Заетост на чужденци в България, възможно ли е?

Заетост на чужденци в България, възможно ли е?

Атанаска Тодорова, КНСБ*

Изследването „Достъп до пазара на труда в България за граждани на трети държави“ бе проведено в периода септември – декември 2020 г. от екип на Института за социални и синдикални изследвания с ръководител д-р Любен Томев. Основните части на изследването са: 1) Публични политики и нормативни документи в контекста на международни и европейски практики; 2) Динамика на миграционните потоци и настоящата ситуация на трудова интеграция; 3) Анализ на публикации и изследвания; 4) Доклад за резултатите от социологическо проучване. 

През 2020 г. се наблюдава нарастване на броя на лицата, търсещи международна закрила, с висше образование (6%) в сравнение с предходната година, когато същите са били 4,8%. Регистрира се ръст и на лицата, завършили средно образование (2020 г. – 17%, 2019 г. – 2%) и полувисше (2020 г. – 4%, 2019 г. – 1%). Със сравнително висок, но намаляващ дял, са лицата без образование (2020 г. – 19%, 2019 г. – 22%) и с основно образование (2020 г. – 29%, 2019 г. – 34%). Тенденцията най-голям брой от молбите за закрила да бъдат подавани в летните и есенните месеци на годината се запазва.

За идентифициране на най-често срещаните проблеми за достъпа на пазара на труда в изследването взеха участие 33-ма респонденти, от тях 12 участваха във фокус-група и 21 бяха интервюирани. Лицата идват от различни държави, като най-голяма част от тях са граждани на Руската федерация, но присъстват и граждани от Украйна, Афганистан, Сирия, Иран, Ирак, САЩ и Палестина. Сред респондентите в интервютата са представени различни поколения (от 24 до 64 г.), а съотношението между мъже и жени е почти равно (10 мъже и 11 жени) в интервютата, докато във фокус групата взеха участие предимно жени. Сред допитаните повече от половината работят в България, а в проведената фокус група по-голямата част в момента са безработни. Различен е и житейският опит в България на респондентите, като някои от тях са едва от 3 месеца в страната, докато други живеят в България вече няколко години (между 1 и 20 години). Сред групата на икономическите мигранти преимуществено присъстват такива с висше или средно образование, в това число завършили магистратура или докторантура, докато сред групата на търсещи и получили закрила присъстват най-вече хора със завършено средно образование, основно образование или без образование. Секторите, в които работят допитаните граждани на трети държави (ГТД), са информационни технологии, комуникации, медицина, наука, търговия, туризъм, финансов сектор, обслужване на клиенти, неправителствен сектор и немалка част в момента са без работа или са без трудов опит.

Мнения и представи на ГТД за пазара на труда в България

Сред допитаните ГТД, без значение от произход, статут, години и професионален опит, най-често се среща посочването на езиковата бариера като основна пречка за тяхното интегриране в пазара на труда в България. В този пункт влизат липсата на курсове по български език за чужденци, предлагани от държавни институции или работодатели, от една страна, и липсата на специалисти и консултанти сред институциите със знание на език, близък до техния, от друга. Проблемът с езиковата бариера е споменаван както от граждани на страни с далеч по-различен език от българския, така и сред граждани на Руската федерация и Украйна. Езикът се явява както пречка при намирането на работа в България, така и най-често срещаният проблем, свързан с условията на труд, като 17 от 21 респонденти са на това мнение.

 

Фигура 1: Най-често срещаните проблеми на ГТД, свързани с условията на труд 

Източник: 21 интервюта с ГТД – имигранти, търсещи и получили закрила; възможен е повече от един отговор

Хората, търсещи и получили международна закрила, отбелязват неефективността на механизмите за навлизане в пазара на труда (Фигура 2). В интервютата мнозинството от посочените групи отбелязват, че не са били включени в курсове за трудова ориентация, срещи с работодатели, не знаят за програми и мерки за запазване и насърчаване на заетостта и нямат информация за свободни работни места. Именно тези групи ГТД са най-уязвими при навлизането в пазара на труда в България, а в същото време изглежда, че интеграционната политика не спомага достатъчно за адаптацията им в българското общество и намирането на работно място. 

