От здравни работници и учители, до водещи и доброволци, много бежанци откриват начин да участват в борбата с пандемията на коронавируса.
© UNHCR
Като изработват сапуни, лекуват болни и пазаруват за уязвимите групи, тези бежанци от цял свят се включват в борбата срещу коронавируса.
От: Служители на ВКБООН | 19 юни 2020 г.
Вече почти два месеца Кармен Парра работи на 12 и 24-часови смени като част от екип на линейка в Перу, като посещава хора със симптоми на COVID-19 по домовете им и хоспитализира критично болните.
Въпреки че понякога минават дни, без да може да види трите си деца, които оставя на грижите на близка приятелка, тя е горда, че е избрана да бъде част от екипа за ответни действия при COVID-19.
„Щастлива съм да работя, да помагам на хората, нуждаещи се от помощ, да използвам уменията си за добро“, казва Кармен, която е 35-годишна вдовица, работила като лекар във Венецуела, преди да потърси убежище в Перу през 2017 г.
Прекарва следващите две години като сервитьорка и продавач консултант, а след това като рецепционист в рентгенова клиника, преди ВКБООН и местни НПО да ѝ помогнат да получи легализация на медицинския ѝ лиценз в Перу. Тя се завръща в клиниката по рентгенография в началото на тази година, но този път като лекар.
Когато клиниката затваря, скоро след това, заради пандемията, Кармен кандидатства да се присъедини към усилията за справяне с COVID-19 на Перу като част от екип на линейката.
На тазгодишния Световен ден на бежанците, Кармен не е единствената бежанка, бореща се на фронтовите линии на вируса. От здравни работници и учители, до телевизионни водещи и доброволци, много бежанци намират начин да участват, въпреки че са изправени пред същата загуба на работа, образование и пряк контакт със семейството и приятелите си, с които толкова много хора по света се сблъскаха през последните месеци.
“Повече от всякога се нуждаем от сапун.”
Мидия Саид Сидо допринася, като изработва сапун, за да могат децата ѝ, както и други сирийски бежанци, живеещи в нейната общност в южната част на Ливан, да мият редовно ръцете си и да намалят разпространението на вируса. Тя казва: „Повече от всякога се нуждаем от сапун”.
В Алепо, Мидия е наблюдавала как родителите ѝ варят съставки за приготвянето на лавров сапун, с който градът е известен. Чрез курс, предоставен от ВКБООН в Ливан, тя научава как да използва студен процес, за правене на сапун у дома. На въпроса дали би искала да допринесе за усилията за превенция на вируса, като произвежда медицински сапун, тя бързо се съгласява и се включва в онлайн сесия за обучение.
„Това е нещо добро за мен и може да бъде от полза и за другите“, казва тя. „Иска ми се да науча и други жени как да го правят.“
Четиринадесетгодишната, Сидра Мидиан Ал-Гутани, сирийска бежанка, живееща в бежанския лагер Заатари в Йордания, доказва, че възрастта не е пречка за участие в борбата срещу пандемията. Нейната амбиция е един ден да стане учителка и вярва, че образованието „изгражда човешката личност“. Не е искала да гледа как по-малкият ѝ брат и децата на съседката изостават, когато училищата в лагера са затворили поради коронавируса, което я е накарало да предложи помощта си.
Тя поясни: „Учениците трябваше да учат през приложения за електронно обучение или телевизионни програми, но много от тях се нуждаят от помощ с тези образователни методи, а родителите им не можеха да им помогнат, затова предложих да помогна в обучението на децата на съседката ми.“
Сидра добавя, че най-голямото предизвикателство е търпеливото да убеди малките ѝ ученици да вършат задълженията си към училище, вместо да гледат анимационни филми.
Хавал Кили знае колко важно е образованието. Той пристига в град Кларксън, в южната част на САЩ през 2001 г. като 18-годишен сирийски бежанец и се записва в Щатския университет на Джорджия 10 месеца по-късно. Почти 20 години по-късно той работи като кардиолог в болница в Атланта и е съосновател на множество организации с нестопанска цел, фокусирани върху наставничеството на следващото поколение лекари от мигрантски и бежански общности. Наскоро той също намира допълнително време, в което да работи като лекар доброволец на място за тестване за COVID-19 и да предоставя онлайн уроци за вируса на членовете на кюрдската общност.
