Република Северна Македония е една от страните по т.нар. Балкански маршрут на бежанците към Западна Европа, която продължава да преживява мащаба на бежанския поток, започнал през 2015 г. Страната с население малко над 2 милиона души е свидетел на хиляди хора, които продължават да минават през територията ѝ. За мнозинството от тях Северна Македония остава транзитна. За повече информация каква е настоящата картина се обърнахме към колегите от Македонската асоциация на младите адвокати (Macedonian Young Lawyers Association/MYLA), неправителствена организация, която работи в сферата на човешките права от 2003 г., а през последните десет години предоставя правна помощ и на мигранти, и на бежанци. Организацията е един от партньорите на ВКБООН в Северна Македония. За работата си, Бояна Божиновска и Теодора Кьосева казват „Ние имаме офис на пълно работно време в Приемателния център в Скопие и представляваме правна помощ на търсещите закрила от началото на процедурата, когато те се интересуват от правото на убежище до края на процедурата, така че ги представляваме в съда, представляваме ги също стратегически, за някои от случаите и пред Европейския съд по правата на човека, както и пред други международни инструменти.“
Темата за бежанците не е нова за Република Северна Македония. По проект на Агенцията на ООН за бежанците младите адвокати работят и по проблеми, които касаят бежанците от Косово, избягали в съседните страни през 1999 г. и след това. Адвокатите им помагат по различни правни казуси, но обясняват, че „те не са напълно интегрирани в нашето общество. Те имат временна закрила в рамките на Закона за убежището, но статутът им още не е регулиран и не притежават македонско гражданство въпреки дългия им престой в страната“.
Бояна Божиновска и Теодора Кьосева разграничават двете групи като стари и нови бежанци, новите са тези от 2015 – 2016 г. до днес, но също така обръщат внимание, че работят и с лица без гражданство, както и с мигранти, или казват „по-скоро ще ги наричаме бежанци/мигранти, които преминават транзитно през страната“. Тази група само за кратко е настанена в т. нар. транзитни центрове на северната и южната граница.
Кризата с бежанците започва през 2015 – 2016 г. и продължава до днес, като потокът от хора не е значително намалял при затваряне на границите през март 2016 г. Намаляване на броя на мигрантите/бежанците, които преминават през страната, се наблюдава през 2017 г., но през 2018 г. той нараства отново, което важи още повече за 2019 г. и 2020 г. Като тук е важно да се отбележи, че продължава и практиката на обратно отблъскване (pushbacks), както на северната граница със Сърбия, така и на южната с Гърция. Към октомври 2020 г. по данни на MYLA, 26 хиляди са отблъснати от територията на страната.
На територията на Република Северна Македония се намират два транзитни (на северната/Tabanovce и южната граница/Vinojug) и един приемателен център в Скопие. С обявяването на извънредно положение през март 2020 г., центърът, който е на южната граница, става център за карантиниране на търсещи закрила или нелегално влизащи в страната мигранти/бежанци, където те са настанявани под карантина за 25 дни. Мярката продължава и след края на извънредното положение, като периодът на карантината е намален на 15 дни, но „няма правно основание, тя да продължи“, по думите на адвокат Теодора Кьосева. Правозащитниците от MYLA са подали жалба по този въпрос за неравнопоставено третиране на различни групи, защото за чужденците, които влизат на територията на страната, както и за завръщащите се македонци, такава мярка не е определена. Все още няма официално решение.
