Специфики на университетската подготовка в областта на педагогическата и социалната работа с бежанци

Специфики на университетската подготовка в областта на педагогическата и социалната работа с бежанци

проф. дпн Сийка Чавдарова – Костова, СУ Св. Кл. Охридски”, Факултет по педагогика

Ефективността и качеството на всяка една практическа дейност, професионална или доброволческа, базирана върху работата с хора – деца и възрастни, е в пряка зависимост от подготвеността за осъществяването ѝ. Тази подготовка може да бъде както в сферата на формалното, така и чрез неформално и информално.

Обучението в рамките на формалното образование има като основна цел подготовката на професионалисти, която е строго структурирана времево и в съдържателен план. Неслучайно тя е свързана с официално сертифициране на придобитите професионални компетентности, независимо дали са имали някакво предварително развитие (например в доброволчески или проектни дейности), или са стартирали от самото начало. Значимостта на формалното образование, осъществявано в системата на висшето образование, е несъмнена. Тя отразява обществена потребност от регулиране на съдържанието на професионалната подготовка на базата на стандарти/критерии за качеството ѝ, върху съобразяването с които се осъществява и външен контрол от съответни агенции (национални или международни). За България този контрол се осъществява от Националната агенция за оценяване и акредитация, която не само дава акредитация за обучение по съответни професионални направления в области на висше образование, но и оценява качеството на подготовката в рамките на обучението в бакалавърски, магистърски и докторски програми. Освен този контрол, всяко висше училище, чрез своята система за качество, на базата на съответни процедури, съблюдава нормативни изисквания, свързани със структурата и съдържанието на учебните планове и учебните програми, по които се осъществява обучението – на ниво катедра, факултет, департамент, университет. Казано с други думи, формалното университетско образование не само сертифицира чрез финален документ осъществено в рамките на даден времеви интервал обучение, но и би трябвало да отговаря на съвкупност от изисквания, стандарти, критерии и др. по отношение на качеството на получаваната професионална подготовка.

Казаното дотук подчертава значимостта на предварителната професионална подготовка в областта на педагогическата и социалната работа с търсещи и получили международна закрила, осигурявана в системата на висшето образование. Тя, от своя страна, може да има различни измерения:

–  Като отделна бакалавърска, магистърска или докторска програма в зависимост от съществуващи социални потребности и нужда от специалисти със съответна степен на професионална квалификация.

Ориентацията към магистърски програми, насочени конкретно към социална работа с мигранти, в т.ч. бежанци, е най-целенасочената, тъй като именно магистърската образователно-квалификационна степен се явява специализираща, надграждаща бакалавърската образователно-квалификационна степен, независимо дали тя е в сферата на образованието, социалната работа или в друго професионално направление. Магистърската степен дава възможности за развитие за по-кратко време в сравнение с бакалавърската на основни умения, нужни за овладяване на съответна професия. Това беше и един от основните мотиви при вземане на решение за създаването на магистърската програма Социална работа с бежанци и мигранти” (три-семестриална за неспециалисти и дву-семестриална за специалисти в областта на социалните дейности). По-подробна информация относно нея, в т.ч. съдържанието на учебния план може да бъде видяно тук. Това е единствената магистърска програма в България с такава насоченост. Може да се каже, че програми от подобен тип са рядкост по принцип в европейските страни. Като пример може да бъде посочена три-семестриалната магистърска програма с наименование International Social Work with Refugees and Migrants в Германия в Университета по приложни науки Würzburg-Schweinfurt. Явно е, че ориентацията към цялостни магистърски програми в областта на социалната работа с бежанци е по-скоро рядкост. Като причини за това могат да бъдат посочени сложността на изработването на цялостна магистърска програма, преминаването през процедури на ниво катедра, факултет, университет, организирането на процеса на обучение, набирането на кандидати за обучение и др. Същото може да бъде казано за разработването на отделни докторски програми в областта на педагогическата и социалната работа с бежанци.

 

  • В рамките на обучението в съответни бакалавърски, магистърски и докторски програми.

 

Това е по-разпространената възможност, реализирана основно чрез отделни учебни предмети, по-скоро избираеми, отколкото задължителни, в бакалавърски или магистърски програми. Това е практика, типична за европейските страни, където учебни дисциплини с интеркултурна насоченост в подготовката на учители и социални работници са факт в учебни планове за бакалаври или магистри, но техният статус основно е в групата на избираемите дисциплини, независимо от признаването на значимостта на такъв тип обучение за студентите. Тази констатация изглежда парадоксално на фона на реалните потребности на европейските страни от подготвени специалисти в областта на социалната работа и образователната практика за работа с представители на социокултурни различия, независимо дали става дума за имигранти, бежанци, етнически малцинства. Все още университетите сякаш оставят по-скоро „встрани“ тази проблематика, която да отчита налични интереси на студентите (ако има такива) и предмети, които да отговарят на тях. Остава открит въпросът – а ако студентите нямат такива интереси и не изберат подобни учебни предмети, как тогава ще могат да подходят професионално в ситуации, които изискват именно развити интеркултурни компетентности?

Затова е изключително важно да има поне по една учебна дисциплина с интеркултурна насоченост в учебните планове на бакалавърски и магистърски програми, в т.ч. центрирана основно или частично върху бежанско-мигрантската проблематика. Тук има две основни детерминанти за това дали такава учебна дисциплина ще бъде част от съответен учебен план. На първо място, дали има преподавател, който е с подготвеност в тази област, т.е. има публикации, проекти, включен е в мрежа от специалисти – теоретици и практици. На второ място, доколко съответното висше училище припознава такъв тип знание за значимо и при разработването на учебните планове се оформят и такива учебни дисциплини. Ако поне една от тези две детерминанти липсва, може да се каже, че вероятността за осъществяване на обучение в областта на педагогическата и социалната работа с бежанци в университетска среда е ниска, като качеството на подготовка може също да бъде поставено под въпрос.

Като илюстрация ще представя включването на бежанска проблематика в обучението на студенти от Факултета по педагогика, СУ „Св. Климент Охридски“ през последните две десетилетия – както в конкретно специализиращи учебни дисциплини, така и в рамките на такива с по-общ профил на подготовка на интеркултурни компетентности на студентите. Няколко години в учебния план на специалност „Педагогика“ студенти се обучаваха по избираемата дисциплина „Педагогически аспекти на феномена бежанци“. Подготовка вече 20 години се осъществява и в рамките на учебната дисциплина „Интеркултурно възпитание”, която се избира непрекъснато както от студенти от редовно, така и от задочно обучение. През последните десетина години в учебното съдържание на дисциплината „Европейски интеркултурен диалог чрез образование”, специалност „Неформално образование”, също беше включена бежанската проблематика, а от миналата учебна година, с промените в учебния план, това вече се случва в учебната дисциплината „Интеркултурно образование”.

В магистърската програма „Образователен мениджмънт” студентите имаха възможност повече от 15 години да избират дисциплини като „Равен достъп до образование – управленски аспекти”, „Култура и образование – управленски аспекти”, „Интеркултурно образование и възпитание”. С промените в учебния план от тази учебна година (2020/2021), бежанската проблематика, от гледна точка на управлението на образованието, ще се изучава в учебни дисциплини като „Приобщаващо образование – управленски аспекти” и „Управление на културното разнообразие в образователни институции”. В магистърската програма „Съвременни образователни технологии” това се случва в учебната дисциплина „Приобщаващо образование”.

Що се отнася до магистърски програми по социална работа, учебната дисциплина „Социална работа с бежанци” е избираема в учебните планове на магистърски програми „Социална работа с деца и семейства” и „Клинична социална работа”. Там, където е подходящо, например в задължителни учебни предмети като „Семейна педагогика” (специалности „Педагогика” и „Неформално образование”), „Съвременният брак и съвременното семейство” (магистърска програма „Социална работа с деца и семейства”) и др. също се включва учебно съдържание, свързано с бежанската проблематика.

Трябва да се отбележи, че когато става дума за избираеми дисциплини, от голямо значение е как се повишава интересът и мотивираността на студентите за изучаване на тази проблематика. Моята лична практика в тази насока показва, че това може да се случи постепенно, чрез провокиране на интереса към отделни аспекти, свързани с проблеми, изпитвани от бежанците в процеса на интеграцията им в приемащите общества или културни особености на идентичността им в рамките на задължителни учебни дисциплини. Но това отново зависи от личната информираност на преподавателя и уменията му да поднесе по интересен начин съответното знание и да стимулира студентите да задълбочат познанията си след това в дадена избираема дисциплина. Казаното е пряко свързано с необходимостта от непрекъснато усъвършенстване на подготовката на преподавателя, осъществяващ обучение на студенти по проблеми на социалната и педагогическата работа с бежанци, за да бъде в максимална степен актуален и точен в процеса на преподаване.

Важни за създаване на интерес са успешно създадени и поддържани контакти с представители на основните международни организации, държавни институции и неправителствени организации, осъществяващи социална и педагогическа работа с бежанци. Това прави възможно включването на студенти в различни извънаудиторни дейности, по време на които те могат да  посетят пространства, където се реализира реална социална и педагогическа работа с бежанци, да се срещнат и осъществят контакт с тях. Освен това, наличността на достатъчно печатни и аудио-визуални материали по бежански проблеми, онагледяващи процеса на обучение, има голямо значение за стимулиране на интереса и подчертаване на практическата полезност на изучаваното. Не без значение е и наличието на възможности за реална практическа дейност с бежанци, отново благодарение на установените партньорски взаимоотношения с организации и институции, в които се осъществява педагогическа и социална работа с търсещи и получили международна закрила.

По отношение на създаването и поддържането на контакти с представители на международни организации, държавни институции, неправителствени организации, осъществяващи социална и педагогическа работа с бежанци, има две основни възможности – от страна на посочените организации или от страна на съответното висше училище (институционално или личностно). В България, в края на 2002 г., първоначално инициативата се поема от офиса на ВКБООН в София (водеща тук е ролята на представителя с мандат до 2005 г. – д-р Луиза Друке, самата тя с научна степен, декларираща многократно огромното си желание за развитие на подкрепяната от нея „академична инициатива” за обучение по бежански въпроси). Подобна активност бе осъществена от представителя на ВКБООН в България Матайс льо Рут, който, в сътрудничество с Българския съвет за бежанци и мигранти, възстанови идеята за популяризиране на проблематиката сред академичната общност през 2018 г. чрез създаването на Академичния съвет по въпросите на бежанците. Благодарение на създаването през 2020 г. на публично достъпния Академичен бюлетин „Бежанците: днес и утре“, издаван от Българския съвет за бежанци и мигранти и информацията, която се съдържа в него, реално се съкрати изключително много процесът на нейното търсене от страна на представители на университетските среди.

Особено значимо за поддържането на успешни взаимоотношения на висшето училище с международните, държавните и неправителствените организации, работещи с търсещи и получили международна закрила, е създаването на доверие, което стои в основата на взаимните контакти между институциите, респ. личностите, които ги представляват.

Много важно е разширяването на обхвата на преподавателите от съответния университет, които продължават вече създадените успешни контакти за по-нататъшна дейност (научно-изследователска и учебна). Като успех може да бъде отчетен фактът, че няколко преподаватели от Факултета по педагогика са били включени активно в различни форми на взаимодействие с представители на различни организации, осъществяващи социална и педагогическа работа с бежанци. Основният смисъл от осъществяването и поддържането на посочените контакти е осигуряването на реални възможности за студентите да посетят различни по характер дейности, в т.ч. активно да се включат в тяхното реализиране, да се срещнат и разговарят с бежанци и работещи с бежанци, т.е. да може да се осъществява не само аудиторна, но и извънаудиторна дейност, позволяваща на студентите да посетят местата, на които се осъществява реална социална и педагогическа работа с бежанци, да се срещнат и осъществят контакт с тях. Това мотивира и по-нататъшна активност на някои от студентите, които се включваха като доброволци в различни дейности с деца, организирани например от Бежанско-мигрантската служба към Българския Червен кръст.

Подпомагащи изключително много процеса на обучение са различни достъпни материали по бежански проблеми, които могат да бъдат ползвани от студентите, особено такива, които са по-пряко свързани с педагогическата и социална работа, например – резултати от изследвания, педагогически материали за работа с деца и др. Може да се каже, че през последните няколко години обемът на такъв тип материали на български език, достъпни например чрез сайта на ВКБООН, се увеличи значително, което е в голяма помощ за работата със студентите.

Всеки един университетски преподавател, който се ангажира с преподаването на бежански въпроси, трябва да осъзнава, че това е една динамична проблематика, която не търпи застой, а изисква непрекъснато усъвършенстване на неговата собствена подготовка. Факт е, че само допреди няколко години нямаше специално подготвени преподаватели от университетските среди, които да осъществяват преподавателска и научно-изследователска дейност в областта на социалната и педагогическата работа с бежанци. Внимателният преглед на лекторите, включени в първите години при стартирането на програми по социална работа с бежанци, показва, че те са предимно специалисти от различни институции и организации, работещи практически с бежанци, но с малки изключения ситуирани като щатни преподаватели към съответен университет. С годините това постепенно се промени. Все повече преподаватели навлизат в бежанската проблематика на базата на собствен интерес или благодарение на организирано обучение или включване в дейности, свързани с нея. Това има голямо значение от гледна точка на гарантирането на трайност в интереса на висшите училища към развиването на учебни програми в областта на социалната и педагогическа работа с търсещи и получили международна закрила.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *