на нуждите на бежанците по пол, възраст и принадлежност към социална група през 2020 г. и съвместното проучване с БАН относно обществените нагласите на българите към бежанците от 2019-2020 г.), мониторинг на групи в социалните медии, както и разпространени през октомври и ноември сред бежанци и българи онлайн анкетни форми. В онлайн допитването се включват общо 107 респонденти, от които 62 българи, 31 търсещи или получили закрила лица, говорещи арабски език (от Сирия, Ирак и Йемен) и 14, говорещи фарси/дари (от Иран и Афганистан). Те отговарят на въпроси, свързани с предпочитани източници и канали за информиране, достъпност на информацията, разбиране за коректност на дадена новина, степен на разпространение на митове и слухове. Заради ограниченията, свързани с COVID-19, не се провеждат фокус групи на живо, което затруднява печеленето на доверие сред респондентите. Самото проучване не претендира за представителност, а по-скоро цели да хвърли светлина над основни тенденции.
- Информираност и слухове сред бежанците
Най-общо, повече от половината бежанци – 59% от респондентите с арабски и 54% от тези с фарси, срещат сериозни трудности в търсенето на отговори на важни въпроси. Езиковата бариера е основната причина, поради която търсещи и получили закрила рядко разчитат на ключови официални източници. 84% от арабско-говорящите респонденти и 90% от тези с фарси посочват езика като ключов проблем за намирането на информация. Уебстраниците на националните институции предоставят данни за права, задължения и специфични процедури на български език и – в редки случаи, на английски език. Това се отнася и за страницата на Държавната агенция на бежанците, която има информационна секция, насочена към кандидатите за международна закрила, но на български език. Уебстраниците на неправителствените организации, работещи с целевата група, също рядко имат варианти на арабски, фарси, урду или пащу (но някои от тях поддържат сайтове или фейсбук групи, специално разработени за бежанци).
Затова, когато държат на официални източници, респондентите споделят, че посещават лично национални и местни институции в търсене на отговори на конкретни въпроси. Този вариант отнема време, а езиковите различия отново създават пречки. Начин за преодоляване на затрудненията бежанците намират, като молят за помощ и придружаване свои познати българи или служители, културни медиатори в НПО. В допълнение, част от респондентите споделят, че нямат пълно доверие на информацията, получена от служител в дадена институция, тъй като усещат негативно отношение и това ги кара да поставят под съмнение съветите, получени на място.
Поради трудната достъпност на официалните източници на информация, огромният процент от хора я търсят от непотвърдени такива: чрез интернет, социални мрежи и кръг от близки и познати. Както става ясно от таблица 1, българските национални телевизии, радио и вестници са непопулярни и са разпознати като източник на информация от изключително нисък процент респонденти. Интернет сайтове и социални медии са оценени като по-достъпни (за онези, които имат устройства и достъп до интернет), като за мнозинството респонденти, тяхното съдържание е достоверно. Интересен акцент е по-ниският процент на доверие сред говорещите фарси специално към социалните мрежи – почти двойно по-малък в сравнение с арабоговорящите. Този резултат може да обясни и защо тази група разчита в по-голяма степен на информация от неправителствения сектор.
| Арабски | Фарси | Арабски | Фарси | Арабски | Фарси | ||
| Източници на информация | Достъпност | Популярност | Достоверност за бежанците | ||||
| 1 | Телевизия и радио | Средно | 29% | 18% | Средно | ||
| 2 | Интернет сайтове | Средно | 39% | 63% | Високо | ||
| 3 | Социални медии | Високо | 71% | 39% | Високо | Средно | |
| 4 | Вестници | Ниско | 0% | 9% | Средно | ||
| 5 | Семейство и приятели | Високо | 49% | 27% | Високо | Ниско | |
| 6 | НПО | Средно | 39% | 54% | Средно | Високо | |
Таблица 1: Източници на информация според
степента им на достъпност, популярност и
достоверност сред бежанците
67,7% от респондентите с арабски най-напред търсят информация онлайн, докато 32,2% предпочитат да се допитат до семейство и приятели. Интернет е предпочитан източник и за хората от Афганистан и Иран, но в същото време доверието в НПО е голямо – 54%, като именно организациите се разпознават като първа спирка в процеса на информиране. И двете групи потвърждават, че често използват и формален, и неформален метод за информиране – втория – сред общността и хора, които са или са били в подобна на тяхната ситуация, за да потвърдят получена по друг път информация.
Основните предпочитани социални медии са Фейсбук, Месинджър и Уотсап. Съществуват многобройни затворени групи в тези мрежи, в които участниците обсъждат на майчин език разнородни проблеми като процедури за международна закрила, жилище, образование, работа, курсове по български език, възможности за финансова или правна помощ, търсят съвети как да напуснат страната или каналджии.
Видовете слухове най-общо са разделени в три групи – породени от страхове (fear rumours), породени от надежди (wish rumours) и породени от враждебност (hostility rumours).
Най-популярните слухове, наред и с други, идентифицирани от БКС и ширещи се сред бежанците, са:
Породени от страх
– Хората са наблъскани в центровете и живеят в препълнени стаи;
– Бежанците чакат с години, за да получат статут;
– Българите смятат бежанците за по-лоши от ромите – те са ниско образовани и трябва да бъдат в затвора;
– Бежанци от предишни години са бягали от България без да плащат наемите си и затова българите не дават апартаментите си под наем на общността;
– България дава статути само на сирийци, докато иракчани и афганистанци нямат шанс;
– България е твърде бедна и няма никакви икономически възможности и мрежа за подкрепа.
Породени от надежди
– Бежанците в България получават заплати, след като вземат статут;
– Бежанците в Германия получават безплатни апартаменти и месечни заплати.
- Информираност и слухове сред българските граждани
Участвалите в онлайн изследването 62 български граждани са две групи – специалисти, които работят в сферата на убежището, и такива, които нямат общо с нея. Резултатите сочат, че основният път за достъп до информация по темата за бежанците сред двете групи е електронен. Респондентите предпочитат интернет източници като уебсайтове на информационни агенции при търсенето на информация и по принцип, и в частност за бежанците (виж Таблица 2). След новините онлайн предпочитанията се спират на телевизия и социални мрежи. Важно е да се отбележи, че интернет е пространство, което повечето респонденти използват, когато проактивно търсят дадена информация, докато телевизията и социалните мрежи излагат хората на нейното пасивно получаване. Именно затова, последните са основен източник за данни за бежанците сред обществото.
Логично, работещите в сектора търсят информация, свързана с конкретни елементи на механизмите за закрила и интеграция – като процедура за международна закрила, информация за страните на произход, законодателство и статистики. Любопитно е, че дори сред неангажираните в работа с бежанци има демонстриран интерес към производствата на ДАБ, определящи дали дадено лице отговаря на изискванията за международна закрила. Мотивите при тази група обаче са свързани с опасения за сигурността. Отново негативен е подтикът при търсене на информация по отношение на права и задължения за бежанците заради изнасяните често в медиите некоректни данни за твърде големи помощи, които търсещи и получили закрила получават.
Въпреки че твърдят, че в повечето случаи съумяват да намерят търсените данни, респондентите посочват, че онлайн източниците са недостатъчни. Причините за подобно твърдение се крият в неособено добрата инфраструктура на сайтовете, в които важната информация често не е достатъчно ясно подчертана, с лимитрано или липсващо графично оформление и е достъпна чрез файлове, които трябва да бъдат свалени, се посочва още в проучването. Други идентифицирани слабости са използването на твърде много термини и съкращения, което възпрепятства пълноценното осмисляне на посочената информация.
| Източници на информация | Достъпност | Популярност | Достоверност според българите | ||
| 1 | Телевизия и радио | Средно | 30% | Средно | Ниско |
| 2 | Чужди медии | Ниско | 45% | Високо | Средно |
| 3 | Интернет сайтове | Високо | 72% | Високо | Високо |
| 4 | Социални медии | Високо | 40% | Средно | Ниско |
| 5 | Вестници | Средно | 3% | Ниско | Средно |
| 6 | Семейство и приятели | Ниско | 22% | Средно | Високо |
| 7 | Неправителствени организации | Средно | 61% | Високо | Високо |
Таблица 2: Източници на информация според
степента им на достъпност, популярност и
достоверност сред българското общество
Авторите на проучването стъпват на серия публикации в интернет, за да изведат основни митове за бежанците и методите за тяхното подхранване. В немалка част от статиите се наблюдава предаване на вярна информация, но със специфично формулиране и представяне, което изменя посланието и създава благоприятна среда за развиване на слухове. Провокативни заглавия и снимки са сред често срещаните похвати. Ето примери за конкретни статии, насърчаващи митове:
– Европа и бежанците: очаква ни поредният провал;
– Лагери за мигранти строят в Елхово и Малко Търново;
– Бежанците са агресивни и изнасилват жени в тъмното;
– Тропически заразни болести плъзнаха сред бежанците;
– Бежанците получават повече от 1100 лв. на месец социални помощи.
- Препоръки
Авторите на доклада структурират две групи препоръки за работа с бежанци и с българското общество.
За работа с бежанците:
– Наблюдение на платформите за социални медии;
– Докладване на нови слухове и осигуряване на правилния официален канал за коригиране на информацията;
– Задълбочаване на интеграцията в българското общество и изграждане на по-силни връзки и доверие;
– Разказване и показване на хората на резултатите от такава подвеждаща информация, така че това да им попречи следващия път да разпространяват някаква несигурна информация;
– Ясно обявяване на реалната информация и източници в по-широк диапазон;
– Създаване на поддържан уебсайт, страница или група, която съдържа цялата точна информация и страница, посветена на опровергаване на слуховете;
– Превод на съществуващи уебсайтове на официални институции на езиците на основните групи бежанци в страната.
За работа с българите:
– Редовен медиен мониторинг;
– Опис на най-активните медийни източници, които публикуват информация онлайн заедно със съответните ключови думи по темата;
– Създаване на кратки и ясни съобщения по основни въпроси, свързани с бежанците.
Основни официални източници на информация:
На български език:
Уебсайт на Държавната агенция за бежанците
Месечна миграционна статистика на МВР
Уебсайт на ВКБООН
www.refugee-integration.bg
Създадени за бежанци и лица без гражданство:
www.Refugee.bg
www.Migrantlife.bg
www.Asylum.bg
www.Statelessness.bg