Таблица 2: Кой Ви информира за Вашите трудови и социално-осигурителни права?

Статут Източник на информация
Имигранти Интернет 

(8)

Директен контакт с фирма
(2)
Близки и познати, работили в България
(2)
Търсещи и получили закрила лица НПО Близки и познати, работили в България
(3)
ДАБ
(2)
Източник: обобщение на резултатите от интервютата и брой респонденти, посочили конкретния източник на информация

 

Фигура 2: Механизми за увеличаване на достъпа до пазара на труда на търсещи и получили закрила

Източник: интервюта с респонденти – търсещи и получили закрила

Относно мнението им за българското законодателство и социалните грижи за приемане на ГТД присъства относително отрицателно виждане, че в нито една сфера законодателството не е добре уредено. Най-много негативни оценки има към административното законодателство и здравните грижи, докато сред някои респонденти личи задоволство от достъпа до пазара на труда и жилищните политики. Сред търсещите и получилите закрила се срещат противоположни оценки спрямо тези на икономическите мигранти, като по-отрицателно е мнението за жилищните политики и достъпа до пазара на труда, докато здравните грижи срещат положително отношение.

Относно очакванията и реалността на трудовия пазар в страната сред икономическите мигранти се срещат амбивалентни мнения за работата, заплащането и възможността за спестявания (Фигура 3). Голяма част от допитаните са на мнение, че работата е отговаряла на тяхната квалификация и очаквания, но почти половината от ГТД, отговорили на въпросите, са на мнение, че заплащането се различава от това, което са очаквали, а мнозинството от всички групи ГТД не успяват да изпращат средства на свои близки в родината им или да спестяват. Нито един от допитаните в интервюта икономически мигранти и бежанци не споменава за предлагане на безплатен курс по български език от страна на работодателя, а само трима споделят за курс за придобиване на квалификация. Тези отговори присъстват както сред дългосрочно наетите, така и сред тези с краткосрочни и сезонни договори. 

Фигура 3: Нагласи на ГТД за заетостта им в България 

Източник: интервюта с 21 респонденти ГТД

Немалко от респондентите споделят, че по време на кризата с COVID-19 са настъпили промени в техния живот, като най-често икономическите мигранти посочват трансформирането на работното място към дистанционна работа от вкъщи, но не липсват случаи сред всички групи ГТД на съкращаване от работа, намаляване на заплащането, трудности при съвместяване на личния и професионалния живот и нужда от финансова подкрепа. 

Мотиви и причини за наемане на ГТД

Недостигът на работници е сред основните фактори, които затрудняват дейността на компаниите, и е една от основните пречки за навлизане на чуждестранни инвестиции. Пазарът на труда е динамичен, но в условията на пандемия претърпя турбуленция. През септември 20.8% от работодателите в промишлеността изпитват недостиг на работна сила, след като през м. февруари те бяха 34.2% (НСИ, 2020). 

Данните от проведеното изследване показват, че повече от 2/3 от интервюираните работодатели се затрудняват да си набавят подходящ персонал и това е основната причина да се обърнат към ГТД.

Подобно е мнението на мениджърите от туристическия сектор, според които основният проблем в сектор „Туризъм“ е липсата на мотивиран персонал и това се дължи на сезонния характер на заетостта и по-ниското от средното за страната трудово възнаграждение. Това е причината да се търси алтернатива за наемане на работници от трети държави, при това с по-нисък стандарт. В нормална ситуация заетостта на ГТД в сектора достига до 30 %, но в условията на пандемия, с намален капацитет на работа, значително се ограничава наемането на ГТД.