„Нуждаем се бежанците да бъдат част от тази битка, защото с нашата решителност и това, което сме преживели, в действителност бихме могли да бъдем опора за много от страните, които ни приемат“, заяви Хевал на генералния секретар на ООН Антонио Гутериш по време на скорошна видео разговор, който бе разпространен в социалните медии.
„Вярвам, че солидарността е човешка отговорност“
Шади Шхада, сирийски бежанец, живеещ в Женева, Швейцария, също смята, че опитът на бежанците да оцелеят в опасност и несигурност ги поставя в добра позиция да разберат необходимостта от съвместна работа по време на настоящата пандемия. „Вярвам, че солидарността е човешка отговорност. Като бежанец разбирам какво означава криза“, казва той.
Още през март, когато швейцарското правителство посъветва възрастните хора и тези със здравословни проблеми да си останат вкъщи, Шади и съпругата му Регула осъзнават, че много хора ще се нуждаят от помощ. Шади бързо мобилизира сирийските си приятели в Женева и Лозана, за да поставят флаери във фоайетата на жилищните сгради и супермаркетите, предлагащи да пазаруват или да изпълняват поръчки за тези, които не могат да излязат. В рамките на няколко седмици доброволците – повечето от тях сирийски бежанци – вече пазаруват за около 200 души.
Джуба Алоис, 75-годишен бежанец от Демократична република Конго, казва, че в Какума – бежанския лагер, в който живее в Кения, има два вида бежанци: тези, които са информирани за коронавируса и тези, които не са. Затова той се заема със задачата да запознае неинформираните. Като свещеник Джуба е свикнал да споделя информация от амвона, но със затварянето на църквите по време на локдауна поради COVID-19, той използва велосипеда си, за да изпълнява подобна функция. С нарисуван на ръка плакат, залепен отпред на колелото си и микрофон, монтиран на кормилото, той обикаля лагера, призовавайки хората да си мият ръцете.
„Ще работя за повишаване на осведомеността всеки ден, за да останат хората в безопасност от коронавируса“, казва той.
Повишаването на осведомеността сред бежанците, разпръснати из Уелингтън, столицата на Нова Зеландия, изисква различен подход. Двадесетгодишната бивша иракска бежанка Нарджис Ал-Зайди е студентка от университета и водеща на радиопрограма, наречена „Гласът на Ароха“, имаща за цел да създаде приобщаваща платформа за бивши бежанци и небежанци, за да споделят своите виждания и преживявания.
Тя и нейните колеги започват да говорят за COVID-19 със своите слушатели и да споделят информация с тях чрез социалните медии, когато осъзнават, че официалните съвети на страната не са достъпни на езици като арабски, амхарски, фарси и испански или за тези, които не са дигитално грамотни.
„Когато си бивш бежанец се чувстваш изолиран. Искахме да информираме слушателите си, тъй като ситуацията беше трудна и всички трябваше да се справим с нея, а по-голямата част от смущението идваше от несигурността (от липсата на знание) какво ще се случи по-нататък и как ще ни повлияе“, казва Нарджис.
Нарджис, пастор Алоис, Шади, д-р Кили, Сидра, Мидия и Кармен участват във видеоклип, създаден от ВКБООН за отбелязване на Световния ден на бежанците на 20 юни. Видеото е разказано от южноафриканската актриса и посланик на добра воля на ВКБООН – Номзамо Мбата, която споделя : „По-важно от всякога е да застанем заедно с бежанците и да покажем как те се справят и допринасят в борбата срещу този вирус. Всеки от нас има роля и всяка инициатива е от значение”.
В посланието си по повод Световния ден на бежанците Върховният комисар на ООН за бежанците, Филипо Гранди, отдаде почит на бежанците, допринесли за борбата с коронавируса въпреки често несигурното си положение.
„Докато се борим с COVID-19, черпя вдъхновение от решителността, която бежанците показах,а и тяхната решимост да подобрят своя живот и този на другите“, заяви той.
Написано от: Кристи Зигфрид, с репортаж от Реджина Де Ла Портила в Лима, Перу; Уарда ал-Джауахири в Бейрут, Ливан; Мухаммад Тахир в лагера Заатари, Йордания; и Самюел Отиено Одиамбо в лагера Какума, Кения.
Източник: https://www.unhcr.org/ar/news/stories/2020/6/5eebc5b54.html