Законът за временна и международна закрила от 2018 г. е действащият закон в Република Северна Македония, който залага условията и реда за получаване на бежански и субсидиарен статут – това са двата основни статута, които се предоставят в страната. Бежанският статут дава възможност за престой от минимум три години и права, близки до тези на гражданите на Република Северна Македония без право да гласуват и да участват в политически формации, за което изрично се изисква македонско гражданство. Лицата, които получават субсидиарна закрила, имат право на временен престой от една година в страната с възможност той да бъде продължен, право на настаняване за две години и право на социална закрила. Компетентната институция, която осъществява процедурата по закрила, е Министерството на вътрешните работи, в частност Сектора по убежище. За първите стъпки на интеграция (ранна интеграция) и настаняването на търсещите закрила и получилите международна закрила отговаря Министерство на труда и социалната политика (МТСП). Министерството изготвя интеграционна програма за търсещите и получилите международна закрила (член 60 (2) от Закона за временната и международна закрила от 2018 г.). Член 61 от Закона посочва всички права на търсещите закрила по време на процедурата. Те имат право на пребиваване, идентификационни документи, свобода на движение, безплатна правна помощ, адекватно настаняване в Приемателния център или друго място, което е определено от Министерство на труда; право на събиране със семейство, основни здравни услуги; право на социална закрила; право на образование; право на заетост в рамките на Приемателния център или други места за настаняване, определени от Министерството на труда, като търсещите закрила, които са още в процедура и не са получили решение в рамките на 9 месеца от подаване на молба от Сектора за убежище, имат право на свободен достъп до пазара на труда; те имат и достъп до налични програми за ранна интеграция, контакти на неправителствени организации и на ВКБООН, за получаване на правна помощ в процеса на признаване на правото на убежище.
Относно настаняването, в Закона е записано, че търсещите закрила трябва да заявят желание за настаняване. От началото на март 2020 г. правистите от MYLA наблюдават това право да не се спазва, като търсещите закрила на южната граница директно са поставяни под карантина. Бояна Божиновска обяснява: „Никъде в законодателството не пише, че това ще се случва в център за карантина, може да е в частно жилище. Тук се вижда неравностойно отношение спрямо другите чужденци, като по този начин търсещите закрила са лишени от тяхната свобода на придвижване“.
Подалите молба за международна закрила до октомври 2020 г. са 180 души, като само двама са получили субсидиарна закрила. Няма нито един признат бежански статут през последните четири години. Двата субсидиарни статута за 2020 г. са предоставени на непридружени малолетни деца, но през 2020 г. се наблюдават и случаи, в които това не се практикува. Всички, които кандидатстват и не са получили статут, получават негативно решение, но не всички остават, за да го дочакат. Бояна Божиновска казва: „Повечето не остават достатъчно време, дори за интервюто и за решението на първа инстанция, затова е толкова малък броят на получилите статут. Но все пак нашето правителство има традицията да дава негативни решения“.
Доклад на MYLA за състоянието на убежището в Република Северна Македония за 2018 г. и 2019 г. се позовава на следните данни за предишните две години. За 2018 г. потърсилите международна закрила са 297, от които 78 са деца, като най-много търсещи международна закрила има от Пакистан, Иран и Афганистан. За 2019 г. общият брой на подалите молби е 505, от които 132 са деца, а първите три страни на произход на лицата, които са потърсили закрила, са Афганистан, Пакистан и Сирия. Същият доклад посочва на колко души реално е дадена международна закрила. За 2018 г. 6 лица са получили статут на субсидиарна закрила, като това са били две самотни майки с децата им и едно непридружено дете от Пакистан. През същата година на две лица от Сирия е удължен статутът на субсидиарна закрила. През 2019 г. статут на субсидиарна закрила е получил човек от Косово и при два други случая е удължен периодът на субсидиарна закрила (The state of asylum in the Republic of North Macedonia, 2018 – 2019, с. 26-28).
Една позитивна практика, която настъпва през 2020 г. е, че съдилищата започват да практикуват устни изслушвания, което не се случва предишните години. Това е важно за MYLA, за които закрилата трябва да се разглежда по различен начин, отколкото другите административни процедури. Важно е търсещите закрила да имат възможност да идат в съда, да заявят своята молба и да бъдат чути. Друго позитивно развитие през 2020 г. са подобрените условията в приемателния център в Скопие.
Още едно позитивно развитие в сферата на интеграцията е включването в образователната система на децата бежанци от първи до девети клас през 2019 г. Биляна Божиновска обяснява: „Все още имаме проблем с интеграцията на по-големите ученици. Има и допълнителни пречки, които касаят образованието, което са имали децата преди идването им в Македония, преценката за нивото на знанията и образованието им, както и интересите на самите деца, в някои случаи те имат по-голям интерес да работят, ако са вече навършили 16 години. През последните години има няколко ученици, които посещават гимназия, но това се случва само в частни училища, не в държавни.” Бояна Божиновска определя, като „голяма стъпка напред, че поне по-малките деца са включени в образователния процес“. Има случаи, в които ученици на възраст между 14 и 18 години, са записани във вечерни училища, това е също вид подобрение за тяхното образование.
Когато става дума за обучението по македонски език, самите търсещи международна закрила в Република Северна Македония изтъкват тази потребност в проучване на нуждите. Към момента, в приемателния център в Скопие има възможност за учене на македонски език, но това не са часове, които се предлагат от държавата, а от неправителствени организации. Също при желание на търсещите закрила, МОМ, Червеният кръст и други организации предлагат курсове, като е имало запитване на участничка за курс по грим и желаещ за тренировки по футбол.
Една по-скоро негативна практика, която е отражение на пандемията от COVID-19, е, че полицията спира да регистрира търсещите закрила, а „регистрацията помага да се види какъв е случаят, дали става въпрос за непридружен малолетен и така да се направи нещо, сега дори регистрацията е ограничена.“
Друг проблем, който изтъкват Бояна Божиновска и Теодора Кьосева се отнася към неясния статут на транзитните центрове на северната и южната граница и кой се настанява в тях. „Няма ясна законова процедура кой може да бъде настанен в тези центрове вече 6 години, от 2015 г., когато започна кризата. През повечето време уязвимите категории са настанени. Много зависи от това кой е на смяна“. Адвокатите на MYLA правят публично проучване кой е компетентният орган за транзитните центрове, както и кои центрове са отворени и кои – затворени. Те наблюдават, че в Табановце, северния транзитен център, търсещите закрила имат право да излизат по всяко време, но на южната граница, ситуацията не е същата и полицията решава кой да влиза и кой да излиза. Резултатите от проучването Бояна Божиновска обяснява така: „Когато попитахме Министерство на вътрешните работи, които са отговорни за центъра на южната граница, те отговориха, че, разбира се, това е отворен център и че те не са компетентният орган за тези транзитни центрове. Като попитахме МТСП те казаха, че това е затворен център, но че те също не са отговорният орган, и когато най-накрая попитахме Дирекцията за управление на кризи, те дори не посмяха да отговорят. Това само доказва, че тези центрове нямат правен статут“. Важно е да се отбележи, че в транзитния център на южната граница работят социални работници към МТСП, също работници на Гранична полиция, както и служители от Дирекцията по управление на кризи, но нито една от тези институции не се припознава като компетентен орган, който управлява центъра. Относно Приемателния център, в който се настаняват търсещи закрила, има яснота – отговорният орган е Министерството на труда и социалната политика.
Работата с академичната общност също се радва на подем през последните години. През 2019 г. ВКБООН в Скопие инициира създаването на Бежанска и мигрантска правна клиника към Университета в Скопие. Предлага се курс за студенти от Правния факултет, но не само, курсът е отворен и за студенти от други университети. ВКБООН, MYLA участват с презентации в курса. MYLA също приема в организацията си стажанти. За годините 2019-2020 организацията може да се похвали с 25 студенти, които са взели участие в стажантската ѝ програма. Приемат два типа стажанти, тези, които се обучават за бъдещи адвокати и са на пълен работен ден, и другата група, които са студенти към Клиниката и идват от време на време в офиса, за да получат задачи, които могат да изпълнят в библиотеката или у дома. Това са по-скоро задачи, свързани с проучвания за страни на произход, дела на съда в Страсбург, но има и случаи, в които студентите участват и в теренни визити и пишат анализи на базата на наблюденията си.