Според представители на консултантски фирми за подбор на персонал бизнесът изпитва сериозен недостиг на работна ръка, но по време на пандемия се свиват разходите за наемане на служители. В настоящата ситуация интересът на бизнеса към наемане на ГТД е понижен. Бизнесът осъзнава, че в момента много български граждани остават без работа и приоритетно се обръща първо към тях. Освен това, сега се наблюдава свиване на пазара на труда и изискванията на работодателите към ГТД стават по-големи. Приоритет е доброто владеене на български език, ключови умения и документи за степен на образование, професионален опит и нагласа да останат за по-дълъг период в предприятието.

Мениджърите – представители на преработващата промишленост, споделят, че за тях основният проблем е недостигът на работна сила. Това е причина през последните три години активно да работят с неправителствени организации, центрове за бежанци, бюра по труда и др., а от 2019 г. – с компании за назначаване на чужденци от трети държави. Около 7% от персонала са наетите лица ГТД. Фирмите осигуряват допълнителни социални придобивки, жилищно настаняване, карти за градски транспорт и др., за да привлекат и задържат тези служители.

Интересът по отношение на наемането на бежанци се повишава. През годините се наблюдава спадане на предразсъдъците и стереотипите за наемане на работа от страна на работодателите. Все по-често работодателите търсят алтернативни канали и начини за обръщане към този вид групи, но все още са доста предпазливи. Интересуват се по-скоро от административно правни въпроси, имат нужда от информация, имат нужда от кампании, които могат да ги запознават с темата, за да се преодоляват предизвикателствата. Около 1/5 от работодателите, все още имат резерви към търсещи и получили закрила. Изразява се мнението, че България е транзитна страна и много малка част от тях остават в страната трайно. Инвестирането в тази група мигранти е рисковано, защото не се очаква възвръщаемост на средствата.

Подбор на кадри

В повечето случаи за подбора на кадри интервюираните лица посочват съдействието на Агенция по заетостта (АЗ), като се използва програмата за заетост на бежанци. Освен това те изразяват удовлетвореност от участието в организирани кариерни форуми от Каритас София, БЧК и ВКБООН. Фирмите споделят, че се обръщат за селектиране и препоръки към БЧК, Каритас София, Съвет на жените бежанки в България, КАТРО. Това показва, че неправителственият сектор в България е пряко ангажиран с изграждането на база данни на профилите на ГТД, има изградено партньорство с АЗ и търси отговори на предпочитанията на бизнеса. Според търсеното на определени професии на пазара на труда се формират два сегмента: 

  • Висококвалифициран труд, изискващ високо равнище на образование и иновативни умения. IT-секторът изпитва силен недостиг на работна сила и там заплатите са конкурентни с европейските нива. Това са високотехнологични сектори, с високи инженерингови профили. Тези компании нямат никакви пречки да наемат хора с различна култура. Дори се приветства многообразието на работното място, персонал от всяка точка на света. 
  • Нискоквалифициран и непривлекателен за местната работна сила труд. Тези работни месата са в сферата на производството и услугите, където се търсят ГТД за оператори на машини, работници в склад, опаковчици, общи работници в ресторанти, шивачи, строители, транспортни работници. Заплатите не са по-ниски от тези на всички останали работници, изпълняващи същата дейност. С оглед да привлекат нови кандидати и да ги задържат по-дълго на работа, компаниите предлагат специфични социални придобивки като безплатен транспорт, жилищно настаняване, ваучери за храна, съдействат чрез общините за записване на децата в детски градини и др. 

Постигнатият през последните години напредък за подобряване на интеграцията на мигрантите ще се забавя, ако държавата не осигури достатъчно средства за по-бързото им включване на пазара на труда, с което съответно да се допринесе за развитие на икономиката. Неглижирането на проблема би довело до нарастване на безработицата и допълнително натоварване на разходите на публичните фондове.

Резултатите от изследването показват, че бизнесът дава индикации за желание и готовност да работи с ГТД и ще положи усилия да се възползва от тази допълнителна възможност за справяне с недостига на работна ръка на пазара на труда. За търсещите и получили закрила лица включването им в трудовия процес е от ключово значение за постигане на икономическа независимост и тласък към нов живот и успешна интеграция. 

Препоръките за достъп до българския пазар на труда се основават на обобщените от целевите групи предложения и могат да се селектират в следните посоки:

  • Законодателни промени за облекчаване и улесняване на административните услуги. Въвеждане на услуга тип „обслужване на едно гише”, която може да се улесни значително процеса, ако се осигури достъпът до информация и на някои основни имигрантски езици – английски, арабски, руски.
  • По-широко регионално разпростиране и приложение на Наредбата за интеграция на бежанците. На този етап тя има по-скоро индикативен характер за общините. 
  • Активиране на Национална програма за заетост и обучение на бежанци към АЗ. Оптимизиране с по-широки параметри (бежанци, пристигнали през последните 5 години), тъй като броят хора, пристигнали през последните 2 години, е много малък, за да се възползват. 
  • Възможност за онлайн подаване на документи и комуникация с държавните институции. Формулярите, които ГТД попълват при подаване на документи за разкриване на лична карта, банкова сметка да бъдат двуезични, на български и английски език.
  • Допълнителни програми и средства за организиране на безплатни курсове по български език и бързото обхващане на всички нуждаещи се. Езиковата бариера и липсата на познания по български език е водещ проблем и за самите мигранти, и за работодателите при разглеждане на техните кандидатури.
  • Програми за стимулиране и подкрепа на работодателите, които организират или покриват разходите за допълнително езиково обучение на работното място. Програми за ментори и допълнително стимулиране, тъй като менторите играят много важна роля за адаптирането  към фирмената култура и трудов живот.
  • По-гъвкави форми на оценка и валидиране на квалификацията и уменията. Като се има предвид тяхното специфично положение, е необходимо да отпадне изискването по ЗПУО за документално доказване на образователна степен. Така ще се улесни връзката с по-нататъшни образователни и квалификационни програми, които в момента изискват определено ниво на образование и официален документ за доказването им.
  • Разработване на публична и достъпна платформа на профилите на ГТД,  които търсят работа, включващи техните основни умения, образователни и професионални знания. Това би помогнало за преодоляване на стереотипи и предразсъдъци към самата целева група.
  • Организиране на кампании, форуми по региони и общини, с оглед повишаване на информираността на бизнеса. От важно значение е запознаването с административните процедури за наемане на ГТД, както и с възможностите, които предоставят Програмата за заетост и обучение на бежанци и ОП “Развитие на човешките ресурси”.

* Атанаска Тодорова е доказан експерт в пазара на труда, трудовата мобилност и миграция, с професионален опит на национално и европейско ниво. От 2007 г. е член на Националния съвет за насърчаване на заетостта, а от 2008 г. на Националния съвет по трудова миграция и трудова мобилност. Участва в редица работни групи относно законодателство, свързано с пазара на труда, трудовата мобилност и миграция. Представлява българските работници и служители в консултативния съвет „Свободно движение на работници“ към Европейската комисия от 2010 г. Като експерт участва в разработването на директиви, свързани със заетостта на ГТД в ЕС и със свободното движение на работници.

* Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) е най-голямата неправителствена организация в България, в която членуват повече от 280 000 синдикални членове. Тя е наследник на 140-годишната профсъюзна история в България. От 1995 г. КНСБ е член на Европейската конфедерация на профсъюзите, която е институционален партньор на Европейската комисия Представителите на КНСБ участват активно в работата на Европейския икономически и социален съвет и в Международната организация на труда. КНСБ обединява 35 федерации, синдикати и съюзи от частния и публичен сектор и редица асоциирани членове, а в страната има свои представителства на областно и общинско ниво. www.knsb-bg.org

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *